Решение № 12844 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1510/2024 г.

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК. Образувано е по жалба на Директора на ТД на Митници Варна в Агенция „Митници“, чрез процесуален представител - гл. ю.к. Л. Т., срещу Решение № 163/05.07.2024 на и.д. Директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на митницата против Разпореждане изх. № C240003-035-0269602/19.06.2024 на главен публичен изпълнител. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Варна и на потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител. Твърди се, че последният не е изчерпал способите за принудително изпълнение по смисъла на чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК и неправилно е приел задълженията на длъжника „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547 по образуваното изпълнително дело № 3140005110/2014г. за събиране на установени и изискуеми публични вземания, по описа на ТД на НАП Варна за несъбираеми. В тази връзка се посочва, че липсва цялостно проучване за имущественото състояние на длъжника, съответно оспореният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се също, че не е изтекъл срока по чл.171, ал.2 от ДОПК, удължен в условията на § 29 от ПЗР от ЗМДВИППП. На изложените основани се моли отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител - гл. ю.к. Л. Т. и се моли нейното уважаване, съобразно събраните по делото доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна, в депозирани чрез процесуален представител - гл.ю.к. Е. А. писмени становища, оспорва жалбата. Счита, че резултата от предприетите от публичния изпълнител действия, безспорно обуславят законосъобразност на извода, че вземанията по изпълнителните титули са несъбираеми, поради което и правилно е прекратено производството по принудително събиране на публичните вземания спрямо длъжника „Рим Импорт“ ЕООД, в съответствие с разпоредбата на чл.225 ал.1 т. 4 от ДОПК. На изложените основания отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира ю.к. възнаграждение. Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на жалбата: Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред компетентния съд, в законоустановения срок, след като е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, като жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което се явява допустима за разглеждане. По основателността на жалбата: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: С Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение с № С24003-035-0269602/19.06.2024 г. постановено по изпълнително дело № 3140005110/2014г. на правно основание чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК, Главен публичен изпълнител М. Х. е приел, че след изчерпване на всички изпълнителни способи се установява несъбираемост на задълженията на „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547, поради което е прекратил производството. Видно от разпореждането, същото съдържа таблица в разпоредителната част, в която са посочени вида на документа, номера, датата и размера на задълженията към Агенция „Митници“ на ТД Митници Варна, както следва: ППСПДВ № 4 от 14.02.2014 г. главница 5 388.72 лв. и лихва 5 948.17 лв., ППСПДВ № 4 от 14.02.2014 г. главница 26 943.60 лв. и лихва 56 684.44 лв., ППСПДВ № 14 от 09.06.2014 г. главница 7 160.70 лв. и лихва 7 617.15 лв. и ППСПДВ № 14 от 09.06.2014 г. главница 35 803.52 лв. и лихва 38 805.75 лв. В мотивите на разпореждането е посочено, че е извършено цялостно проучване на имущественото, като са извършени справки и изпратени искания за предоставяне на информация както следва: 1.Справката в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за имуществото на приватизирани дружества установява, че за длъжника „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547, липсват данни. 2.Иискане с изх.№ С240003-007-0004330/03.06.2024 г. по чл. 212 от ДОПК до длъжника - за предоставяне на документи и писмени обяснения относно налични нотариални актове за недвижими имоти, МПС, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, както и справки за вземания от банки и трети лица е останало без отговор от страна на длъжника „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547. 3.На основание отправено искане с изх.№ С240003-008-0019084/03.06.2024 г. по чл.212 от ДОПК до Областна администрация Варна за притежавани недвижими имоти за държавно участия е получен отговор с № РД-24-1200-381 от 10.06.2024г., че при извършена проверка в електронния регистър, в който се въвеждат данни за актовете на държавна собственост за недвижими имоти на територията на област с административен център гр. Варна „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547, представлявано от Л. М. не са установени данни за наличие на недвижими имоти, държавна собственост, в което дружеството е съсобственик с Държавата; не са установени данни за наличие на недвижими имоти - държавна собственост, по отношение на които дружеството е бивш собственик; не са установени данни за наличие на недвижими имоти – държавна собственост, включени в капитала на дружеството. 4.На основание искане с изх.№ С240003-008-0019085/03.06.2024 г. по чл.212 от ДОПК до Община Варна за предоставяне на Удостоверение за декларирани данни за движимо и недвижимо имущество, данъчна оценка на недвижими имоти и притежавано недвижимо имущество с общинско участие е получен отговор по ел. път, че системата на Община Варна не притежава възможност за задаване на критерий за недвижими имоти с общинско участие, поради което не предоставя информация за такова. Изпратено е удостоверение от което е видно, че за „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547, не фигурират декларирани данни за движимо и недвижимо имущество. 5.От справка с данни предоставени от КАТ е установено, че „Рим Импорт“ ЕООД не притежава МПС. 6.Въз основа на искане с изх.№ С240003-008-0019086/03.06.2024г. по чл.212 от ДОПК до Министерство на земеделието - за притежавана земеделска и горска техника и земеделски земи е получен отговор, че след извършена проверка се установява, че „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547 няма регистрирана собственост върху земеделски земи и гори в картата на възстановената собственост, както и, че не притежава регистрирана земеделска и горска техника. 7.Съгласно справка в регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“ за притежавани плавателни съдове е установено, че не притежава кораби. 8.Справка в търговския регистър за притежавани дялови и акции в други дружества установява, че „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547, не притежава дялове и акции в други дружества. 9.По информация за банкови сметки от регистрация в СУП на НАП е видно, че дружеството е имало разкрити три депозитни сметки, съответно в евро за периода от 01.04.2011г. до 23.09.2013г., в щатски долари за периода от 28.09.2005 г. до 23.09.2013г., в български лев за периода от 25.07.2005г. до 11.10.2013г. и една действаща и към момента на справката – 04.06.2024г., разплащателна сметка от 10.11.2005г. 10.По информация от справка „предоставени заеми“ – програмно приложение на НАП „Регистър заеми“ е видно, че няма данни за такива. 11.След проверка в регистър „Фискални устройства с дистанционна връзка“ за регистрирани касови апарати е установено, че „Рим Импорт“ ЕООД има дерегистрирано фискално устройство. 12.От направена електронна справка в КАТ е установено, че за „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547, няма данни. 13.След справка в Централен регистър за особени залози – за наличие на заложено имущество е установено, че „Рим Импорт“ ЕООД, ЕИК 124651547, не притежава безналични финансови, компенсаторни инструменти по данни в ЦД към 04.06.2024 г. 14.Справка относно регистрация по ЗДДС установява, че длъжника „Рим Импорт“ ЕООД е дерегистрирано по ДДС на основание чл.176 от ЗДДС на 19.12.2015 г. Срещу разпореждането е подадена жалба пред директора на ТД на НАП. Жалбата е разгледана и е постановено Решение 163/05.07.2024г., с което е приета за неоснователна. Органът е установил, че публичния изпълнител е предприел всички необходими действия по установяване имущественото състояние на длъжника и след като се е убедил, че липсва такова е счел, вземането за несъбираемо, респективно е прекратил производството. Формиран е извод, че несъбираемостта на едно вземане е обективен факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде погасено, поради липса на имущество на длъжника, от което вземането да бъде удовлетворено. Намира за неоснователен доводът на жалбоподателя за неизтекъл срок по реда на чл. 171 ал.1 от ДОПК, тъй като несъбираемостта на едно вземане не настъпва само на основание на изтекла давност, а и на обективни факти за невъзможност на погасяването му. На това основание органът е счел, че безспорно е налице фактическа невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. В хода на съдебното производство, от ответника е изискана и допълнително представена информация с писмо от Директор на Дирекция „Събирания“, придружено от: „Справка за деклариран корпоративен данък – декларация по чл.92 от ЗКПО“, съгласно която от „Рим импорт“ ЕООД няма данни; и „Справка декларирани данни от ПП Заеми“, отново с отбелязване, че липсват данни за дружеството. В писмото е уточнено, че дружеството няма подадени ГФО през последните десет години. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Административното производство по издаване на оспореното решение е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално и териториално компетентен орган и е завършило с акт на основание чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който също е постановен от компетентния решаващ орган и в изискуемата за валидността му писмена форма. Предвид горното, съдът намира, че оспорения акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Жалбоподателят не твърди и при извършената служебна проверка съдът не установи допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незоконосъобразност на акта. Както разпореждането, така и потвърждаващото го решение са мотивирани от фактическа и правна страна, и са издадени след изясняване на релевантните за случая факти. Спорът в случая касае правилното приложение на материалния закон, съответно налице ли са предпоставките по чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал. 1, т. 4 от ДОПК производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. В случая от доказателствата по приложената административна преписка, се установява, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълна проверка в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на извършените проверки е установено, че дружеството-длъжник не притежава движимо и недвижимо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение. Очевидно е при това положение, че в случая е налице обективна невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК спрямо длъжника. Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл, а именно, че публичният изпълнител не е изчерпал в необходимата пълнота всички изпълнителни способи, преди да обяви вземането за несъбираемо, са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Видно от приложените към административната преписка доказателства, публичният изпълнител е прекратил производството по принудително изпълнение, след като е предприел действия по прилагане на всички изпълнителни способи, предвидени в ДОПК. В разпоредбата на чл.215, ал.1 от ДОПК, изрично са посочени изпълнителните способи, които се прилагат за целите на принудителното изпълнение по реда на ДОПК, а именно: изпълнение върху вземания и парични средства в банките и други доставчици на платежни услуги, изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника, изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. В хода на публичното производство, видно от доказателствата по делото, е извършено щателно документално проучване за притежавано имущество, доходи и активи на длъжника „Рим Импорт“ ЕООД, към което да бъде насочено принудителното изпълнение. Събраните доказателства налагат извод за законосъобразна преценка на публичния изпълнител относно несъбираемостта на вземането, като се е позовал на липса на наличности по банкови сметки, липса на движимо и недвижимо имущество и каквито и да било активи. Следва да бъде отбелязано, че обективният критерий при категоризирането на вземанията като несъбираеми, не е свързан с обстоятелството дали дружеството-длъжник е или не е заличено от Търговския регистър, а този, че същото не извършва търговска дейност, от която да се генерират приходи, съответно да могат да бъдат придобити активи и имущество, от които да се удовлетвори взискателя по изпълнителното дело. Жалбоподателят неправилно поддържа, че след като дружеството не е изпаднало в неплатежоспособност, за него не е открито производство по несъстоятелност и не е заличено от Търговския регистър, то не следва да се приема, че публичните му задължения са несъбираеми. Освен това макар да твърди, че има основание да се приеме, че дружеството развива дейност, от която може да реализира приходи, не сочи и не ангажира никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че не са ясни критериите, въз основа на които вземането е категоризирано като несъбираемо, преди да изтече давностният срок за него съгласно разпоредбата на чл.171 от ДОПК. Между страните няма спор, че към настоящия момент вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително събиране. Несъбираемостта на едно вземане не настъпва само и единствено при изтичане на давността за събирането му, тя е обективен факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде погасено поради липса на имущество на длъжника, от което вземането да бъде удовлетворено. Хипотетичната възможност, че в някакъв момент дружеството може да придобие активи, от които взискателят да бъде удовлетворен, не е възведено като обстоятелство, препятстващо приложението на разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. В случая обективният критерий при категоризирането на вземането като несъбираемо е липсата на доходи и имущество, както и че длъжникът не извършва никаква дейност, от която да се генерират приходи, съответно да бъдат придобити активи и имущество, от които да се удовлетвори взискателят по изпълнителното дело. Неоснователно е поддържаното от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание възражение, че представените в хода на съдебното производство справки са неактуални. Видно от същите информацията от регистър „Заеми“ е генерирана на 04.06.2024г., т.е. непосредствено преди издаване на процесното Разпореждане от публичния изпълнител – 19.06.2024г. А относно подадена ГДД по ЗКПО е отразено, че справката е актуална към 31.12.2023г. Съдът обръща внимание, че се касае за годишен данък, като декларация за генериран такъв се подава до 30 юни на следващата календарна година, т.е. справката е напълно актуална и относима към периода на издаване на Разпореждането. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме за обоснован и законосъобразен изводът в оспореното решение към датата на издаването му, че публичното вземане е несъбираемо, тъй като от доказателствата, приложени към делото се установява, че всички изпълнителни способи са се оказали безрезултатни да установят налично имущество на длъжника, към което може да бъде насочено принудителното изпълнение. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от органите по приходите изводи, като от страна на взискателя не се сочи, нито се установява от данните по делото да са налице доходи или имущество на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания. Предвид горното, съдът намира, че жалбата с която е сезиран се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на сума в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът