Решение № 21 от 18.12.2023 г. на Военно-апелативен съд по дело № 42/2023 г.

При разглеждането на делото по реда на глава 28 НПК не са допуснати

нарушения на процесуалните правила. На досъдебното производство и на съдебното следствие пред основния съд са събрани всички възможни и необходими за установяване на обективната истина доказателства, които са обсъдени задълбочено, всестранно, обективно и точно от съда.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл.

102, т. 1-3 НПК. Посочил е доказателствата, на които се е позовал при постановяването на решението си и е изложил обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност, с което е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Събраните в xoдa нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo и на съдебното следствие дoĸaзaтeлcтва ca eднoпocoчни, взaимoдoпълвaщи ce, нeпpoтивopeчиви, oтнocими ĸъм пpeдмeтa нa дoĸaзвaне и потвърждават приетата фактическа обстановка. Те са дали възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, отразено в мотивите, в които по убедителен начин е отговоР. на въпросите по чл. 301, ал. 1, т.т. 1, 2, 3, 4, 11 и 12 НПК.

Приетата от съда фактическа обстановка с нищо не бе променена от

дадените от обвиняемия по негово желание обяснения пред въззивния съд и се възприема изцяло от настоящия състав.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на

свидетелите очевидци К. С. и Б. С.; обясненията на обвиняемия пред настоящия състав и заключенията на Видеотехническата и

Видеотехническата и идентификационна експертизи, е безспорно установено, че на инкриминираните дата, час и място, С. като дежурен портиер, е вдигнал бариерата и управляваният от С. лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, сив на цвят, с рег. №........, облепен с лепенки с надпис „Я.“, в който е пътувал и обвиняемият, е напуснал жилищния комплекс „В.п.“, спрял е на около десетина метра след бариерата, Д. е слязъл от автомобила и се приближил до

К. С.. Единствената разлика между твърденията на С. и обвиняемия от една страна и К. С. от друга, е че първите двама отричат К. Д. да е нанасял удар в долната дясна половина на гръдния кош или в друга част на тялото на С..

Неоснователен е доводът на адв. С., че основният съд е постановил

решението си при изключително противоречива доказателствена съвкупност.

Правилно при постановяване на решението си съдът изцяло е дал вяра и

се е позовал на показанията на пострадалия К. С.. При тяхната преценка настоящият състав се съобрази с обстоятелството, че показанията му като пострадал са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му интереси, както и че особеното му положение в процеса може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и необективен. Показанията му са последователни и логични и в тях той подробно и непротиворечиво описва фактическите обстоятелства. Макар и косвено, те се подкрепят от показанията на свидетелите Х. А., В. В., Р. В. и Б. Г., които не са преки очевидци на случая, но дават информация, получена от пострадалия след случая, а Г. и информация, получена от Б. С. при посещението му в офиса й. В подкрепа на показанията на С. са и приложените по делото писмени доказателства: от т. 2 ДП - завеР. копие на Амбулаторна книга - л. 53 -55; Лист за преглед на пациент от 04.08.2019 г. - л. 56; диск с образни изследвания на К. С. - л. 54; Протокол за доброволно предаване от 09.12.2020 г. - л. 58; болничен лист № Е 20197540066/08.08.2019 г. - л. 72; от т. 3 ДП - Заявление от 13.08. 2019 г. от К. С. - л. 10; СМУ № 175/13.08.2019 г. - л. 12- 13; Трудов договор № 3/22.01.2018 г. - л. 25; писмо изх. № 1284/12.06.2020 г. - л. 42; Лист за преглед на пациент от 07.08.2019 г. - л. 43; завеР. копие на Амбулаторна книга - л. 43 – 46; 1 бр. CD –R 700 MB от направено рентгеново изследване - л. 47; от т. 5 ДП - Протокол за оглед на веществено доказателство /ВД/ - л. 26-27; фотоалбум към протокола за оглед на ВД - л. 28-35; диск CD - R - л. 36; вещественото доказателство - Флаш памет с надпис...........080 - л.80; от т. 6 ДП - писмо с рег. 1521/26.08.2022 г. - л. 2; Копие на длъжностна характеристика на обвиняемия л. 4 - 9; служебна карта - л. 10; Копие на диплома за висше образование на обвиняемия - л. 62 - 63; заключенията на Видеотехническата, Видеотехническата и

идентификационна /л. 64 – 68, т. 2 ДП/ и Комплексната тройна съдебно - медицинска експертизи /л. 68 – 80, т. 5 ДП/.

