Решение № 4161 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от П. Т. Т. от гр.•••••••, ул „•••••••, против изричен отказ на кмета на община Червен бряг за издаване на заповед за учредяване на сервитутно право на преминаване на основание чл.192 от ЗУТ, обективиран в писмо с изх.№44-П-320/25.09.2024 год. В жалбата се сочи, че отказът е постановен при неспазване на установената форма, съществено нарушение на администрагивнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона, и в противоречие с Определение №2865/21.08.2024 год. на Административен съд - Плевен по адм. д №581/2024 год. по описа на Административен съд – Плевен, влязло в сила на 21.08.2024 год. Жалбоподателят сочи, че със Заявления peг. №44-11-24/26.01.2024 год. и peг. №44-11-24/2/ /30.04.2024 год. поискал от кмета па Община - Червен бряг на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ определяне на право на преминаване през поземлен имот идентификатор №80501.804.249, т.е /сервитутно право/, относно ползването и управлението на собствената му сграда с идентификатор №80501.804.249.1, за което да издаде необходимата за това заповед. Сочи, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №80501.804.249 със застроена площ от 57 кв.м. /петдесет и седем/ кв.м., брой етажи: 1/един/, брой самостоятелни обекти в сграда: няма данни и по своето предназначение съставлява жилищна сграда - еднофамилна, като за имота има документи за собственост - нот. акт №34, том 2, peг. №2828, дело №206/29.07.2022 год. за дарение на недвижим имот н нот. акт №35, том 2, per. №2833, дело №207/29.07.2022 год. за покупко-продажба на недвижим имот. По горепосочените две Заявления peг. №44-11-24/26.01.2024 год. и peг. №44-11-24/2/ /30.04.2024 год. до кмета на Община - Червен бряг на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, получил 2/два/лаконични отговора с изх. №44-П-24/1//12.02.2024 год. и изх. №44-П-24/3//08.05.2024 год., че исканията му са неоснователни и не попадат но разпоредбите на чл. 192 от ЗУТ, трябвало по взаимно съгласие да уредят ползването на собствената му сграда с другите собственици на поземления имот, а когато това стане невъзможно - по съдебен ред, тъй като се касаело за материалноправен спор. Сочи, че е изпращал и Нотариална покана с peг. №3439, том. 2, дело 54/14.12.2024 год. до собствениците на поземлен имот с идентификатор №80501.804.249, oт които е поискал доброволно да му учредят сервитутно право, и доброволно да разрешат проблема между тях. Видно от приложения Протокол от 28.12.2024 год. по Нотариална покана с per. №3439, том. 2, дело 54/14.12.2024 год, връчена на 19.12.2024 год. е, че не са постигнали споразумение по поставените въпроси в нотариалната покана, а и дори в дадения срок до 20.01.2024 год., въпреки проведените преговори между страните, не се постигнало споразумение относно учредяване правото на преминаване през чужд имот с идентификатор №80501.804.249 относно ползването на жилищна сграда с идентификатор №80501.804.249.1- собственост на жалбоподателя. Сочи, че е спазил особените изисквания на чл. 192 от ЗУТ, като е поискал доброволно уреждане на правото на преминаване през чужд имот със средства и начин съгласно закона, за което е приложил към настоящата жалба и писмени доказателства, а и разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ счита за категорична по подобни казуси, а именно: за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него. Следователно материалноправна предпоставка за учредяване на сервитут - правото на преминаване по чл.192 от ЗУТ е наличието на отрицателен факт - несъществуването на друга техническа възможност за достъп до имота. Затова счита, че е налице материалноправната предпоставка за учредяване на сервитут - правото на преминаване през чужд поземлен имот по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, тъй като няма достъп до имота чрез улица и/или друг подход. Сочи, че не става въпрос за право на ползване на прилежащи части от чужд поземлен имот, а за учредяване на сервитутно право на преминаване, което е един вид ограничено вещно право. Договорът за учредяване право на преминаване и заместващата го заповед на кмета се вписват в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване, и по партидата на поземления имот, върху който е учредено правото на преминаване. Би могло договорът да е във формата на нотариален акт, но не е необходимо, защото чл. 192, ал. 1 от ЗУТ предвижда по-лесна и опростена форма за учредяване на право на преминаване. Разпоредбата на ЗУТ, изискваща писмена форма с нотариална заверка на подписите, е специална но отношение на общата норма на чл. 18 от Закона за задължения та и договорите /ЗЗД/, изискващ договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти да бъдат извършени с нотариален акт. Приложение намира специалната разпоредба, която важи само за учредяване на право на преминаване през поземлени имоти. В заключение моли съда да отмени изцяло Изричен отказ на кмета на Община - Червен бряг с изх. №44-П-320/25.09.2024 год. по Определение №2865/21.08.2024 год. на Административен съд - Плевен - IV състав по адм. д №581/2024 год. по описа на Административен съд – Плевен, влязло в сила на 21.08.2024 год. относно издаване на Заповед за учредяване на сервитутно право на преминаване на осн. чл. 192 от ЗУТ за издаване на Заповед за учредяване на сервитутно право на преминаване през чужд поземлен имот на осн. чл. 192 от ЗУТ, поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправнн разпоредби, несъответствие с целта на закона, неизпълнение на Определение №2865/21.08.2024 год. на Административен съд - Плевен по адм. д №581/2024 год. по описа на Административен съд — Плевен, влязло в сила на 21.08.2024 год. и да изпрати преписката на компетентния административен орган - кмета на Община - Червен бряг за решаване на искането по същество, като го задължи в определен срок да се произнесе със своя мотивиран съобразно закона акт. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Ц. от АК – Плевен с надлежно пълномощно на л.149 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да я уважи, претендира разноски. Ответникът – кмет на община Червен бряг, оспорва жалбата в писмен отговор с вх.№6166/30.10.2024 год., моли съда да я остави без уважение или отхвърли, като неоснователна и недоказана. Сочи, че административният орган не се е произнесъл с изричен отказ, както тълкува жалбоподателя, а е счел, че актът, който желае жалбоподателят да му се издаде, не е правилен и поради тази причина е тълкувана и обяснена разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ. С писмо изх.№ 44-П-320/25.09.2024г. е даден отговор във връзка с Определение № 2865/21.08.2024г. на Административен съд - Плевен, IV състав по административно дело № 581/2024г. и подадено заявление от П. Т. Т. относно издаване на Заповед за учредяване на сервитутно право на преминаване през чужд поземлен имот на основание чл. 192 от ЗУТ, съгласно която право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. По силата на чл.192, ал. 2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно приложените документи П. Т. Т. е собственик на сграда с [идентификатор], като с писмото си административният орган е пояснил, че чл. 192 от ЗУТ е неприложим за достъп до сгради и самостоятелни обекти в сгради, а до поземлени имоти и какво е необходимо да предприеме жалбоподателят от негова страна за разрешаване на възникналия частноправен казус. В писмо изх.№ 44-П-320/25.09.2024г. на Кмета на община Червен бряг е разяснено/уточнено, при какви условия и в кой случай се прилага нормата на чл. 192 от ЗУТ. Издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд/и поземлен/и имоти по реда на чл. 192, ал.2 от ЗУТ, става при кумулативното наличие на следните предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване: такъв достъп да не може да се осигури при друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те и на обслужвания имоти. В настоящия случай счита за неприложима разпоредбата на чл.192 от ЗУТ, тъй като жалбоподателят има възможност да се защити с иск по чл. 109 от ЗС. Жалбоподателят П. Т. Т. има право да ползва такава част от поземлен имот с [идентификатор], която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ с оглед ползването й по предназначение, а именно да влиза и излиза в сграда с [идентификатор] и в случая не се дължи обезщетение за ползването, тъй като то не е без основание, а с оглед на правото му, като собственик на сградата да държи като суперфициар тази сграда в чужд имот. Сочи, че разпоредбата на чл.192 от ЗУТ определя правото на преминаване през един поземлен имот в ДРУГ поземлен имот, а в случая сграда с [идентификатор] е построена в служещия за нея поземлен имот с [идентификатор] и няма преминаване, а право на строеж, преминало в прилежаща площ по смисъла на чл.64 от ЗС. С писмо изх.№ 44-П- 320/25.09.2024г. на Кмета на община Червен бряг е уточнено, че жалбоподателят може да се позове на разпоредбата на чл. 64 от Закона за собствеността, съгласно който текст собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката съобразно нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Разпоредбата на чл. 64, заедно с разпоредбата на чл. 38, ал. 1от Закона за собствеността (в частта за дворовете), разкрива, че правната фигура “прилежаща площ” към сграда възниква и е мислима само в един случаи – когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена сградата. Необходимо е собствеността върху земята да е в патримониума на едно лице, а собствеността върху сградата да е в патримониума на друго лице. Предвид гореизложеното моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да присъди съдебно деловодни разноски на Община Червен бряг. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Заинтересованата страна Р. Б. М. е депозирала две писмени молби с вх.№№6175/31.10.2024 год. и 6633/27.11.2024 год., чрез упълномощен адв. Д. М., в които е посочила, че е собственик на поземлен имот с идентификатор №80501.804.249, находящ се в област Плевен, община Червен бряг, гр. Червен бряг, [улица], с площ 351 кв. м. Имотът е придобит от Р. М. и съпругът й Н. М. по силата на влязло в сила съдебно решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. След смъртта на Н. М. през февруари 2023 г., негови законни наследници на процесния имот са Р. М. /съпруга/ и двете му дъщери - М. Н. Г. и Б. Н. Г. съгласно приложеното удостоверение за наследници. В същия поземлен имот има три реализирани сгради. Съгласно приложения документ за собственост, заинтересованите страни са собственици на сграда с идентификатор №80501.804.249.2 и сграда с идентификатор №80501.804.249.3. В имотите живеят постоянно Р. М., двете й дъщери и Р. Е. М., като Б. Г. е диагностицирана на 18 годишна възраст с тежко заболяване множествена склероза и от повече от 20 години е прикована на легло. Сочи, че с нотариална покана с peг. №3439, том 2, акт №54 от 14.12.2023 г. до Р. М. и двете й дъщери, жалбоподателят твърди, че семейството на Р. М., отказва правото на преминаване през собствения им поземлен имот, както и/или че отказва подсигуряване сервитутно право на преминаване през имота им откъм южната страна на регулационната линия, като се твърди, че е създадена невъзможност П. Т. да ползва собствената си сграда с идентификатор №80501.804.249.1 по предназначение. Излагани са твърдения, че е създадена невъзможност за упражнявате в пълния смисъл на думата неговата собственост върху сградата. Със същата нотариална покана, в качеството му на собственик върху сградата, заявил желание да му бъде учредено право на преминаване по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ през поземления имот с идентификатор №80501.804.249 откъм южната регулационна линия с оглед ползването на притежаваната от П. Т. сграда с идентификатор № 80501.804.249.1 или да закупи 40.00 кв.м. от имота на заинтересованите страни и обособи самостоятелен подход до неговата сграда. Със същата нотариална покана з.стр. са поканен да се явят в кантората на нотариус с peг. №023 в гр. Червен Бряг за среща в 10: 00 часа в седемдневен срок от връчването на поканата. При явяването им обаче на 28.12.2023 г. в 10: 00 часа, кантората била заключена. След свързване по телефона с помощник-нотариус по заместване Н. Ц., същата отворила нотариалната кантора, но жалбоподателят и пълномощникът му не се намирали на указаното място за среща. След уведомяване жалбоподателят и адвокатът му се явили в кантората, но не посочили ясни параметри на желаното от жалбоподателя право на преминаване, като бил съставен констативен протокол и било определено, че в срок до 20.01.2024 година след конкретизиране от негова страна на параметрите, ще бъде изготвено споразумение между страните. На същата среща бил проведен разговор между страните, като жалбоподателят изразил желание с посочване на кадастралната скица, да му бъде учредено право на преминаване до собствената му сграда, което да се осъществява от тупика, през югоизточната част на поземления имот по цялата южна граница на поземления имот до входа на сградата му, като заявил желание както за пешеходно, така и за автомобилно преминаване с лек автомобил, което от своя страна разширява площта, необходима за упражняване правото на автомобилно преминаване. На тази нотариална покана и последваща проведена помежду им среща, М. и Г. подали писмен отговор, който бил връчен от същия нотариус с peг. №023 на 24.01.2024 г. Сочи още, че към датата на връчване на нотариалната покана П. Т. е собственик не на твърдяната в поканата сграда, а на 2/3 идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор №80501.804.249.1 съгласно приложените към поканата два броя нотариални актове, разположена в съсобствения на заинтересованите страни поземлен имот с идентификатор №80501.804.249. С отговора на поканата, М. е сезирала П. Т. да се обърне към съсобственика на останалата 1/3 ид.