Решение № 86 от 14.7.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 155/2022 г.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ЕЛА“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. •••, ЕИК 114623268, представлявано от управителя Г. П. Л., подадена чрез пълномощника адв. Н. Д. от АК-Плевен, против ОБЩИНА НИКОПОЛ, с адрес: гр. Никопол, общ.Никопол, обл.Плевен, ул. •••. В исковата молба са наведени следните фактически твърдения: „Ела“ ООД е специализирано в осъществяването на дейности в областта на лесовъдството, лесокултурни мероприятия, залесяване и дърводобив. На 03.02.2005 г. между „Ела“ ООД и Община Никопол е сключен договор за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на същата община. Предметът на договора включва залесяване, отглеждане и кастрене до 3 годишна възраст на тополова култура „Топола И 2014“ в имот № 000107 – пасище, мера, с площ от 259 дка и в имот № 000273 – нива от 72, 074 дка, в местността „Въртиловец“, землище на с. •••, общ.Никопол, които имоти са частна общинска собственост. Крайният срок за изпълнение на договора е 30.11.2017 г. Средствата за изпълнение на възложената работа /в т.ч. залесяване, отглеждане, кастрене/ са за сметка на изпълнителя и са поети изцяло от ищеца. Също така, съгласно договора при достигане годност за сеч /турнус/ на залесената върху имотите дървесина, ползването на същата се разпределя поравно за всяка от страните, а именно: 50% за Община Никопол и 50% за „Ела“ ООД. Процесният договор е сключен след надлежно взето решение на Общински съвет – Никопол № 87 от 07.09.2004 г. В изпълнение предмета на договора ищцовото дружество е извършило през 2006 г. и 2007 г. със свои средства залесяване и отглеждане на тополова култура в двата общински имота, при което са спазени изискванията за гарантиране функционалното предназначение на залесяването /насаждението/, а именно като типична защитна ивица на река, както и за устойчиво производство на дървесина. Извършените от „Ела“ ООД насаждения са таксирани и описани в госкостопанския план за горите, собственост на Община Никопол, в отдел 82 „ж“ – 51 дка, отдел 82 „з“ – 9 дка и отдел 84 „ж“ – 20 дка. Насажденията и в трите отдела са достигнали зряла възраст /турнус/ за сеч, която, съгласно установените в лесовъдството норми и стандарти, е 15 години. С изрична покана от 29.10.2021 г. дружеството е уведомило общината за необходимостта да се извърши маркиране на дървесината и да се изготви план за ползването й, както и да се извърши сеч върху цялата залесена площ и последващо разпределение на добитата при сечта дървесина съобразно уговореното между страните. На тази покана не е последвал отговор от страна на ответната община. Впоследствие при справка се установило, че след извършеното залесяване ответната община е продала единия имот, а именно имот № 00273 – нива с площ от 72, 074 дка на търговско дружество „Недкови“ ЕООД. Последното е поискало и му е било издадено позволително за сеч от 17.03.2022 г. от ИАГ – Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което е разрешена 100% гола сеч в отдел 82, подотдел „ж“, имот с кадастрален № 51932.30.273, площно сечище 5, 100 хектара, с очакван добив 668 плътни кубически метра и със срок на провеждане на сечта от 20.03.2022 г. до 31.12.2022 г. Сечта е изпълнена изцяло и с протокол за освидетелстване на сечище е констатирано реално добито количество дървесина-топола при сечта от 694, 46 куб.м. лежаща маса. С оглед данните от таксирането и описването на залесените от ищеца площи по процесния договор, към момент на достигане турнус за сеч за дървесния вид – топола /2022 г./ общото количество дървесина в засадените площи по договора е 1095 куб.м. При това положение и с оглед уговореното в договора, изпълнителят „Ела“ ООД има право на половината от дървесината, достигнала зряла възраст и годност за сеч, чието количество възлиза на 547, 5 куб.м. /1095: 2 = 547, 5/. От справка в публичния регистър за обявените тръжни процедури на Северозападно държавно предприятие към Министерството на земеделието, храните и горите ищецът установил, че през м.юли 2022 г. е бил обявен търг за продажба на дървесина, с вид на тръжната процедура – електронно наддаване, чрез продавач Държавно горско стопанство – Никопол, за продажба на дървесина от обект 2210-1, с вид дървесина – топола, за общо количество 302 куб.м., с начална цена 32 467 лв. Въз основа на тези данни ищецът определя минималната цена за продажба на 1 куб.м. дървесина топола в размер на 107, 50 лв., която счита за актуална по отношение на ДГС – Никопол и относима за настоящия случай, с оглед на което счита, че стойността на полагащата му се по процесния договор дървесина е в размер на 58 856, 25 лв. /547, 5 куб.м. х 107, 50 лв. = 58 856, 25 лв./. Счита също така, че след като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора между страните от 03.02.2005 г. да предостави на ищцовото дружество ½ от залесената и отгледана от последното дървесина при годност за сеч на същата, или да заплати стойността й по актуални към момента цени, въпреки неколкократните покани да стори това, то за ищеца е налице правен интерес от предявените искове. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му предаде 547, 5 кубически метра дървесина – вид топола, в изпълнение на сключен между страните договор от 03.02.2005 г. за възлагане на лесокултурни мероприятия на Община Никопол, която дървесина е на стойност 58 856, 25 лв., или да му заплати сумата от 58 856 лв., представляваща левовата равностойност на 547, 5 куб.м. дървесина – вид топола, която му е дължима съгласно договора от 03.02.2005 г. за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на Община Никопол, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от процесуалния представител на страната адв. Н. Д., който е представил и писмени бележки по делото. С депозирания от Община Никопол, чрез пълномощника юрк. И. Г., писмен отговор ответникът оспорва допустимостта на исковете по съображения, че използвания от ищеца начин за определяне тяхната цена е неправилен и не съответства на изискванията на ГПК. Оспорва също така валидността на облигационното правоотношение между страните по договора от 03.02.2005 г., като се позовава на неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – поради противоречие със закона. В тази връзка ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗГ /отм./, която предвижда залесяване да се извършва при наличие на лесоустройствени проекти, респективно технологични планове и единствено в имоти, включени в горския фонд, както и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ППЗГ, която допуска извършване на залесяване единствено в голините, невъзобновените сечища, пожарищата, както и предвидените за биологична рекултивация горски площи, като поляните, ливадите и нивите са недървопроизводителни такива и имат единствено земеделско предназначение, които разпоредби счита за нарушени в случая с процесния договор. Също така, счита за нарушена и разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗГ /отм./ по съображения, че изпълнителят „Ела“ ООД не е регистриран в публичния регистър по чл. 57а и не отговаря на изискванията на цитираната разпоредба. Ответникът оспорва основателността на исковите претенции като навежда твърдения за липсата на цялостно и точно изпълнение на поетите от страна на ищеца договорни задължения. Позовава се на липсата на протоколи в общината за приета от възложителя работа, съгласно уговореното в чл. 4.2. от договора. Счита, че процесният договор подлежи на тълкуване от съда по правилата на чл. 20 от ЗЗД, с оглед изясняване на следните въпроси: определено ли е с договора функционалното предназначение на поръчаното залесяване и какво е то; безусловно ли е договорено задължение за сеч в имотите, доколкото липсва изрична уговорка в този смисъл; чие е задължението за извършване на сеч в имотите и в кой момент възниква това задължение. В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника адв. С. П., който е представил писмена защита по делото. Страните претендират разноски и са представили списъци по чл. 80 ГПК. Третото лице – помагач на ответника – „Недкови“ ООД гр. София не ангажира становище по исковите претенции. След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и като взе предвид наведените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 03.02.2005 г. между Община Никопол, като възложител и „Ела“ ООД гр. Плевен, като изпълнител, е сключен договор за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на Община Никопол. Предмет на договора е залесяване, отглеждане и кастрене до три годишна възраст на тополова култура „Топола-И 214“ в имот № 000107 – пасище, мера от 259 дка и имот № 000273 – нива от 72, 074 дка, м. „Въртиловец“, частна общинска собственост в землището на с. •••. По силата на договора изпълнителят се задължава да извърши гореописаните дейности до 30.11.2007 г., като цената за целия обект е за негова сметка. Договорът съдържа клауза, че процентът на ползване на дървесината при сеч е 50 % за възложителя и 50% за изпълнителя. Със свое решение № 87/07.09.2004 г. Общински съвет – Никопол е дал съгласие да се извърши залесяване на имоти – частна общинска собственост, съответно имот № 000107 – пасище, мера от 259 дка и имот № 000273 – нива от 72, 074 дка в м.“Въртиловец“, в землището на с. •••, от фирма „Ела“ ООД гр. Плевен и е задължил „Ела“ ООД да извърши залесяване на същите имоти, отглеждане до три години и последващи лесокултурни мероприятия до достигане на турнус на сеч, с тополова култура. Съгласно решението на общинския съвет средствата за залесяване са за сметка на „Ела“ ООД, а процентът на ползване на дървесината при сеч е 50% за Община Никопол и 50% за „Ела“ ООД гр. Плевен. Общинският съвет с решението си е упълномощил кмета на общината да сключи договор с фирма „Ела“ ООД гр. Плевен. По делото е приложена офертата на „Ела“ ООД за залесяване на общинските имоти, депозирана в общинската администрация на 31.05.2004 г. Не е спорно между страните, а е и видно от приложените писмени доказателства, че към момента на сключване на процесния договор и двата имота са били частна общинска собственост. С постановеното по делото определение по чл. 374, ал. 1 ГПК от 03.02.2023 г. е прието за безспорно установено обстоятелството, че имотът с № 000273 – нива от 72, 074 дка в м.“Въртиловец“ по процесния договор, който имот е с кадастрален № 51932.30.273, е продаден от Община Никопол на „Недкови“ ООД, със седалище гр. София, ЕИК 201253834, по силата на представения по делото договор за покупко-продажба № 236 от 14.08.2013 г., вписан под № 143, том 18, вх.рег.№ 5883/15.08.2013 г. в Служба по вписванията гр. Никопол, заедно с наличната в същия имот дървесина. От писмените доказателства по делото се установява, че в публичния регистър на ИАГ – София за издадени удостоверения за частна лесовъдска практика на „Ела“ ООД има регистрирани две такива удостоверения, като първото е с дата 27.04.2005 г., издадено по чл. 57а от ЗГ /отм./. Установява се също така, че в ТП „Държавно горско стопанство“ – Никопол няма представени технологични планове за залесяване на двата имота – частна общинска собственост, описани в процесния договор. Страните са представили разпечатки от информационната система на Изпълнителната агенция по горите, от които е видно, че към 2006 г. и към 2016 г. в двата процесни имота е имало налична склопена тополова култура. По делото са приложени позволително за сеч от 05.08.2021 г. и протокол за освидетелстване на сечище от 18.07.2022г., издадени от Регионална дирекция по горите – Ловеч. От същите се установява, че сечта е извършена на площ от 5.100 ха от имот, собственост на „Недкови“ ЕООД, находящ се в землището на с. •••, отдел 82ж, на дървесен вид топола I-214. За изясняване на спорните въпроси по делото са допуснати съдебно- техническа и съдебно-икономическа експертизи. От приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза – инж. К. С. и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че за Община Никопол са приети кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед на изпълнителния директор на АГКК №РД-18-258/22.04.2019г. По същата поземлен имот № 000273 вече е с идентификатор 51932.30.273, а поземлен имот 000107 – с идентификатор 51932.30.55. Двата имота се разделят от тесен път по дължина, а от юг граничат с р. Осъм. С лесоустройствения план от 2006 г. на ДГС – Никопол в отдел 82, подотдел „г“ е инвентаризирана склопена култура от топола I-214 на възраст 1 год., произход – резници, с площ 69 917 кв.м. През 2016 г. с горостопанския план на ДГС – Никопол са таксирани тополови насаждения в отдели 82“ж“ с площ 51 085 кв.м., който попада в поземлен имот № 000107, и отдел 84“ж“ с площ от 20 284 кв.м., който попада в западната част на същия имот. При обследване картата на възстановената собственост на землището, ЛУП от 2006 г. и ГСП от 2016 г. на ДСГ – Никопол, съпоставяйки ги с контурите на поземлените имоти, вещото лице е констатирало цялостен масив правилни редове от дървета с дължина от около 420 м и ширина от 150 м, явно размерени в правоъгълна форма и с отбелязани посадни места. По таксационните описания на ЛУП от 2006 г. и ГСП от 2016 г. на ДСГ – Никопол са описани склопени култури с равномерен строеж и в добро състояние. Таксираните тополови насаждения са в отдел 82“г“ в ПИ № 000273 и № 000107, 82“ж“ в ПИ 000273, 82“з“ и 84“ж“ в ПИ № 000107. Установено е залесяване извън контура на отдел 82“г“ /около 12 дка/, както и площи от редове тополи извън контура на отдел 84“ж“, които обаче попадат също в общински имоти. Първата обследвана от вещото сателитна снимка е от 2009 г., а следващите снимки до м.юни 2021 г. показват явно увеличаване на височината на дърветата и слабо намаляване на площта, дължащо се на различни фактори /незаконна сеч, диви животни и др./. Към м.септември 2009 г. височината на тополовите насаждения отговаря на размерите за възраст от 3 г. В наличните данни на ИАГ за височината на тополовата култура през различните периоди има неточност, според вещото лице, тъй като не е извършвано обследване на място. Според заключението на вещото лице общо може да се приеме, че е извършено ново залесяване на около 98 дка площ, като ГСП от 2016 г. на ДСГ – Никопол съдържа обща площ от 80 405 кв.м., от които от отдел 82“ж“ – 51 085 кв.м., от отдел 82“з“ – 9036 кв.м. и от отдел 84“ж“ – 20 284 кв.м. Няма други налични документи, освен таксационните описания на ЛУП от 2006 г. и ГСП от 2016 г. на ДСГ – Никопол, по които да се определи площта на извършените лесокултурни мероприятия. Съгласно Наредба № 17 за залесяване и инвентаризация на горските култури от 28.07.2000 г. е било нужно изготвяне на план-извлечение за залесяване и попълване на горски култури от общината в ДГС за одобряване. Необходимо е било също така да се изготви технологичен план за залесяване и да се представи пред ДГС. Тези планове обаче се съхраняват от Държавно горско стопанство и Регионална дирекция по горите, общините и другите собственици до склопяване на насажденията, но не повече от 10 г. след одобряването им. Не са налични данни също така за извършвана инвентаризация на тополовите култури до навършване на 3 годишна възраст. Вещото лице е посочило в заключението, че като цяло не са намерени следи от документооборот и данни за извършените лесокултурни мероприятия по процесния договор. Турнусът /годност за сеч/ на дървесен вид Топола I-214, считан за типично тополово месторастене за тополов типичен стопански клас, е 15 г. Към 2022 г. възрастта на дърветата е била над 15 г. поради причината, че е изведена ГС по изготвена ГСП, разгледана и утвърдена със заповед № РДГ-08-1-392/05.08.2021 г. на РДГ – Ловеч. В ИАГ са установени налични данни за 42 бр. издадени превозни билети по позволително за сеч № 659857/17.03.2022 г., в периода 29.03.2022 г. – 28.05.2022 г. за тополовите насаждения в процесните имоти. Съгласно отчетените данни в ИАГ са добити 694.46 куб.м. дървесина от топола I-214, но тъй като не са отчетени 63.25 куб.м., то реалният добив е 757.71 куб.м. Възможният добив от остатъчната дървесина на корен, съгласно заключението, е 540 куб.м. Вещото е посочило в заключението си, че при оглед на място, изследване на сателитни снимки и съобразявайки данните на ЛУП от 2006 г. и ГСП от 2016 г. на ДСГ – Никопол, е установило, че са извършени лесокултурни мероприятия в процесните имоти, като след осъществената сеч, на корен стоят зрели тополови насаждения с общ запас около 540 куб.м. с клони, на възраст над 15 г., което ги прави годни за сеч. По данни на ИС на ИАГ за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. за ДГС – Никопол 547.50 куб.м. /исковата претенция/ би струвала при продажба на склад 70 714, 55 лв., като цената на самия добив на дървесина е 8987, 79 лв. и след приспадането й от общата цена остава чиста сума като стойност на дървесината 61 726, 77 лв. По данните от проведените процедури на ДГС – Никопол за 2022 г. същото количество дървесина би струвало 56 340, 30 лв. при продажба на склад. От приетото заключение на вещото лице по допълнително поставените му задачи, касаещи стойността на половината от обема дървесина, наличен в отдел 82“ж“, 82“з“ и 84“ж“ на база цена на продажба на корен съгласно пазарни цени от извършени такива сделки и продажната цена на дървесината от отдел 84“ж“ на база цена продажба на корен с посочване на компенентите /обща стойност и разходи/, се установява, че половината от цената на добитите 757.71 куб.м. дървесина по цени за продажба на корен е 29 284 лв., а половината от цената на прогнозния обем налична дървесина от 540 куб.м. е 27 002, 89 лв. Вещото лице е посочило в заключението, че има площ извън контура на отдел 84“ж“ в границите на поземления имот, която би могла да се включи за ползване. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ивицата тополови насаждения извън контура на отдела е 15-20 м, както и че количеството налична дървесина на корен в момента от 540 куб.м. е прогнозно и според него реално е по-голямо. Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице М. Ф. по допуснатата съдебно-икономическа, че в счетоводството на „Ела“ ООД гр. Плевен са налични 4 бр. граждански договори, сключени с различни физически лица, с предмет браздене, торене, охрана на царевица и фиданки в обектите на дружеството. Осчетоводени са заплатени суми по тези договори в общ размер на 7280 лв. На вещото лице е била представена също така обяснителна записка от ищцовото дружество, от която се установява, че е било извършено залесяване със собствена техника на дружеството – трактор, плуг, дискова брана и камиони. Представен е бил също и амортизационен план за периода и данни, че посадъчният материал е отгледан в имот на дружеството през 2005 г. и 2006 г. За периода м.април до м.декември 2006 г. са налични 25 бр. фактури за заредено гориво с място на зареждане с. •••. В съдебно заседание вещото лице е пояснила, че посадъчният материал не е заприходен и няма налични счетоводни документи за закупуване на такъв, но не може да отговори на въпроса дали е трябвало да бъде заприходен, след като се произвежда от дружеството. С оглед на гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал по делото, съдът приема следните правни изводи: Ищецът е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както следва: главен – за предаване на 547, 5 кубически метра дървесина от вид топола; при условията на евентуалност – за заплащане на сумата от 58 856 лв., представляваща левовата равностойност на 547, 5 куб.м. дървесина от вид топола, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото – 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на приложения договор за възлагане на лесокултурни мероприятия на територията на Община Никопол от 03.02.2005 г., който по своите правни характеристика представлява договор за изработка, чийто регламент е даден в Раздел VIII /чл. 258 – чл. 269/ от ЗЗД. Договорът е сключен след подадена оферта от страна на изпълнителя „Ела“ ООД гр. Плевен и приети решения на Общински съвет – Никопол. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договора поради противоречието му със закона - чл.42, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗГ /отм./, чл. 2, ал. 2 от ППЗГ и чл. 41, ал. 3 от ЗГ /отм./. Противоречие с цитираните разпоредби не е налице, тъй като съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗГ /отм., но действащ към момента на сключването на договора/ Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализираните териториални звена, както и държавните горски стопанства контролират дейностите по създаването на нови гори в горския фонд и върху земеделски земи, използвани за горски цели. Също така, чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗГ /отм./ допуска в горския фонд да се включват и гори в земеделски земи. В настоящия случай, от писмените доказателства по делото и от заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че в двата процесни общински имота /земеделски земи/, описани в договора между страните, е било извършено залесяване с тополови култури. Извършеното залесяване е било таксирано през 2006 г. и през 2016 г. от ДСГ – Никопол в изпълнение на задълженията му да упражнява контрол върху създаването на нови гори върху земеделски земи. По делото са налице писмени доказателства за регистрация на „Ела“ ООД в публичния регистър по чл. 57а от ЗГ /отм./, съгласно изискванията на чл. 41, ал. 3 от същия закон. Независимо че регистрацията е от дата, следваща датата на сключване на договора, към периода на фактическото залесяване /2006г. – 2007г./ такава регистрация е била налична. Съдът приема, че установеното залесяване с тополови насаждения в общинските имоти е осъществено от ищеца „Ела“ ООД в изпълнение на задълженията на дружеството по сключения между страните договор за лесокултурни мероприятия. По делото няма данни, а и не се твърди от ответната страна, че друг субект е залесявал имотите на общината. Също така, ДСГ – Никопол е извършило таксиране на склопена тополова култура, което означава, че не се касае за самозалесила се територия. По делото е безспорно установено, че единият от общинските имоти, върху които е било извършено залесяване с тополова култура от ищеца, е бил продаден на трето лице – „Недкови“ ЕООД заедно с наличната дървесина в имота. Засадената от ищеца тополова култура е достигнала турнус за сеч към 2021 г – 2022 г. През 2022 г. е било издадено позволително за сеч за имота, собственост на „Недкови“ ЕООД. Добитото количество дървесина е 757, 71 куб.м., съгласно заключението на вещото лице. Също според заключението по съдебно-техническата експертиза наличното количество дървесина на корен, след извършената сеч, е най-малко 540 куб.м. Следователно може да се приеме, че общото количество на засадената тополова култура е било около и над 1297, 71 куб.м. Претенцията на ищеца е за 547, 5 куб.м., т.е. по-малко от половината /648, 85 куб.м./ на горепосочения общ обем засадена дървесина. Ищецът е отправил писмени покани към ответната община през 2021 г. и през 2022 г. да бъде разпределено ползването на залесената дървесина по равно между страните по договора. Ответникът не е изпълнил своите задължения по договора да предостави на ищеца половината от добитата дървесина или да му заплати стойността на същата. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание, той е свободен да избере дали да претендира реално изпълнение, или обезщетение за неизпълнението, но ако избере да претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД да наложи реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го получи не е отпаднал. Тези правила са израз на основания принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват /pacta sunt servanda/. Правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес /в т.см. решение № 228 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1859/2009 г. на ВКС, IV г.о., ГК/. В настоящия случай с предявения главен иск ищецът е претендирал реално изпълнение – ответникът да му предаде 547, 5 куб.м. тополова дървесина от договорения вид. Такова количество е добито след извършената сеч на тополова дървесина през 2022 г., която обаче е осъществена в полза на нови собственик на единия общински имот – „Недкови“ ЕООД, т.е. Община Никопол не разполага с добитата дървесина. Също така, установено е по делото, че наличната дървесина на корен в общински имот е около 540 куб.м. В чл. 2.2 от процесния договор е уговорено, че процентът на ползване на дървесината при сеч е 50 % за възложителя и 50 % за изпълнителя. При тълкуване на тази клауза, се налага извод, че под „ползване на дървесината при сеч“ се има предвид добита вече дървесина, като този добив не следва да бъде осъществен от изпълнителя. Следва да се има предвид също така, че по делото няма данни „Ела“ ООД да разполага с позволително за сеч в общинския имот. Напротив, дружеството е поканило ответната община да се извърши маркиране в стоящо състояние и изготви годишен план за ползване на дървесината през 2022 г., и извърши сечта върху цялата залесена площ. В този смисъл, след като Община Никопол не разполага с добита дървесина от процесните имоти, такава не може да бъде предаде на ищеца в изпълнение задължението на възложителя по договора. В контекста на тези съображения, съдът приема, че предявеният от ищеца главен иск за реално изпълнение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предявеният при условията на евентуалност иск за присъждане на обезщетение за неизпълнението се явява доказан както по своето основание, така и по своя размер. В тази връзка съдът счита, че следва да бъде взето предвид първото заключение на вещото лице инж. К. С., съгласно което по данни на ИС на ИАГ цената на тополовата дървесина при продажба от временен склад, след приспадане разходите за добива на дървесината, ще бъде 61 726, 77 лв. Съдът приема, че този вариант на заключението е приложим за настоящия случай, тъй като данните от проведени процедури на ДГС – Никопол за 2022 г. касаят търгове за продажба на дървесина от ДФГ, а от обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че общините възлагат добива на дървесина по процедура, след което дървесината се продава от временен склад. Доколкото ищецът е претендирал сума в по-малък размер - 58 856 лв., евентуално предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер. При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него и своевременно претендирани разноски по делото в общ размер на 4954, 24 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Така мотивиран, Плевенският окръжен съд