Свидетелят Х. А. пръв е отишъл на местопроизшествието около 15-20

минути след случилото се, видял е К. С., който се превивал от болка и който му разказал за случилото се. В следващите дни С. споделил и със свидетелите Р. В. и В. В. за нанесения му от обвиняемия удар. Свидетелят Х. А. още същата вечер е гледал записа от камерата, монтирана на павилиона на портиерите, а свидетелите В. В. и Б. Г. сторили това по – късно. Всеки от тях е категоричен, че на този запис е видял как на същата дата и място както твърди пострадалият С., мъж е слязъл от лек автомобил, отишъл и го е ударил, и след това си тръгнал. Пред съдебния състав свидетелят В. е дал подробни показания и добросъвестно е изложил всичко, което знае за случая.

А. пък е разпознал, че това е бил фирменият автомобил на Б. С., а лицето, нанесло удара на С., че е обвиняемият, когото познавал и който често посещавал С. в комплекса.

Показанията на тези свидетели относно действията на обвиняемия

спрямо К. С. са производни доказателства и в НПК не съществува забрана за използването на такива доказателства. Те са логични, последователни, в синхрон с останалите доказателства по делото и подкрепят показанията на С.. В разпита си като свидетел на съдебното следствие Б. Г. е категорична, че през следващата седмица след случилото се, в офиса й отишъл свидетелят Б. С.; укорил е постъпката на обвиняемия на 04.08.2019 г.; представил го пред нея като свой племенник и й поискал номера на мобилния телефон на К. С., за да може племенникът му да му се извини и помогне с нещо, защото случката според него била абсурдна.

Правилно основният съд не е дал вяра на показанията на свидетеля Б.

С., който също е присъствал на мястото и е очевидец на случилото се, в частта им, че К. Д. не е нанасял удар и не е влизал в каквото и да е съприкосновение с портиера С., както и в частта им, че не си спомнял след случая да е ходил при свидетелката Б. Г., да й е искал номера на мобилния телефон на К. С. и в разговора с нея да е укорявал поведението на обвиняемия, както и пред нея да го е представял като свой племенник. Тези му показания категорично се опровергават от показанията на свидетелите К. С. и Б. Г., и от заключенията н а Видеотехническата и Видеотехническата и идентификационна

експертизи. С. е в близки приятелски отношения с обвиняемия, който преди това е работил в неговата фирма, и е очевиден стремежът му да помогне на Д..

В показанията си на съдебното следствие и на досъдебното

Мотиви

производство - л. 26 – 27, т. 3 и л 3-5 ДП, /приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в с.з./, пострадалият С. заявява, че известно време след случая получил обаждане от номер.........1 - номерът на Б. С., отразен в документите по делото. Човекът му се представил като Б. С., уведомил го, че е взел телефонния му номер от фирма „А.“ /в която работи Г./ и го попитал дали може да даде номера му на племенника си К. Д., за да му се обади и извини и по някакъв начин да го обезщети.

Настоящият състав не даде вяра и на обясненията на обвиняемия пред настоящия състав в частта, че не е нанасял удар на свидетеля К. С., тъй като те се опровергават от изброените на л. 8 и 9 от настоящите мотиви доказателства.

От обективна страна деянието е извършено с активно действие – нанасяне на силен, професионален боксьорски удар с юмрука на лявата ръка от обвиняемия К. Д. в долната дясна част на гръдния кош на К. С.. Правилно съдът е приел, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Обвиняемият, който е завършил НСА, профил „С.“ и специалности „Бокс“ и „Мениджмънт на С.а“, много добре е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.

Неоснователен е доводът на защитника на обвиняемия, че съдът неправилно е приел като годно доказателство доброволно предоставения от К. С. видеозапис на флашка и го е ценил поотделно и в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства.

За да се произнесе по този въпрос въззивният съд проследи хронологията на делото.

По повод подадено на 13.08.2019 г. от свидетеля К. С. Заявление до Началника на 06 РУ – СДВР, в управлението била образувана преписка № 230000 - 11809/13.08.2019 г. /пр. преп. 44855/2019 г. по описа на СРП/. С постановление на прокурор от СРП от 16.12.2019 г. /л. 4, т. 3 ДП/ е било образувано ДП № 230 ЗМК -2802/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР за това, че на 04.08.2019 г. около 21.30 ч. в гр. С., в комплекс „В.п.“, на ул. „А. Н. Л.“, е причинил лека телесна повреда на К. К. С., в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на служебните му задължения – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

С постановление от 15.09.2020 г. К. Д. Д. е бил привлечен като обвиняем по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК /л. 7, т. 2 ДП/.

В хода на разследването по това дело пострадалият К. С. доброволно предал на 09.12.2020 г. на старши разследващ полицай В. Й. флаш памет „ДАТА“, с обозначение...........080, съдържаща 1 бр. „МР4“ файл с наименование „video6595876fe85a27e40bl61b0837dc4e5d-V, съдържащ черно бели видеоизображения без звук с индикации за камера „Camera01“, дата „04.08.2019 Sun“ и час от „21.28.04“ до „21.30.54“, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване /л. 58, т. 2 ДП/.

С оглед разпоредбата на чл. 396, ал. 1, т. 1 НПК, с постановление от 27.06.2022 г. на прокурор от СРП, ДП № 230 ЗМК -2802/2019 г. /включително и посоченото по – горе веществено доказателство - флаш памет/, било изпратено по компетентност на ВОП – С. /л. 7 – 8, т. 1 ДП/, където с Постановление от 27.07.2022 г. на прокурор /л. 13 – 14, т. 1 ДП/ било прието за разследване и образувано ДП № 53-СЛ/2019 г. по описа на прокуратурата. В хода на това ДП са извършени всички останали процесуално - следствени действия и след приключването му същото е внесено в Софийския военен съд с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 3 НПК, при установената по законовия процесуален ред промяна в компетентността, всички действия по разследването по ДП № 230 ЗМК -2802/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР са запазили своята процесуална стойност и по ДП № 53-СЛ/2019 г. по описа на ВОП – С.. Настоящият състав споделя извода на основния съд, че приобщаването на вещественото доказателство Флаш памет „ДАТА“, с обозначение...........080, чрез доброволното му предаване с Протокол за доброволно предаване /л. 58, т. 2 ДП/ от пострадалия свидетел К. С. на 09.12.2020 г. на старши разследващ полицай В. Й. в хода на ДП № 230 ЗМК 2802/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, е извършено в съответствие с процесуалните правила и този Протокол за доброволно предаване е годно доказателствено средство за факта на прилагане на отразеното в него веществено доказателство.

Съгласно нормите на НПК, веществените доказателства могат да бъдат приобщени чрез писмени доказателствени средства - протоколи за оглед, за претърсване или изземване; чрез веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и др., а също така могат да бъдат представени и от свидетели или обвиняеми, като в такива случаи ръководещият процеса орган следва да постанови съответен акт, в който да отрази извършеното процесуално действие на прилагане. Доброволното предаване, макар да не е посочено изрично в чл. 136 НПК, практически съставлява действие по разследването, тъй като е осъществено в рамките на наказателното производство. НПК не предвижда изричен ред за съставянето на протокол за доброволно предаване, както и изискване за предварително разрешаване или последващо одобряване по съдебен ред на това действие, поради което за него са приложими общите правила по чл. 127 – 131 НПК. Приобщеното чрез посочения протокол за доброволно предаване доказателство представлява самостоятелен носител на информация, различен от самия протокол като вид доказателствено средство /в този смисъл виж Решение № 122/02.07.2019 г. по н.д. № 521/2019 г., III н.о. ВКС; Решение № 358/2009 г. I н.о. ВКС; Решение № 204/2010 г. I н.о. ВКС; Решение № 262/2013 г. II н.о. ВКС и др/.

В настоящия случай, приложеното чрез доброволно предаване по делото веществено доказателство, е станало предмет на допълнителни изследвания в хода на последващите процесуално-следствени действия - назначените на досъдебното производство Видеотехническа и Видеотехническа и идентификационна експертизи, без да се накърни неговата идентичност.

Въззивният състав също счита, че видеозаписът от охранителната камера, монтирана на павилион за портиерите, находящ се на територията на комплекс „М.“ и възпроизведен на въпросната флаш памет, може да се използва при постановяване на съдебния акт. Този запис не е доказателствено средство, а веществено доказателство. Съдебната практика на ВКС е непротиворечива, че случайно създадените фото-, видео-, кинозаписи и др., вкл. записите, създадени чрез предварително поставени на обществени места камери, които отразяват или съдържат информация за включените в предмета на доказване обстоятелства, е допустимо да бъдат ползвани в доказателствения процес с оглед способността им да допринесат за разкриването на обективната истина и не следва да се смесват със съответните доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал. 1 НПК. Видеозаписите от охранителната камера, монтирана на този павилион, не се правят без знанието на лицата, които посещават и живеят в комплекса; не се правят с цел преднамеР. да се злепостави някой и да бъде записан, а да са в помощ при опазване на обществения ред и за установяване авторството и вида на евентуално извършени противообществени прояви. Снимките от видеокамерите имат качество на предмети, които носят върху себе си следи от местопрестъплението, поради което са веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК, с всички произтичащи от това последици, ако чрез процесуални способи, вкл. и по експертен път, не се установи манипулация върху тях. /в тази насока Решение № 390/2009 по н.д. № 393/2009 г. ІІ н.о. ВКС; Решение № 206/15.01.2019 г. по н.д. № 913/2018 г. ІІІ н.о. ВКС и др./. Флаш паметта по настоящото дело съдържа видеофайлове със снимки от нощта на извършване на инкриминираното деяние и в контекста на гореизложеното се явява годно доказателство по смисъла на чл. 109 НПК.

Видеотехническата и Видеотехническата и идентификационна експертизи са приобщени законосъобразно към доказателствения материал в съдебно заседание от основния съд. И двете еднакво по същество описват видеозаписа на инкриминирания случай, съдържащ се във флаш паметта, както и липсата на манипулации върху записаната върху нея информация. Според индикациите, в 21.29.15 часа на 04.08.2019 година до другата спусната охранителна бариера спира лек автомобил, характерно за който е наличието на тъмни надписи в областта на предна лява врата, комби, сив на цвят, наподобяващ по външни белези на марка „Р.“, модел „К.“. В 21.29.47 часа охранителната бариера се вдига, след което в обсег и до другата охранителна бариера влиза лице от видим мъжки пол, вероятно е служител, тъй като на нивото на гърдите се наблюдава светъл обект наподобяващ на бадж. Обуто е с тъмни обувки със светли кантове, облечено с тъмни панталони и фланела с къс ръкав на светли и тъмни райета. Автомобилът потегля напред, спира, след което от предната му дясна страна излиза лице от видим мъжки пол. Същото е с къса тъмна коса, обуто с тъмни обувки със светли кантове, облечено с тъмни къси панталони, със светло петно/емблема, която не може да се конкретизира, тъмна фланела с дълъг ръкав, като предната й част на нивото на гърдите е светла, с черно-бяла апликация, която също не може да бъде конкретизирана. Същият се насочва към служителя, застава пред него, след което с лявата си ръка му нанася удар в областта на гърдите, вследствие на което служителят преминава назад приведен и поставяйки ръцете си в областта на гърдите си. Изправя се, вероятно между лицата протича комуникация, след което служителят се навежда и прикляква, а другото лице стои и гледа в него. Служителят се оттегля с поставена ръка на нивото на гърдите и излиза от обсег. Другото лице също се оттегля, насочва се към автомобила, влиза от предната му дясна страна, след което автомобила потегля и излиза от обсег.

