Решение № 1378 от 8.8.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1963/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 682823-F685572/19.12.2022 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ДЕНТАЛ РУУМ 12 ЕООД с ЕИК 206617494, на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО. Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание дружеството не се представлява. Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив моли съда да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда подробно възраженията за незаконосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. От фактическа страна съдът установи следното: Свидетеля С. В. - ••••, на 01.11.2022 г. извършила служебна проверка и установила, че дружеството САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ДЕНТАЛ РУУМ 12 ЕООД е данъчно-задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Като такова лице то не било подало с ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2021 г. в законоустановения срок до 30.06.2022 г., включително. Установила, че дружеството било извършвало дейност през финансовата 2021 г., като е отчело счетоводна печалба в размер на 7305, 78 лв. и не попада в изключенията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Декларацията била подадена от дружеството в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 01.09.2022 г. с вх. № 1600И1403178. Нарушението било извършено на 01.07.2022 г., отстраненно на 01.09.2022 г. и установено на 01.11.2022 г. Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № F685572/18.11.2022 г. за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО. Актът е съставен в присъствието на свидетел и упълномощен представител на управителя на дружеството. В тридневен срок от съставянето му не било подадено писмено възражение от дружеството против съставения акт. За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 261, ал. 1 от ЗДДС. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. В.-актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, писмено пълномощно, справка за актуално състояние на дружеството, справка от информационна система на НАП за подадени декларации, годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. № 1600И1403178, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.02.2020 г. на ЦУ на НАП. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че направила справка от информационната система на НАП, чиито резултати били свързани с констатираното забавяне на подаване на ГДД. Показанията й съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като подадената ГДД, поради което им дава вяра. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, както е и сторил още към датата на съставяне на акта чрез представителя си. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на свидетел и представител на нарушителя, в случая упълномощено от управителя лице. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за подаването на ГДД в законоустановения срок. От правна страна съдът намира следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Като местно юридическо лице дружеството жалбоподател отговаря на изискването за данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно ал. 2 на чл. 92 от ЗКПО указва срокът за подаване на декларациите, а именно до 30.06 на следващата година. От обективна страна жалбоподателят е подал пред ТД на НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, като същата е била за данъчната 2021 година, два есеца след законоустановения срок. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО този вид данъчни декларации се подават в срок от 31 март до 30 юни на следващата година, следователно срокът за изпълнение на задължението е бил до 30.06.2022 г. Процесната декларация е подадена пред ТД на НАП - Пловдив на дата 01.09.2022 г., т.е. след законоустановения за това срок. Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за подаване на данъчната декларация без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е довършено. Следователно, не подавайки годишната си данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на 30.06.2022 г., жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО. Тъй като се касае за обективна отговорност на юридическо лице, то не подлежи на изследване въпросът за вината. По наказанието: Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, която предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Настоящият случай касае именно неподаването на декларация в срок, но все пак подаването на такава, т.е. хипотезата на второто предложение от санкционната разпоредба. Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН. Съдът намира, че са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗКПО. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност и контрола върху данъчно задължените лица. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗКПО е гарантирането на фиска, като в закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата. Приложима в случая е обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК, която определя маловажния случай като онзи, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По настоящото делото съдът прецени, че са налице достатъчни данни да обосноват маловажност на случая и го разграничават от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Налице са данни за добросъвестно поведение от страна на дружеството жалбоподател. Същевременно са налице и данни за категоризиране на поведението на ръководните органи на дружеството и неговите представители като обусловено от собствени подбуди за отстраняване на неправомерното състояние, създадено от неподадената ГДД. Това именно е депозиране на декларацията на 01.09.2022 г. преди датата на откриване на нарушението на 01.11.2022 г., което изрично е отбелязано в НП и АУАН Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. (Така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив). Забавянето е с два месеца, като според настоящия състав на съда този срок може да бъде счетен за незначителен, доколкото на органите на ТД на НАП е отнеле 4 месеца да устанвят нарушението. (Така Решение № 1097 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2052 от 22.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1690 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2493 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2638 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.) Оттук и взети предвид в цялост данните по делото обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението на деянието и дееца. В случая отстраняването на нарушението още преди неговото установяване от наказващия орган е индиция, че целите на административно-наказателния процес, а именно поправяне и превъзпитание могат да се постигнат с минимално количество административно-наказателна репресия. Не на последно място следва да се отбележи, че от наказващия орган не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за извършени от жалбоподателя други нарушения на приходното законодателство, от което следва, че допуснатото нарушение се явява изолирана проява. Следва да се отчете и че нарушението е отстранено преди приключване на бюджетната година, тоест обществените отношения гарантиращи отчетността на приходната и разходната част на държавния бюджет реално не са накърнени. От гореизложеното следва, че обществената опасност, както на деянието, така и на дееца в случая са по-ниски от типичния случай на нарушение с тази правна квалификация, поради което приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, като на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат, но такава претенция не е отправяна. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, поради което наказателното постановление следва да се отмени и да се предупреди жалбоподателят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. чл. 4 от ЗАНН, съдът