Решение № 8611 от 24.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 38442/2022 г.

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на М. Л. М., ЕГН: ••••••••••, с която иска защита за себе си и за малолетните си деца Н. М. И., ЕГН: •••••••••• и М. М. И., ЕГН: ••••••••••, срещу М. С. И., ЕГН: ••••••••••, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие спрямо първата молителка на 24.06.2023г. И на 03.07.22022г. в присъствие на малолетните им деца Н. и М., като същите са осъществени при условията на системност. Ответникът по молбата взема становище в съдебно заседание, като оспорва твърденията за причинено физическо и психическо насилие. Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните фактически и правни изводи: По отношение на молбата за защита: Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Молбата е подадена от пострадалото лице в частта относно молителката М. Л. М., ЕГН: •••••••••• и от лице, с което пострадалото лице е в родство по права линия – по отношение на молителите Н. М. И., ЕГН: •••••••••• и М. М. И., ЕГН: ••••••••••. Ответникът е бил във фактическо съжителство с първата молителка и е баща на малолетните молители, предвид което безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо и емоционално насилие спрямо първата молителка и малолетните молители. Актовете, описани в молбата по отношение на малолетните молители, представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, като извършени в присъствие на децата. По делото е отделено като безспорни и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е баща на двамата малолетни молители и обстоятелството, че ответникът е живял на съпружески начала с първата молителка. Същото се установява и от представените удостоверения за раждане на мололетните деца Н. М. И., ЕГН: •••••••••• и М. М. И., ЕГН: ••••••••••, видно от които са с родители: майка - М. Л. М., ЕГН: •••••••••• и баща - М. С. И., ЕГН: ••••••••••. /л. 11 и л. 12 от делото/. По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани актовете на насилие за процесната дата 24.06.2022г., за които се търси защита с процесната молба, социални доклади. Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява по делото да са налице конфликтни отношения между страните, като счита агресивното и нападателно поведение от страна на ответника спрямо молителката, изразяващо се във вербална агресия, да попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване. Още повече, това поведение е укоримо, когато става достояние на малолетните деца на страните, което ги прави неволен свидетел на този тип отношения. В случая се касае за ескалация на отношенията между страните, общуването между които е извън рамките на добрия тон, разбирателството, взаимно доверие, семейна идилия и хармоничност. По делото е приобщен към доказателствената съвкупност изготвен социален доклад от ДСП М.. В същия се сочи, че е осъществена среща с молителката по делото и двете малолетни деца. Първата е заявила, че заедно с ответника са живели на семейни начала от 2010г., като имат две родени деца от съжителството си - Н. на 10 г. и М. на 8 г. Сочи се, че по данни на молителката агресията от страна на ответника е започнала след раждането на второ им дете, като той е проявявал същата и пред децата. Молителката е заявила още, че през месец юни 2022г. Тя и ответникът са се разделили, като тя е отишла да живее в гр. София заедно с децата. Заявила е още, че с ответника по делото са имали уговорка да се видят пред СО, район “Студенстки”, като при неговото пристигане отново е започнал да се държи агресивно пред двете деца и да отправя заплахи спрямо нея пред децата. Молителката е посочила освен това, че бащата е взел децата със себе си в гр. Б. за няколко дни по време на ваканцията, след което е решил да ограничи контактите между нея, Н. и М.. След издаване на заповедта за незабавна защита спрямо нея и децата, двете деца са предадени на майката. Молителката М. М. е попълнила заявление за ползване на социална услуга - “психологичекса подкрепа” към Фондация асоциация “Анимус” за нея и двете деца. Поддържа се, че молителката е трудово ангажирана и живеят в жилище, което е обзаведено с всичко необходимо за двете деца и за бита. По делото е постъпил и втори социален доклад от ДСП М. от 03.11.2022г, съобразно който децата са споделили пред социалния работник, че когато са живели в гр. Б. често са чували родителите си да се карат помежду си. Н. е заявил, че се е случвало и пред него да се карат. Децата са споделили, че са се чувствали зле след скандалите на родителите си. Заявили са още, че когато не са слушали баща им им е удрял шамар. Децата са споделили, че се разбират със своята майка, която полага основните грижи за тях към момента, като с баща си се чуват рядко по телефона. По делото е приет и доклад от “Център за превенция на правонарушения”, гр. София от 04.11.2022г., в който е отразено, че ответникът М. И. е осъществил контакт с центъра на посочените телефони за същия и на 26.10.2022г. е проведена индивидуална консултативна сесия с цел запознаване с мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН и с работната методика на програмата като продължителност, теми и формат на провеждане. Мотивация за включване в специализирана програма за извършители на домашно насилие. Посочено е, че ответникът е участвал и присъствал в груповия терапевтичен процес при представяне на следните теми: “Правна регламентация на домашно насилие. Развитие на правата на човека.” на 26, 10.2022г., “Джендър- роли, стереотипи и предразсъдъци” на 02.11.2022г. Твърди се, че ответникът по делото не е попълнил тестове за входно ниво. Като заключение е посочено, че ответникът проявява заинтересованост към програмата и активно участва в нея, както и че изпитва емоционална болка поради невъзможността да вижда своите деца. В дългосрочен план желае да възстанови прекъснатата връзка с децата си и постигане на ефективна комуникация с бившата си съпруга. По делото е приобщена към доказателствената маса и индивидуална оценка на потребностите от Фондация “Асоциация Анимус”, в която е отразена предисторията на отношенията между М. М. и М. И. по сведение на молителката. Посочено е, че молителката е била отгледана както от своите родители, които са се раздели рано, когато тя е била на 10 години, така и от нейните баби. Твърди, че се запознават с ответника, докато тя е била много млада, нямала е завършено висше образование, а ответникът е бил с 13 години по - възрастен от нея и с предходна връзка и дете от друга жена. Твърди, че се е преместила в гр. Б., където е изпитала големи затруднения от манталитета, който й се е налагал, да се подчинява на съпруга си, не е разполагала с никакви парични средства, като от нея се е очаквало да не работи, да се грижи за дома и децата и да получава пари само при нужда и при “предварителна заявка”. Сочи, че е била ограничавана с кого и какво да общува, за това къде да ходи. Инцидентите на физическо насилие са се случвали през относително големи периоди от време, като след тях М. е имала нужда от време, за да възстанови отношенията, като през цялото време й е вменявана вина, че тя е предизвикала гнева и агресията. Молителката е заявила, че се страхува и сега продължава да се страхува от отмъстителността и мнителността на партньора си. Твърди, че е способен на жестокост към нея, като се страхува и за децата си. Заявила е, че поредният инцидент на физическо насилие е в средата на месеца май 2022г., като тя не се обръща за защита на съда. През същия месец психическият тормоз е продължил и по нейни думи на 31 май е изгонена без децата от дома. В заключение се сочи, че молителката има нужда от психологическа помощ във връзка с това, че има типични симптоми, породени от живот в условията на домашно насилие - страх, срам и вина. Сочи се, че е подложена на психологически натиск, тъй като въпреки че бащата е ограничен да вижда децата, същият настоява да има контакт с тях. Твърди се, че децата също посещават услуга в Детски център за застъпничество и подкрепа Зона За Крила. Към доказателствената съвкупност по делото е приобщено и заключение на изготвената СПЕ, в което се сочи, че М. е споделила за влошени отношения с М. И., при които са разменяни обидни думи и изрази, като някои от тях са били възприемани като заплаха. По време на освидетелстването е споделила за прояви на физическо насилие, но по делото няма медицинска документация във връзка със същото. При първоначалните разговори молителката е била спокойна, но в хода на освидетелстването са отчетени прояви на ситуативна тревожност при споделянето на информация за взаимоотношенията с бащата на децата - като тези отношения носят в себе си противоречивост - първоначално М. не желае да бъде с М., после има няколко епизода при които го е напускала и се е завръщала при него. Споделила е за преживявания на страх от самата нея. Децата са ставали свидетели на прояви на вербална агресия между родителите, но поради нормални възрастови особености е трудно да бъдат възпроизведени събития от конкретни дати, много често те говорят с обобщения. М. е споделила към 24.06.2022г. За отправени от ответника към нея обидни думи, както и словесни послания, които тя е възприела като сериозна заплаха. М. И. мотивира тези свои изказвания от възмущението, което е предизвикано от споделеното с него от децата поведение на М. - интимна близост. Сочи се още, че Н. и М. имат изградени представи за добро и лошо, като по време на освидетелстването споделят своята изцяло положителна оценка за майка си. Н. има амбивалентна позиция по отношение на баща си, докато за Марти - образа на баща му е изцяло негативен. Децата стават свидетели на конфликтите между родителите, прояви на вербална агресия, както и използването на физическото наказания като начин за регулация на поведението. Децата са споделили по време на освидетелстването, че са наблюдавали конфликтни ситуации между своите родители, като се отчита проява на ситуативна тревожност при обсъждането на темата за семейството, а от друга страна са много пестеливи, когато трябва да разкажат за своето семейство чрез рисунката си. Посочили са прояви и на вербална и физическа агресия в семейството си, като децата заемат защитна позиция спрямо майка си. Сочи се, че е направен опит децата да споделят информация за случилото се на процесната дата, но поради нормални възрастови специфики, които са очаквания - децата на тази възраст се затрудняват. Сочи се, че децата следва да поддържат връзка както с майката, така и с бащата, като първоначално може да бъде осъществена в защитена среда. Отразено е, че при ответникът се отчита проява на демонстартивност, настроението носи хипертимен оттенък, отчита се известна лабилност, както и прояви на ригидност. Отчетена е при ответника и тенденция да реагира агресивно при усещане за недоверие. Ответникът има желания да общува и поддържа връзка с децата. Отчетено е че възрастта на децата и поставянето им в условия на зависимост от грижа създава риск от манипулативно поведение. В откритото по делото съдебно заседание на 08.02.2023г. вещото лице Е. М. И.а - Генова е заявило, че не може да даде категоричен отговор какво са възприели децата на процесната дата 24.06.2022г., тъй като децата са били много натоварени при отправянето им на въпроси относно взаимоотношенията в семейството, като освидетелстването е направено с техника за рисуване, която е по - щадяща за децата. Твърди се, че двете деца отчитат различно отношения към баща си, като едното дете има амбюрентно /както наличието на положителни, така и наличието на отрицателни емоции/ отношение към баща си, като вероятно има риск да развие отчуждение към баща си. Поддържа се, че ако не се подобри комуникацията между двамата родители и не се намери начин децата да се виждат с тях, макар и в защитена среда, наличието на такива ембивалентни преживявания ще зачестят, като съществува риск децата да заемат едната позиция, която е свързана и с отговорност и с роля, която не им е присъща. Съдът кредитира заключението по изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, отчитайки специалните знания, които притежава вещото лице, изготвило я. По делото е изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДет и детето Н. М. И. в присъствието на социален работник, което заявява в откритото по делото съдебно заседание от 07.11.2022г. /л.110 - гръб/, че преди са живели в гр. Б. заедно с майка си и баща си. Споделя за случка отпреди година, когато баща му и майка му са се скарали и майка му е напуснала дома, а те с брат му са отишли да живеят в гр. Свиленград при баба им. Заявява още, че през 2022г. е бил свидетел на друг скандал между родителите, като след раздялата децата са останали при баща си, тъй като са имали приятели в гр. Б. и са искали да си играят с тях. Сочи, че са били при бащата и са отишли да видят майка си и баща им е отишъл да ги вземе отново на работата на майка им. Споделя за тогава - лятото, август 2022г., че родителите са повишили тон, обиждали са се на моменти взаимно. Социалният работник, присъстващ на изслушването на детето е заявил, че пред съда детето е било спокойно, изслушано е в нормална обстановка и въпросите са били разбираемо зададени към него. По делото е разпитан и един свидетел, воден от молителката в производството, Мариетка Димитрова Янакиева, майка на молителката и баба на двете деца. Същата заявява, че молителката и ответникът са имали много често скандали, на които е присъствала, като нямат нормални отношения като мъж и жена, постоянно има скандали, свидетели, на които са децата. Сочи, че рядко им ходи на гости, тъй като не може да бъде спокойна в такава среда, в