Решение № 863 от 22.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3220/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на В. П. К. срещу решение № 4247/27.07.2023г. на СГС, ГО, 26 състав, постановено по гр.д. № 10579/21г., с което са отхвърлени исковете му по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и по чл.49 от ЗЗД срещу ОС-Пазарджик за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на процесуалния закон. В уточнение към исковата молба е направено искане за установяване на престъпно обстоятелство, а именно изготвяне на невярно заключение и документи с невярно съдържание към съдебно медицинска експертиза на живо лице № 11/2010г. В същата молба подробно е описана дейността на правоохранителните органи, включително бездействието на прокуратурата по изготвяне на лъжливо заключение и съставените към него документи. Липсва произнасяне на съда по това направено искане, което представлява съществено процесуално нарушение. Ответникът носи отговорност за липсата на разгласяване на обстоятелството, че наказателното производство е прекратено с окончателен акт. От това В. К. търпи допълнителни неимуществени вреди. Необосновано съдът не е събрал информация за регистрираните данни, съдържащи ДНК на ищеца и за какви обстоятелства те се използват. Тази чувствителна информация нарушава личната му неприкосновеност и при незаконност на обвинението, се явява допълнителна вреда в съзнанието му с оглед възможността за извършване на неправомерни действия с тези данни. Жалбоподателят поддържа, че в медиите широко е била отразено наказателното производство срещу него. Съществува забрана в досъдебното производство да има разгласяване на информация. Това е станало с явното съгласие на представители на прокуратурата, която отговаря за разследването и всички действия в досъдебното производство. Съдът е направил извод, че в случая не става въпрос за извършено деяние, което не е престъпление без да се е запознал с мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Затова моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. ОС-Пазарджик в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Поддържа, че е неоснователна. Прокуратурата не е депозирала отговор по жалбата. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди и по чл.49, ал.1 от ЗЗД срещу ОС- Пазарджик. В исковата молба и уточнението към нея от 02.11.2021г. ищецът В К. твърди, че на 14.08.2010г. е пристигнал в родния си град Велинград, където заедно с приятели се е настанил в къща за гости. На 15.08.2010г. малко след полунощ са нахлули полицейски служители на РУП- Велинград и са го арестували заедно с Н. П. и М. С.. Извършено е заснемане, иззети са му лични вещи. Протоколът за претърсване и изземване е одобрен с определение № 204/15.08.2010г. на РС- Велинград. Привлечен е като обвиняем с постановление на РП- Велинград на 15.08.2010г. за извършено престъпление по чл.158а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК. Взета му е мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа след полицейското задържане за 24часа. От съда му е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Разглеждането на мярката му за неотклонение от ОС-Пазарджик е било публично и са присъствали журналисти от вестник „168 часа“, които са му направил снимка. Тя е била публикувана в бр.35 на вестника, стр.5, както и в бр.36. Те са се запознали и с материалите по досъдебното производство и са разпространили информация за него. Във втория брой ва вестника е публикувана статия, че „Двама от педофилите са били уволнени“, което се е отнасяло за него. След това на 27.08.2010г. е бил освободен от Националната служба за съвети в земеделието. ДП № 732/10г. на РУП- Велинград и прокурорска преписка № 1110/10г на РП- Велинград са образувани на 15.08.2010г. като то е продължавано два пъти с по два месеца. В досъдебното производство от него е иззет биологичен материал. Извършена е била медицинска експертиза на живо лице по неистински данни за извършен преглед и лъжливо документиране на изготвените справки. Експертизата е била изготвена от А. Ф.. На 30.11.2010г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.158а вр. с чл.20, ал.2 НК като съизвършител с А. Т.. На 11.02.2011г му е предявено разследването и разследващият полицай е приключил досъдебното производство с мнение за предаване на съд. На 21.03.2011г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано нохд № 242/11г. Медийната кампания е продължила, което е довело до отказ да бъде назначен като държавен служител в МРРБ. На 09.08.2011г. с присъда е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца с отложено изпълнение за срок от 4г. и 6 м. Постановяването на присъдата е разгласено от вестник „24часа“ и това е предизвикало освобождаването му от длъжността „заместник – управител“ на супермаркет „Европа“. Постановената присъда е обжалване и е образувано внохд№ 20/12г. на ОС- Пазарджик. С решение от 05.06.2012г. тя е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС- Велинград. На 19.06.2012г. на председателя на РС- Велинград е прекратено производството и делото е върнато на прокуратурата. Това е отразено в местните медии в гр. Пазарджик. В края на 2012г. успешно е положил изпит за адвокат, но поради воденото наказателно производство му е отказано вписване. Започнало е нохд № 242/12г. на РС- Велинград, по което на 16.06.2014г. е постановена нова осъдителна присъда. С определение от 15.09.2014г. на ОС- Пазарджик мярката му за неотклонение „Парична гаранция“ е заменена с „Подписка“. Подал е жалба срещу присъдата и е било образувано въззивно производство, което е приключило с решение от 03.07.2015г., което я потвърждава. На 22.10.2015г. е подал искане за възобновяване на нохд № 242/12г. на РС- Велинград. Искането не е изпратено на АС- Пловдив своевременно, а е забавено с два месеца. С определение от 29.01.2016г. е допуснато възобновяване на наказателното дело, а с решение № 90/07.04.2016г., постановено по нохд № 47/16г. е отменена присъда № 26/16.06.2014г. на РС- Велинград и решението на ОС- Пазарджик, с което тя е потвърдена. На 12.05.2016г. е прекратено досъдебното производството на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1, вр. с чл.2, ал.2 от НПК. Това постановление е влязло в сила на 24.08.2016г. Ищецът твърди, че през целия период на досъдебното производство са били разпространявани медийни публикации. Незаконното обвинение, както и широката публичност са се отразили на психиката му чрез душевни страдания. Налагало се е да ползва лекарствени средства за високо кръвно налягане, да участва в много съдебни заседания. Трябвало е да се крие от обществения интерес, от нездравото любопитство при работата с клиенти. След постановяване на първата присъда през 2011г. е диагностициран с тревожно разстройство. Пребивавал е на отдалечени места, за да не се вижда с лица от обичайната му среда в столицата, защото се е притеснявал да излиза на публични места, по улиците, да пътува с градския транспорт. Загубил е безвъзвратно контактите с близки, повечето роднини, дори със семейството си, съученици и познати в гр. Велинград. До обвинението е имал безупречна репутация. Завършил е с отличие езикова гимназия в гр. Пазарджик, а след това в СУ магистърска степен по география и магистър по право. При всяко завръщане в гр. Велинград след задържането му през 2010г. изпитва страх, отвращение, опасения от нападение, заплахи за живота и здравето му, които е преживял пред РС- Велинград. Твърди, че в ОС- Пазарджик е конституиран по незаконосъобразен обвинителен акт съдебен състав по внохд № 611/14г., които да са угодни за резултата от постановения съдебен акт. Съдът не се е произнесъл в законосъобразния 7дневен срок по подадените от него жалби за отмяна на незаконосъобразно потвърдената мярка за неотклонение. Твърди, че съдиите А. и С. е следвало да се отведат от разглеждането на внохд № 611/2014г. на ОС- Пазарджик, тъй като са изразили предварителното си убеждение в противоречие с презумпцията за невиновност и е предопределена виновността на осъдения. Забавено е във времето изпращането на искането за възобновяване на наказателното производство. Противоправното поведение на съдии от ОС-Пазарджик е свързано с повдигнатото обвинение от Прокуратурата, внесения незаконосъобразен обвинителен акт, съдебното производство по него и невъзможността за произнасяне на касационната инстанция по направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от действията на двамата ответници. Във връзка с наказателното производство е заплащал адвокатско възнаграждение в общ размер на 3200лв. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000лв., в едно със законната лихва върху сумата считано от 24.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и 3200лв. обезщетение за имуществени вреди. Моли съда да осъди ОС-Пазарджик да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв., в едно със законната лихва, считано от 24.08.2016г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски, които ответниците да му заплатят солидарно. Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство. Прави възражение за погасяване на правото на иск по давност. Счита, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, която предвижда причинени вреди от задържане под стража. Счита, че когато лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено се опредял глобално обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в което се включват и вредите от задържането под стража. В случая е имало полицейско задържане за 24 часа по чл.63 от ЗМВР/отм/, сега чл.72 от ЗМВР. За да се приложи чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ задържането под стража или домашен арест следва да бъдат отменени, а такива доказателства липсват. Счита за неоснователни исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата в лицето на прокуратурата може да се ангажира само ако наказателното производство е прекратено на основание чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, т.2 и т.3 от НПК и чл.288, ал.2 от НПК. В случая наказателното производство е прекратено поради декриминализиране на престъпното деяние. Императивната разпоредба на чл.2, ал.2 от НК прави действията на прокуратурата при обвързана компетентност. Извършените до момента на декриминализиране действия на прокуратурата по повдигане на обвинение не са били незаконни. В отговора се оспорва основателността на иска за неимуществени вреди. Няма доказателства за установяване на действително търпените от ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Искът за неимуществени вреди е недоказан. Прокуратурата не отговаря за публикациите в пресата. Възразява за ангажиране на отговорността й за вреди, търпени от семейството на ищеца. Претендираното обезщетение е в завишен размер. Претендираните имуществени вреди за адвокатско възнаграждение са необосновано високи. По отношение на тях се сочи, че липсват доказателства за уговорени и реално платени адвокатски възнаграждения. Прави възражение за тяхната прекомерност. Прави възражение за погасване по давност на иска за лихви. В депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът ОС-Пазарджик прави възражение за нередовност на исковата молба. Счита иска за недопустим по отношение на него като се позовава на ТР № 5/15.06.2015г. Изложеното в исковата молба и уточнението й не кореспондират с предпоставките за ангажиране на отговорността на съда по реда на чл.49 от ЗЗД. Счита, че на основание чл.132 от Конституцията съдиите на носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен при умишлено извършено престъпление. Счита предявеният иск срещу него за неоснователен. Оспорва всички твърдения на ищеца. Към момента на разглеждане на наказателното производство срещу К. са съобразени изискванията на чл.7, ал.2 от ЕКЗПЧОС. Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение на принципа за случайното разпределение на делата. Липсват доказателства, че изискването на делото от ОС-Пазарджик след депозиране на молбата на К. за възобновяване на наказателното производство, е довело до забавяне на произнасянето на АС- Пловдив. Сочи, че освен искането за възобновяване от ищеца е постъпило и такова от другия подсъдим А. Т. и по отношение на него е предприета процедура по чл.424, ал.3 от НПК. Връщането на делото от ОС-Пазарджик на РС- Велинград е станало на 06.012016г. непосредствено след отпадане на нуждата от него и в периода, когато все още е траела процедурата по администриране на молбите за възобновяване на А. Т.. След приключването й първоинстанционният съд е изпратил делото на АС-Пловдив за произнасяне. Ищецът не е провел административната процедура пред МП при нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. ОС- Пазарджик няма отношение към разпространената в медийното пространство информация по отношение на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените претенции. Не е спорно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № ЗМ732/10г. по пр. пр. № 1110/10г. на РП – гр. Велинград за престъпление по чл.158а, ал.1, във вр. с 20, ал.2 от НК. Със заповед за задържане на лице от 15.08.2010г на МВР е бил задържан за 24 часа. С постановление от 15.08.2010г. на РП-гр. Велинград е бил задържан за 72 часа. Извършено претърсване и изземване, за което е съставен протокол от 15.08.2010г. Извършено е вземане на образци за сравнително изследване от ищеца, за което е съставен протокол от 15.08.2010г. С постановление от 15.08.2010г. В. К. е бил привлечен като обвиняем за това престъпление в съучастие с други лица. На 16.08.2010г. е бил разпитан в това му качество. С определение от 18.08.2010г. на РС- Велинград му е взета мярка за неотклонение „ парична гаранция “ в размер на 500лв. Този съдебен акт е бил потвърден от ОС- Пазарджик с определение от 24.08.2010г. На 10.02. и 11.02.2010г. му е предявено разследването в присъствието на защитник. На 21.03.2011г. РП- Велинград е внесла Обвинителен акт в РС- Велинград срещу ищеца и А. Т.. По него е образувано нохд № 125/11г. По него е постановена осъдителна присъда № 47/09.08.2011г. срещу В. К. за това, че в съучастие с А. Т. е набирал отделни непълнолетни лица да извършат полово сношение и блудствени действия. Оправдан е по обвинението за набиране на непълнолетни лица да извършат похотливо показване на човешки полови органи. Присъдата е отменена от ОС-Пазарджик с решение от 05.06.2012г. След това е образувано нохд №242/12г. на РС-Велинград, по което е постановена нова присъда № 26/16.06.2014г., която е осъдителна по част от повдигнатото обвинение. С решение № 92/03.07.2015г. на ОС-Пазарджик, постановено по внохд № 611/14г. присъдата е потвърдена и е влязла в сила. Не се спори, че на 22.10.2015г. В. К. е подал искане за възобновяване на нохд № 242/12г. С определение № 65/29.01.2016г. на АС-Пловдив е внесено нохд № 47/16г. на същия съд за разглеждане в открито съдебно заседание. С Решение № 90/07.04.2016г. на АС-Пловдив по горното дело е възобновено наказателно дело № 242/12г. на РС-Велинград и внд № 611/14г. на ОС- Пазарджик. Отменени са решение № 92/03.07.2015г., постановено по внохд № 611/14г. на ОС -Пазарджик и присъда № 26/16.06.2014г. на РС- Велинград, постановена по нохд № 242/2012г. и делото е върнато на РП- Велинград. Безспорно е, че с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.05.2016г. на РП- Велинград е прекратено досъдебно с вх. № 1110/10г. по описа на РП- Велинград и № 732/10г. по описа на РУП- Велинград срещу ищеца поради декриминализиране на престъплението, за което е водено наказателно производство по отношение на него и прилагане на по- благоприятния закон. Прекратяването е на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК вр. с чл.2, ал.2 НК. Това постановление е потвърдено с определение № 106/15.06.2016г. на РС- Велинград. Последното е потвърдено с определение № 423/24.08.2016г. на ОС-Пазарджик по вчнд № 635/16г. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 24.08.2016г. От писмо от 08.06.2022г. на МВР ОД на МВР- Пазарджик се установява, че на ищеца е направена полицейска регистрация № 2967/30.11.2010г. по ДП № 732/10г. и същата не е снета. В хода на съдебното дирене е допусната психиатрична експертиза, която е извършила освидетелстване на ищеца и е установила, че той е в добро общо състояние и без данни за отпадна неврологична симптоматика. Вещото лице е приело, че в резултат на задържането му и воденото на наказателно производство В. К. е развил остра стресова реакция, преминала в протрахирана депресивна реакция, която е имала клиничен изблик през 2011г. на умерено тежък депресивен епизод/реактивна депресия/ със соматични симптоми- тревожно депресивен синдром. Това разстройство е с намаляваща интензивност и е продължило до 2016г., когато делото е било прекратено. При ищеца има непълна преработка на травмата, но в полето на нормалната психология, а не на психопатологията. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Съдът възприема експертиза като съответна на събраните по делото доказателства, на науката и на установеното при личния преглед на освидетелствания. С оглед на твърденията в исковата молба ищецът е представил доказателства за завършено образование и здравословното си състояние, както и други, свързани с трудовата му заетост, медийни публикации. Като доказателство е приобщена История на заболяването от МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Свидетелят А. Т. е бил обвинен за същото престъпление като ищеца и по същото наказателно производство. Свидетелства за извършения арест на 15.08.2010г. на ищеца и други лица, за битовите условия в ареста. Заявява, че ищецът е бил с главоболие, притеснен, изнервен в ареста. Започнали са медийни репресии и са започнали здравословни проблеми за В. К.. Според свидетеля ищецът е бил освободен от Министерство на земеделието, останал е без работа и никъде не са го вземали. Върнал се е при родителите си в гр. Велинград. Спечелил е конкурс в МРРБ, но заповедта за назначение не му е била разписана от Р. П.. Работил е като общ работник в магазин Европа около 2 месеца. След като работодателят е научил за наказателното производство са прекратили трудовия му