Решение № 24 от 29.3.2024 г. на Районен съд - Брезник по дело № 2/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Делото е образувано по жалба на Л. Н. Л., с ЕГН: ••••••••••, с адрес с. ••••••••••••, общ. Перник против Наказателно постановление № 342 от 27.11.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 53, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите, на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Наказващият орган, чрез юрисконсулт Х., изразява становище за неоснователност на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление. Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: На 07.06.2023 г. инж. Р. М. - гл. горски инспектор в РДГ Кюстендил и инж. Г. Г. - гл. горски инспектор в РДГ Кюстендил, извършили проверка на досиета на сечища в държавна горска територия, стопанисвана от ТП „ДГС Брезник“ - подотдели 68“е“, 17 „е“ и 17 „и“. При проверката било установено, че с позволително за сеч № 708969 от 24.01.2023 г. се разрешава провеждане на санитарна сеч с интензивност 100 % на площ от 0.4 ха в подотдел 17 „е“ целият с площ 13.6 ха - ДГТ в землището на гр. Брезник, община Брезник, на основание издадено от РДГ- Кюстендил предписание с изх. № РДГ07-7010/22.11.2022 г. В позволителното за сеч местоположението на временния склад е съгласно технологичен план. Срок на сечта и извоза е от 22.08.2022 г. до 18.11.2022 г. Позволителното за сеч било издадено от инж. Л. Л. и е получено от А. О. – представител на фирмата – изпълнител на дейностите по позволителното за сеч „Граово Транс Лес“ ЕООД. При проверката било установено, че в изготвения от инж. Л. Л. технологичен план № 1, който бил регистриран в информационната система на ИАГ не е определено изискуемото съгласно чл. 53, ал. 2. т. 2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите и посочено в позволителното за сеч местоположение на временните горски складове към обект. При така установеното проверяващите дали разпореждане да се съставят АУАН за нарушението на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите на изготвилия технологичния план по горепосоченото позволително за сеч в подотдел 17 „е“ инж. Л. Л.. При тези данни актосъставителят А. Й. А. издал АУАН акт сериен № 000719 от 21.06.2023 г., в който приел, че в периода от 09.12.2022 г. до 07.06.2023 г., Л. Л., като регистриран лесовъд (лице, упражняващо лесовъдска практика) с удостоверение № 140082 от 17.02.2020 г. е изготвил и регистрирал в информационната система на ИАГ технологичен план № 1 от 25.01.2023 г. за добив на дървесина от отдел 17, подотдел „е“ в землището на гр. Брезник, към позволително за сеч № 708969 от 24.01.2023 г., като в схемата на ТП лесовъдът не е отразил местоположението на временния склад, с което е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите. Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети констатациите в него и е наложено наказание по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира. Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията: Съгласно чл. 53, ал. 1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите технологичният план се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите (какъвто в процесния случай е жалбоподателят и този факт не се оспорва от насрещната страна) и се одобрява от него. В същата разпоредба законодателят позволява при необходимост от изменение на одобрения технологичен план да се изготвя и одобрява нов. В технологичния план на основание чл. 53, ал. 2 следва да бъдат определени: 1. техниката и технологията за извършване на сечта и извоза на дървесината; 2. местоположението на временните горски складове; 3. средствата и методите на безопасност за изпълнение на основните технологични операции; 4. мерките за опазване на оставащите на корен дървета, подраста, младиняка и почвата; 5. схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии; 6. допустимата широчина на проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии и разстоянията между тях; 7. начинът на почистване на сечището. Местоположението на временния склад следва да се определи, така че временният склад да не е в границите на населените места и да не съвпада с друг временен склад. На основание чл. 53, ал. 6 от наредбата, технологичният план се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се счита за валиден, когато е одобрен и е регистриран в електронната система на ИАГ. Както бе посочено по-горе от всички събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Л. Л. е одобрил технологичен план от 25.01.2023 г. за добив на дървесина от отдел 17, подотдел „е“ в землището на гр. Брезник, към позволително за сеч № 708969 от 24.01.2023 г. От показанията на разпитания актосъставител А. Й. А. се установява, че Л. е одобрил технологичния план, без да е определил точното местоположение на временния склад. Както бе посочено по-горе местоположението на временния склад следва да се определи така, че временният склад да не е в границите на населените места и да не съвпада с друг временен склад. Макар и оскъдно в технологичния план е посочено местоположение на временен склад. Дори съдът да приеме, че този реквизит от технологичния план не е наличен и е налице деяние по чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8/2011 г., то същото следва да бъде преценено с оглед разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. чл. 257, ал. 1, предл. 2-ро, т. 2, предл. 2-ро от Закона за горите длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което одобри документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми се наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Незаконосъобразно административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Съдът счита, че в конкретния случай извършеното деяние представлява „маловажен“ случай на административно нарушение и административно-наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като освободи от административно-наказателна отговорност жалбоподател в настоящото производство. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК „в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи. Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 700 лева, представляващо заплатено във въззивното производство пред Районен съд Брезник адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция по горите, която е юридическото лице, съгласно чл. 154, ал. 2 от ЗГ, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление. Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 изр. 1 от ЗАНН, съдът