Решение № 556 от 9.7.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1621/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от НВУ„Васил Левски“ гр. Велико Търново, БУЛСТАТ 129009094, с адрес: бул. „България" № 76, представлявано от началника бригаден генерал Иван Г. Маламов (понастоящем от бригаден генерал Станчо Митев Кайков съобразно Указ на президента на Република България № 47/ 18.03.2025г., обн. ДВ бр. 25/ 25.03.2025г.) против Я. В. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Б., ж.к. „С.“ бл.№ •, вх.•, ап. •, чрез пълномощник адв. Ангел Тинчев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Емил де Лавеле“ № 16, ет.1, офис 103, за приемане на установено съществуването вземания спрямо ответника към 19.10.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда, произтичащи от Договор за военна служба № •/ 23.08.2020г. (неизпълнен) в размер на общо 69 903, 76 лв., представляваща просрочена главница за извършени разходи за издръжка, обучение, квалификация, и/или преквалификация пропорционално на срока за неизпълнение, както и да бъде осъден да заплати съдебните разноски в заповедното производство: 1398, 08 лв. държавна такса, както и направените в настоящото производство разноски. Според изложеното в исковата молба, между страните е бил сключен Договор за военна служба № •/ 23.08.2020г., по силата на който ответникът Я. Г. е започнал обучение в НВУ„Васил Левски“. Договорът е бил прекратен със заповед № РД-06-137/ 23.06.2023г. на началника на НВУ„Васил Левски“ поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация и считано от 27.06.2023г. Я.Г. е бил отчислен от списъчния състав на висшето училище. Според чл.18 от договора, курсантът следва да възстанови на НВУ„Васил Левски“ разходите за издръжка и обучение. Същите се дължат на основание чл.260 ал.2 от ЗОВСРБ, като изчисляването им е извършено по реда на чл.260 ал.4 от същия закон. За тези разходи е била изготвена финансова справка № 3319/ 22.06.2023г., като сумата възлиза на 69 903, 76 лв. и същата е била отправена за изплащане на ответника с покана за доброволно изпълнение с предоставен срок до 28.07.2023г. Изпълнение не е последвало, поради което на 19.10.2023г. е подадено заявление по чл.417 от ГПК за дължимите суми пред РС-Бургас. Изброени са и задълженията според чл.90 ал.1 от Закона за висшето образование, НВУ„Васил Левски“ да съставя, изпълнява и отчита бюджет, като на основание чл.95 ал.7, т.5 от ЗВО, курсантите във висшите военни училища са освободени от заплащане на такси за обучение. Възстановяването на тези разходи според чл.260 ал.2 от ЗОВСРБ, дължат единствено тези курсанти, които са отстранени от обучение по реда, определен в правилниците на висшите военни училища, както и напусналите по собствено желание по време на обучението. Същите се изчисляват по реда на Наредба № Н-11/ 29.10.2020г., обн. ДВ бр.96/ 10.11.2020г. и възстановяването им става именно в полза на съотв. висше военно училище. По повод подаденото заявление по чл. 417 от ГПК, е било образувано ЧГД № 6233/23г. на Районен съд - Бургас, в производството по което са издадени Заповед за изпълнение № 3349/ 07.11.2023г. и Изпълнителен лист, по силата на които Я.Г. е осъден да заплати на ищцовата страна дължимите по Договора за военна служба суми, както са изброени в исковата молба, както и следните съдебни разноски: 1398, 08 лв. държавна такса. В производството по чл. 417 от ГПК, ищецът бил доказал вземането си пред съда чрез представянето на финансова справка № 3319/ 22.06.2023г. Ответникът Я. Г. чрез процесуалния си представител, с депозирания отговор на исковата молба твърди, че исковете са неоснователни и поради това, че НВУ„Васил Левски“ не е носител на вземането за разходи и издръжка, тъй като страни по правоотношението по сключения договор за военна служба са ответникът и министерство на отбраната. Позовава се на чл.142 ал.2 от ЗОВСРБ, според която курсантите се осигуряват със средства от бюджета на министерството. Самият договор е сключен с министерството на отбраната, като чл.18 противоречи на чл.142 от ЗОВСРБ. Позоваването от страна на ищеца на Наредба № Н-11/ 29.10.2020г. също е неоснователно, доколкото същата урежда единствено реда и начина за изчисляване на разходите, но не и материално - правната легитимация, за което е цит.практика на ВКС. Цит. в исковата молба разпоредби на ЗВО също са неприложими, тъй като ЗОВСРБ е специален по отношение на ЗВО. На следващо място са оспорени редът и начинът за определяне на претендираните суми. Не се отчитали индивидуалните особености на обучаваните лица, а се прилагали осреднени стойности. Не бил отчетен и фактът на липса на мотиви, защо се касае за разходи невключени в сумите по съотв.параграфи за бюджетни разходи. Не било направено и разграничение между дейностите за обучение и тези за научна дейност, свързано с Постановление № 183/ 11.05.2021г. на МС за приемане на национален план за развитие на въоръжените сили до 2026г. Липсвала и ясна икономическа мотивировка на механизма на приравняване на бройки задочна или дистанционна форма към редовна форма. В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител изрази становище за неоснователност на исковете. Защитната си теза разви в писмени бележки. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното. Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 6233/2023 г. по описа на РС-Бургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 3349/ 07.11.2023г. (л.36-37 по частното гражданско дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 1398, 08 лв. направени разноски. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след уведомяването за постановеното разпореждане № 9272/ 22.08.2024г. – НВУ „Васил Левски“ е било уведомено на 16.08.2024г., а исковата молба е била подадена на 17.10.2024г., предвид постъпилите жалби от Я.Г. и образуваните производства пред ОС-Бургас. Внесена е дължимата държавна такса. Възраженията на ответника за липса на активна процесуална легитимация у ищеца, са неоснователни и доколкото към момента на приключване на съдебното дирене няма новонастъпили обстоятелства, съдът се придържа към вече изложените по този въпрос аргументи в определение рег.№ 834/ 21.03.2025г. Така, съдът споделя мотивите на състави на ОС- Бургас, като в свое определение № IV-2047/ 25.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1506/2019г., съдът като въззивна инстанция е изложил, че според чл.142 ал.6 от ЗОВСРБ правата и задълженията на обучаваните се определят с правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища, в договора за военна служба. Чл.18 (в настоящия случай – л.7) от приложения договор за военна служба предвижда, че курсантът възстановява на НВУ„Васил Левски“ разходите за издръжка и обучение за периода, през който е бил обучаван. Няма законова забрана, по силата на договор между две страни да възникне вземане в полза на трето лице – чл.22 от ЗЗД, като липсва законова разпоредба в обратен смисъл в ЗОВСРБ, ППЗОБСРБ и правилника на НВУ„Васил Левски“, които да предвиждат изрично, в полза на кое лице следва да се възстановят разходите по чл.260 ал.2, вр.чл.260а от ЗОВСРБ. Дори според чл.22 ал.3, вр. ал.1 от Наредба № Н- 1/ 14.01.2013г. (сега Наредба № Н-11/ 29.10.2020г., обн. ДВ бр.96/ 10.11.2020г., съотв. чл.22 ал.1, 2 и 3) на министъра на отбраната относно начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, справката за определяне на разходите по чл.260 ал.2 от ЗОВСРБ се предоставя на юриста, обслужващ съотв. военно училище за събиране на вземането по съдебен ред. Затова настоящият съдебен състав споделя направеният извод, че представената финансова справка (в настоящия случай № 3319/ 22.06.2023г., приложена на стр.9-14) удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в полза на заявителя НВУ„Васил Левски“. Идентични мотиви е изложил друг състав на ОС-Бургас в свое определение № 2757/ 28.10.2024г. по ч.гр.д.№ 1507/2024г. постановено по повод жалба именно на Я. Г. по повод актове на РС-Бургас по ч.гр.д.№ 6233/2023г. Против разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 3349/ 07.11.2023г., е постъпила частна жалба от Я.Г., като с определение № 2757/ 28.10.2024г. по ч.гр.д.№ 1507/2024г. въззивната инстанция е потвърдила разпореждането. С определение № 5857/ 27.09.2024 год. по ч.гр.д. № 6233/23г. на РС-Бургас, съдът е отказал спиране на изпълнителното производство. Определението е потвърдено с определение рег.№ 337/ 04.02.2025г. по ч.гр.д.№ 79/25г. по описа на ОС-Бургас. Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с 415 от ГПК, във вр. чл. 260 ал.2 от ЗОВСРБ. По делото е представен договор за военна служба № •/ 23.08.2020г. (л.5-8) сключен между ответника и Министерството на отбраната, представлявано от Иван Маламов в качеството му на началник на НБУ „В.Левски“. Г. е приел да се обучава в учебното заведение по посочените специалности, както и да упражнява 10 години военна служба като професия след завършване на обучението. Видно от приложената заповед № РД-06-137/ 23.06.2023г. на началника на НВУ„Васил Левски“ (л.15-16), поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация и считано от 27.06.2023г., Я.Г. е бил отчислен от списъчния състав на висшето училище. На основание чл.260 ал.1, 2 и 3 от ЗОВС и предвид Наредба № Н-11/ 29.10.2020г., обн. ДВ бр.96/ 10.11.2020г., е била изготвена финансова справка (л.9-14) за дължимите от Г. суми за обучението му до момента на прекратяване на договора. До ответника е била отправена покана за доброволно изпълнение за сумата от 69 903, 76 лв. (л.17). Приложени са също така развилите се пред ОС-Бургас производства по повод подадени от Г. жалби и възражения по повод актове на РС-Бургас. Поради непогасяване на задълженията на длъжника към учебното заведение, същото пристъпило към образуване на заповедно производство против Г., въз основа на изготвената финансова справка, за което било образувано ч. гр. д. № 6233/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас. В това производство били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумите, както следва: 69 903, 76 лева - главница; 1398, 08 лева - държавна такса. Така изложените факти по делото мотивират съда да счете, че приетият за допустим иск по чл.422 от ГПК е основателен и доказан. Според чл. 260 ал. 2 от ЗОВСРБ (в сила до 05.01.2024 г.) курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. В ал. 4 е допълнено, че министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, а съгласно ал. 6, предл. 2 в случаите по ал. 2 вземането се събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4. Именно на основание чл. 260 ал. 4 от ЗОВСРБ е издадена Наредба № Н-11/ 29.10.2020 г. обн. ДВ бр.96/ 10.11.2020г., на министъра на отбраната на РБ. В чл. 14 ал. 2 е предвидено, че подлежащите на възстановяване разходи по чл. 260 ал. 2 и 3 от ЗОВСРБ се определят от началника на висшето военно училище, а съгласно чл. 22 ал. 1 и ал. 2 на същата наредба за определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260 ал. 2 от ЗОВСРБ, кадровият и финансовият орган изготвят справка, която се подписва от началника на висшето военно училище, като в нея се посочват периода на обучение и размера на разходите по чл. 4, а това са: разходите за издръжка и обучение на курсантите за периода, през който са били обучавани, до отчисляването им от обучение във висшето военно училище или напускането им по собствено желание по време на обучението. Също така в чл. 22 ал. 3 от наредбата е предвидено, че тази справка се предоставя на юриста, обслужващ съответното висше военно училище, за събиране на вземането по съдебен ред. В настоящия случая по делото е представена издадена от ищеца НВУ „Васил Левски“ финансова справка, която е подписана от заместник-началник на висшето училище, който е бил упълномощен да замества началника на 22.06.2023 г. и да изпълнява предоставените му от закона правомощия. Това следва от приложената заповед № РД-02-704/ 21.06.2023 г. или справката е била подписана от посочения в чл. 22 ал. 1 от Наредба № Н-11/ 29.10.2020 г. орган, като тя съдържа всички изискуеми от нормата на чл. 22 ал. 2, данни. Доколкото не е известен друг ред за установяване на разходите за обучение в НВУ „В.Левски“, съдът приема, че приложената финансова справка удостоверява действителния размер на дължимите от Г. разходи за неговото обучение и ответникът следва да ги заплати. Останалите възражения на ответната страна също са неоснователни. По делото няма приложени доказателства, които да обосновават защитната теза на Я.Г., че в разходите са били включени и такива, по съответните параграфи за бюджетните разходи на военните училища, като например боеприпаси, имитационни средства и други материални средства, „доставени по начин, различен от покупко-продажба“ – какъв начин на доставка има предвид процесуалният представител на ответника остана непосочено. Същото се отнася и до твърденията, че НВУ „В.Левски“ развива и научна дейност и не е ясно, направено ли е разграничение на всички разходи по дейности, необходими за обучение и тези за научна дейност извън обучителната, като е посочена например такава по хабилитиране, участие на преподавателския състав в научни изследвания и др. Във финансовата справка не става дума за такава научна дейност. Ответната страна изисква индивидуален подход при изчисляване на разходите за обучението на Я.Г., но не прилага никакви доказателства за такава необходимост. Ако в учебното заведение е имало обучавани напр. с физически недъг, изискващ специално отношение и съотв. по-високи разходи, което да води до извод, че част от тези по-високи разходи са били „прехвърлени“ на Г., то би могло да се допусне основателност на подобно възражение. Обаче самият характер на военната служба предполага точно обратното: еднакви условия за всички обучаеми, строг ред на обучителния процес и почивки, режим на хранене, и др. На отделно основание следва да се отбележи, че по презумпция обучаваните и упражняващи след това професията на военни следва да бъдат изначално физически здрави, в противен случай не биха могли да служат ефективно. Това прави и осредненият подход при изчисляване на разходите според Наредба № Н-11/ 29.10.2020 г. допустим. На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна е и претенцията за дължимост на сумата от 1398, 08 лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 6233/2023 г. по описа на РС- Бургас, както е отбелязано в издадената заповед 3349/ 07.11.2023г., съставляващи внесена държавна такса за заповедното производство. Предвид дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение на разноските, признати в заповедното производство. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид приетата основателност на предявените искове, на ищцовата страна се дължат направените разноски. Представен списък на разноските няма, като при това положение следва да му бъде присъдена сумата от 1398, 08 лева – държавна такса за исковото производство (л.26). Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд