Решение № 24872 от 21.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.197 вр. чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по жалба на Е. К. Б. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № П-131/29.04.2025г., издадено от директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240022-022-0125196/17.12.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и иска неговата отмяна, като счита, че в случая няма прехвърляне на вземане от Е. К. Б. на адвокат И. И. Я. или на физическото лице И. И. Я., поради което вземането е на Е. Б., която няма задължения към ТД НАП за публични задължения. С жалбата се иска отмяна на посоченото решение. Претендират се направените по делото разноски, за което е представен договор за правна помощ. Ответникът - директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Счита, че Е. Б. е прехврълила вземането си към адвокат И. Я. с нотариално заверена декларация и доколкото Я. има задължения към ТД НАП, правилно за наложени обезпечителните мерки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Административен съд София-град, като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, че в ТД НАП София срещу И. И. Я. е образувано изпълнително дело №1150000273/2015г. за събиране на изискуеми публични вземания. На 16.12.2024г. по изпълнителното дело е получено уведомление за предстоящо изплащане на съдебни разноски на И. И. Я., получател на плащането, което се дължи съгласно изпълнителен лист /ИЛ/ от 05.06.2024г., издаден от АССГ, Първо отделение, 3-ти състав по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ, Първо отделение, 3-ти състав в изпълнение на Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, в полза на Е. К. Б. за сумата от 11 047.00лв. и нотариално заварена на 17.06.2024г. декларация от Е. Б., с която дава съгласие присъдените в нейна полза суми да бъдат преведени по клиентска сметка на адв. И. Я.. На 05.06.2024г. АССГ, Първо отделение, 3-ти състав по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ, на основание чл.208 т.2 АПК вр. чл.405 ал.1 и 2 ГПК, и предвид Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, е издал изпълнителен лист, с който ДОДОП София при ЦУ НАП е осъдена да заплати на Е. К. Б. сумата в размер на 11 047.00лв. /единадесет хиляди и четиристотин и седем лева/ за съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции. /л.122/ С пълномощно №17240/17.06.2024г., заверено при нотариус С. М., Е. К. Б. е упълномощила адв. И. ИвановЯНев, да я представлява пред НАП, да извършва действия по разпореждане с присъдени суми съгласно Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, във връзка адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ и издаден изпълнителен лист от 05.06.2024г. от АССГ, Първо отделение, 3-ти състав, вкл. да посочва банкови сметки, по които да се получават присъдени суми, да прави изявления за прихващане на дължимите от НАП суми с нейни задължения към НАП, както и да я представлява пред публичните изпълнители при ТД НАП София. С декларация №17239/17.06.2024г., заверена при нотариус С. М., Е. К. Б. е дала съгласието си дължимите суми за съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции от Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ НАП, присъдени по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ във връзка с Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, което подлежи на изпълнение и издаден изпълнителен лист от 05.06.2024г. от АССГ, Първо отделение, 3-ти състав по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ, на основание чл.208 т.2 АПК вр. чл.405 ал.1 и 2 ГПК, изцяло да бъдат преведени по клиентска сметка на адвокат И. И. Я., разкрита по реда на чл.39 ЗА, въз основа на договор за доверителна сметка от 17.06.2024г. /л.103 гръб/ С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240022-022-0125196/17.12.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“ на И. И. Я. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице ТД НАП София по изпълнителен лист, издаден на 05.06.2024г. АССГ, Първо отделение, 3-ти състав по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ, на основание чл.208 т.2 АПК вр. чл.405 ал.1 и 2 ГПК, и предвид Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, за сумата в размер на 11 047.00лв. /л.96/ На основание чл.202 ал.2 ДОПК е издадено запорно съобщение с изх. №С 240022-119-0046162/17.12.2024г. във връзка с изпълнително дело №1150000273/2015г., с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С-240022-022-0125196/17.06.2024г., издадено от публичен изпълнител при ТД НАП София на И. И. Я. е наложен запор за 11 047.00лв. върху вземането по изпълнителен лист, издаден на 05.06.2024г. АССГ, Първо отделение, 3-ти състав по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ и предвид Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, за сумата в размер на 11 047.00лв. Посочено е, че вземането по ИЛ е в полза на Е. К. Б., която е подписала нотариално заверена на 17.06.2025г. декларация, с която дава съгласие присъдените в нейна полза суми да бъдат преведени по сметка на И. И. Я. /л.98/ На 17.12.2024г. запорното съобщение с изх. №С 240022-119-0046162/17.12.2024г. е получено от И. Я. /л.100/, респ. връчено на Я. на посочената дата, а на 18.12.2024г. И. Я. изрично е потвърдил получаването на запорното съобщение. С Решение № П-131/29.04.2025г. Директорът на ТД на НАП [населено място], е оставил без уважение жалбата от адв. Я. като пълномощник на Е. К. Б., срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240022-022-0125196/17.12.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“. /л.20/ Решение № П-131/29.04.2025г. на Директора на ТД НАП София връчено на 05.05.2025г., видно от удостоверението за връчване по електронен път /л.24/. По делото са приложени всички доказателства, събрани в хода на административното производство, посочени по-горе. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Оспореното решение е получено от жалбоподателя на 05.05.2025 г. по електронен път. Жалбата срещу него е подадена на 08.05.2025 г., т.е в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК. След запознаване с материалите по делото съдът счита, че подадената жалба е допустима, поради следните съображения: В случая жалбата е подадена от Е. К. Б., чрез пълномощника и адв. Я. срещу Решение № П-131/29.04.2025г., издадено от директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240022-022-0125196/17.12.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“, с което е наложен запор на И. И. Я. върху вземане от трето задължено лице ТД НАП София по изпълнителен лист, издаден на 05.06.2024г. АССГ, Първо отделение, 3-ти състав по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ, на основание чл.208 т.2 АПК вр. чл.405 ал.1 и 2 ГПК, и предвид Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, за сумата в размер на 11 047.00лв. Предвид наложения запор на И. И. Я. именно той е лицето, чийто права и законни интереси са пряко засегнати, а не Е. К. Б., макар запорът да е наложен върху вземане от Б.. Съгласно разпоредбата на чл.197 ал.5 ДОПК трети лица могат да обжалват обезпечителна мярка, наложена от публичен изпълнител, само когато той е я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Видно от доказателствата по делото, в случая запорът на И. Я. е наложен на 17.12.2024г. с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240022-022-0125196/17.12.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“. На 17.06.2025г. е подписано и нотариално заверено пълномощно от Е. К. Б., с което е упълномощила адв. И. И. Я., да я представлява пред НАП, да извършва действия по разпореждане с присъдени суми съгласно Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, във връзка адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ и издаден изпълнителен лист от 05.06.2024г. от АССГ, Първо отделение, 3-ти състав, вкл. да посочва банкови сметки, по които да се получават присъдени суми, да прави изявления за прихващане на дължимите от НАП суми с нейни задължения към НАП, както и да я представлява пред публичните изпълнители при ТД НАП София. Отделно от това, на същия ден-на 17.06.2024г. с декларация №17239/17.06.2024г., заверена при нотариус С. М., Е. К. Б. е дала съгласието си дължимите суми за съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции от Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ НАП, присъдени по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ във връзка с Решение №6475/28.05.2024г. по адм. дело №3958/2024г. на ВАС, което подлежи на изпълнение и издаден изпълнителен лист от 05.06.2024г. от АССГ, Първо отделение, 3-ти състав по адм. дело №575/2023г. по описа на АССГ, на основание чл.208 т.2 АПК вр. чл.405 ал.1 и 2 ГПК, изцяло да бъдат преведени по клиентска сметка на адвокат И. И. Я., разкрита по реда на чл.39 ЗА, въз основа на договор за доверителна сметка от 17.06.2024г. /л.103 гръб/. Предвид датата -17.06.2025г., на която Е. Б. упълномощава адв. Я. да се разпорежда с посочената сума и дава съгласие тази сума да бъде преведена по негова сметка, следва извода, че към 17.12.2024г. сумата е била във владението на Б. и тя е имала правото да подаде жалба съгласно чл.197 ал.5 ДОПК. Предвид гореизложеното и предвид Определение №13616/17.04.2025г. на ССГ, Трето отделение, 15-ти състав по адм. дело №902/2025г. по описа на АССГ, с което е отменено Решение №ПИ-7/14.01.2025г. на Директора на ТД НАП София, с което са оставени без разглеждане жалбите на Е. Б. чрез адв. Я. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240022-022-0125196/17.12.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“, съдът намира, че дължи произнасяне по същество на спора. Разгледана по същество е неоснователна. Обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. Цитираната разпоредба на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК предвижда, че решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на граматическо и систематично тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП, постановено във връзка с оспорването му по административен ред на първото. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; б) не съществува изпълнително основание; или в) не са спазени изискванията за налагане обезпечителните мерки по чл. 195, ал. 5 ДОПК. Мерките са наложени съгласно чл. 121, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 3 ДОПК с издаване на постановлението в хода на извършваната ревизията. Към момента на издаването им, ревизионното производство не е прекратено със заповед по чл. 119, ал. 4, пр. 2 ДОПК, нито е приключило с ревизионен акт по чл. 119, ал. 4, пр. 1 ДОПК, висящо е със следващата се от това допустимост на акцесорното спрямо него обезпечително производство по чл. 121, ал. 1-3 ДОПК. Съгласно чл. 121, ал. 2 вр. чл. 195, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 4, т. 1 ДОПК всички видове предварителни обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичен изпълнител. В съответствие с това оспореното ПНПОМ е подписано от старши публичен изпълнител. Спазена е писмената форма с всички задължителни реквизити съгласно чл. 121, ал. 2 вр. чл. 196, ал. 1, т. 1-9 ДОПК. В случая същината на спора е относно направените възражения от страна на жалбоподателя, че сумата в размер на 11 047.00 лв. принадлежи на Е. К. Я. и може ли да бъде наложен запор на И. Я. за тях. Съдът намира, че възраженията са частично основателни. Действително, предвид съдържането на посоченото пълномощно рег. №117240/17.06.2024г., сумата безспорно принадлежи на Е. Я. и тя като нейн собственик е упълномощила адв. И. И. Я., да я представлява пред НАП, да извършва действия по разпореждане с присъдени суми, вкл. да посочва банкови сметки, по които да се получават присъдени суми, да прави изявления за прихващане на дължимите от НАП суми с нейни задължения към НАП, както и да я представлява пред публичните изпълнители при ТД НАП София. Т.е. с пълномощното не се прехвърля сумата от 11 047.00 лв. от Е. Б. на адв. Я.. В случая, обаче, настоящият съдебен състав взема предвид нотариално заверената на същия ден-на 17.06.2024г. декларация №17239/17.06.2024г., с която Е. К. Б. е дала съгласието си дължимите суми изцяло да бъдат преведени по клиентска сметка на адвокат И. И. Я., разкрита по реда на чл.39 ЗА, въз основа на договор за доверителна сметка от 17.06.2024г. /л.103 гръб/. Липсата на доказателства, представени от жалбоподателя, в чиято тежест на доказване са обстоятелствата в негов интерес, а именно- непредставяне на договор за доверителна сметка от 17.06.2024г., банкови извлечения и/или други доказателства, които да позволят запознаване със съдържанието им и по този начин съдът да се увери, че действително сумите са преведени по доверителна, а не по лична сметка на И. Я., води на извода, че възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Отделно от това, жалбоподателят не е доказал, че след прехвърляне на сумата по сметка на И. Я. Е. Б. може да се разпорежда със сумата по тази сметка /независимо от възможността тай самият са извършва разпореждане със сумата/, респ. по какъв начин жалбоподателката може да си върне сумата по своя сметка, без действия от страна на адв. Я. и най-малкото как тя може да упражнява контрол върху сумата. По изложените съображения, Решение № П-131/29.04.2025г., издадено от директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С240022-022-0125196/17.12.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, Дирекция „Събиране“ е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на материалния закон и на административно-производствените правила, поради което жалбата Е. К. Б. следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК и чл. 172, ал.2, предл. 4 от АПК, Административен съд София-град, Първо отделение, LXV състав,