която има непрекъснато скандали и пред нея и пред децата. Заявява, че е запозната от дъщеря си с актове на насилие от страна на ответника на процесната дата 24.06.2022г., за което е научила по телефона от дъщеря си. Твърди, че молителката М. е била много притеснена, по интонацията на гласи й е личало, плачела и била много притеснена. Свидетелства, че ответникът по делото е отправял обидни думи към дъщеря й при други ситуации, които тя е чувала, а именно - ”боклук мръсен”, “няма да ти дам да си видиш децата”, “няма да ги виждаш тия деца повече” и др. Съдът кредитира показанията на свидетелката, съобразени с разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същите са логични, обосновани и подкрепени от останалия по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в останала им част, тъй като същата не е била пряк очевидец на случилото се, а показанията й в тази част се явяват производни. Съдът включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл.13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и декларацията по чл. 9, ал. 3, която не е оспорена по реда предвиден в ГПК и която е предвидена, като доказателствено средство в производството по ал. 1 на чл. 9 от ЗЗДН. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл. 13 ЗЗДН в която е посочено, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответно лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място - наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Допълнително процесуално изискване е молбата за защита да бъде подадена в едномесечен срок от твърдения насилствен акт - чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. В конкретния случай, няма спор между страните, че между тях има семейна връзка-същите са живели на семейни начала и имат общи деца от съжителството си. По делото не се спори, че страните са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата на чл. 3 ЗЗДН. В този смисъл законът има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал.З ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила - съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал.З ЗЗДН. Това изключително законодателно улеснение обаче е предвидено само за годна декларация, т. е. за да бъде годно доказателствено средство същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който процесният акт е описан в редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Тя следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие (по време, начин, място на извършване, извършител и пр.), като въпросната декларация следва да бъде подадена с молбата за защита по ЗЗДН. В конкретния случай това е сторено. Подадената на 18.07.2022г., декларация съдържа пълна индивидуализация на процесното домашно насилие по отношение на молителката за датата 27.06.2022г. по начина, по който то е описано и в молбата за защита. Така страната се е възползвала от изключителното законодателно улеснение за пострадалите лица от домашно насилие да претендират издаването на заповед за защита само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. По отношение на втория акт на насилие на дата 03.07.2022г. същата не е годно доказателство, тъй като втората процесната дата не фигурира в нея. Сведения за последиците от извършени актове се съдържат в показанията на свидетеля Мариетка - страх и уплах от случилото се от страна на молителката от ответника. Същата е станала пряк свидетел относно емоционалното състояние на молителката непосредствено след акта на насилие на дата 24.06.2022г., макари да не е присъствала на самият акт на насилие. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9 ал. 3 ЗЗДН и за издаване на заповед за защита на молителката. Представената от молителката М. М. декларация по чл. 9 ЗЗДН е годна да установи актовете на насилие по отношение на процесната дата 24.06.2022г., тъй като макар и в оживен квартал “Студентски град”, ответникът е дръпнал настрана молителката и там й е отправил заплашителните думи посочени от молителката в молбата “боклук мръсен”, “нещастница”, “курва пропаднала”, “парцал”, и заплахите “Ще те убия, ще те унищожа. Радвай се, че в момента има хора, защото ако нямаше щеше да бъдеш закопана тук.” Не се твърди в молбата за защита да е имало други очевидци на този акт на насилие освен децата, като по делото не бяха ангажирани и доказателства от ответната страна опровергаващи същото, нито пък се установява противното от останалите по делото доказателства. Поради изложеното следва да се счита, че акта на насилие е извършен на “четири очи” от ответника срещу молителката и декларацията по чл. 9 ЗЗДН следва да се ползва като годно доказателство по отношение на молителката М. М.. По делото се установи, както от приобщеното заключение по СПЕ, така и при изслушването на детето Н., че децата не са във възраст в която могат да възпроизведат детайли относно случилото се - като дата, конкретен административен адрес на случилото се на процесната дата 24.06.2022г., нито пък конкретни изразни средства, употребени от ответника по делото, както и други детайли, които се явяват травмиращи за последните при споделянето им. В същото време представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката е негодна да установи твърдените втората група актове на насилие по отношение на малолетните деца Н. и М.. Каквото и да са възприели децата от случилото се между майка им и баща им в тяхно присъствие, декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, която съдържа тези разкази няма доказателствена стойност. Това е така защото деклараторът носи наказателна отговорност и то само за верността на твърдение за насилие, непосредствено възприето от него. Самите деца от своя страна не могат да носят наказателна отговорност и не могат да декларират валидно актове на домашно насилие по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Нещо повече дори техните обяснения пред съда по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДетето са доказателствено негодни да установят твърдените актове на домашно насилие, доколкото децата на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН са конституирани като страна и техните обяснения нямат доказателствено значение на основание чл. 175 ГПК. Следва да се разграничи обаче, че съдът не може да приеме за невярно твърдението на молителката М. М. в декларацията по чл. 9 ЗЗДН, че децата са присъствали на акта на насилие на 24.06.2022г., като декларацията не може да послужи само за установяване на декларирани изявление от страна на малолетните молители в нея. По отношение на втория акт на насилие на дата 03.07.2022г., същият се явява напълно недоказан, тъй като на първо място, както бе посочено по- горе в декларацията по чл. 9 ЗЗДН, подписана от молителката, същият въобще не е посочен и индивидуализирана в достатъчна степен, поради което същата няма да се ползва от доказателствената си стойност в тази насока за втората процесна дата. Освен това по делото не са ангажирани други доказателства относно твърденията за случилото се тогава, поради което молбата за защита в тази й част се явява недоказана. При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за вербална и емоционална агресия, изразена от страна на ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно насилие под формата на психическо, емоционално и физическо такова. Безспорно се установи по делото, че актовете на домашно насилие са извършени и в присъствието на малолетните деца Н. и М., което от своя страна е форма на психическо и емоционално насилие спрямо децата (чл. 2, ал. 2 ЗЗДН) и само възрастта им се явява пречка засега те да възприемат това поведение от страна на баща му към тяхната майка като травмиращо преживяване в пълна степен. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установени актове на домашно насилие, каквито в случая са налице. По вида на мярката за защита. Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т.2-4 ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т.1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН). В настоящия случай, с оглед характера на деянието на ответниците, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.5 ЗЗДН - задължаване на ответника да се от извършване на домашно насилие спрямо молителите и да посещава специализирани програми. За посочената мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържат от домашно насилие е постоянно тяхно законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същата, че е подходящ срок от дванадесет месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна насилника и изграждане на подходящ модел на общуване. По налагане на глоба на ответниците: Съгласно чл.5, ал.4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника, и намира, че на същия следва да се наложи глоба в размер на 500, 00 лв. По разноските: Молителката М. М. не претендира разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна. Дължимата по делото държавна такса по чл.3 от Тарифата е в размер на 75, 00 лв. по всяка от субективно съединените молби, като ответникът следва да бъдат осъдени да я заплати в полза на съда. Така мотивиран, съдът