Решение № 401 от 2.12.2022 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 745/2021 г.

производство 2006г., поставен знак за извършена първична проверка от оправомощен проверител, пломба на проверителя и номинални работни параметри. Проверката в регистрите на ответника установява, че на електромера са извършвани последващи проверки на 19.01.20211г., на 28.10.2015г. и на 19.03.2020г. Електромерът подлежи на друга проверка през март 2024г. като в.л. К. дава заключение за спазване на сроковете по Заповед № А – 616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. По методиката за изчисляване на неотчетено количество електроенергия по чл.50 ал.2 от ПИКЕ за 90 дни до 04.08.2021г., при сечение на фазовите жила на присъединителния кабел 3x(1x50мм2) и пропусквателна способност във въздушна среда 110А, при съобразяване, че е отчетено манипулиране на две от трите жила на трифазен кабел, в.л. К. посочва общо неизмерена електроенергия от 823 070 kWh. Констатира, че за периода 06.05.2021г. – 04.08.2021г. има промяна на цената на електроенергията като през първия период от 56 дни от 06.05.2021г. до 01.07.2021г. тя е 1.16266лв./квтч, през втория период от 34 дни от 01.07.2021г. – 04.08.2021г. тя е 0.192432лв. /квтч. За първия ценови период от 56 дни неизмереното количество електроенергия е 512 133 kWh, за втория ценови период от 34 дни неизмереното количество електроенергия е 310 937 kWh. Съответно, при горепосочената цена, стойността на електроенергията е 83 303.55лв. за 56 дена и 59 834.23лв. за 34 дена, общо 143 137.78лв. за 90 дена с ДДС за периода 06.05.2021г. – 04.08.2021г. съобразно формулата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ и действащите цени. В.л. К. посочва, че предоставената мощност за обекта, съгласно избора на ищеца, е 579 kW. По схемата на електрозахранване на обекта на ищеца с най – малък преносен капацитет от 579 kW е силовият трансформатор. При изчисленията в справката на ответника е работено с половината от пропусквателната способност на присъединителното съоръжение от 673.57 kW, което е повече от 579 kW. За това начислените от ответника количества електроенергия и мощност технически в действителност не могат да преминат през силовия трансформатор, без той да се увреди. Но това касае изчисленията на ответника по представените по делото справки, а не приложените от вещото лице стойности в неговите формули и дадените в заключението изчисления за 823 070 kWh. При тези данни искът е частично основателен. Страните не спорят и вписванията в ТР по партидата на ответника доказват, че той е лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа на територията на Южна България /чл-89 ЗЕ/, към която е присъединен производствения стопански обект на ищеца в гр.Н.. Доставчик до обекта, от който ищецът закупува и на който плаща потребената електроенергия, е трето за делото лице. Но съгласно сключения между ищеца и ответника договор за присъединяване към ЕРМ на обекта на ищеца, монтаж на средство за търговско измерване на тази електроенергия е извършено от ответника и това СТЕ е негова собственост. Причината едно лице да е собственик и да отчита потребената електроенергия, а друг субект да я продава и да получава цената, се обяснява с вида на стоката и услугите, които се предоставят за нея, нейните специфики и изисквания. Тази специфика ясно е отчетена и се извлича от чл.82 ал.1 от ЗЕ, според който всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. Устройството и експлоатацията на тази система се осъществява по правилници и наредби на чл.83 от ЗЕ. Нормата делегира законодателни правомощия за издаването им на министъра на енергетиката и на комисията за енергийно и водно регулиране. Така с чл.83 ал.2 във вр. с ал.1 т.6 от ЗЕ на КЕВР е възложено приемане на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. С ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. КЕВР е приел сега действащите ПИКЕЕ, чийто чл.2 ал.2 посочва, че за всяко място на търговско измерване към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, включително за всеки междусистемен електропровод, операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителната мрежа, осигурява и поддържа измервателна система. Горната нормативна уредба е правното основание, на което ответникът по силата на договора от 23.04.2019г. е монтирал СТИ на имота на ищеца, извършва му периодична проверка, поддържа го и го отчита. От заключението и представените от ответника писмени доказателства се установи, че СТИ на ищеца е с ••••••••, извършена му е първоначална проверка от оправомощения проверител – ДАМТН, пломбиран е. За същия ответникът поддържа регистри и му е извършил периодични проверки на 19.01.2011г., 28.10.2015г., 19.03.2020г. като следващата проверка трябва да бъде през март 2024. Изискването СТИ да се проверяват на тримесечие е съществувало законодалено в чл. 42 ал.5 и ал.6 от ПИКЕЕ от 2019г., но както основателно възразява ответника, нормите са оспорени и отменени от ВАС с Решение № 10003 от 21.07.2020г. по адмд № 7772/2019г. на ВАС, което законодателно е отразено с изменение на правилата с ДВ бр. 57/2021г., в сила от 09.07.2021г. Следователно към датата на процесната проверка 04.08.2021г. изискването не е съществувало и въведените по него възражения на ответника са неоснователни. С чл.49 – 59 на ПИКЕ се уреждат правилата за извършване на проверки на СТИ и реда и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия. Според тях, субектът, който извършва проверката, преизчислява количеството неотчетена или неправилно отчетена електрическа енергия, остойностява това количество, издава фактура за сумата на потребителя и има право да получи сумата по фактура, е съответният оператор на мрежата. В актуалната и трайно установена съдебна практика по чл.290 от ГПК на ВКС, ясно изразена в Решение № 137 от 12.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2578/2021г. на ГК, IV г.о., Решение № 77 от 30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г. на ВКС, ГК, IIIг.о., Определение № 324 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 969-2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, безпротиворечиво е възприето тълкуването, че със законодателното изменение на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ с ДВ бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019г., и приетата през 2019г. ПИКЕЕ, е налице изрична законодателна делегация и оправомощаване на ЕРД да извършва проверки, да преизчислява суми и при начислени допълнително суми на неотчетена електроенергия да издава фактури за тях и да получава плащане като титуляр на вземане. Това разбиране кореспондира както на възприетия в чл.2 ал.2 ПИКЕЕ принцип, че операторът е собственик на СТИ и отчита електроенергията, респективно отговаря за поддръжката и проверката на СТЕ, така и на този в чл.82 от ЗЕ, според който се касае за електроенергийна система, при която обектите на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. В съдебната практика се извежда принципа, че за сметка на електроразпределителното дружество остават загубите в разпределителната система с различен произход, включително когато има неправилно, неточно или неотчетено към потребителите количество електроенергия от СТИ, което дава основание този субект от енергийната система да е титуляр и да получи сумата на преизчислената електроенергия при корекция /извлечено от чл.4 ал.3 на Правилата за търговия с електрическа енергия/. Съобразно горното юридическо основание и по правилата на чл.49 и сл. от ПИКЕЕ, се доказа по делото от изслушания свидетел и съставения протокол, че ответникът е извършил проверка на място на СТИ на ищеца, която е констатирала променена схема на свързване на СТИ, в резултат от което две от трите фази не отчитат консумираната от ищеца електроенергия. Променената схема на свързване на СТИ е чрез шунтиране на вторичните токови вериги на фази В и С на клемореда към електромера. Съдът приема, че проверката отговаря на процесуалните и материално – правни изисквания на чл.49 и сл. от ПИКЕЕ като е спазена процедурата по извършване на проверка, изготвяне на протокол за това, връчване на протокола на ищеца, изготвяне на справки и фактури, също връчени на ответника. Проверката на място е от служители на ответника. Към момента на проверката обектът на ищеца не е работил, бил е заключен, поради което негов представител не е открит и не присъствал. Протоколът е съставен в присъствието на лице, което не е служител на ищеца. Установените при проверката факти се потвърдиха от разпита на изслушания служител и те са за отчитане с – 64 % по – малко количество електроенергия от електромера на ищеца поради шунтиране на две от фазите. Изготвеният протокол е изпратен на ищеца с препоръчано писмо по пощата, с обратна разписка, и е получен на 03.09.2021г. Констатациите на място от проверката сочат наличие на хипотеза по чл.49 ал.8 ПИКЕЕ - когато при проверката се установи намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, при което операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира средството за търговско измерване. Това се потвърди от свидетеля и от в.л. К.. При тази хипотеза електромер не се демонтира и не се изпраща за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката по смисъла на чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ, защото електромерът е без никакво въздействие, а е променена схемата му на свързване към присъединителния кабел на ответника, осъществена посредством вторични токови вериги на клемореда на СТИ към трансформатора. Фактът, че електромерът е собственост на ответника, той е одобрил, поръчал и монтирал процесния СТИ, при който клеморедът е с мека пластмасова кутия и въпреки пломбирането му, може да се демонтира и да се шунтира електромера с цел демонтажа му без прекъсване електрозахранването на потребител, не води до извода за прехвърляне на риска при неправилно отчитане върху ответника. В гражданските правоотношения преминаване на риск има като последица от виновно поведени, каквото по делото не се твърди и не е доказано. В сключения между страните договор за присъединяване, в ЗЕ и в ПИКЕЕ няма норма в този смисъл. Напротив, позитивната уредба на чл.49 и сл. ПИКЕЕ и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ е, че при обективно констатирано неправилно отчитане на потребената електроенергия се извършва корекция на сметката от ЕРД без да се изисква и да се изследва и търси виновно поведение и виновно причиняване на неправилното измерване от която и да е от страните. В тази връзка възраженията на ищеца, че не установено кой е променил схемата на свързване чрез шунтиране и че това не е негов служител, са ирелевантни, защото са неотносими към фактическия състав на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответника, за да претендира сумата. Както е прието и в цитираната съдебна практика, касае се за обективен фактически състав, който не изслева в резултат на чие поведение е промяна на схемата в случая. Ако се установи неправомерност, то последиците са по чл.58 ПИКЕЕ, което е извън предмета на делото. В изготвена на 15.09.2021г. и коригирана на 05.10.2021г. справка и фактура с КИ, ответникът се е позовал на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ за преизчисленията си. Според нормата при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Позоваването е основателно. По делото са доказани фактите от състава на тази норма. Касе се за променена схема на свързване чрез шунтиране на две от трите фази, в резултат на което имаме неизмерване на количеството ползвана електроенергия през тях. В този случай преичслението следва да е за не повече от 90 дни, тъй като предходната проверка от 19.03.2020г. е извън този времеви диапазон. Според чл.56 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор. Това е юридическото основание ответникът да издаде фактура и справка и да търси от ищеца плащане по тях. От заключението на в.л. К. обаче се доказа, че изчисленията на ответника са неправилни. Съдът дава вяра и възприема изчислените от в.л. К. количества неизмерена електроенергия по формулата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ в размер на 823 070 кв/часа за целия период, защото те са съобразени с показателите на комплексното разпределително устройство /КРУ/, с което обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ на ответника относно мощност, пропусквателна способност и вид присъединителен кабел /сечение/. Видно от двете справки към фактурата и кредитното известие, както и от обясненията на вещото лице, при изчисленията си ответникът е ползвал сечение на присъединителния кабел от 185 кв.мм и пропусквателна способност от 673.57 kW, вместо 567 kW, които вещото лице залага във формулата. Поради грешно определено количество неизмерена електроенергия, ответникът грешно е изчислил и стойността на 185 549.26лв. При правилно заложени показатели във формулата и на база определена от КЕВР цена на електроенергията, като се приспадне цена пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение, стойността на 823 070 kWh за целия период е 133 790, 54лв. Посочената от вещото лице К. стойност е при включване в цената на цена пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение, докато правилото на чл.56 ал.1 ПИКЕЕ изисква приспадане на тази цена, в каквато насока са основателните възражения на ищеца. Сумата от 133 790.54лв. се получава като сбор на сумите от 77 665, 17 лв. и 56 125, 37лв. Това е цената съответно за 512 133 kWh и 310 937 kWh, изчислени от вещото лице К. за двата ценови периода от по 56 дена и по 34 ден. При изчисленията съдът приспада от определената за първия период цена от 0.16266лв. с ДДС цената от 0.0915лв. без ДДС, при което се получава единична цена за квтч 0.15168лв. с ДДС, по която умножава 512 133 kWh и получава 77 665.17лв.; за втория период от определената единична цена с ДДС 0.192432лв. се приспада 0.00994 лв. без ДДС и се получава единична цена с ДДС на квтч 0.180504лв., по която се умножава 310 937 kWh и се получава 56 125.37лв.. Поради това съдът приема, че исковата претенция е доказана за разликата над 133 790.54лв. до заявената стойност от 185 549.26лв., т.е. за 51 758, 72лв., която ищецът не дължи на ответника, като до сумата от 133 790.54 лв. искът е неоснователен като недоказан, защото тази сума се дължи на ответника, и следва в тази част да се отхвърли. Признанието на ответника в допълнителния отговор не обвързва съда, защото въз основа на него не е приключено съдебното дирене и не се постановява решение при признание на иск по реда на чл.237 ГПК. Не се доказва възражението на ответника, че в протокола е отчетена грешка при измерване на електроенергията +64 %, защото показанията на изслушания свидетел опровергават това твърдение. То е в противоречие с констатираната на място промяна на схемата на свързване на клемореда към електромера, който начин на промяна чрез два шунта, съгласно обясненията на в.л. К. и на свидетеля, не могат никога да доведат до отчитане на повече изразходвана енергия. Неоснователно е възражението, че добрата търговска практика изисква демонтиране на електромера и предаването му за експертиза. Процедурата по проверка е разписана по позитивен начин в ПИКЕЕ, няма празнота в законодателството, установената на място промяна в схемата на свързване е уредена изрично в наредбата, както и последиците при нея – да се възстанови правилната схема на свързване, поради което не се прилага търговски обичай. Грешно заложените от ответника стойности при изчисляване се доказаха от вещото лице К., поради което не се кредитират от съда и за това не се обсъжда посочената мощност в справките била ли е технически възможно да премине през трансформатора на електромера на ищеца. При изчисленията си вещото лице К. е коригирало стойността на електроенергията само за две от трите фази, поради което възражението на ищеца за неотчитане само през две от фазите и отчитане на едната фаза, е съобразено. Неоснователно е възражението да се вземе за база пропусквателната способност за шунтовете, защото формулата е законодателно разписана като шунтовете не са присъединителен кабел. Присъединителният кабел и неговите характеристики – мощност, сечение, пропусквателна способност, се доказаха от заключението на в.л. К. и от представените от ищеца договор с ответника и технически паспорт на трансформатора, и те са заложени в изчисленията на в.л. К., възприети от съда като правилни. Правилата на чл.49 и сл. ПИКЕЕ дават позитивна уредба за процедурата за коригиране на сметка при неотчетено потребено количество електроенергия като изхожда от обективни критерии на констатирано неотчитане и въвежда корекционни правила, които не почиват на принципа на издирване на реално потребеното, но неотчетено количество, защото това е невъзможно. Оттук възраженията на ищеца, че реално не е доказано какво конкретно е потребил, но не е отчетено и подлежи до доплати, е неоснователно, защото не такъв е принципа, възприет от законодателя. Естеството на ползваната от ищеца стока и услугите по нея – електроенергия, са предопределили този начин на уреждане на правоотношенията. Неоснователни са възраженията на ищеца в ход по същество в писмени бележки за нарушаване на норми на Директива 2009/72/ЕО за разделение на дейностите по пренос и продажба с правилата на чл.50 и чл.56 от ПИКЕЕ, тъй като предмет на процедурата е установяване на неотчетено количество електроенергия при проверка на СТИ, което е собственост на ответника, на който по закон е възложено отчитането със СТИ. Резултатът от проверката води до остойностяване при констатирано неотчитане, а не до продажба. Ответникът като ЕРП не участва на пазара на електроенергията като пряк продавач, но покрива загубите в ЕРМ като за тази цел закупува електроенергия, която плаща /чл.4 ал.3 ПТЕ/, поради което нему се дължат сумите при коригирана сметка поради неотчетена електроенергия, защото той вече ги е платил. Разноски по делото се дължат по съразмерност според изхода му. По възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение от 9 900лв.: Към датата на сключване на представения договор за правна помощ 16.10.2021г. по правилата на НМАВ, при интерес от 185 549.26лв. се дължи минимално възнаграждение от 5 250.99лв. Следователно уговореното и платено е над този размер, близо двойно. Производството е по търговско дело, развило се е с двойна размяна на книжа, но със сравнително малък обем представени писмени доказателства, изслушана една експертиза и един свидетел, приключило в първо заседание. Защитата на ищеца е проведена с изчерпателен брой възражения, делото се характеризира със средна фактическа и правна сложност. Поради това съдът приема, че прекомерност има, но не се дължи минимума по наредбата, а с оглед посочения характер на делото и извършените процесуални действия сумата следва да се редуцира до 1 и ½ минимален размер, т.е. до 7 876.49лв. Доводите на защитника на ищеца за съпоставка със събираната от съдилищата ДТ от 4 % са неподходящи, тъй като тази сума постъпва в бюджета на държавата и е определена като цена за една инстанция, а не стойност на труд на контретно лице. В резултат на ищеца по съразмерност се дължат разноски за уважената част от иск от 4435.67лв., а на ответника за отхвърлената част от иска 692.16лв. Мотивиран от изложеното, съдът