Мотиви към Решение № 5600 от 4.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 16302/2023 г.

Производството е по реда на чл. 32 – чл. 35 от ЗООРПСМ. На нарушителя се вменява нарушение на чл. 21, т. 12 от ЗООРПСМ, изразяващо се в това, че на 07.10.2023 г. около 14: 15 часа, преди началото на футболната среща между отборите на ПФК „ЦСКА – София“, и ПФК „Левски“, проведена на Национален стадион „Васил Левски“, гр. София, с начален час 14: 45 часа, е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/, изразяваща се в посегателство нанасяне на удар с ръка срещу полицейски служител, ангажиран с охраната на спортното мероприятие. По време на деянието нарушителят се намирал пред сектор „В“ на стадиона. СЪДЪТ най-напред ще се спре на основното писмено доказателство - снимковия материал, изготвен по видеозапис. Съгласно чл. 29, ал.1 от ЗООРПСМ, за доказването на прояви, които могат да се причислят към така нареченото спортно хулиганство, може да се използват видеозаписи и фото снимки. Условието за това е същите да бъдат приобщени с протокол по смисъла на чл. 29, ал. 2. Такъв протокол е налице по преписката, изготвен е от 12.10.2023 г., поради което съдът счита, че както снимковия материал, така и приложения видеозапис към приобщения оптичен носител (компактдиск) са надлежно доказателствено средство, което да послужи за решението на настоящия съдебен състав. При непосредствен оглед на съдържанието на видеозаписа, съпоставено със снимковия материал, безспорно се установява, че на 07.10.2023 г. в 14 часа, 16 минути и 57 секунди, лице, което за съда безспорно е М. М., посяга в гръб на лице в полицейска униформа и го удря по дясната част на лицето, след което се оттегля. Това съдът счита за безспорно установено на база видеозаписа. Безспорно установеното от огледа съответно трябва да бъде съпоставено с обстоятелствената част на акт № VI – 45 от 28.11.2023 г., който е съставен на М. М.. Отчитайки, че става дума за нарушение, установено по реда на чл. 29, чрез видеозапис, изразяващо се в проява на спортно хулиганство, и по-точно в посегателство срещу полицейски служител, с оглед спазване правото на защита актосъставителят е бил обвързан със съответни задължения по описване на съставомерни обстоятелства в акта. На първо място, след като се твърди за нарушение, установено чрез видеозапис, в акта е следвало да се посочи точния час за това нарушение. На второ място, след като се твърди за посегателство срещу полицейски служител, същият е следвало да бъде индивидуализиран, за да може това обвинително твърдение да бъде съпоставено със събраните показания на замесените лица. Съдът констатира от видеозаписа, че става дума за масов бой, започнал минута или две преди кадъра, в който се вижда в действителност, че М. удря лице в униформа. Актосъставителят не е посочил точното време на това действие на М., което е 14 часа 16 минути и 57 секунди, а е посочил „около 14, 15 часа“, което е приблизително време и което съпоставено с кадрите, които се изгледаха, дава възможност безспорно да се прецени, че около 14: 15 часа се наблюдават множество взаимни удари както от страна на привърженици, така и от страна на лица в униформа. По-съществен е пропуска да бъде посочено в акта името на полицейския служител, който е пострадал, поради което няма възможност да се прецени кой е този полицейски служител и дали това е полицейски служител И.Т., който е дал показания, че е бил ударен, но не може да посочи кой го е ударил. Иначе казано, макар да е видима проява от страна М. М., която може да се определи като спортно хулиганство, предвид неясния и противоречив начин на описание на твърдяното нарушение в акта, не може да се прецени нито времето на деянието, нито лицето, спрямо което е осъществено. Актът за спортно хулиганство е равностоен на обвинителния акт на прокуратурата. Съдът не може служебно да го видоизменя или да замества фактите в него с други, които не са заявени, още повече, че фактите в самия акт са неясни. В тази връзка, с оглед посочените процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита, както и липсата на възможност, предвид пестеливо описание в акта, да се прецени дали същият съответства на кадрите от изгледания видеозапис, както и на осн. чл. 33, ал. 1, т.4 от ЗООРПСМ, СЪДЪТ ОПРАВДА М. М. с ЕГН – ••••••••••, по обвинението за нарушение по чл. 21 т.12 от ЗООРПСМ. Районен съдия: