Решение № 11096 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2197/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал.6 от ЗСПД. Образувано е по жалба, подадена от В. Т., [ЛНЧ], гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, чрез процесуален представител адв. Д. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А/18421/24.10.2025г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Жалбоподателката иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон, с оглед противоречие на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с Директива 2001/55/ЕО от 2001г., както и противоречие с още един международен акт – Конвенцията за правата на детето- чл. 2 и чл. 27. В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява. Явява се пълномощникът й адв. О., който поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски при хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 400лв. Ответникът, директор на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не се явява и не изпраща представител. Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок. I.ФАКТИТЕ: На 10.10.2025г. В. Т. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от Закона за семейните помощи за сина си Я. Т.. В заявлението посочила, че е гражданин на Украйна, има регистриран настоящ адрес в гр. Бургас, омъжена е и е майка на детето Я. Т.. Посочила и че детето живее постоянно в страната. По делото няма спор, че детето е записано като ученик в осми клас за учебната година 2025/2026г. Върху заявлението, на 21.10.2025г., длъжностно лице – социален работник е направило отбелязване, че на осн. чл.3, т.5 от ЗСПД- детето не е български гражданин. На осн. чл.3, т.5 от ЗСПД- членовете на семейството са граждани на друга държава. Няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи. Становището било съгласувано от началник отдел на 24.10.2025г. На същата дата по заявлението началник отдел извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, с направеното искане съответства на нормативната уредба, окомплектовано е с всички изискуеми документи, като са спазени нормативно регламентираните срокове. На 24.10.2025г началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас издал Заповед № ЗСПД/Д-А/18421/, с която отказал на В. Т. отпускане на еднократна помощ за Я. Т. по чл.10б от ЗСПД като се позовал на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Република Украйна няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца. По делото няма спор, че В. Т. и синът й Я. Т. са със статут на предоставена временна закрила в Република България. II. ПРАВОТО: С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. По делото е представена заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която К. К.- началник отдел „Социална закрила“ е упълномощена да издава заповеди по чл.10а от ЗСПД. Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията. Според чл.10б, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. По делото няма спор, че синът на жалбоподателката В. Т. е записан в осми клас за учебната 2025г./2026г. и живее постоянно в страната. Детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, на която норма се позовава административния орган. Същата сочи, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. В случая е прието, че В. Т. няма право на семейни помощи, защото тя и синът й са граждани на Украйна, с която държава Република България няма подписан договор за социална сигурност. Тази теза не може да бъде споделена. Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.