Решение № 577 от 24.3.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 2750/2014 г.

производството на ел.енергия от фотоволтаични централи, ползващ данни от НИМХ при БАН за слънчева радиация и околната температура. Тази система не отчита конкретна централа и конкретен фотоволтаичен панел, т.е. тя не притежава необходимата точност за до изчисли колко енергия ще произведе всеки отделен производител. Производството и потреблението на всички останали производители, извън ФвЕЦ и ВяЕЦ се следи и в реално време, чрез система SCADA, като това дава възможност при промяна на фактическата обстановка ограниченията да се променят, както в часови диапазон, таки и като проценти. „Е.“ ЕАД няма данни конкретно за производството от централата на ищеца, той управлява баланса на енергийната система за цялата територия на страната и определя процента ограничение за съответните централи общо. В този случай се ограничават всички ел. централи от даден вид с този процент. Р България е включена в енергиен пръстен на Европа и следва да изпълнява междусистемните графици за обмен на електическа енергия. В допълнителното заключение на комплексната съдебно-икономическа и техническа експертиза са посочени данни за произведената енергия в Mwh по данни от системата за мониторинг на производителя на фотоволтаични инвентори марка Соло и по данни по протоколи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като вещото лице е посочило, че данните по двете системи са съотносими помежду си, като разликата се състои само в технологични загуби на централата, поради което системата може да се приеме за обективна. Отново е направен анализ на произведеното количество ел. енергия от ищеца за процесния период, като е калкулирана стойността на непроизведената ел. енергия вследствие на ограничението, която възлива за 86 258.36 лева без включен ДДС, която стойност съвпада с основното заключение на комплексната експертиза. Съдът кредитира и трите експертизи, тъй като същите не съдържат противоречиви данни и изводите на вещите лица не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което възприема направените от вещите лица изводи, че ограничения са били необходими за запазване баланса в енергийната система на страната. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно т. 2.1. от издадена лицензия от ДКЕВР № 419-04/ 18.12.2013 г. на „Е.“ ЕАД, ответникът има право да извършва дейности по „пренос на електрическа енергия“ и „координатор на специална балансираща група“, което управлява качеството на работа на електропреносната мрежа. Съгласно Наредба за присъединяване на потребители и производители на електрическа енергия в Република България, производители с мощност над 5 MW се присъединяват към електропреносната мрежа управлявана от „Е.“ ЕАД, а под 5 MW се присъединяват към разпределителната мрежа в случая, управлявана от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Централата на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, тъй като е с инсталирана мощност под 5 MW, видно и от приложения по делото договор. „Е.“ ЕАД, в качеството си на О. на преносната мрежа и координатор на специална балансираща функция, съгласно издадената му лицензия, дава разпореждания на О.ите на електроразпределителната мрежа за ограничаване на производството общо в мрежата, която диспечират и управляват. „Е.“ ЕАД няма пряко отношение към ограничаването на производството на централата на ищеца. „Е.“ ЕАД, действащо чрез директора на Централно диспечерско управление и заместник-директора на ЦДУ е налагало ограниченията, чрез О.а на съответната разпределителна мрежа. Ограниченията са публикувани в сайта на „Е.“ ЕАД и са отразени с писмени разпореждания в Оперативен дневник, който е прономерован и прошнурован. Не се установи прекия О. да е давал различни разпореждания извън наредените от Е. ЕАД. В съответните дни, посочени в исковата молба, когато решенията за ограничаване на прозводството са били публикувани са били налице обективни предпоставки за това, тъй като производството е превишавало значително потреблението (свръхпроизводство) и съответно се е налагало ограничаване на производството, тъй като в противен случай е била застрашена целостта на енергийната система. Спазена е поредността при ограничаване на производството, като ограничения са налагани и на останалите видове ел. централи. В резултат на тези ограничения, ищецът е претърпял загуба, макар и да не е установено по категоричен начин нейния точен размер, тъй като не е произвел ел. енергията, която би могъл, ако не бе наложено съответното ограничение и съответно не е реализирал печалба за този период. Доколкото обаче, ограничението е законосъобразно и е наложено от служители на ответника в изпълнение на възложените функции на ответника по поддържане на баланса в енергийната система, и това ограничение е било обективно необходимо, предвид опасността от получаване на дисбаланс и разпад на тази система, поради завишено производство надхвърлящо значително потребление, то съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД. С действията си ответникът е избегнал причиняването на много по-големи вреди, на по-широк кръг от правни субекти и е действал в рамките на своите компетенции. Начинът на отчитане производствените мощности и производството от този вид ел.централи обуславят и начинът на налагане на ограничение на производството, като процент от общата мощност. Искът за главницата следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Предвид изходът по спора за главницата неоснователни се явяват изяло претенциите по чл. 86 от ЗЗД за законна и за мораторна лихви. На осн. чл.78 от ГПК ищеца следва да заплати на „Е.“ ЕАД сума в размер на 800 лв. за възнаграждение на в.л. и 450 лв. юристконсултско възнаграждение или общо сумата от 1 250 лв. разноски за съдебното производство. На ответникът разноски не се следват. Водим от горното съдът