РЕШЕНИЕ

№ 1190

гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев Членове: Петя Георгиева, Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20241100502440 по описа за 2024 година Образувано е по жалба на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД с ЕИК 831447150 срещу Разпределение от 21.11.2023 г по изп. д. № 20227880400905 на ЧСИ М.К. peг. № 788.

В жалбата се поддържа, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като с него са предвидени за погасяване вземанията в нарушение на реда по чл.136 ЗЗД, а именно: на взискателя „Т. 888“ ЕООД, ЕИК 202798715 в нарушение на чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД, тъй като вземането му не се ползва с такава привилегия; на СО за местни данъци, които са погасени по давност, а ТБО в ред за удовлетворение, с който това вземане не се ползва.

Взискателят „Т. 888“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна, тъй като вземането му съгласно издадения изпълнителен лист от 23.08.2022г. по т. д. № 1310/2022г. на СГС, ТО, VI-5 състав е с признато право на задържане съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС и следователно при продажба на имота, се ползва с привилегията по чл.136, ал. 1, т. 4, пред. последно ЗЗД. Не оспорва жалбата на ЦКБ АД в частта относно вземанията на СО за местни данъци и такси, като счита, че ако има суми, които неправилно са разпределени за погасяване на вземания в нарушение на разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, то те следва да се присъдят в негова полза.

Съдебния изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Счита, че към извършване на проданта, респ. съставяне на процесното разпределение, привилегията на взискателя „Т. 888“ ЕООД е установена в изпълнителното основание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, с правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество частично основателна по следните съображения:

Разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК е постановление на съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са предявени до деня на изготвянето му, както и разноските по изпълнението, включително такива, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК съгласно т. 3 на ТР №2/2022 на ОСГТК на ВКС. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал. 3 на чл. 136 ЗЗД). Макар да няма задължение да мотивира разпределението съдебния изпълнител е длъжен при изготвянето му да следва горните принципи и те да могат да бъдат проверени при обжалването им от съда. Ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. (така т. 2 на ТР №2/2022 на ОСГТК на ВКС).

В случая воля на съдебния изпълнител в оспорваното постановление за разпределение е ясна. В него е посочено, че предложената сума от взискателя-участник в продажбата за покупката на изнесения на публична продан имот на длъжниците възлиза на 159 600, 00 лева. Към дата на проданта в производството са приети за удовлетворяване следните привилегировани вземания, а именно: разноски и такси по изпълнителното дело в размер на 8352, 56 лева с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; вземания на взискателя СО за местни данъци в размер на 1073, 5 лева с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД; вземания на взискателя „Т. 888“ ЕООД в размер на 104052, 85 лева (формирани от главницата по изпълнителния лист, разноски за изп. производство, разноските за воденото гр.дело и законна лихва върху главницата за периода 03.02.2022 – 21.11.2023г), които са с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД; вземания на взискателя „ЦКБ“ АД съобразно Удостоверение, издадено от ЧСИ С.П. с peг.№ 921 по изпълнително дело № 20229210401448 в размер общо на 70257, 48 лева (формирани от главница, мораторна лихва за периода от 24.11.2022 до 21.11.2023, мораторна от 23.11.2023г до изготвяне на разпределението и разноски по изпълнителното и гражданското дело) с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД; вземания на взискателя НАП с привилегия по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД и вземания на взискателя СО, район „Младост“, отдел „МДТ“ за ТБО с привилегия по чл. 137, ал. 1 във вр. чл. 136, ал. 2 от ЗЗД.

С разпределението сумата от 159600, 00 е разпределена за погасяване на следните вземания: разноски и такси по изпълнителното дело в размер на 8352, 56 лева с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; вземания на взискателя СО за местни данъци в размер на 1991, 29 лева с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД; вземания на взискателя „Т. 888“ ЕООД в размер на 104052, 85 лева (формирани от главницата по изпълнителния лист, разноски за изп. производство, разноските за воденото гр.дело и законна лихва върху главницата за периода 03.02.2022 – 21.11.2023г), с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД; вземания на взискателя „ЦКБ“ АД в размер на 45203, 30 лева (формирани от: главница 2875215 лв, мораторна лихва за периода от 24.11.2022 до 21.11.2023 в размер 5566, 53 лева, мораторна лихва в размер на 4942, 11 лева; законна лихва в размер на 4693, 7 лева разноски по изпълнителното в размер на 48, 00 лева, разноски по гражданското дело – 1200, 81 лева) с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

Спорно е дали вземането на кредитора „Т. 888“ ЕООД се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД. Проверката, която съдебният изпълнител дължи е двустранна. От една страна, дали такова право е признато на взискателя в представеното от него изпълнително основание – изпълнителния лист, а от друга - дали последният е в държане (дали осъществява фактическата власт върху имота), тъй като правото се погасява с изгубването й. При наличие на двете предпоставки съдебния изпълнител е длъжен да зачете съществуването на правото на задържане, което не е пречка за провеждане на изпълнението върху имота на длъжника, а създава за носителя му право на предпочтително удовлетворяване от неговата цена съгласно чл.136, ал.1, т. 4 ЗЗД. Съдебният изпълнител няма правомощия да проверява материалната законосъобразност на признатото с изпълнителния лист право на задържане. Единствено може да изследва дали правото на задържане междувременно не е погасено в следствие на загубване на фактическата власт върху имота. Такива са и правомощията на съда сезиран с жалбата срещу разпределението. Той не може да ревизира решението, установяващо/признаващо правото на задържане върху имота на длъжника, а може да изследва и установява само обстоятелства водещи до неговото погасяване. Защитата на другите взискатели при съмнения от тяхна страна за валидното пораждане на правото е само исковото производство по чл. 464 ГПК.

От доказателствата по делото се установява, че в изпълнителния лист от 23.08.2022г. издаден по т. д. № 1310/2022г. на СГС, ТО, VI-5 състав на взискателя „Т. 888“ ЕООД е признато право на задържане съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС върху имота, предмет на публичната продан, а че правото се упражнява реално, свидетелства съставения от съдебния изпълнител протокол за опис от 04.10.2022 г. Същевременно в жалбата на „ЦКБ“ АД липсват твърдения, респ. доказателства, въз основа на които да се приеме, че правото на задържане междувременно е погасено в следствие на загубване на фактическата власт върху имота от взискателя „Т. 888“ ЕООД, а възраженията срещу съдебния акт, с който правото е признато, не могат да бъдат изследвани допустимо, нито от съдебния изпълнител, нито от настоящия съдебен състав.

След като в изпълнителния лист от 23.08.2022г. издаден по т. д. № 1310/2022г. на СГС, ТО, VI-5 състав на взискателя „Т. 888“ ЕООД е признато право на задържане съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС върху имота, предмет на публичната продан, което не е погасено към извършване на проданта. Вземането по изпълнителния лист касае разходи за подобрения в имота и следва да се удовлетвори преди вземането на жалбоподателя ЦКБ АД – арг. от чл. 136, ал. 1, т. 4, пред. последно ЗЗД. Следователно разпределението в частта, с която е предвидено пълното погасяване на вземането на взискателя „Т. 888“ ЕООД преди вземането на взискателя „ЦКБ“ АД е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Втория спорен въпрос касае сумата от 1991, 29 лева, предвидена за разплащане към присъединения взискател СО за местни данъци и такси съгласно чл.136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Местните данъци са публични общински вземания и съгласно цитираната разпоредба на закона са привилегирования вземания на общината. С т. 4 на ТР №2/2021 на ОСГТК на ВКС приема, се прие, че вземанията на общината за такса битови отпадъци не се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД, а с тази по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. От приложената по делото справка на СО, район „Младост“, отдел „МДТ“ общия размер на публичните задължение на длъжниците относно продаденото на публична продан имущество възлизат на 1991, 29 лева, което вземане е формирано като сбор от вземанията на общината за данък недвижим имот и ТБО за периода 2011-2022г. Изводът за последното следва от кода на задължението в справката на общината. От него се установява, че то е формирано от задължения с код 442100 (данък недвижим имот) в размер на 1073, 50 лева и вземания с код на задължението 442400 (ТБО) и размер 917, 79 лева. С оглед изложеното по-горе и приетото в т.4 на ТР №2 от 2022 на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че сумата от 917, 79 лева неправилно е заделената за погасяване вземането на СО за ТБО за имота за периода 2011- 2022г. Сумата следва да се разпредели за погасяване на други задължения, които се ползват с привилегия от по преден ред. Такова е единствено вземането на жалбоподателя „ЦКБ“ АД за главница, което като обезпечено с ипотека върху имота, се ползва с правото по чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД.

В останалата си част възражението на „ЦКБ“ АД е неоснователно. Нито съдебния изпълнител, нито съдът в настоящото производство може да съобразява погасяване на задълженията на СО по давност. Възражението за това принадлежи само на длъжника и може да бъде упражнено само чрез иск по чл.439 ГПК.

При тези мотиви, съдът