Решение № 1828 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 448/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д.Ц.Б. •••, депозирана чрез процесуалния представител •Ц.С. •••, против Решение №55 от 30.05.2025г., постановено по АНД № 63/2025г. на Районен съд – Берковица. С оспореното решение е потвърдено издаденото от Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ гр.София НП 92/11.12.2023г., с което на касатора на основание чл.115, ал.2 от ЗЛЗ е наложена глоба в размер на 2000, 00 лв., за нарушение на чл. 39, ал. 1 от ЗЛЗ. В касационната жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като въззивният съд не е изследвал правилното приложение на материалния и процесуалния закон, като е изложил подробни съображения. Цитирал е мотиви на съдебни решения относно приложимостта на института „маловажност“ по чл.28 от ЗАНН, като е развил теоретично приложението на тази разпоредба. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени решението на РС – Берковица, ведно със законните последици от това – пълна отмяна на оспореното НП. Прави искане за разноски. Ответникът – Изпълнителния директора на ИА „Медицински надзор“ гр.София не ангажира становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационна проверка е Решение № 55 от 30.05.2025г., постановено по АНД № 63/2025г. на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено издаденото от Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ гр.София НП 92/11.12.2023г., с което на касатора на основание чл.115, ал.2 от ЗЛЗ е наложена глоба в размер на 2000, 00 лв., за нарушение на чл. 39, ал. 1 от ЗЛЗ. За да постанови този резултат съдът е приел, че нарушението, визирано в наказателното постановление е безспорно установено, с оглед на което и правилно е ангажирана отговорността на касатора на посоченото правно основание. Изложени са мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното. В тази връзка съдът е анализирал относимата правна уредба и представените по делото доказателства, като е изложил подробни мотиви за изводите, които е направил. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното НП. Споделят се и правните изводи по съществото на спора за осъществено от касатора административно нарушение. Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Фактите по делото са безспорно установени, подробно описани и анализирани от районния съд. В обжалваното решение районният съд е извършил служебна проверка, при която не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на НП, представляващи основания за отмяната му. Обосновани и съответни на доказателствата по делото са изводите на районния съд, че жалбоподателят и настоящ касатор е осъществил състава на административното нарушение по чл.39, ал.1 от ЗЛЗ, за което административно-наказващият орган е приложил правилната санкционна норма по чл.115, ал.2 от ЗЛЗ, като е наложена минимално предвидената от закона глоба. Районният съд се е произнесъл и по приложението на чл.28 от ЗАНН, които изводи настоящия съдебен състав напълно споделя. Районният съд се е произнесъл по всички наведени от страните доводи и направени възражения. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и такива не му се дължат. От страна на ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл.63в, от ЗАНН Административен съд – Враца