Решение № 190 от 4.12.2023 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 573/2023 г.

С присъда №63 от 10.05.2023 г. по н.о.х.д. №790/2022 г., РРС, НО, 8 -ми наказателен състав признал подс. Й. К. Й. за виновен в това, че на 23.09.2020 год. в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес" с ДК ••••••, след употреба на наркотични вещества - канабис и метамфетамин, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017 год. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК, чл.54 от НК, чл.343г от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година, глоба в размер на петстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и девет месеца. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС РРС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. РРС се произнесъл и на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК приспаднал времето, през което подс. Й. е бил задържан за един ден, считано на 23.09.2020г. На основание чл.68, ал.1 от НК било приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 462 /2019г. по описа на РС гр.Русе Лишаване от свобода за срок от 2г.( две години). На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС РРС определил първоначален строг режим за изтърпяване и на приведеното наказание лишаване от свобода. РРС се произнесъл и постановил унищожаването на вещественото доказателство – 1 бр. тест касета “Drager Drug Test“, като вещ с незначителна стойност по реда на ПАС. Постановил на основание чл.92, ал.1 от НК принудително лекуване на подс. Й. К. Й., което да се проведе наред с наказанието Лишаване от свобода в СБАЛЛС Психиатрично отделение към Затвора гр. Ловеч за срок от 6м.(шест месеца), като срокът на принудителното лекуване се приспадне от срока на наказанието Лишаване от свобода. Подс. Й. К. Й. бил осъден да заплати разноски в съдебна фаза на процеса в размер на 858, 00лв. (осемстотин петдесет и осем лв./- за вещо лице, в полза на съдебната власт, по сметката на Районен съд Русе. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подс. Й., с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност на атакувания акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно – да бъде изменена, а въззивната инстанция да постанови решение, с което на подс. Й. да бъде настанен на принудително лечение съобразно посоченото от експерта при разпита му в хода на съдебното дирене или присъдата да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане. В жалбата не се иска се събиране на нови доказателства. Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти. Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Конкретизира, че в рамките на производството не са допуснати процесуални нарушения, а наложените на подсъдимия наказания съответстват на индивидуалната и генерална превеция и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло. Сочи, че от събраните в рамките на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция се доказва осъществяването на деянието по повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение – както от обективна, така и от субективна страна, че наказанията са отмерени към минимума на предвиденото в наказателния закон, както и че не са били констатирани многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК. В съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Н. – адв. А. С. поддържа жалбата. Сочи, че от установеното от експертите за наличието на висок риск от суицид и реализираните от негова страна два опита за самоубийство се обосновава наличието на предпоставките по чл. 55 от НК за отмерване на наказания под предвидения от закона минимум и моли присъдата да бъде изменена в този смисъл. Допълнително моли за изменение на атакувания съдебен акт в частта относно приложението на чл.92 от НК, касателно мястото на реализиране на това лечение с оглед предложеното от екперта (гр. Плевен). Подс. Й. Й. се признава за виновен и моли за отмерване на по-ниски наказания. Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното: Производството пред РРС се е развило по общия ред. Ясно изразеното убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали – свидетелите Р.М. и Д.Ч. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените чрез прочитането им – при условията и по реда на чл.281, ал.5, вр. чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК), писмените доказателства - справка за съдимост, справка за нарушител от региона, разпечатка от Drug Test 5000 ARJF-0042, талон за медицинско изследване, протокол, трудов договор, характеристика, Епикриза от ЦПЗ Русе ЕООД, както от заключението на назначената и изслушана в рамките на съдебното дирене пред първатата съдебна инстанция СППЕ. Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна опора в събрания доказателствен материал. Изброените доказателствени материали са относително еднопосочни. Те са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на тях се установява, че на 22.09.2020 г. подс. Й. употребил наркотични вещества – канабис (марихуана) и метамфетамин. В ранните часове на 23.09.2020 г. около 03, 30 часа той бил заедно със св. С.С. в гр. Русе. Двамата решили да се придвижат по улиците на града, като за целта ползват лек автомобил „Мерцедес“ с ДК ••••••, собственост на подсъдимия. Въпреки че бил под въздействие на употребените от него наркотични вещества, подс. Й. седнал зад волана на автомобила, привел го в движение и го управлявал по улиците на града. С него пътувал и св. С.С.. Около 04, 00 часа на 23.09.2020 г. подсъдимият се движел с автомобила по ул. „Николаевска“ в гр.Русе като предприел завиване на ляво и включване в движението по улица „Свети Георги“. Междувременно не подал светлинен сигнал. Това било забелязано от дежурен полицейски екип на Първо РУ при ОДМВР-Русе, който извършвал обход в района, в състав св. Р.