Решение № 260278 от 20.10.2020 г. на Районен съд - Варна по дело № 2570/2020 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Ю.Н.М. с ЕГН: •••••••••• против НП № 208/14.05.2020 г. на Зам. кмета на Община-в., с което на основание, чл. 113 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет / лева за нарушение на чл. 184 ал.2 т.2 от ЗДвП. В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка, визирана в издаденото НП. Прави искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание въззивник ът редовно призован, не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призовани изпращат представител – юк Бойчевски, който оспорва жалбата. В заседание по същество същия пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено нарушение на чл. 113 ал.1 т.3 от НК, ца това, че на 03.05.2020 г. в гр. в. като участник в пътно движение – пешеходец в гр. в. на кръстовището на бул. Осми приморски полк с бул. Цар Освободител преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. На 04.05.2020 г. по отношение на въззивника е съставен АУАН № 0006656 от посочената дата за цитираното нарушение, въз основа на който е ангажирана с обжалваното НП административно-наказателната му отговорност на основание чл. 184 ал.2 т.2 от ЗДвП. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. Т.К. и свидетеля по акта – Г.Н.Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок з а обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е не основателна. Наказателното постановление № 208/14.05.2020 г. е издадено от компетентен орган – зам. Кмета на Община – в., съгласно Заповед № 0506/26.08.2013 г. на кмета на Община-в. и чл. 12 от Наредбата. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално - правни норми. Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: С обжалваното НП неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, доколкото същият не е от категорията на лицата, които могат да носят посочения вид отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.2 от ЗАНН, непълнолетните лица между 16 и 18 години носят административно-наказателна отговорност, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, съгласно чл. 26 ал.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни и непълнолетни на възраст от 14 до 16 години отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В случая се касае за лице, родено на •••, което не е навършило 16 години към момента на извършване на нарушението поради което той не следва да носи административно-наказателна отговорност. С оглед на изложеното НП е издадено в потиворечие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото, съдът счита, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Вод ен от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът