Решение № 1440 от 12.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13919/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК. Образувано е по жалба на длъжника„ПМ Б. 2“ ЕООД, ЕИК •••••••, срещу отказ от 19.07.2023г. на ЧСИ У. Д., рег.№ 858, да намали размера на направените от взискателя „М. 2012“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Жалбоподателят счита, че единственото действие, извършено по изпълнителното дело, се изразява в подаване на молба за неговото образуване. Излага довод, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен единствено за образуване на делото, но не и за неговото водене, тъй като действията по налагане на запорите върху банковите сметки на длъжника са предприети въз основа на самата молба за образуване на изпълнителното производство. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. се дължало само, ако са предприети изпълнителни действия, различни от подаването на молба за образуване, като в настоящия случай такива действия не били предприемани. Допълнил е още, че размерът на определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ надвишавал минималния такъв. Дългът по изпълнителното дело, за събирането на който било образувано изпълнителното дело, възлизал на 14 862, 28 лева, като изчислена върху него таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ била в размер на 1111, 74 лева. Така мотивиран, жалбоподателят моли отказът на съдебния изпълнител да бъде отменен, а присъденият в полза на взискателя адвокатски хонорар да бъде намален до размера от 200 лева. Моли да бъде намалена и пропорционалата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски. В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „М. 2012“ ЕООД не е подал писмено възражение. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител У.Д., рег. № 858, е представила мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Посочила е, че по изпълнителното дело са присъединени за събиране и публичните вземания на Държавата от длъжника на основание чл.458 от ГПК в общ размер на 65 719, 75 лева, като пропорционалната такса е изчислена и върху тях. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: Производството по изпълнително дело № 2022858040374 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, е образувано по молба на взискателя „М. 2012“ ЕООД от 14.02.2022г., подадена чрез адв. Ю.Р., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.02.2022г. по т.д. № 9/2022 г. по описа на СГС, VI-17 с-в, с който „ПМ Б. 2“ ЕООД, ЕИК •••••••, е осъден да заплати на „М. 2012“ ЕООД сумата от 14862, 28 лева, представляваща разноски в арбитражното производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени следните начини на изпълнение – 1) налагане на възбрана върху недвижими имоти; 2) запор върху всички банкови сметки на длъжника, в т.ч. и в „Банка ДСК“ АД; 3) запор върху вземанията на длъжника; 4) запор върху вземането на длъжника от ОС – София за внесената от него сума в размер на 9646, 95 лева като гаранция по т.д. № 180/2020. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на адв.Ю.В.Р., както и договор за правна защита от 14.02.2022 г., с който е уговорено, че адвокатът ще предостави процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, за което е договорена сумата от 1500 лева без ДДС или 1800 лева с ДДС, като е посочено, че същата е заплатена по банкова сметка. Изготвена е покана за доброволно изпълнение от 19.04.2022г., която е връчена на длъжника по реда на чл.50, ал.2 от ГПК. В протокола за извършените от връчителя действия е посочено, че адрес: гр.София, ул. „••••••• е посетен на 04.05.2022г., като са липсвали табели или означение за фирма. Нямало и служители. Залепено е уведомление по чл.47 от ГПК. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че длъжникът дължи заплащането на сумата от 1800 лева – разноски по изпълнителното дело, както и 6274, 24 лева – такси по ТТРЗЧСИ. Изпратено е запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и запорно съобщение до „Изипей“ АД, с което е наложен запор върху микросметките на „ПМ Б. 2“ ЕООД. На 16.11.2022г. е получено известие от третото задължено лице „Изипей“ АД, че по сметка на ЧСИ са преведени наличните по сметките на длъжника суми в размер на 57, 74 лева. До НАП е изпратено съобщение по чл.458 от ГПК, като по изпълнителното дело е постъпило на 04.04.2022г. удостоверение, като в него е отразено, че длъжникът „ПМ Б. 2“ ЕООД има публични задължения в общ размер на 65 719, 75 лева. С разпореждане на ПЧСИ Държавата е присъединена по делото като взискател. На 02.05.2023г. е постъпила последваща молба от взискателя с искане за налагане на запор върху банковите сметки и вземанията на длъжника. Изготвена е и справка, от която се установило, че длъжникът е собственик на МПС, като със съобщение от 25.05.2023г. върху него е наложен запор. По молба на взискателя съдебният изпълнител е издал на 25.05.2023г. удостоверение за размера на задълженията по изпълнително дело № 20228580400374, като в него е посочено, че сумите, които подлежат на събиране са в размер на 14862, 28 лева – главница по изпълнителен лист, 65719, 75 лева – присъединени за събиране публични вземания на Държавата на осн.чл.458 от ГПК, 1800 лева – адвокатско възнаграждение, 240 лева с ДДС – такси по ТТРЗЧСИ и 6079, 51 лева – пропорционална такса. На 19.07.2023г. е постъпила молба от длъжника „ПМ Б. 2“ ЕООД, с което е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1800 лева, прието за събиране по делото, като надвишаващо минималния размер по Наредба № 1/2004г. за образуване и водене на делото. На същата дата ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, като е счел, че възражението е просрочено. Длъжникът е уведомен за това на 31.10.2023г. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното: Жалбата е недопустима в частта, с която се иска намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Жалбоподателят е недоволен от отказа на съдебния изпълнител от 19.07.2023г. и именно той е предмет на проверка. ЧСИ У.Д. е отказала да намали поради просрочие адвокатското възнаграждение от 1800 лева по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, но не е изследвала въпроса относно допустимостта и евентуалната основателност на искане за намаляване размера на определената пропорционална такса, тъй като към нея не е било отправяно подобно искане с възражението на длъжника от 19.07.2023г., поради което жалбата в тази част няма предмет. Не подлежи на разглеждане въпросът дори и да се обжалва размерът на пропорционалната такса, посочен в поканата за доброволно изпълнение, тъй като срокът по чл.436, ал.1 от ГПК от връчването й по реда на чл.50, ал.2 от ГПК до депозирането на жалбата е изтекъл /виж съображенията по-долу/. В частта, с която се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение, жалбата се явява допустима, но неоснователна. След като се запозна с представеното изпълнително дело, съдът установи, че възражението на длъжника „ПМ Б. 2” ЕООД е било оставено без уважение от съдебния изпълнител поради изтичане на срока за възражения, като настоящият състав счита, че обжалваният отказ е правилен. В настоящия случай длъжникът е пропуснал двуседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК за предявяване на възражението по чл.78, ал.5, вр.чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в т.2 на ТР№ 3 от 10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ВКС, н а обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноски, като това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Съдът счита, че оспорване на размера на разноските, включително по съображения за прекомерността им, следва да бъде заявено в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, както в случаите, когато се подава до съда жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, така и когато длъжника претендира да бъде приложена от ЧСИ разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК чрез изменение на произнасянето си относно разноските. В случая приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1800 лева са определени по основание и размер още с поканата за доброволно изпълнение, съобразно представените с молбата за образуване доказателства. Следователно от момента на получаването на поканата за доброволно изпълнение за длъжника е възникнала правната възможност да оспори тази част от разноските на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят-длъжник твърди, че в хода на изпълнителното производство не е получавал покана за доброволно изпълнение, като е узнал за приетото за събиране адвокатско възнаграждение едва на 18.07.2023г. по време на открито съдебно заседание по г.д. № 2074/2022г. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Установява се, че покана за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника „ПМ Б. 2” ЕООД по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, в който случай уведомление по чл.47 от ГПК не се залепва, макар и съдебният изпълнител да е залепил такова на дата 04.05.2022г. Видно е, че покана за доброволно изпълнение с изх. № 8969/19.04.2022г. е била изпратена на адреса, вписан в Търговския регистър, като седалище на длъжника „ПМ Б. 2” ЕООД. На дата 04.05.2022г. призовкарят е констатирал, че на адреса няма табели или означение за фирмата, няма и служители. В този случай приложение намира разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, съгласно която, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. След като дружеството-длъжник е напуснало адреса си и не е вписало в Търговския регистър новия адрес на управление, то поканата до „ПМ Б. 2” ЕООД следва да се счита връчена, по арг. от чл. 50, ал. 2 от ГПК. При това положение двуседмичният срок по чл.436, ал.1 от ГПК е бил изтекъл към 19.07.2023г. - датата на подаване на възражението за намаляване размера на адвокатското възнаграждение пред съдебния изпълнител и към посочената дата постановлението за приемане на разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, вече е било влязло в сила. Дори и да бъде взето предвид залепеното на 04.05.2022г. уведомление по чл.47 от ГПК, то срокът отново би бил изтекъл. Няма данни в двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК длъжникът да се е явил в кантората на ЧСИ, за да получи поканата за доброволно изпълнение, поради което срокът за получаването й е изтекъл на 18.05.2022г. и от следващия ден – 19.05.2022г. поканата вече се е считала за редовно връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК. От тази дата е започнал да тече и срокът по чл.436, ал.1 от ГПК, който е изтекъл на 02.06.2022г., а възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е подадено на 19.07.2023г, т.е. повече от година след това. Искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение от 1800 лева, само по себе си е искане за изменение на постановлението за разноските, което постановление съгласно тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г., по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС е обективирано в поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител преди влизане в сила на постановлението за разноски, т.е. в двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение. С изтичането на срока по чл. 436, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК се е преклудирала възможността за оспорване на разноските по изпълнението, както и възможността за ЧСИ да изменя/отменя тези разноски, по искане, направено след предвидения за това законов срок. Предвид изложеното, отказът на съдебния изпълнител да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение поради просрочване на възражението на длъжника „ПМ Б. 2” ЕООД се явява правилно. По отговорността за разноски: С оглед изхода на настоящото производство, на жалбоподателя не се следват разноски. Водим от горното, съдът