М., Александър Павлов и Дончо Дончев. Полицейските служители спрели управлявания от подсъдимия лек автомобил за извършване на рутинна проверка. По време на последната те забелязали, че очите на подс. Й. са зачервени, а поведението му било притеснено. Това породило съмнение, че е употребил упойващи препарати, поради което, на място, патрулиращите полицейски служители повикали дежурен екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе. Докато изчаквали екипа на проверяващите, за времето то 15-20 мин. св. Р.М. и колегата му наблюдавали през цялото време подсъдимия Й., като не допуснали същият да приема каквото и да било, включително да пие вода или да пуши цигара. След пристигането на проверяващият екип от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе, в състав св. Д.Ч. и М.А., подсъдимият бил проверен за употреба на алкохол. Пробата му била отрицателна. Извършена му била и проба за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с апарат Drug Test 5000 ARJF-0042. Пробата с № 160 била извършена в 04, 37 часа на 23.09.2020 г. Апаратът отчел положителен резултат за наркотични вещества и техни аналози – „Канабис“ (ТНС 5) и „Метамфетамин (МЕТ)“. На подс. Й. Й. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл. № 841236/23.09.2020 г., който той подписал без възражения. Издаден му бил талон за медицинско изследване, след което бил отведен в УМБАЛ“Канев“ АД гр.Русе, където отказал да даде кръвна проба за изследване. По време на медицинското изследване подсъдимият заявил, че на 22.09.2020 г., към 22, 00 – 23, 00 часа, е употребил канабис и метамфетамин, което било отразено в съставения протокол. Настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка, почти идентична с описана в мотивите на първоинстанционната присъда. Въззивната съдебна инстанция изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролираният съдебен състав е изградил фактическите си изводи. Като цяло доказателствената съвкупност е безпротиворечива, което съответно per argumentum a contrario от чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК в този случай не следва да се подлагат на самостоятелна преценка, съпоставка и анализ отделните доказателствени източници. При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на подсъдимия Й. К. Й. осъществява признаците на състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство водят до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна подс. Й. Й. на 23.09.2023 г., в гр. Русе е управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК номер ••••••••• след употреба на наркотични вещества, а именно – канабис и метамфетамин. Законосъобразно първата съдебна инстанция е приела обективна и субективна съставомерност на деянието на подс. Й. по текста на цитираната норма на материалния закон – чл.343б, ал.3 от НК. В производството пред РРС безспорно установено, че подс. Н. е управлявал процесното МПС. За да приеме сред фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът се е позовал на данните от извършеното тестване с полеви наркотест –„Drug Test 5000 ARJF-0042, отчел наличие на Канабис и метамфетамин. Също така е констатирал, че на подс. Й. е бил връчен талон за медицинско изследване и е бил заведен от полицейските служители до съответното медицинско заведение, където е отказал да даде проба за кръв и урина (факт отразен в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество). Първостепенния съд е направил фактическите си изводи в рамките на доказателствената съвкупност и съобразно с регламентирания в Наредба №1 от 19.07.2017 г. ред за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, който предвижда използването на техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване. Действително чл.343, ал.3 от НК не съдържа препращане към ал.1 и ал.2 на чл.343б от НК, но липсата му по аргумент от чл.46, ал.1 от ЗНА следва да бъде запълнена, посредством логическо и систематично тълкуване. Текстът на ал.3 е част от разпоредбата на чл.343б от НК а наредбата извън алкохолната концентрация урежда надлежно и реда за установяване на други упойващи вещества от водачите на МПС. На следващо място липсата на изрично изискване за установяване употребата на наркотични вещества по „надлежния ред“ би следвало да се тълкува и в смисъл, че доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства. В случая, доказателственият стандарт е надхвърлен многократно, тъй като са събрани множество доказателства: гласни, писмени и веществени, за това, че водачът е управлявал превозното средството след употреба на наркотични вещества, а именно: подсъдимият е посочил в здравното заведение, че е употребил наркотични вещества, техническото средство Drug Test 5000 ARJF-0042, проба № 160, е отчело положителен резултат за употреба на канабис и метамфетамин. Резултатите от проверката са разпечатани и фигурират и като писмени доказателства. Признаците от състава на посоченото престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК са очертани в закона, а именно: за да възникне наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Действително, в практиката е налице и друго разбиране, че освен употребата на наркотични вещества е необходимо да е налице и повлияване на водача от приетите вещества, но настоящият въззивен състав не го споделя. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление. В този смисъл е и константната съдебна практика (решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 116 от 8.08.2016 г., по н. д. № 34/16, решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 81 от 15.05.2018 г., по н. д. № 237/18, решение на ВКС, ІІІ н.о., № 4 от 11.05.2018 г., по н. д. № 1244/17, решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 79 от 8.05.2018 г, по н. д. № 318/18 и др.). Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисъла за осъществяване на престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора. Без правно значение е и времето на употреба - непосредствено преди управлението на МПС или по - ранен момент. Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие. В случая, подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил. В обобщение законосъобразно от субективна страна районният съд е приел, че деянието е извършено с пряк умисъл. Въззивният съд, на свой ред, намира, че няма никакво съмнение в това, че подсъдимият е бил наясно със забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Причината за извършване на престъплението е незачитането от страна на подсъдимия на установените в страната норми регламентиращи движението по пътищата. При индивидуализация на наказателната отговорност законосъобразно районният съд е отчел като обстоятелства, които да смекчават отговорността на подсъдимия чистото му съдебно минало и сравнително младата му възраст, липсата на вредни последици, трудовата ангажираност и положителните характеристични данни, а като отегчаващо – многобройни административни нарушения от подсъдимия по ЗДвП. Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието на такива многобройни смекчаващи отговорността на подс. Й. Й. обстоятелства или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. От друга страна, личността на подсъдимия и индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието не сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 343б, ал.3 от НК наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Тук следва да се посочи, че наличието на суициден риск при този подсъдим не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, доколкото същия именно се е явил и предпоставка за произнасяне на съдебния състав по реда на чл.92 от НК (с оглед изложеното от експертите). Ето защо въззивната съдебна инстанция също прецени, че в конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия за извършено от същия престъпление с горепосочената правна квалификация следва да бъде определено съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Ръководейки се от изброените обстоятелства, РОС прие, че първата инстанция вярно е отмерила размера на санкциите, които подс. Й. Й. следва да изтърпи – на минимума на предвиденото в нормата на особената част от наказателния закон за двете кумулативно предвидени наказания, като му е наложила наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. В този смисъл и съдът в настоящия си състав намери за несъстоятелни доводите на защитника на подсъдимия за явна несправедливост на наложените наказания. С оглед предходното осъждане на подсъдимия правилно е преценено, че това наказание трябва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Законосъобразно първата инстанция е счела, че са налице предпоставки за привеждане в реално изпълнение на отложеното наказание по присъда, постановена по НОХД 462/2019 г. по описа на Русенски районен съд. Безспорно от справката за съдимост на подс. Й. се установява, че с цитирания по-горе съдебен акт на същия е било отмерено наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от четири години. Доколкото деянието по чл.343б, ал.3 от НК е умишлено и реализирано в рамките на отмерения изпитателен срок, то приложението на чл.68 от НК е било задължително. Законосъобразно РРС е счел, че така приведеното наказание подс. Й. следва да изтърпи при първоначален строг режим. Законосъобразно се явява и решението на контролираната съдебна инстанция, с което на основание чл. 343г НК е приела, че целите по чл. 36 НК биха били изпълнени по- пълноценно с приложение на кумулативната санкция лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и девет месеца. Правилно е и решението на РРС за приспадане на основание чл.59, ал.1 и ал.4 от НК на времето, през което подсъдимят е бил задържан, както и това, през което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред (считано от 23.09.2020 г.). Въззивният съд намира за законосъобразно и решението на РРС досежно вещественото доказателство по делото. Законосъобразно първата инстанция е счела, че с оглед заключението на назначената и изслушана комплексна СППЕ предвид обстоятелството, че подсъдимият страда от наркотична зависимост, на основание чл. 92, ал.1 от НК, следва да се постанови и принудителното му лекуване през времето на изтърпяване на наказанието –а срок от шест месеца. Същевременно обаче настоящата въззивна инстанция намира, че неправилно РРС е определил и конкретизирал мястото, където следва да бъде реализирано това лечение – СБАЛЛС Психиатрично отделение към Затвора гр. Ловеч. Последното следва по силата на императивната разпоредба на чл.31, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, съгласно която разпоредба: „Осъдените на лишаване от свобода, за които съдът е постановил принудително лечение поради алкохолна и/или наркотична зависимост, се превеждат в затвора в Ловеч и се настаняват за лечение в СБАЛЛС“. Същевременно обаче последното не налага изменение на съдебния акт, доколкото са били съобразени предписанията на цитирания по-горе текст. В този смисъл и неоснователни се явяват доводите на защитата в насока корекция на първоинстанционния акт и определяне на специализирано лечебно заведение за осъществяване на принудителното лечение на подсъдимия Й. в гр. Плевен. Изложеното от страна на експертите при разпита им в съдебно заседание не би могло да дерогира предписанията на специалния нормативен акт, касаещ условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. В обобщение, при цялостна служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден. Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски окръжен съд