Решение № 829 от 13.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10213/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 20043100/20.06.2022 г. по гр.д. № 16 989/2021 г. по описа на СРС, 82 с-в, по предявения от Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. против СО иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищците са собственици на основание покупко - продажба и наследяване на 33 кв.м. от ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Борика“, а съгласно акт за собственост от 1981 г. представляващ празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“ и ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху 40 кв.м. от същия от ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048. Подадена е въззивна жалба вх. № 25051758/06.07.2022 г. от ответника СО против решението. Във въззивната жалба се преповтарят доводите от отговора, че към момента на създаване на основната кад. Карта одобрена със заповед № РД – 18-68/02.12.2010 г. на Изп. Директор на АГКК е действал завареният застроителен и регулационен план от 1996 г. одобрен при действието на ЗТСУ. По този план процесният имот ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048 бил с площ 446 кв.м. Сочи, че със заповед № РД – 09- 5066/10.02.1999 г. за ПИ 942-а от 502 кв.м. е отреден УПИ VI – 942 а, кв. 28 с площ 435 кв.м. за жилищно строителство, като за обособяване на УПИ VI – 942 а планът предвиждал отчуждаване от имота на наследодателя на ищците на процесните 73 кв.м. за прокарване на улица. Въззивникът се позовава на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ, според който недвижимите имоти, придадени към парцелите на други лица, се считат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Излага, че според § 8, ал. 7 ПР ЗУТ отпадането на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове не се прилага за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост. Излага във въззивната жалба, че процесните 73 кв.м. от дворното място, придобито от наследодателя на ищците през 1981 г., попада по трасето на ул. „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“, която е публична собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС. Сочи, че за улиците не се съставят актове за общинска собственост. В писмената защита се позовава на чл. 21 а ЗТСУ, според който със застроителния и регулационен план се определят необходимите площи за изграждане на улици. Първоинстанционното решение се обжалва изцяло, като въззивникът моли да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че въззивникът не е оспорвал, че е заградил процесния участък от ПИ едва на 22.02.2021 г. Молят решението да бъде потвърдено. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Ищците твърдят, че техният наследодател И.В. е придобил по договор за покупко-продажба на 25.02.1981 г. процесния недвижим имот, представляващ съгласно нот. акт празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“. Понастоящем дворното място има лице към улица „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“. Твърдят, че на 22.02.2021 г. лица - служители на дружеството „Тобо рид“ ЕООД, премахнали оградата на дворното място откъм улицата и започнали изкопни дейности. Легитимирали се с разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б- 72/28.08.2020 г., с което се разрешава изграждането на уличен канал. Разрешението е издадено от СО и улицата е общинска собственост. Твърдят в исковата молба и молба от 13.05.2021 г. /л. 33/, че по този начин ответникът СО е оспорил правото им на собственост относно 73 кв.м. от дворното място, като 40 кв.м. от тези в момента са заети от изкоп. Молят да бъде признато за установено по петиторния иск, че са собственици на процесните 73 кв.м. от мястото, тяхна собственост /т.е. вкл. и на 33 кв.м. съгласно схемата на л. 5 между букви Б-В-Г-Д/, и ответникът да бъде осъден да им предаде владението на 40 кв.м. съгласно схемата на л. 5 между букви А-Б-Д-Е. Прилагат към исковата молба проект за изменение в КК и КР от м. 07.2017 г., според който проект, изготвен по тяхно искане, процесният ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048 е заснет и отразен непълно в КК и КР неточно, с по-малка площ от 446 кв.м. вместо действителните 500 кв.м., като следва границите да се променят, именно от към ул. „Паша Христова“. Според проекта засегнат имот от промяната би бил и ПИ с идентификатор № 68134.1932.2138, който представлява ул. „Паша Христова“ /л. 21/. Със заповед № 18-7330/03.10.2017 г. на началника на АГКК София било одобрено изменението, но заповедта е обжалвана от СО и с приложеното решение № 7840/21.12.2018 г. по а.д. № 2073/2018 г. по описа на АССГ /л. 7/ заповедта е отменена по мотиви, че относно част от ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048 с площ 73 кв.м., която попада под трасето на улицата, има спор за материално право. Видно е и от отговора на исковата молба, че такъв спор за материално право относно процесните 73 кв.м. съществува, като те понастоящем в КК и КР на гр. София са заснети като част от улицата, а не то имота собственост на ищците. Ответникът СО не оспорва факта, че по силата на разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б- 72/28.08.2020 г., с което се разрешава изграждането на уличен канал, на сочената от ищците дата 22.02.2021 г. за целите на изграждане на уличен канал по нареждане на СО са заградени процесните 40 кв.м. от имота. Сочи обаче, че е собственик на процесните 73 кв.м. от имота поради предвиждането им за изграждане на улица през 1996 г. при действието на ЗТСУ. Така, действително между страните е възникнал спор за собственост относно процесните 73 кв.м., които понастоящем са заснети в КК и КР като улица /имот с идентификатор № 68134.1932.2138/, а ищците твърдят, че тези 73 кв.м. са част от собствения им имот - дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048. Предявен е настоящият ревандикационен иск от ищците срещу ответника. Според Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Поради това съдът намира, че искът е допустим. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното. Ищците твърдят, че са наследници на общия наследодател И.В. П., роден през 1952 г. и починал 2009 г. Твърдят, че И.В. П. И.В. е придобил по договор за покупко-продажба на 25.02.1981 г. процесния недвижим имот, представляващ съгласно нот. акт празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“. Понастоящем дворното място има лице към улица „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“. Твърдят, че на 22.02.2021 г. лица - служители на дружеството „Тобо рид“ ЕООД, премахнали оградата на дворното място откъм улицата и започнали изкопни дейности. Легитимирали се с разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б- 72/28.08.2020 г., с което се разрешава изграждането на уличен канал. Разрешението е издадено от СО и улицата е общинска собственост. Твърдят в исковата молба и молба от 13.05.2021 г. /л. 33/, че по този начин ответникът СО е оспорил правото им на собственост относно 73 кв.м. от дворното място, като 40 кв.м. от тези в момента са заети от изкоп. С отговора, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът СО твърди, че е собственик на процесните 73 кв.м. от имота поради предвиждането им за изграждане на улица през 1996 г. при действието на ЗТСУ. Позовава се на действието на дворищнорегулационния план по см. на чл. 110 ЗТСУ. Излага същевременно, че според § 8, ал. 7 ПР ЗУТ отпадането на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове не се прилага за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост. Ответникът се позовава и на чл. 21 а ЗТСУ / Нов - ДВ, бр. 41 от 1998 г., отм. с отмяната на ЗТСУ/. Така твърди, че процесните 73 кв.м. от дворното място, придобито от наследодателя на ищците през 1981 г., попадат по трасето на ул. „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“, която е публична собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС. Така в обобщение ответникът твърди да е придобил имота с влизане в сила на регулационния план. Сочи в отговора и че „претенциите на ищците към СО за 73 кв.м., които се претендират по нот. акт за собственост, считане за погасени по давност“. Това е точен цитат от отговора и е единственото място в отговора, в което ответникът се позовава на давност. Така с отговора не е направено обсъденото в обжалваното решение възражение за придобиване на процесните 73 кв.м. от имота по давност от СО. С отговора се прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищците или на техния наследодател за уреждане на сметките по регулация. За първи път възражение за придобивна давност ответникът прави в писмената защита, представена пред районния съд, от 18.04.2022 г., което възражение е преклудирано. В писмената защита, представени пред настоящата инстанция, въззивникът признава, че не е проведена процедура по отчуждаване относно процесните 73 кв.м. С обжалваното решение така предявеният ревандикационен иск е уважен по мотиви, че последният влязъл в сила план за имота е от 1979 г., като последващите дворищнорегулационнни планове за имота от 1996 г. и 1999 г., приети по реда на ЗТСУ, са останали неприложени, вкл. при хипотезата на § 6 и § 8 ПР ЗТСУ. Прието е в решението, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове от 1996 г. и 1999 г. относно процесните 73 кв.м., попадащи в улица, се е прекратило при липса на доказателства ответникът СО да е изплатил обезщетение или до деня на откриване на производството за изменението придадените 73 кв.м. да са били заети по законния ред от СО /чл. 33, ал. 2 ЗТСУ/ – процесните ид.ч. са заградени и са започнали изкопни дейности едва на 22.02.2021 г. Разгледано е и възражение за придобиване на имота по давност от ответника, каквото в отговора не е направено /виж по-горе/. Същото е прието за неоснователно. Така поради неприлагане на дворищната регулация съдът е приел, че отчуждителното действие на плана по см. на ЗТСУ е прекратено и съответно отчуждените по регулация 73 кв.м. от имота на ищците за прекарване на улица не са станали собственост на ответника СО. От фактическа страна. Видно от удостоверение на л. 15 ищците са наследници при равни квоти – преживяла съпруга и деца, на наследодателя И.В., починал през 2009 г. И.В. е придобил по договор за покупко-продажба на 25.02.1981 г. процесния недвижим имот /л. 70/, представляващ съгласно нот. акт празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“. Понастоящем дворното място има лице към улица „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“. Имотът понастоящем е застроен с двуетажна жилищна сграда. По актуалния план имотът представлява ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048 по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед № РД- 1868/02.12.2010 г. на изп. Директор на АГКК. По скица на л. 14 ПИ е с площ 446 кв.м. и е се намира в гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Борика“. Според проект за изменение в КК и КР от м. 07.2017 г. /л. 17 – л. 24/, изготвен по искане на ищците, процесният ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048 бил заснет и отразен непълно в КК и КР неточно, с по-малка площ от 446 кв.м. вместо действителните 500 кв.м., като следва границите да се променят, именно от към ул. „Паша Христова“. Според проекта засегнат имот от промяната би бил и ПИ с идентификатор № 68134.1932.2138, който представлява ул. „Паша Христова“ /л. 21/. Със заповед № 18-7330/03.10.2017 г. на началника на АГКК София е одобрено изменението, но заповедта е обжалвана от СО и с приложеното решение № 7840/21.12.2018 г. по а.д. № 2073/2018 г. по описа на АССГ /л. 7/ заповедта е отменена по мотиви, че относно част от ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048 с площ 73 кв.м., която попада под трасето на улицата, има спор за материално право. Видно от разрешение за строеж № Б – 72.28.08.2020 г. на л. 6 на СО е разрешено да извърши СМР за изграждане на уличен канал по ул. „Паша Христова“ /О.Т. 134- О.Т. 134а- О.Т. 103/. ПИ с идентификатор № 68134.1932.2138 представлява ул. „Паша Христова“. Не е спорно между страните, че на 22.02.2021 г. лица - служители на дружеството „Тобо рид“ ЕООД, премахнали оградата на дворното място откъм улицата и започнали изкопни дейности. Легитимирали се с горепосоченото разрешение за строеж. Според приетото и неоспорено заключение на СТЕ /л. 96 и сл./ то ул. „Паша Христова“ е асфалтирана, но пред имота на ищците не е изпълнена в цялост. Пред техния имот пътното платно е стеснено с 1 метър. Имотът на ищците е заграден. Със синя линия на скицата към СТЕ на л. 101 е обозначен имотът по граници според нот. акт, в оранжево са защриховани процесните 73 кв.м., а оградата е обозначена със зелена линия. Видно от снимките към СТЕ на л. 98 имотът на ищците е заграден; бордюрът в този участък е изместен на изток - т.е. уличното платно пред имота на ищците се стеснява. Според СТЕ посоченото в нот. акт от 1991 г. празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, е идентично с процесния ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048. Относно регулационния статут на имота вещото лице е посочило, че към момента на придобиването на имота в сила е бил регулационен план, одобрен със заповед № 247/29.06.1979 г. Със заповед № 151/28.03.1980 г. имот 942 е разделен на две части, като южната е обособена в ПИ № 942 А с площ 500 кв.м., идентичен с имота, придобит от наследодателя на ищците. Към 1980 г. за имот ПИ № 942 А не е имало самостоятелно отреждане, а е бил част от по-голям парцел, отреден за обществено жилищно строителство. Впоследствие със Заповед № РД-09-50-418/16.08.1996 г. /л. 78/ бил одобрен частичен застроителен и регулационен план за кв. 28, парцели от I до XI. За имота на ищците е отреден УПИ VI – 942 А от кв. 28. Имотът е отреден за малко и средноетажно застрояване. Видно от заповедта от 1996 г. с нея е одобрен и застроителен и регулационен план за обществено мероприятие, а именно улица по /О.Т. 134- О.Т. 134а- О.Т. 103/ или участъка пред имота на ищците. Според посоченото в заповедта улицата е предвидена по сините и червените линии. Впоследствие със Заповед № РД – 09-50-66/10.02. 1999 г. /л. 81/ е одобрен кад. план за района, като границите на имот 942 А са идентични с имот 942 а по кад. основа на РП от 1979 г. По плана от 1999 г. за процесния имот отново е отреден УПИ VI – 942 А от кв. 28. Със заповедта от 1999 г. е одобрен и улично регулационен план за местността /т. 2 от нея/. Границите на ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048 според актуалния план съвпадат с тези по плана от 1999 г. Така в.л. е дало заключение относно статута и идентичността на имота, посочен в нот. акт от 1981 г., с ПИ с идентификатор № 68134.1932.2048. Установява се, че 73 кв. м. от имота съгласно нот. акт попадат под трасето на улица „Паша Христова“, като са завзети за пръв път през 2021 г. според доказателствата по кориците на делото. От правна страна. Съгласно чл. 21 (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) ЗТСУ Застроителният и регулационен план като единна градоустройствена форма обхваща: 1. Застроителен и регулационен план за обществените мероприятия (мероприятия на общините и държавата, юридическите лица); 2. Застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните парцели (дворищнорегулационен план). Така със застроителен и регулационен план се предвиждат мероприятия на общините и държавата по архитектурно- градоустройственото изграждане, терени за обществено жилищно строителство. По този начин със ЗРП могат да се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство /чл. 27, ал. 1 ЗТСУ преди измененията с бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г./. Дворищнорегулационни парцели се образуват чрез: а) урегулиране на пълномерни имоти; б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по лице) при съответно упълномеряване; в) урегулиране на имоти или на части от имоти в общ (съсобствен) парцел. Според чл. 29, ал. 3 ЗТСУ /преди измененията с бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г./ съсобствеността се създава по силата на самата регулация. Така по силата на законовата уредба, действала до 1.01.2001 г., именно по силата на дворищнорегулационния план части от имот на един собственик могат да преминат към съседен парцел на друг собственик, като правото на собственост върху придаваемите места преминава върху собственика на парцела, към който се придават, считано от влизане в сила на дворищнорегулационния план за конкретния парцел. С дворищнорегулационните планове по действието на ЗТСУ (отм.) се преобразува собствеността върху имотите, които се урегулират, в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване. Предвиденото заплащане на обезщетение (парично или имотно), не е елемент от фактическия състав на отчуждаването и съответно не рефлектира върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен. При ЗТСУ (отм.) след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти. Горното тълкуване за прилагане на дворищнорегулационния план се отнася за регулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ до 01.01.2001 г. С изменението на ЗТСУ в ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., чл. 28 е изменен, а чл. 29 – 31 ЗТСУ са отменени. ЗТСУ е отменен ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. и приет следващият и актуален благоустройствен закон ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г. Така до 01.01.2001 г. дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, т. е. собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. Според § 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Според Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. Д. № 2/93 г., ОСГК до прилагане на регулационния план при евентуалното му изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т. е., действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6-месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993 г. дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). Дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен и в хипотезата на чл. 182 а ЗТСУ. Според чл. 134, ал. 2 ЗТСУ за недвижими имоти, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други физически или юридически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени. Нотариален акт по предходната алинея се издава и когато е изтекла погасителна давност за дължимото обезщетение. Искането за издаване на нотариален акт се съобщава на заинтересуваната страна по реда н а Гражданския процесуален кодекс. При спор въпросът се решава по съдебен ред. Така дворищнорегулационният план определя пространствените предели на правото на собственост на отделните лица с оглед жилищно или вилно застрояване на имотите им. За разлика от него уличнорегулационният план С измененията на ЗПИНМ от ДВ бр. 54 от 1956 г По този начин считано от 1956 г. при действиет Съгласно приложимата по казуса разпоредба на чл. 93, ал. 1 ЗТСУ /Изм. ДВ бр. 31 от 1990 г. /отчужденията на места за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели, а в определени случаи – за сметка и на общината съгласно правилника за приложение на този закон. Според ал. 2 на чл. 93 ЗТСУ отчужденията на урегулирани имоти за нови или за преустройство и разширение на улици, булеварди и площади, когато предходният план е бил приложен, са изцяло за сметка на общината. Съгл. чл. 94, ал. 1 ЗТСУ в посочената редакция от 1990 г. недвижими имоти се отчуждават за предвидените мероприятия по този раздел и собствениците се обезщетяват своевременно с оглед имотите да бъдат заети съобразно със срока за започване на строителството. Съгл. чл. 95 ЗТСУ недвижимите имоти, необходими за мероприятията по чл. 63 /т.е. и при предвиждане на улица, както е в случая/, се отчуждават с мотивирана заповед на кмета на общината, а за гр. София – на областния управител. Предвидена е нарочна процедура по оценка на имота и начина на обезщетяване в чл. 97 и сл. ЗТСУ. Според Решение № 227 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 735/2009 г., I г. о., ГК и Решение № 52 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2020 г., I г. о., ГК прокарването на задънена улица-тупик не е мероприятие по дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. По този начин при предвиждане на части от имот за улица, както е в случая по см. на заповед Заповед № РД-09-50-418/16.08.1996 г., не е налице непосредственото отчуждително действие на плана относно уличната регулация, както твърди ответникът на първо място. Съгласно действалата към 16.08.1996 г. правна уредба за придобиване на процесните 73 кв.м. от УПИ VI – 942 А от кв. 28 за осъществяване на мероприятие – изграждане на улица, е било необходимо да се проведе специалната процедура по отчуждаване по чл. 93 и сл. ЗТСУ. По делото няма данни да е изготвяна заповед за Ответникът СО се позовава на т.нар. „улична тегоба“ по см. на чл. 262 ПП ЗТСУ, според който при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. Не се установява да е налице това придобивно основание в полза на ответника, доколкото 73 кв.м. от процесния парцел попадат в улица, което надвишава многократно посочените в чл. 262 ПП ЗТСУ площи. На последно място ответникът се позовава и на чл. 21 а ЗТСУ. разпоредбата на чл. 21 а ЗТСУ гласи: със застроителен и регулационен план за неурегулирани територии, както и за територии с неприложена първа регулация се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата инфраструктура. За осъществяването на тези мероприятия с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината еднаква процентна част от имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. Според ал. 2 на чл. 21 а ЗТСУ в случаите първата алинея на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен парцел (парцели), като се съблюдава местоположението на имотите в местността, но не и точните им кадастрални граници. Парцелите са с пазарна стойност не по- малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им. От датата на влизане на плана в сила собствениците на имоти придобиват собствеността върху новообразуваните в плана парцели, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части от имоти за изграждане на обектите и съоръженията по ал. 1. Предвиденият режим в чл. 21а ЗТСУ има същите правни последици, както тези по действаща разпоредба на чл. 16 ЗУТ. Отчуждителното действие в полза на общината по см. на чл. 21а ЗТСУ настъпва с влизането в сила на административния акт, с който се одобрява плана и независимо от обстоятелството дали собствениците на урегулирани поземлени имоти са получили следващото им се обезщетение при условията на чл. 21а, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Според Определение № 455 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5341/2016 г., I г. о. и Решение № 371 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2009 г., IV г. о. разпоредбата на чл. 21 а ЗТСУ (отм.) в периода на нейното действие създава нови правила относно подробните устройствени планове (застроителни и регулационни), когато с първата регулация са били определени необходимите площи за изграждане на улици, площада и т.н. За осъществяването на тези мероприятия, обслужващи общинските (публични) нужди, с влизане в сила на плана по силата на чл. 21а ЗТСУ собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината процентна част от своите имоти, но не повече от 25 %, срещу което за общината възниква задължението да определи равностоен парцел/ парцели при съблюдаване местоположението на имота в местността, макар и не точните кадастрални граници, със законовото изискване за пазарна равностойност на отредения за бившия собственик нов парцел/ парцели. От датата на влизане на регулационния план в сила бившите собственици на имота придобиват собствеността върху отредения от общината парцел/ парцели, а общината - върху отредените части за изграждане на обектите и съоръженията, публична общинска собственост. Към релевантния момент адресати на чл. 21а ЗТСУ (отм.) са както собствениците на имоти в неурегулирани територии, така и собствениците на територии с неприложена първа регулация. При неприложена първа регулация обществените мероприятия по застроителния и регулационен план не са били изпълнени. При последващ план, когато предишният не е приложен, се изхожда от фактическото положение на неурегулираната територия, а за вещно-отчуждителния ефект на заповедта по чл. 21а ЗТСУ /отм./ е без значение дали общината фактически е завзела имота и реализирала предвиденото мероприятие. Разпоредбата на чл. 21 а ЗТСУ е приета с ДВ (Нов - ДВ, бр. 41 от 1998 г.), а в настоящия случай част от имота на ищците е предвиден за прокарване на улица през 1996 г., а първият план за местността е от 1979 г. Следователно не е налице одобряване на първа регулация за неурегулирани до момента имоти за местността, в която се намира процесният имот. Осъществен е обаче фактическият състав на придобивното основание по чл. 21а ЗТСУ в хипотезата на неприложена предходна регулация. Мероприятието по плана от 1996 г. не е било осъществено към момента на приемане на разпоредбата на чл. 21 а ЗТСУ. С втората Заповед № РД – 09-50- 66/10.02.1999 г., приета при действието на чл. 21а ЗТСУ, са определени необходимите площи за изграждане на улицата, които включват и процесните 73 кв.м. от имота на ищците според СТЕ. 73 кв.м. са под 25 процента от площта на УПИ. Видно от представените скици и удостоверението то планът от 1999 г. е бил действащ до одобряването на актуалния план през 2010 г., като в действащата КК имотът и съседните имоти са по границите на предходния план. Така заповедта е влязла в сила и по силата на плана за улична регулация в хипотезата на чл. 21 а ЗТСУ и във връзка със Заповед № РД – 09-50-66/10.02.1999 г., СО е станала собственик на процесните 73 кв.м. от имота на ищците. Решението следва да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Разноски се следват на въззиваемата страна. За пр-вото пред първата инстанция са дължими 200 лв юрк възнаграждение, пред настоящата инстанция са сторени разноски за дт от 158 лв., дължат се и 200 лв юрк възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд