Решение № 443 от 22.12.2025 г. на Районен съд - Провадия по дело № 1714/2024 г.

от 26.03.1992 г. на кмета на •••• и било отменено отчуждаването на имот с пл.№ ••••, в •••• по плана ••••, като собствениците на недвижимия имот следвало да възстановят по сметка на Фонд „Жилищно строителство“ на •••• в ДСК Провадия, сумата общо от 17 675, 48 лв., представляваща обезщетението, което им е изплатено за отчуждения имот. По силата на цитираното решение, за да породи реституцията действие, се твърди, че е следвало да бъде възстановена по сметка на фонд „Жилищно строителство“ сумата от 17 675, 48лв. съгласно разпоредбата на чл.6 ЗВСОИ, като процесният имот пл. № •••• не бил реституиран поради липса на връщане на полученото парично обезщетение, определено с решението за възстановяване на компетентния орган, което праводателите на ищеца не били оспорили. Ответникът заявява, че в изпълнение на разпоредбата на на §42 от ПЗР на ЗОС бил съставен АОС №902/22.11.2001г., според който общината чрез отчуждаване е собственик на 1120кв.м. ид.ч. от парцел I, •••• по плана ••••, целият с площ от 1655 кв.м., отреден за жилищно строителство. Разликата до цялата площ на имота включвала имоти с планоснимачни № ••••, за които в акта било записано, че общината е в съсобственост, тъй като за тях имало писмени доказателства, че са реституирани. Твърди се, че през 2007 година била образувана административна преписка по повод заявление в вх.№ УТ 23-8/07.02.2006 г. на кмета на общината за приемане изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I - за жилищен комплекс в •••• по плана ••••, молба с вх.№ УТ-49/16.03.2006 г. от Ю. К. и С. Д., собственици на имот с пл.№•••• включен в УПИ I - за жилищен комплекс в •••• по плана ••••, и молба с вх.№ СД-262/01.04.2005 г. от Р. Г., В. Г., М. Г. и К. В., с цел обособяване на самостоятелни УПИ „за жил.строителство“ за имот с пл.№ •••• и за имот с пл.№••••. Със Заповед № 558/07.05.2007 г. на кмета на •••• било одобрено изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ I - за жилищен комплекс в •••• по плана ••••, като се обособили нови УПИ: УПИ I - •••• „за търговски обекти“, УПИ II - •••• „за жил.строителство“, УПИ III - ••••, •••• „за жил.сроителство“ и УПИ IV - •••• „за диализен център“. От Р. Г., В. Г., М. Г. с молби, всички с вх. № СД 262/01.04.2005г. било направено искане за деактуване на АОС № 902/22.11.2001 г., в частта на пл.№ •••• •••• за ЖСК „••••“, а не както било записано в заповедта с цел обособяване на самостоятелни УПИ „за жил.строителство“ за имот с пл.№ •••• и за имот с пл.№ ••••. От молителите не бил представен документ за възстановена сума в размер на 17 675, 48 лв., поради което преписката по молбата била приключена с отговор на Кмета на ••••, в който било посочено, че отмененото отчуждение влиза в сила след възстановяване на полученото парично обезщетение. По този начин, се сочи, че е налице отказ, който не бил оспорен от молителите Р. В. М. К. Г. и административният акт влязъл в законна сила. Обосновава се, че отказът на административния орган да разпореди отписването на един недвижим имот от актовите книги за държавна или общинска собственост по своята същност е отричане на претендиралото от молителя право на собственост върху този имот. Във връзка със Заповед № 558/07.05.2007 г. за изменение ПУП - ПРЗ на УПИ I за жилищен комплекс •••• по плана ••••, и в изпълнение на разпоредбата на чл.59 от ЗОС бил съставен нов АОС № 1220/04.07.2007 г. за обособения нов имот, представляващ УПИ III - ••••, •••• •••• по плана ••••, с площ от 700 кв.м. отреден за „за жил.сроителство“, в който като собственик била отразена единствено ••••, тъй като нямало издадена заповед за деактуване на УПИ III - •••• •••• по плана на града. Поради изложеното, се счита, че ищците и другите двама ответници не са собственици на 305 кв.м. от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се •••• ул.“••••“, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот III ••••, ••••, в •••• по плана на града, тъй като за техните праводатели не е налице реституция на имота, поради липса на влязло в сила решение за отмяна на отчуждаването. В условията на евентуалност, ответникът твърди, че в случай, че съдът счете реституцията за проявила действие, то се твърди, че не е налице съсобственост между него и другите двама ответници. Съгласно разпоредбите на чл.1, ал.2 и 3 и Параграф единствен от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС реституцията се осъществявала в реални граници и следвало реституираният имот да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Приемайки, че праводателите на ищеца и другите двама ответници са реституирани като собственици на дворно място, находящо се •••• ул.“••••“, състоящо се от 305 кв.м., представляващо парцел с пл.№ ••••, •••• по плана на града (позовавайки се на НА 190, том I, Н.Д. № 545/1974 г. и НА № 159, том I, дело № 339/1983 г.), учредяват на фирма •••• право на строеж на площ от 212 кв.м. от описания имот за построяване на триетажна сграда, подробно описана в акта срещу 2 тристайни апартамента, всеки с площ от 94, 95 кв.м. Учредяването на правото на строеж се твърди, да е извършено самостоятелно, а не със съгласието на другите собственици на УПИ I - за „жилищен комплекс“, •••• по плана ••••. В последствие, със Заповед № 0500/23.04.2008 г. кмета на ••••, по молбите с вх.№ СД -262/01.04.2005 г. от Р. Г., В. Г., М. Г. и К. В. за деактуване на част от АОС № 1220/04.07.2007 г. се нарежда да се отпише от актовите книги за недвижими имоти - част от недвижим имот по АОС № 1220/04.07.2007 г., вписан в ПРС под № 148, том VIII, рег.№ 3243 н.д.1630 от 09.07.2007 г., представляващ УПИ III - ••••, •••• в •••• по плана на града с площ от 700 кв.м., отреден „за жил.сроителство“ в частта на имот с пл.№••••, •••• по плана на града с площ от 305 кв.м., а не реално обособен имот. Сочи се, че одобреното със Заповед № 558/07.05.2007 г. на кмета на •••• изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I - за жилищен комплекс в •••• по плана ••••, с което се обособяват нови УПИ, в т.ч. УПИ III - ••••, •••• „за жил.сроителство“, е административна процедура и няма вещноправен ефект, освен ако страните не са сключили договор за прехвърляне на собственост. Ответникът излага, че в нормативната уредба липсва законово уреден фактически състав, водещ до придобиване на права в съсобственост в хипотеза на реституиран самостоятелен недвижим имот, който не е заснет в действащия кадастрален и регулационен план, а е включен към момента на възстановяване на собствеността в рамките на урегулиран имот с по-голяма площ. С възстановяването на собствеността в такава хипотеза, реституираният имот се обособява като самостоятелен обект на вещни права, принадлежащ на реституирания собственик. Обстоятелството, че не е изменен регулационният план (респ. подробния устройствен план според терминологията на ЗУТ) и реституираният имот не е урегулиран самостоятелно, а е реална част от парцел по регулационен план, одобрен преди реституцията, се счита, че не води до възникване на съсобственост със собственика на парцела, щом урегулирането не е в хипотезите на § 49 и § 50 ППЗПИНМ , респ. чл. 29 ЗТСУ и реституцията не касае някои от маломерните, неупълномерими имоти, урегулирани в парцела. Ответникът намира, че включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. Обосновава се с разпоредбата на чл. 2 ЗКИР и разясненията, дадени в мотивите към ТР № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС, съгласно които одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Подчертава, че ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща като последица на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици. При действието на ЗТСУ , който е бил в сила към 1998 г. и след това, до 31.03.2001 г., застроителният и регулационен план (ЗРП) за обществено мероприятие по чл. 22 - чл. 25 ЗТСУ нямал пряко отчуждително и вещноправно