Решение № 79 от 30.7.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 225/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление №43 от 24.04.2024 г.на Директора на Дирекция „•••••••••••••••“, на Т. И. Д., ЕГН •••••••••• от гр. К., общ. К., обл. П., ул. „•••••••••••••••, на основание чл.81, ал.1, т.1 предлож. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено административно наказание- глоба в размер на 800.00 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно и неправилно, като твърди, че нарушението не е извършено, тъй като имота на който е бил паркиран автомобила е частен и не важат разпоредбите на ЗЗТ. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява. Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана от съда е неоснователна. След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели П. А. Х. като актосъставител и Д. П. М. като очевидец на нарушението, и двамата служители на •••••••••••••••, и приобщените писмени доказателства: АУАН № 00225038/ 04.04.2024 г., Наказателно постановление № 43/ 24.04.2024г., Трудов договор № 134/ 19.03.2024г., сключен между Ю.П.- Министър на околната среда и водите Г.К. - Директор на •••••••••••••••; Заповед №РД- 552/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите, Длъжностна характеристика на актосъставителя П. А. Х.- Гл. специалист в отдел “Контрол и охрана”, •••••••••••••••; Седмичен график за периода 01.04.2024г.-07.04.2024г., Дневник на П. А. Х. за 04.04.2024г., Заповед № РД- 559/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите; Заповед №РД- 506/29.12.1998 г., изменена със Заповед №РД-75/03.02.2006 г. на Министъра на околната среда и водите; известия за доставяне, схема на местонарушение, съдът намери за установено следното: На 04.04.2024 г. служителите на •••••••••••- свидетелите М. и Х., осъществявали служебните си задължения по текущ контрол, като забелязали МПС, което се движи на територията на парка и се насочва към зона „Резервати“, поради което решили да извършат проверка. Около 16: 20ч., в защитена територия - територията на ••••••••••••••••••••“, зона “Резервати“, резерват „Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.“, местност „З.“ в землището на гр. К., общ. К., обл. П., на място с GPS координати N 42° 40' 49.8" Е 24° 58' 23.3" констатирали паркирано МПС - товарен автомобил, марка Т., модел „Х.“, с ДК № •••••••••••. До автомобила се намирали две лица, едното от които им било служебно познато, а именно жалбоподателя Т. Д., който не оспорил, че той е паркирал автомобила на това място, но заявил, че имота е частен, стопанисван от него, не е в защитена територия и поради това има право да паркира там. Тъй като така паркираното МПС нарушавало режима на защитената територия, определен в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, а именно нарушавал забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите, св. Х. - главен експерт в ••••••••••съставил процесния АУАН, с който приел, че Д. е осъществил нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, тъй като на 04.04.2024г., в 16: 20ч., в защитена територия - територията на •••••••••••••••••“, зона “Резервати“, резерват „Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.“, местност „З.“ в землището на гр. К., общ. К., обл. П., на място с GPS координати N 42° 40' 49.8" Е 24° 58' 23.3" е паркирал МПС - товарен автомобил, марка Т., модел „Х.“, с ДК № ••••••••• в резерват „Д.“, в нарушение на режима на защитената територия определен в чл.17, ал.1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), а именно в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите. Така съставения АУАН жалбоподателят Д. подписал, като вписал възражение – „Не съм нарушил“. Въз основа на така съставения АУАН, оправомощено длъжностно лице издало на 24.04.2024 г. атакуваното наказателно постановление, с което при идентично изложени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на Д. било наложено на основание чл.81 ал.1 т.1 предлож. 1 от ЗЗТ административно наказание - глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 30.04.2024г., а жалбата срещу него, депозирана на 13.05.2024г., т.е. в срок. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗТ „В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“. Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1, т.1, предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П. Х. и Д. М., както и писмените такива, приобщени по делото, съдът ползва при постановяване на решението си. Намира гласните доказателства за безпристрастно депозирани, обективни и безпротиворечиви, явяващи се с пряко значение за обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Писмените доказателства са събрани по реда и в изискуемата от закона форма, като същите се явяват в пряка връзка с обстоятелствата от предмета на делото. При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че жалбоподателят Д. е автор на вмененото му във вина нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ. По делото е безспорно доказано, че е паркирано МПС в нарушение на забраната на чл.17, ал.1 от ЗЗТ и именно Т. И. Д. го паркирал на инкриминираната дата на територията на резерват „Д.“. Изложените обстоятелства по нарушението не се и оспорват от жалбоподателя, напротив, пред служителите на •••••••• – Х. и М., Д. заявил, че именно той е паркирал на това място автомобила и за това спрямо него е съставен процесния АУАН. Що се отнася до мястото на извършване на нарушението, съдът намира, че доказателствата, събрани по делото категорично установяват същото да е в резерват „Д.“, част от територията на •••••. В тази насока са категоричните показания на свидетелите Х. и М., които безпротиворечиво установяват посоченото обстоятелство. Двамата са очевидци на нарушението, дългогодишни служители на •••••••, установяват, че мястото на паркиране на процесното МПС се намира в границите на резерват „Д.“, която е била маркирана ясно на терен, като е имало поставени метални колове и табели с надписи. Така установеното фактическо положение е необорено по делото. Съгласно посочените доказателства, необорени от други такива, описаните в АУАН и процесното наказателно постановление GPS координати, установяващи местонарушението, макар и незадължителен елемент от съдържанието му, се намират на територията на резерват „Д.“, част от територията на •••••••, което е видно и от приложената схема на местонарушението. Но дори и да се приеме, че имота е частен, то след като същият попада в територията на •••••••••, служителите му са компетентни да извършват проверки и при констатирани нарушения да предприемат съответните мерки по ЗЗТ. Това е така, тъй като не се твърди, а и доказва, че мястото на което е било паркирано МПС е имот, който е изключен от територията на националния парк при прекатегоризирането му през 1999г. Всъщност, дори и поземлените имоти като земеделска земя могат да бъдат част от защитената територия съгласно чл.5, т.2, във вр. с чл.6, ал.1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗТ, които изрично допускат включване на земеделски земи в защитените територии, а съгласно чл.11 от ЗЗТ - Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението и. При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е приложил разпоредба на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил наказание над минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на 800 лв. Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на нарушението и с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Същото съответства на обществената опасност на нарушението, тъй като паркирането е на територията на резерват, където са забранени абсолютно всякакви дейности, освен изрично изброените в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, като паркирането не е сред тях, тъй като уврежда природните ресурси и равновесието на екосистемите, накърнява сериозно обществените интереси. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. С оглед постигането на тази цел, в алинея втора на чл.2 от ЗЗТ е установен принципът за предимство на опазването на природата в защитените територии пред други дейности в тях. Видно е и, че жалбоподателят многократно е наказван за нарушения на ЗЗТ. Изброените обстоятелства обуславят по-висока от обичайната за този вид нарушения обществена опасност, поради което и наложеното наказание в размер на 800 лв. се явява съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По тези причини деянието не е и маловажно. При този изход на спора, право да получи направените разноски има въззиваемата страна, като видно от представените по делото доказателства те са в размер на 480.00 лв. с ДДС и липсва възражение срещу тази сума. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът