Решение № 326 от 7.12.2023 г. на Районен съд - Провадия по дело № 655/2023 г.

Производството е по реда на чл. 330 ГПК, вр. с чл. 325, ал. 5 от ГПК. Образува се по искова молба за развод на Е. М. С. и С. М. С.. Страните постигат споразумение в о.с.з. относно прекратяването на брака по взаимно съгласие, ведно с последиците от прекратяването му. След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че молителите сключват граждански брак на 30.07.2018 г. с акт за граждански брак №0033/30.07.2018 г., съставен в гр. ••••, Община ••••. Ищцата се явява лично в проведеното по делото открито съдебно заседание и заявява, че желае прекратяване на брака по взаимно съгласие. Пълномощникът на ответника, разполагащ с нужната представителна власт за това, заявява желанието на ответника за прекратяване на брачния съюз с развод по взаимно съгласие. От горното, може да се направи обоснован извод, че между съпрузите е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се издирват мотивите за прекратяването на брака, както изисква чл. 50 от СК. Освен това постигнато между страните в о.с.з. споразумение по чл. 51 СК, изложено и обективирано в протокола, не противоречи на закона и има нормативно установеното минимално необходимо съдържание. С оглед на гореизложеното, искането за развод се явява основателно и следва да се уважи, като разводът между двамата съпрузи бъде допуснат и постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 от ГПК, вр. с чл. 325, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 50 от СК. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 20 лв., като всеки от молителите бъде осъден да заплати сумата от 10.00 лв. Така мотивиран, съдът