действие. Отреждането на терен за обществено мероприятие по този план, който терен включва няколко имота, нямало за последица изгубване на юридическата самостоятелност на включените в терена имоти, собствениците на тези имоти запазват собствеността си върху тях в кадастрални граници до отчуждаването им със заповедта по чл. 95 ЗТСУ и правото на собственост върху отделните имоти не се трансформирало в съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 ЗТСУ . Разпоредбата на чл. 31 ЗТСУ , предвиждаща възникване на такава съсобственост по регулация, била приложима само за общи парцели по дворищнорегулационния план, но не и за парцели по плана за обществени мероприятия. В този смисъл се счита, че не е налице съсобственост между •••• и останалите конституирани по делото страни по отношение на процесния имот. Съсобственост била налице само по отношение на 305 кв.м. от гореописаното дворно място, представляващо реално обособен имот с пл. № ••••, •••• по плана на града между ищеца и другите двама ответници. Относно соченото заявление с вх.№ СД - 1085/23.07.2024 г., подадено от ищеца и ответника Г. М., се излага, че то не е придвижено до общински съвет, тъй като посоченото в него правно основание - чл.30 от ЗОС, представлявало част от процедурата по отчуждаване на имоти частна собственост за общински нужди, а и бил сгрешен административният адрес на имота и квартала, в който е разположен. Отделно от това се излага, че със заявление вх.№ СД08-16/05.11.2021 г. ищецът Д. Ц. и ответникът Г. М. са поискали, на основание чл. 36 от ЗОС, да бъде прекратена съсобствеността им спрямо процесния имот с ••••. С Докладна записка вх.№ 1336/09.12.2021 г., кметът на общината отправил предложение до общинските съветници за приемане на решение за прекратяване на съсобствеността на имота, чрез продажба идеалните части, собственост на общината, на ищеца и ответника, като се утвърди и продажната цена, определена от лицензиран оценител. Във връзка с направеното предложение в деловодството на общинския съвет били постъпили молба с вх.№ 1367/23.12.2021 г. от Н.Н., в качеството му на член на управителния съвет на ЖСК „••••“ и Становище - възражение от Х. И., в качеството му на учредител на ЖСК „••••“ и гражданин на ••••, с които се молело да не бъде извършвана продажба на идеалните части от процесния имот, собственост на общината, поради учреденото право на строеж в полза на ЖСК •••• и недовършено строителство. С гласуване по Докладната записка вх.№ 1336/09.12.2021 г. на кмета на общината предложението за продажба на идеалните части на общината от процесния имот било отхвърлено, обективирано във влязло в сила Решение № 27-451 по Протокол № 27 от 29.12.2021 г. на ••••. Последващо заявление с вх.№ СД-78/20.01.2023 г. със същото правно основание и искане от същите податели не било разгледано на заседание на Общинския съвет. Изразява се становище, че целта на производството е накърняване правата на ответника ••••, тъй като имотът не може да се подели на три отделни парцела по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ. Поради всичко изложено, се моли за решение, с което да бъде отхвърлен иска за делба като неоснователен и присъждане на разноски. В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска. Моли за прекратяване на съсобствеността. Заявява, че в производството по гр.д. № 1015/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия съдът установил наличие на собственост ••••, като страна в процеса, не е възразила по наличието. Ответниците Г. М. М. и П. И. М., редовно призовани, не ангажират становища или представители. Ответникът •••• чрез процесуален представител поддържа депозирания писмен отговор. Сочи, че след отмяната на отчуждаването не е възстановена сумата, която собствениците са получили като обезщетение, поради което липсва съсобственост между страните. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, за което представя списък. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна: