Решение № 248 от 28.2.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 161/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК. Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против Решение № 3876/21.11.2022г., пост. по гр.д.№ 20544/2021, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Алмин” ЕООД сумата от 1014, 22лв., представляваща недължимо платена без правно основание за недоставена услуга за пренос до обект ниско напрежение за периода 01.01.2017-31.12.2019г. за обект, находящ се в с. •••, общ. •••, кл.№•••, като се присъдени и разноски. Жалбоподателят „ЕВН България ЕС“ ЕАД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Сочи, че мотивите на съда се свеждат единствено до извода, че щом измерването на ел. енергия е извършено на ниско ниво, вместо на ниво средно напрежение, то е неправилно и поради това цената за пренос до обекта на ищеца е недължима. Счита, че съдът не е отговорил правилно на въпроса относно приложението на чл.16, ал.1 от ПИКЕЕ/2007/ по отношение на заварените случаи на присъединяване на обект на ниво средно напрежение, но със съоръжения и СТИ за измерване на ниско напрежение и какво е отражението относно измерване на ел. енергия съобразно поведението на потребителя, ако той не желае да извърши промени в своите съоръжения. Поддържа, че електроснабдителното дружество няма правомощия да разрешава чрез какви съоръжения да бъде извършено присъединяването, като този въпрос е от компетентността на потребителя, който следва да представи и съгласува съответните технически проекти за това. В случая самият потребител е възложил и съгласил технически проекти за измерване чрез уреди за ниско напрежение без да се направят необходимите подобрения за монтиране на измервателен уред за средно напрежение. Счита, че доводът за ищеца за приложение на чл.120 от ЗЕ, чл.30 от Наредба 6 и чл.14 от ПИКЕЕ не е съобразен с обстоятелството, че към момента на присъединяване тези норми не са били действащи, следователно са неприложими. Оспорва и заключението, че до обекта на ищеца е доставяна ел. енергия на ниво средно, а не на ниво ниско напрежение, доколкото монтираният трафопост преобразува нивото на напрежението, поради което и предоставяната услуга не е на ниво средно напрежение, а ниско такова. Жалбоподателят счита, че този извод противоречи на ЗЕ и на регламентирания лицензионен режим, като в случая той не притежава лиценция за разпределение на ел. енергия. По тези съображения счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. По отношение размера на твърдяното неоснователно обогатяване счита, че същият е хипотетичен. Това е така, доколкото липсва измерване на ниво средно напрежение, а не съществува сигурен метод за преизчисление на доставената ел. енергия на ниво средно напрежение от установената и измерена на ниво ниско напрежение. По изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Алмин „ ЕООД оспорва въззивната жалба, като поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Развива съображения, че щом присъединяването е станало на ниво средно напрежение, то и измерването следва да е на това ниво и извършваното в момента отчитане на ниво ниско напрежение е в нарушение на нормативната уредба. Сочи, че монтираният електромер на ниво ниско напрежение е в нарушение на чл.12 от ЗЕ. Сочи, че съгл. чл.9, ал.2 от ПИКЕЕ операторът на мрежата е длъжен да монтира СТИ съобразно нормативната база. Счита доводите във въззивната жалба за неоснователни, т.к. меренето, съгл. закона, от 1999г. не е следвало да бъде извършвано по този начин, на отделен стълб, разположен на границата на имота и на ниво средно напрежение. Поддържа, че исковата претенция е за надплатената цена за пренесена ел. енергия ниско напрежение. Твърди, че при измерване на количеството на двете нива, то последното би било еднакво, а надплатеното се явява разликата в единичната стойност на цената на ниско и средно напрежение. Позовава се и на съдебна практика, както и на предходни разрешени спорове между страните по този въпрос. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от съдебния акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното: Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. Процесният иск е за връщане на платени без основание суми за периода 2017- 2019г. в общ размер от 1014, 22лв. с ДДС. Твърди се, че между страните е имало договорни правоотношения за доставка на ел. енергия, по който договор са извършвани плащания, които частично са били недължими, доколкото доставчикът на ел. енергия е определял дължимата сума при неправилно измерване на вида на ел.енергията.Поддържа се, че надплатеното съставлява платено без основание, което подлежи на връщане. Предявеният иск, подлежащ на разглеждане е с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – връщане на нещо дадено без основание. Елементите на фактическия състав на сочената норма включват намаляване имуществото на даващия, увеличаване имуществото на получаващия и липса на основание за това разместване на имуществени блага. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да установи обедняването си и обогатяването на ответника, а ответникът следва да докаже основанието, на което твърди да е получил твърдените блага. От фактическа страна пред настоящата инстанция липсва спор по фактическите отношения между страните – че е налице договор за доставка на ел.енергия, че присъединяването на обекта на дружеството потребител на електроенергия е станало през 1999г. по одобрени проекти, според които то изгражда мачтов трафопост, който преобразува напрежението от средно на ниско, че измервателния уред е поставен да измерва преминаващото ниско напрежение. Тази фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд, както от представените писмени доказателства в тази насока – договори, проекти и съгласувания, така и от приетата СТЕ, която е извършила и проверка на място. Категорично се установява от СТЕ и ССЕ и че при измерване на средно напрежение дължимата цена на потребеното количество ел.енергия е по-ниска от цената, която се дължи за същото потребено количество енергия, но измерено на ниво ниско напрежение. Отнесеният пред настоящата инстанция спор е правен – дали при заварени договорни правоотношения намира приложение нормативната уредба, която регламентира друг, различен начин на измерване на доставената и потребена ел. енергия. Мястото на поставяне на индивидуалното измервателно устройство за всеки краен клиент е нормативно определено – чл.120 от ЗЕ и това е до или на границата на имота на клиента. Измервателното устройство е собственост на оператора и той отговоря за правилното му монтиране. Въпросът къде е границата на собствеността е също нормативно определен в 30, ал.1, т.2 от Наредба №6/24.02.-2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. В конкретния случай при въздушен електропровод това са клемите за присъединяване на проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата. От техническа страна, според становището на експерта по приетата СТЕ, именно това е и мястото, преди което следва да се монтира измервателното устройство. Съгласно действащите ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019/ - чл. 14: „при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.“. В този смисъл е и предходната правна уредба – чл.16 от ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.67/2004г., отм. 2007г./ и чл.14 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/2013, отм.с Р на ВАС 2017/.Фактът, че въпреки промяната на нормативните актове, определянето на начина на поставяне на измервателното устройство е последователно и непроменено в годините, сочи, че трайно законодателят и оправомощените от него държавни органи приемат, че именно по това е правилният ред за уреждане на отношенията по продажба на електроенергия и респ. за измерване доставеното количество. На следващо място, доколкото липсва изрична правна възможност за заварените случаи да се прилага различен режим на отчитане, то следва да се приеме, че дружеството снабдител е следвало да приведе измервателните си устройства в съответствие с променената нормативна база. Ето защо съдът намира, че по делото се доказва, че поради неправилно поставяне на СТИ е налице неправилно измерване на доставената ел. енергия на дружеството клиент. СТЕ и ССЕ установяват, че при двата начина на измерване се получава разлика в дължимата цена на потребената ел.енергия, като ако измерването бе съобразно нормативната база, то клиентът би платил по-ниска стойност. Следователно се доказва, че в резултат на неправилното измерване дружеството клиент се е обеднило, а доставчикът се е обогатил с разликата в дължимите суми. По отношение на размера на тази разлика, съдът намира, че следва да кредитира експертните заключения, според които сумата на обогатяването, респ. обедняването е 1014, 22лв. с ДДС. Досежно възражението на жалбоподателя, че методиката за преизчисление на отчетената ел. енергия от ниво ниско напрежение към ниво средно напрежение е неточна, следва да се посочи, че съгл. чл.162 от ГПК при доказаност на иска по основание, съдът има право на преценка относно неговия размер, като може да ползва и експертни заключения. Именно на това се основават изводите за размера на иска и в настоящия случай. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно поради което и следва да бъде потвърдено. На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 450лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. С оглед на изложеното съдът