Към всяка от експертизите са приложени свалени на хартиен носител снимки, които приложения са неразделна част от тях, съответно но л. 65 – 68, т. 2 и л. 69 - 79, т. 5 ДП. Експертизите са изготвени от компетентни вещи лица и се основават на видеозапис, който по надлежен процесуален ред е приобщен към доказателствената съвкупност по делото /както вече бе посочено - с Протокол за доброволно предаване от пострадалия на разследващия полицай - л 58, т. 2 ДП/. Независимо от заключенията, че „… изображенията на заснетото лице, нанасящо удара, са негодни за лицево идентификационно изследване…“, съдържанието на информацията категорично подкрепя показанията на свидетеля К. С. за развитието на събитията там между 21.29.15 и 21.29.47 часа на 04.08.2019 година и че лицето, което му нанася юмручен удар в близост до спуснатата охранителна бариера е именно обвиняемият, когото той е познавал.

Всички доказателства в своята съвкупност водят настоящия съдебен състав до категоричния извод, че извършителят на престъплението е именно обвиняемият. Причинната връзка между нанесения от него удар и настъпилия съставомерен резултат е пряка и непрекъсната. Механизмът на причиняването на леката телесна повреда е посочен от вещите лица, изготвили Комплексната тройна съдебно медицинска експертиза /т. 5, л. 42 - 47 ДП/. Той се базира на доказателствата по делото, показанията на пострадалия от досъдебното и съдебното производство и медицинската документация по случая. Основният съд правилно е кредитирал това заключение, че се касае за мекотъканна травма, без увреждане на подлежащи костни структури или вътрешни органи, получена от К. С. в резултат на еднократния юмручен удар, нанесен му от обвиняемия в долната дясна част на гръдния кош и че тази травма му е причинила болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, а не заключението на Съдебномедицинската експертиза по писмени данни /т. 3, л. 50 - л. 55 ДП/ - че се касае за наранявания, причинили на С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Трите вещи лица, изготвили Комплексната тройна съдебномедицинска експертиза, са компетентни специалисти, а доктор Р. е специалист по образна диагностика, повторно са разглеждали представените дискове със записани образни изследвания на тях и не са установили данни за фрактури на ребра на С.. Настоящият състав намира, че основният съд законосъобразно е приел, че с деянието си обвиняемия е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което е неоснователно твърдението на защитата, че фактологията по делото показва, че деянието е извършено без „хулигански подбуди“.

Практиката на ВС и на ВКС на РБ относно признака "хулигански подбуди" е константна, че отговорността на дееца бележи този квалифициращ признак на деянието, когато телесната повреда е предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и телесната неприкосновеност. Когато липсва личен мотив за причиняване на телесна повреда, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това деяние да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира грубо незачитане на установените обществени отношения и ценности, чрез нанасяне на телесна повреда, тогава последната е извършена по "хулигански подбуди" по смисъла на чл. 131, ал. 1, т.12 НК.

Като елемент от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК „хулиганските подбуди“ се изразяват в стремеж у виновния към открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на действия, съпроводени с изключителен цинизъм и дързост, като при самият процес на причиняване на телесна повреда деецът цели да покаже себе си, да смае, да впечатли другите хора. Извършеното от обвиняемия действие по нанасянето на удар с юмрук в областта на долната дясна част на гръдния кош на К. С. съдържа в себе си характеризиращите това престъпление елементи както от обективна, така и от субективна страна. В конкретния случай обвиняемият е предприел нападение срещу пострадалия, без да е бил поставен в състояние, което да е налагало да се отбранява или да е бил провокиран от нападнатия по какъвто и да е начин. Нарушаването телесната неприкосновеност на С. е извършено с бруталност и безцеремонност в близост до жилищни блокове и то след продължително свирене с клаксона на автомобила от свидетеля Б. С.; от лице с боксьорски умения на публично място, предполагащо неопределен кръг лица, на които може да стане достояние поведението на обвиняемия. Извършените от обвиняемия действия са непристойни, нарушават грубо определените норми на поведение и установения обществен ред. От установените по делото факти е безспорно, че липсват предходни взаимоотношения на обвиняемия с пострадалия и личен мотив за физическото посегателство. Доминиращият мотив на Д. е чрез това деяние да покаже безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на пострадалия С. /виж Решение № 513/03.12.2013 г. по н.д. № 1850/2013 г. 2 н.о. ВКС; Решение № 65/08.03.2010 г. по н.д. № 718/2009 г. 1 н.о. ВКС; Решение № 96/26.02.2013 г. по н.д. № 1/2013 г. 3 н.о. ВКС; Решение № 136/18.04.2023 г. по н.д. 183/2023 г. 1 н.о. ВКС и др./.

Неоснователно е възражението на защитника на обвиняемия, че дори и да се приеме, че обвиняемият е извършил деянието, в което е обвинен, то не е престъпление, а хулиганска проява, която се преследва по УБДХ.

Съгласно чл. 1, ал. 3 УБДХ „дребно хулиганство“ по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 НК.

Съгласно Решение № 2/29.06.1974 г. по н.д. 4/74 г. на ППлВС, разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 3 от УБДХ и в чл. 325 НК, като дребното хулиганство е административно нарушение с по – ниска обществена опасност.

Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните и субективни признаци с оглед неговата обществена опасност.

Въззивният състав намира, че деянието на обвиняемия не е „дребно хулиганство“ по см. на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, тъй като е с висока обществена опасност - извършено е в непосредствена близост до жилищни блокове от жилищния комплекс; предшествано е от продължителното свирене с клаксона на автомобила на свидетеля С.; случаят е станал достояние на работещи в няколко фирми, обслужващи с охрана и поддръжка двата жилищни комплекса; съгласно Длъжностната си характеристика на служител на НСО „с. по о.“ обвиняемият е бил длъжен „да има поведение, което не накърнява престижа на НСО не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот – т. 12, б.“д“ /л. 4- 9, т.6 ДП/.

От показанията на пострадалия К. С., на които основният и въззивният съд дават пълна вяра, безспорно се установи, че именно обвиняемият е лицето, което му е нанесло инкриминирания удар и което лице той много добре е познавал визуално от случая, при който му е върнал банков договор с името на обвиняемия и телефон пред входа на блока, в който живеел Б. С. и от многобройните посещения на Д. на свидетеля Б. С. преди това в комплекса. Дали Д. е племенник на свидетеля С. или не, дали С. или друг от свидетелите е смятал, че му е такъв, е без значение. Тук отново следва да се отбележат и показанията на свидетелката Г., че именно от Б. С. е узнала, че обвиняемият му е племенник при посещението му след случая в офиса й. Нормално е след това изявление на С. тя да е споделила този факт с други служители от фирмите, поддържащи и охраняващи двата жилищни комплекса и някои от тях да заявяват, че Д. е племенник на С.. Настоящият състав намира, че е без значение за вината на обвиняемия обстоятелството, че С. не е съобщил веднага за случилото се в полицията за издирване и задържане на лицето, нанесло му удара, след като го е познал, а го е направил три - четири дни по - късно с подаване на жалба. Отговор на това възражение са показанията на С. на л. 34-гръб – л. 35 от анд № 51/22 г. по описа на Софийския военен съд в с.з. от 15.08.2023 г., в които той добросъвестно обяснява: „…Полицията не я уведомих, защото не сметнах, че трябва да я уведомя, тъй като те си заминаха, а аз познавам хората с които се случи инцидента. Щеше да мине и време, а аз исках по – бързо да отида до болницата, да не губя време, тъй като не бях добре. Не можех да чакам, защото ме болеше. Това е причината…“. С. е подал „Заявление“-то до 06 РУ - СДВР на 13.08.2019 г. след повторния му преглед и извършеното рентгеново изследване на 07.08.2019 г. в спешното отделение при МБАЛ „Р. А.“ АД гр. П., когато било установено счупване на десето ребро вдясно и веднага след като на 13.08.2019 г. е получил СМУ № 175/13.08.2019 г. /л. 12, т. 3 ДП/, издадено от съдебен лекар в П., без което СМУ в полицията не са му приемали заявлението.

Съдебната практика на ВКС, касаеща престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК е многобройна и разнообразна. Цитираната от адвокат С. такава в пледоарията му по анд № 51/2023 г. се отнася до различни по вид случаи и е неотносима към настоящия случай.

Въззивният съд намира, че за предмета на доказване няма значение обстоятелството, че флаш паметта със сваления на нея видеозапис от камерата на павилиона на портиерите е представена от свидетеля К. С. на 09.12.2020 г. в хода на Д П № 230 ЗМК -2802/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР и че не е установено кога и от кого е свален този видеозапис от хард диска на камерата. От заключенията на двете експертизи е безспорно установено, че видеозаписът на тази флаш памет не е манипулиран и касае точно мястото на инкриминираното деяние и времевия интервал от свиренето с клаксона на автомобила на свидетеля С. пред бариерата за изход на комплекс „В.п.“, вдигането на бариерата от К. С., преминаването на автомобила, спирането му на около 10 метра след бариерата, слизането на обвиняемия от предна дясна врата, приближаването му до С., нанасянето на удара с лявата ръка и веднага след това отпътуването на автомобила.

Без значение е и какво се е случило на въпросното място часове преди или след деянието на обвиняемия, тъй като тези периоди не касаят предмета на доказване.

Не е вярно твърдението на защитника, че на флаш паметта в хода на досъдебното производство не е извършен оглед и не са направени фотоснимки. На л. 26 - 27, т. 5 ДП е приложен Протокол за оглед на веществено доказателство, който е извършен от военен следовател в присъствието на две поемни лица и двама специалисти – технически помощници. В него прецизно, точно и ясно е описано къде и в какво състояние е било вещественото доказателство преди огледа. Файлът от флаш паметта е бил копиран на CD - R, приложен на л. 36, т. 5 ДП; изготвен е и фотоалбум /л. 28-35, т. 5 ДП/. От горното следва, че огледът е извършен в съответствие с изискванията на чл. 156 НПК, където не е указан срок за извършването му.

Наложеното наказание на обвиняемия наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. е в рамките на предвидените от закона предели. При определяне на размера й основният съд е приел, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Пропуснал е обаче да отчете, че деянието е извършено в непосредствена близост до жилищни блокове от комплекса, като след продължителното свирене с клаксона на автомобила от свидетеля С. неминуемо по терасите са излезли живущи като някои вероятно са станали очевидци на случилото се; случаят и служебното качеството на обвиняемия – служител на НСО, са станали достояние на много служители, работещи в няколко фирми, обслужващи с охрана и поддръжка двата жилищни комплекса; съгласно Длъжностната си характеристика на служител на НСО „с. по о.“ обвиняемият е бил длъжен „да има поведение, което не накърнява престижа на НСО не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот – т. 12, б.“д“ /л. 4- 9, т.6 ДП/.

При правилната преценка на съотношение между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства размерът на определената „Глоба“ се явява прекомерно нисък за извършеното деяние, но поради липса на протест въззивният съд не може да увеличи размера на „Глоба“ - та.

С оглед постановеното решение, основният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил обвиняемия бивш мл. серж. К. Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВОП-С., съдебно-деловодните разноски в размер на 1076.39 /хиляда седемдесет и шест и 0.39 ст./ лева, както и 5 /пет/ лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист, а в полза на държавата, по сметка на 06 РУ на МВР-СДВР съдебно-деловодните разноски в размер на 286.86 /двеста осемдесет и шест и 0.86 ст./ лева, както и 5 /пет/ лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът законосъобразно е постановил приложеното по делото веществено доказателство - флаш памет, да се върне на собственика след влизане на решението в сила.

При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на страните и че липсват основания за отменяне или изменяне на решението, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд