Решение № 4436 от 9.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 11149/2024 г.

Производството е по реда чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по жалба от Т. С. К., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление/НП/ № НП-171 от 02.07.2024 г., издаден от председателя на Комисията за противодействие на корупцията, с който на основание чл. 115 ал. 1 е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв., за извършено нарушение по чл. 52 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК. Жалбоподателят, чрез адв. Н. Д., оспорва НП като незаконосъобразно, тъй като същото е издадено при наличие на съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон, тъй като жалбопдателят вече е подавала встъпителна декларация по ЗПКОНПИ (отм.) при встъпването й в длъжност и не е било необходимо да подава нова такава при настъпилите изменения в ЗПК от 06.10.2023 г. В условията на евентуалност счита, че при установяване на извършено нарушение, то представлява маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН и това обстоятелство е било обсъдено бланкетно от административнонаказващия орган (АНО). Моли съда да отмени НП и да присъди направените съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от процесуален представител адв. В.Т., преупълномощена от адв. Н. Д., с пълномощно по делото. Поддържа жалбата в хода по същество и представя писмени бележки с подробни аргументи за незаконосъобразността на НП. В условията на евентуалност счита, че при установяване на извършено нарушение, то представлява маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Представя списък с разноски и моли за присъждането им. Въззиваемата страна Председателя на Комисия за противодействие на корупцията, редовно призована се представлява от юрк. В.Р., която оспорва жалбата и иска от съда да потвърди издаденото НП, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Съдът докладва и депозираните писмени бележки, с които се излагат аргументи относно законосъобразността на НП и моли съда да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Счита претендираното възнаграждение на жалбоподателя за прекомерно и възразява относно размера. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 02.02.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси. При проверката е установено, че жалбоподателят не е подала в законоустановения едномесечен срок декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1. във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Съгласно писмо с вх. № КПК-ПР-129# 1/09.11.2023 г. от министъра на културата до КПК, жалбоподателят е директор на Театрално-музикален и филхармоничен център - Разград. Следователно за Т. С. К. е възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си пред КПК в едномесечен срок от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г., като декларацията е била подадена със закъснение от 3 (три) месена и 1 (един) ден: декларация за имущество и интереси е регистрирана с вх. № В 12764 от 07.02.2024 г. за част 1 „Имущество“ и с вх. № В 12765 от 07.02.2024 г. за част II „Интереси“. Въз основа на установеното е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-ПР-577 от 06.02.2024 г. от св. В. Х. Б. на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, с което е установено извършено нарушение: неподаване на встъпителна декларация в законоустановения срок и нарушение чл. 52 ал. 1 т. 1 от ЗПК във вр. с чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК. По време на предявяването на АУАН и в срока по чл. 44 от ЗАНН са постъпили възражения на жалбоподателя, с които оспорва направените фактически констатации. На 02.07.2024 г. е издадено процесното Наказателно постановление от Антон Томов Славчев-председател на КПК, с което на жалбоподателя на основание чл. 115 от ЗПК е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000/хиляда/ лева за гореописаното нарушение. Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелски показания на В. Х. Б., писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-ПР-577 от 06.02.2024 г.; Наказателно постановление/НП/ № НП-171 от 02.07.2024 г., Покана за явяване за съставяне на акт с изх. № КПК-2006/02.02.2024 г.; Констативен протокол за уведомяване по телефон вътр. № КПК-2006- 1/05.02.2024 г.; Писмо с вх. № КПК-ПР-129#1/09.11.2023 г. от министъра на културата; Писмо до кмета на Район Приморски, общ. Варна с изх. № КПК- 2006-2/07.02.2024 г.; Писмо от Район Приморски, общ. Варна с вх. № КПК- 1362-3/07.03.2024 г.; Декларация вх. № В 12764 от 07.02.2024 г. и с вх. № В 12765 от 07.02.2024 г.; Възражение с вх. № КПК-2006-4/25.04.2024 г.; Заповед № РД 06-38/18.01.2024 г. на председателя на КПК, Споразумение № РД12- 1038/23.12.2021 г. на МК, Препис извлечение от трудова книжка, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира дадените свидетелски показания на В. Х. Б., като същите кореспондират при анализа заедно и поотделно със събрания доказателствен материал и от тях се извличат гласни доказателства за извършеното нарушение. Същите са едностранчиви, логични и правдоподобни. Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства, като същите кореспондират помежду си, както и с дадените показания на св. В. Х. Б.. При така установените факти съдът намира следното от правна страна: Жалбата е допустима и е депозирана в законоустановения срок, като изхожда от легитимирана страна в процеса. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че: АУАН № КПК-АУАН-ПР-577 от 06.02.2024 г. е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 120 ал. 1 от ЗПК, актовете за нарушения се съставят от определени от председателя длъжностни лица, какъвто е св. В. Х. Б. на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, съгласно издадена Заповед № КПК-РД-06-38/18.01.2024 г. Обжалваното наказателно постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган. На основание чл. 14 ал. 1 т. 3 от ЗПК във вр. с § 7 ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗПК председателят на Комисията издава наказателни постановления за установени нарушения по този закон. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи предписаното съдържание в чл. 42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на ЗАНН за съставяне и връчване на акта по чл. 40, ал. 1 и по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на възложените му функции с длъжностна характеристика. Жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Безспорно се установи, че жалбоподателят е подал Декларация за встъпване в длъжност с вх. № В 12754 от 07.02.2024 г. и с вх. № В 12765 от 07.02.2024 г., като преди това не е била подавана подобна декларация. След приемането на Закона за противодействие на корупцията, в сила от 06.10.2023 г., е разширен кръга на лицата, заемащи публични длъжности и в чл. 6, ал. 1, т. 50 са включени членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Именно от този момент - 06.10.2023 г. Жалбопоателят попада в обхвата на разпоредбите на ЗПК и става задължено лице по смисъла на чл. 6, ал.1, т. 50 от ЗПК и дължи подаването на декларация пред Комисията, съгласно приложеното Писмо от Министъра на културата с вх. № КПК-ПР-129#1/09.11.2023 г. Следователно за жалбоподателя е възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК в едномесечен срок 06.10.2023 г. - датата на влизане в сила на ЗПК. до 06.11.2023 г. Задължението съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК е изпълнено от жалбоподателя със закъснение от 3 (три) месеца и 1 (един) ден с подаването декларация за имущество и интереси с вх. № В 12764 от 07.02.2024 г. и с вх. № В 12765 от 07.02.2024 г. Факт е, че жалбоподателят работи на тази длъжност отпреди влизането в сила на законовите промени по ЗПК - от 29.12.2021 г. съгласно извлечения от трудовата книжка, но в случая за нея преди това е нямало задължение да подава декларация по чл. 35 ал. 2 от ЗПКОНПИ(отменен), сегашната чл. 49 ал. 1 т. 2 от ЗПК, тъй като не е попадала в полето на задължени лица в чл. 6 ал. 1 т. 50 от ЗПК. Поради тази причина не може да намери приложение пар. 4. от ДР на ЗПК: „Задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52 от ЗПК. По отношение на наказанието съгласно разпоредбата на чл. 115 ал. 1 ЗПК: лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00/хиляда/ лева, като съдът счете, че е правилно наложена предвид липсата на предходни нарушения от страна на жалбоподателя. Не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава по своя характер с липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. При изложените съображения, НП следва да бъде потвърден като законосъобразен. Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена в открито съдебно заседание. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е проведено две съдебни заседания, както и че процесуалното представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е изразило единствено в явяване и представяне на писмени бележки в съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е към минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 100, 00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 т. ЗАНН, съдът