ч. от сградата, с който заедно да бъдат обсъждани и заявени параметрите на желаното право на преминаване през служещия имот, с оглед достатъчно наличие на площ от поземления имот, която да осигурява преминаване на всички собственици на господстващия имот — тяхната обща сграда към този момент. С отговора си М. е уведомила жалбоподателя за това, че следва да бъде осигурено участие в акта за учредяване на сервитутно право и на съсобственика на останалата 1/3 ид.ч. от сградата/господстващ имот/, който да преминава през същата обособена площ, с оглед достъп до притежаваните от него идеални части от сградата. В противен случай има риск площта от служещия имот „да не достигне“, ако се учредява по отделно за всеки съсобственик. Безспорно желаното от него право на преминаване е една тежест върху служещия имот, която ще се търпи от М. в качеството й на негов собственик, като в същото време то следва да ползва всички съсобственици на господстващата сграда. Сочи още, че към същия момент на връчване на нотариалната покана, П. Т. е собственик както на 2/3 идеални части от сграда с идентификатор № 80501.804.249.1 съгласно приложените към поканата два броя нотариални актове, разположена в поземлен имот с идентификатор №80501.804.249, така и съгласно актуална справка в имотния регистър към 22.01.2024 г. е собственик на съседния поземлен [имот номер], находящ се в област Плевен, община Червен бряг, гр. Червен бряг, [улица], вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 240 кв. м, стар номер 80501.804.46, квартал 83, парцел XVII, както и на Сграда с идентификатор № 80501.804.250.1, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ при PC Червен Бряг под вх. №1923, акт №30, том 7, № по описна книга №1183 от 30.09.2022 година. В този смисъл следва да се вземе предвид, че наличието на собственост върху съседната долепена сграда 80501.804.250.1. предпоставя наличие на техническо решение за достъп до сграда с [идентификатор]. Отправеното на провелата се обща среща в нотариалната кантора на 28.12.2023 г. устно предупреждение, че П. Т. ще се разпореди в полза на дъщеря си или трето лице със съседния имот с № 80501.804.250 и попадащата в него сграда с идентификатор №80501.804.250.1, с оглед изключване наличие на техническо решение за достъп до сградата, според М. следва да бъде категорично възприето като шиканиране и умишлено поставяне в неизгодно положение. Разпоредителната сделка с [имот номер] и попадащата в него сграда с идентификатор №80501.804.250.1, в никакъв случай не би била сключена с цел разрешение на спора, а напротив умишлено ще се лиши от технически целесъобразен достъп до сградата си № 80501.804.249.1. В случай, че жалбоподателят извърши заявеното на срещата разпореждане със съседния му собствен [имот номер] и попадащата в него сграда с идентификатор №80501.804.250.1, с цел изключване на наличното техническо решение за преминаване през тях за осигуряване достъпа до процесната сграда с идентификатор № 80501.804.249.1, винаги при разпоредителната сделка, пред прехвърлителя стои и възможността да си запази правото на преминаване през тези имоти с оглед достъпа до сграда с [идентификатор]. Твърди се още в отговора, че семейството на заинтересованите страни, състоящо се от четири жени, една от които със сериозни заболявания, и без учредено сервитутно право, винаги е осигурявало непрекъснат свободен и необезпокояван достъп на П. Т. до собствената му сграда с идентификатор № 80501.804.249.1, разположена в техния собствен поземлен имот, като свидетелство за това е, както наличието на изградената метална порта между двата им съседни поземлени имота №80501.804.249 и № 80501.804.250, така и скорошната направа на ремонт/реконструкция на покрива на неговата сграда. През месец август 2022, жалбоподателят извършил ремонт, като всички строителни материали били разположени в поземления имот на заинтересованите страни. Категорично оспорва твърденията, че е отказван достъп до сградата му, като до скоро материалите му били разположени в техния имот. В противовес на твърдението, че жалбоподателят няма осигурен достъп до сградата си през имота на з.стр., е и наличието на изградената циментова пътека, която се намира в югозападна част на двора й, която осигурява достъпа от собствения му поземлен имот с идентификатор № 80501.804.250 през собствения на М. поземлен имот с идентификатор № 80501.804.249 до изградените циментови стълби на сградата му с идентификатор № 80501.804.249.1. Именно на югозападната граница между [имот номер], собственост на жалбоподателя и [имот номер], собственост на заинтересованите страни, е изградена и съществува малка метална порта, през която е осъществяван достъпа до сграда 80501.804.249.1 и през годините. А достъпът от улицата до самия поземлен имот с идентификатор № 80501.804.250, му бил осигурен, след като била отнета от площта на [ПИ] и бил обособен тупик - самостоятелен имот с идентификатор № 80501.804.251, НТП - За второстепенна улица, с площ от 70 кв. м., който към момента се ползва като паркингова площадка от жалбоподателя. Относно желанието на жалбоподателя да бъде сключен договор по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, с който да му бъде учредено право на преминаване през собствения на з.стр. недвижим имот с оглед достъпа до сградата му, макар за него категорично да съществува и друго техническо решение за този достъп в качеството му на собственик и на съседния [ПИ], с дадения му отговор, М. ясно е изразила желание, при внесена яснота и с оглед определяне параметрите на правото на преминаване от една страна, както и с оглед изпълнението на задължението от страна на собственика на господстващия имот да не влошава състоянието на служещия имот, осигурявайки си достъп до сградата, както и служейки с имота с оглед ежедневното ползване на сградата от собственика. Заявеното от жалбоподателя предложение да му бъде учредено право на автомобилно преминаване, категорично е отхвърлено от М.. Автомобилното преминаване би влошило условията за ползване на двора, като ще я лиши от възможността да ползва тази част от двора си съгласно досегашното й предназначение. Отделно от това предназначението на неговата сграда е за жилищни нужди, което изключва необходимостта до нея да се достига с автомобил. Жилищната сграда не представлява гараж, нито пък е промишлена сграда, до която е предпоставено и има необходимост да се достига с автомобил. Счита, че дворът не може да бъде превърнат в паркингова площадка, в каквато се използва от жалбоподателя в съседния поземлен имот с идентификатор № 80501.804.251 - тупик. В заключение, счита, че не са налице предпоставките да бъде издадена заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, с която кметът да учреди претендираното от жалбоподателят право на преминаване. Законът изисква да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти. Счита, че този факт не е безспорно доказан, а представените като доказателства в тази насока документи /нотариална покана и констативен протокол/ са в нарушение на чл. 575 от ГПК, като извършените удостоверявания на основание чл. 576 от ГПК са нищожни. До момента, след получаване на изпратения от М. отговор на нотариална покана от страна на жалбоподателя на 24.01.2024 г., з.стр. не е получила отговор по отправените в него предложения. Отделно от това за издаването на заповед от кмета на Общината, законът предпоставя и явна икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. Счита, че икономически по-целесъобразно решение е налице, имайки предвид, че процесната сграда с идентификатор №80501.804.249.1, до която Т. иска да осигури достъп чрез учредяване право на преминаване през терена на М. е долепена до сграда с идент. № 80501.804.250.1, попадаща в поземлен имот с идент. №№ 80501.804.250, собственост отново на жалбоподателя. Отделно от това в представените от П. Т. нотариални актове, е видно, че същият придобива само право на собственост върху сграда с идентификатор №80501.804.249.1, но не й право на строеж върху терена. В тази връзка реализираната в периода 1957 г. - 1973 г. година паянтова жилищна сграда, макар и посочена от О. Ч. бряг като търпим строеж, в същото време отразена в действащия регулационен план като полумасивна жилищна сграда и без принадлежащо й право на строеж, предпоставя наличие на собственост върху купчина строителни материали, а не собственост на право на строеж със съответното му право на ползване върху прилежащия терен. При липсата на отстъпено право на строеж върху терена, българското законодателство категорично не регламентира възникването на права върху терена, различни от статута на търпим строеж за процесната сграда. В заключение моли съда да потвърди отказа на кмета на О. Ч. бряг да издаде заповед за учредяване на сервитутно право на преминаване на основание чл. 192 от ЗУТ, обективиран в писмо с изх. №44-П-320 от 25.09.2024 г., като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание заинтересованите страни Р. Б. М., М. Н. Г. и Б. Н. Г., не се явяват и не се представляват и не вземат становище по съществото на спора. Съдът, предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят се легитимира като собственик на сграда с [идентификатор] по КК и КР на гр.Червен бряг с адрес гр.Червен бряг, [улица], със застроена площ от 57 кв.м., съставляваща еднофамилна жилищна сграда, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №80501.804.249. 1/3 ид.част от описаната сграда жалбоподателят е придобил с нотариален акт №34/29.07.2022 год., 1/3 ид.част от описаната сграда е придобил с нотариален акт №35/29.07.2022 год. и 1/3 ид.част от описаната сграда е придобил с нотариален акт №21/16.04.2024 год. От П. Т., в качеството му на собственик на сграда с [идентификатор] по КККР на гр.Червен бряг, до кмета на община Червен бряг е подадено заявление с рег.№44-П-24 от 26.01.2024г. за издаване на заповед учредяване право на преминаване по чл.192 ал.2 от ЗУТ през ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Червен бряг. Като ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Червен бряг е собственост на заинтересованите страни Р. Б. М., М. Н. Г. и Б. Н. Г. въз основа на Решение №188/5.07.2021 год. на РС-Червен бряг по гр.дело №20214440100092/2021 год., Решение №346/6.12.2021 год. по същото дело и Удостоверение за наследници №134/8.02.2023 год. По искането е изготвен отговор от 12.02.2024г., подписан от Кмета на Община Червен бряг, в който е посочено, че искането е неоснователно поради несъответствие с разпоредбата на чл.192 от ЗУТ, като се касае до спор за материално право. От П. Т. до кмета на община Червен бряг е подадено ново заявление с рег.№44-П-24/2/ от 30.04.2024г. за издаване на заповед за учредяване право на преминаване по чл.192 ал.2 от ЗУТ през ПИ с идентификатор № 80501.804.249 по КККР на гр.Червен бряг. По искането е получен отговор от 8.05.2024г., подписан от Кмета на Община Червен бряг, с който е изпратено за получаване на ръка от Центъра за административно обслужване писмото от 12.02.2024г. и е посочено, че случаят се урежда по взаимно съгласие между съсобствениците, а когато това се окаже невъзможно- по съдебен ред. Със заявление рег.№44-П-24/4/ от 27.05.2024г. от Т. отново е поискано от кмета на община Червен бряг издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот по чл.192 ал.2 от ЗУТ. По заявлението е постановено писмо изх.№44-П-25/5/ от 28.06.2024г., подписано от Кмета на Община Червен бряг, в което е отразено, че по идентични искания на лицето е отговорено с две писма, както и че искането не съответства на чл.192 от ЗУТ, като се касае до спор за материално право. Това писмо е било предмет на оспорване по адм.дело №581/2024 год. на Административен съд-Плевен, приложено към настоящото. По жалбата е постановено Определение №2868/21.08.2024 год., в което съдът е приел за установено следното: Предвид съдържанието на оспореното писмо, съдът е счел, че същото представлява не изричен отказ за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, а изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.197 от АПК. За да направи този извод, съдът е приел, че в писмото Кметът на Община Червен бряг не е решил искането по същество, като нито е отказал, нито е уважил отправеното до него искане, а само е посочил, че по предходни писма на лицето има надлежни отговори, както и че искането не съответства на разпоредбата на чл.192 от ЗУТ и се касае до спор за материално право. Съдът, разгледал и решил адм.дело №581/2024 год. е изложил мотиви, че оспореният изричен отказ по чл.197 от АПК е издаден от компетентен орган, но в нарушение на принципа за мотивираност на административният акт, тъй като в конкретния случай писмото не съдържа никакви мотиви защо административният орган не се е произнесъл по същество по искането на Т. за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, съобразно чл.192 ал.2 от ЗУТ. Органът лаконично е посочил в писмото, че на Т. е отговорено по две негови идентични искания, както и че искането не съответства на разпоредбата на чл.192 от ЗУТ, но нито е отхвърлил искането, нито е уважил същото. Т.е. не е разгледал искането по същество. След като от страна на органа е извършена проверка на относимите факти и обстоятелства, в задължение на последния е било да се произнесе по същество по искането на П. Т. за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот – да уважи същото или да издаде изричен мотивиран отказ за издаване на заповед по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, който на отделно основание ще подлежи на обжалване пред съда. При тези съображения изричният отказ по чл.197 от АПК, обективиран в писмо изх.№44-П-25/5/ от 28.06.2024г. на Кмета на Община Червен бряг е отменен с определението по адм.дело №581/2024 год. и преписката е изпратена на Кмета на Община Червен бряг за произнасяне по същество по искането на П. Т., в едномесечен срок от получаване на преписката. Горното определение е постановено на 21.08.2024 год. и е окончателно, поради което е влязло в сила на датата на постановяването си. Делото като преписка е изпратено за изпълнение на кмета на община Червен бряг чрез ССЕВ, и е постъпило при органа на 21.08.2024 год. Въз основа на влязлото в сила определение на съда по адм.дело №581/2024 год., кметът на община Червен бряг е постановил и оспореното в настоящото производство Писмо с изх.№44-П-320/25.09.2024 год. В оспореното писмо са изложени следните мотиви: Съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. По силата на ал. 2, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Чл. 192 от ЗУТ е неприложим в случая и в тази насока е налице огромна и непротиворечива практика на ВАС и ВКС. В случая съгласно приложените документи жалбоподателят е собственик на сграда с [идентификатор]. Чл. 192 е неприложим за достъп до сгради и самостоятелни обекти в сгради, а до поземлени имоти. Цитирана е и съдебна практика. Издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд/и поземлен/и имоти по реда на чл. 192, ал.2 от ЗУТ, става при кумулативното наличие на следните предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване; такъв достъп да не може да се осигури при друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те и на обслужвания имоти. В настоящия случай не би следвало да се издаде заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот. Процедурата по чл.192 от ЗУТ, уреждаща учреденото право на преминаване през чужд имот, не отменя възможността при нарушаването на право, същото да бъде защитено с иск по чл. 109 от ЗС. На жалбоподателя е указано, че има право да ползва такава част от поземлен имот с [идентификатор], която да му осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ с оглед ползването й по предназначение, а именно да влиза и излиза в сграда с [идентификатор]. И в случая не се дължи обезщетение за ползването, тъй като то не е без основание, а с оглед на правата на жалбоподателя като собственик на сградата да държи, като суперфициар тази сграда в чужд имот. Не е налице преминаване през чужд имот. Чл.192 от ЗУТ определя правото на преминаване през един поземлен имот в ДРУГ поземлен имот. В случая сграда с [идентификатор] е построена в служещия за нея поземлен имот и не е налице преминаване, а право на строеж, преминало в прилежаща площ по смисъла на чл.64 от ЗС. Според практиката на ВКС (реш.538/2010г) тази площ не може да се определя произволно. Според правилото на чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката съобразно нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Разпоредбата на чл. 64 заедно с разпоредбата на чл. 38, ал. 1от Закона за собствеността (в частта за дворовете), разкрива, че правната фигура "прилежаща площ" към сграда възниква и е мислима само в един случай - когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена сградата. Необходимо е собствеността върху земята да е в патримониума на едно лице, а собствеността върху сградата да е в патримониума на друго лице. Според смисъла, вложен в закона, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда. Жалбоподателят е уведомен в заключение, че всички спорове, свързани с нарушаване на частната собственост, следва да се решават от съсобствениците по взаимно съгласие, а когато това се окаже невъзможно- по съдебен ред. Против горното цитирано писмо, съставляващо по същността си изричен отказ да се учреди, на основание чл.192 от ЗУТ, в полза на жалбоподателя право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр.Червен бряг, собственост на заинтересованите в настоящото производство страни, е подадена жалба, заведена с вх.№ 44-П-320-/1/ от 2.10.2024 год. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице с правен интерес от оспорването по чл. 147, ал. 1 от АПК. Обективираният в оспореното писмо отказ представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена в законовия 14-дневен преклузивен срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в настоящото производство е индивидуален административен акт – изричен отказ, постановен от кмета на община Червен бряг, да се учреди, на основание чл.192 от ЗУТ, в полза на жалбоподателя право на преминаване до собствения му имот с [идентификатор], съставляващ еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 57 кв.м., с административен адрес гр.Червен бряг, ул „Търговска“№56, през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр.Червен бряг, съсобствен на заинтересованите в настоящото производство страни, в който имот е построена собствената на жалбоподателя жилищна сграда. Оспореният административен акт е издаден в изпълнение на влязлото в сила определение по адм.дело №581/2024 год. на Адм.съд-Плевен, с което административният орган е задължен да се произнесе по съществото на подаденото до него заявление, като учреди право на преминаване, или като откаже мотивирано да учреди такова право. Отказът е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.192, ал.2 от ЗУТ, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа минимално изискуемите за валидността му реквизити. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които, ако не са били допуснати, е щяло да се достигне до различно по същество произнасяне на административния орган. Страните не спорят по фактите. Спорът е единствено по приложението на закона. От представените и приети по делото документи, удостоверяващи правата на собственост на жалбоподателя и на заинтересованите страни, се установява, че жалбоподателят е собственик на сграда с [идентификатор] по КК и КР на гр.Червен бряг с адрес гр.Червен бряг, [улица], със застроена площ от 57 кв.м., съставляваща еднофамилна жилищна сграда, 1/3 ид.част от която жалбоподателят е придобил с нотариален акт №34/29.07.2022 год., 1/3 ид.част от която е придобил с нотариален акт №35/29.07.2022 год. и 1/3 ид.част от която е придобил с нотариален акт №21/16.04.2024 год. Тази жилищна сграда, собственост на жалбоподателя, е разположена в поземлен имот с идентификатор №80501.804.249, който от своя страна е собственост на заинтересованите страни Р. Б. М., М. Н. Г. и Б. Н. Г. въз основа на Решение №188/5.07.2021 год. на РС-Червен бряг по гр.дело №20214440100092/2021 год., Решение №346/6.12.2021 год. по същото дело и Удостоверение за наследници №134/8.02.2023 год. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на Кмета на общината. Следователно, за да бъде учредено право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени в закона условия: липса на съгласие между собственици на поземлени имоти и явна икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. Съдът счита, че в разглеждания спор тези предпоставки не са налице. В § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието поземлен имот, изразяващо се в: част от територия, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници, съобразно правото на собственост. Жалбоподателят е собственик на жилищна сграда с [идентификатор], до която желае да му бъде осигурен достъп чрез учредяване право на преминаване през поземления имот, върху който е построена сградата. Жалбоподателят не се легитимира като собственик на поземлен имот, а единствено като собственик на жилищна сграда, построена в такъв поземлен имот. От изявленията на страните и приобщените доказателства се установява липса на съгласие между собственик на поземлен имот и собственик на сграда, находяща се в този поземлен имот. Видно от съдържанието на закона, за реализиране на предвидената възможност за учредяване на сервитут е необходимо съществуването на два ПОЗЕМЛЕНИ имота - служещ, който се обременява със сервитутната тежест и господстващ, заради ползването на който се учредява сервитутното право и който принадлежи на друг собственик. В конкретния случай не са налице два поземлени имота, а един поземлен имот, преминаване през който се претендира да се учреди с административен акт, поради което разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ е неприложима. Защото в случая се касае за смесена собственост-притежател на сграда не е собственик на имота, върху който тя е построена, а не се касае за собственици на два поземлени имота, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.192 от ЗУТ. По аргумент от чл. 64 от Закона за собствеността, жалбоподателят в качеството си на съсобственик на постройка/сграда-жилищна еднофамилна, находяща се в чужд поземлен имот, има право на ползване върху земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. При липса на съгласие със собственика на поземления имот, оспорващият има възможност да защити правата си по общия исков ред, а не по административен такъв, тъй като нормата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е приложима само за преминаване през чужди имоти. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното писмо, като издадено от компетентен по материя, време и място административен орган, съобразено с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразно. Жалбата против него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.