договор, а са искали да бъде управител. През 2012г се е явил на изпит за адвокат и е взел изпита за АК- Пазарджик, но му е отказано вписване. После са го вписали в Адвокатска колегия -Благоевград и е започнал да работи. Подпомагали са го финансово сестра му и родителите му. Ищецът и свидетелят не са имали мярка за неотклонение „задържане под стража“, а „парична гаранция“ от 500лв. Свидетелят М. познава ищеца от 2005г. Бил е учител в Банкя, както и свидетелят. В добри отношения са. Знае за скандала с В. К. през 2013г. от телевизията. Тогава е работел в Министерство на земеделието. Опитвал се е да се свърже с ищеца, но той се е бил покрил. След няколко месеца го е видял, разговаряли са, бил е с кръвно налягане, в шок, помагали са му специалисти. Имал е проблеми с родителите си и не се е прибирал дълго време в гр. Велинград. Преди е пътувал често до там. По- близките хора са му се доверили и са му вярвали. Виждали са на един – два месеца и ищецът е бил променен- затворен, необщителен, изнервен, често е говорил за делото, притеснявал се е, отразила се е на психиката. Сега е с ограничени контакти, заради ли лошата репутация, оплаква се от високо кръвно налягане, избягва контакти с деца, притеснен е. Свидетелят е водил ищеца на лекар през 2013г.- 2014г. Свидетелят К.а е сестра на ищеца и желае да свидетелства. Свидетелства, че са в добри отношения с него и се виждат в гр. София всяка седмица. Била е в полицията след като е задържан. Тя е пазарувала храна, дрехи, тъй като в ареста е било студено. Видяла е брат си в гр. Велинград. Бил със сенки под очите, не са му давали храна и лекарства. Свидетелства, че в залата в гр. Пазарджик е имало журналисти и са правили снимки без разрешение от съдията. В коридора прокурорът е чел пред журналистите. После вестник „168 часа“ е публикувал всичко и е започнал ада за тях. Всички роднини са „плюел“ по тях. В. К. не е смеел да излиза сам. Свидетелят го е завела на психолог. През 2012г. е лежал в болница. Най- хубавите години на ищеца са били унищожени. Брат й все още е в този ад и стрес. Бил е кротък, учен човек, но цялата държавна машина и медиите са били срещу него. От Агенция по земеделието са го освободили директно. Не е успял да си намери работа. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Те не си противоречат по между си. Съдът прецени показанията на свидетелят К.а при условията на чл.172 от ГПК, поради близката родствена връзка между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни, непротиворечащи си по между си. СГС е отхвърлил предявените искове срещу ответниците. Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно субективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу Прокуратура на Република България и чл.49 от ЗЗД срещу Окръжен съд- Пазарджик. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Атакуваното решение е валидно и допустимо. По правилността му. Преди да разгледа исковете срещу прокуратурата съдът следва да се произнесе по това дали правото на иск на ищеца е погасено по давност, доколкото наличието на погасителна давност е абсолютна отрицателна процесуална пречка за съществуването и упражняването на правото на иск. Правото на иск може да бъде обусловено от давностен или преклузивен срок, чието изтичане го погасява. Исковете за обезщетения по ЗОДОВ се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото друга не е предвидена в специалния закон. Съгласно т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от влизането в сила на прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство, както е в случая. От този момент възниква правото на за търсене на обезщетение от страна на лицето, засегнато от незаконни действия на правозащитните органи. Постановлението от 12.05.2016г. за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца е влязло в сила на 24.08.2016г. Исковата молба е подадена по куриер на 24.08.2021г. - последния ден на срока на погасителната давност. Правото на иск на В. К. не е погасено по давност. Поради което това възражение на Прокуратурата е неоснователно. По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди. За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ- воденото срещу В. К. наказателното производство е било прекратено поради декриминлизиране на деянието, в което е бил обвинен. Това следва да се счита, че извършеното деяние от лицето не е престъпление. /Р № 104/25.06.2018г. по гр.д. № 2782/17г., ВКС, III г.о., Р № 125/25.10.2023г. по гр.д. № 4373/22г., ВКС, IV г.о./ В този случай на същото се дължи обезщетение и следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата, но само за периода от приемането на изменението на НК за декриминализиране на деянието до прекратяване на наказателното производство на това основание. В случая по спора, периодът е от 07.04.2016г., когато е постановено решението за възобновяване на наказателното производство до 24.08.2016г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на производството. Началният момент е обусловен от наличието на влязла в сила присъда, препятстваща възможността да се присъди обезщетение от момента на влизане в сила на измененията на чл.158а от НК през 2015г. Само в горния период наказателното производство е било незаконно и е можело да произтекат вреди за ищеца. За да настъпи стабилитет на определението за прекратяване на наказателното производство като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство и за да завърши то с оправдателна присъда. / Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. № 863/19г., III г.о. на ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на ВКС/. Ищецът, в качеството му на правоимащо лице, не е поискал продължаване на наказателното производство, за да завърши то с оправдателна присъда. Поради това следва да се приеме, че постановление, с което е прекратено наказателното производство спрямо него, е стабилизирано и е задължително за съда. В настоящото производство съдът не може да разсъждава по въпроса дали има декриминализиране на престъплението, в което е бил обвинен ищецът или не, доколкото постановлението за прекратяване на прокурора е задължително за съдът при спор по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. То не попада в обхвата на разпоредбата на чл.300 от ГПК, тъй като няма характер на оправдателна присъда, но правните последици му последици са същите като при нея- обвиняемият не е извършил престъпление./ аргумент от Р № 47/27.07.2020г. по гр.д. № 4194/19г., ВКС, IV г.о./ В случая декриминализирането на деянието е равнозначно на „извършеното деяние не е престъпление“, защото с него законодателят е заличил престъпния характер на деянието. Извършените преди 07.04.2016г. действия от прокуратурата са били законосъобразни./ арг. т.8 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС/ Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди поради това, че извършеното от него деяние не е престъпление. Наказателното производство му е донесло стрес, засегнато е било здравето му- високо кръвно налягане, не имал възможност да полага труд срещу възнаграждение. Изпитвал е срам, душевни страдания, унижение, социален дискомфорт и притеснения. Изпитвал е неудобство на публични места, търсел е отдалечени места за пребиваване. Било е унищожено личностното му развитие. Медийно разгласяване на случая също е повлияло негативно на психиката му. В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата молба за това, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност. Според разпитаните свидетели още при задържането и пребиваването му в ареста ищецът е бил повлиян негативно от него- имал е главоболие, бил е притеснен. Наказателното преследване е оказало влияние върху възможността му за професионална реализация, което се установява, както от свидетелските показания, така и от приетите писмени доказателства. Медийните публикации също са се отразили отрицателно на ищеца, довели да неговото самоизолиране от обществото. Ищецът е бил лекуван в болнично заведение във връзка с психично разстройство. От заключението на психологичната експертиза се установява, че развилото се наказателно производство се отразило в поведенчески план на В. К., изразило се в остра стресова реакция, преминала в протрахирана депресивна реакция, която след произнасянето на присъдата през 2011г. е имала клиничен облик на умерено тежък депресивен синдром/реактивна депресия/ със соматични симптоми- тревожно -депресивен синдром. Това разстройство е с намаляващ интензитет. Има ситуативна реставрация на спомена за обвинението, но това е в полето на нормалната психология, а не на психопатологията. Може да се направи извод за нормално психично здраве при ищеца без отклонения в паталогична посока. Съдът приема, че нормална последица за всеки индивид, срещу който е повдигнато обвинение за извършено престъпление, е да изпитва негативни емоции, свързани със стрес, страх от осъждане и от самата наказателна репресия. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобрази периода от възобновяване на производството до прекратяването на наказателното производство- 4м. и 17дни. Съдът като съобрази всичко това и ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди за горния период е 3 000 лв. При определянето му съдът съобрази икономическата конюктура в страната, а именно минималната работна заплата за 2016г., когато е настъпило основанието за ангажиране на отговорността на ответника. Тя е 420 лв. или 7 минимални работни заплати за страната. Обезщетението съответства както на доказаните в процеса неимуществени вреди, но така също и на стандарта на живот в страна. Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБългария до 3000лв., като се потвърди в останалата обжалвана част. По иска за имуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното наказателно производство представлява имуществена вреда за лицето, което ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/ Присъждането на имуществени вреди зависи от това дали те реално са сторени, т.е. заплатено е адвокатското възнаграждение. Съдът следва да установи наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда. В случая направените разноски за защита от страна на В. К. са били в законосъобразно водено срещу него наказателното производство, поради което платените от него адвокатски възнаграждения не следва да му бъдат присъдени като имуществени вреди, тъй като нямат характер на такива. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е поради декриминализиране на деянието, но последното е за напред и няма обратна сила. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен срещу Окръжен съд Пазарджик. Непозволеното увреждане се основава на нарушаването на правната норма, изискваща гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на други гражданскоправни субекти. Отговорност за непозволено увреждане има и в случаите, когато е нарушено общото правило да не се вреди другиму. Непозволеното увреждане е уредено в чл.45-чл.54 от ЗЗД. С ППВС № 7/30.12.1959г. е прието, че отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД е само за физически лица, които причинят вреда чрез своите виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. В случая се претендира ангажиране на отговорността на ОС-Пазарджик. В молбата уточнение от 02.11.2021г. ищецът е посочил като противоправно поведение на правораздавателния орган- противоправно поведение на съдиите, свързано с повдигнатото обвинение чрез внесения незаконосъобразен обвинителен акт, съдебното производство по него и невъзможността за произнасяне на касационната инстанция по искането за възобновяване на наказателното производството по внохд № 611/14г., несвоевременно изпращане на искането за възобновяване на наказателното производство на АС-Пловдив. Ищецът счита за обстоятелство, ангажиращо отговорността на Окръжния съд, незаконосъобразното определяне на съдебен състав по горното дело. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. От събраните по делото доказателства се установява, че съставът, разгледал въззивното наказателно дело, е определен при спазване на принципа за случайното разпределение на делата. Не е формиран незаконен състав, който да е разгледал делото като въззивна инстанция. Възобновяването на наказателното производство е предвидено като извънреден способ при влезли в сила присъди- Глава 33, НПК/ в редакцията към ДВ бр.79/13.10.2015г./ Ищецът е бил легитимирано лице да поиска възобновяване на наказателното производство, водено срещу него- чл.420, ал.2 от НПК. Това той е направил на 22.10.2015г. като искането е отправено до АС- Пловдив. Същият, според чл.424, ал.1 НПК, е бил компетентен да се произнесе по възобновяването на наказателното дело. С разменени писма между РС-Велинград и ОС-Пазарджик е видно, че е започнало администриране на подаденото искане за възобновяване от страна на В. К. и връчването му на РП- Велинград. Разпореждането на РС-Велинград е от 23.10.2015г. Искане за възобновяване е било направено и от другия осъден А. Т., което също е подлежало на администриране. Делото, придружено с исканията за възобновяване своевременно са били изпратени на АС- Пловдив, който с определение от 29.01.2016г., го е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 17.03.2016г. Решението на апелативният съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол, поради което е неоснователно твърдението на ищеца, че забавянето в изпращането на искането му за възобновяване е довело до невъзможност за произнасяне на касационната инстанция по него. Наказателното производство в съдебната му фаза започва след внасяне на обвинителен акт от прокурор в съда – чл.247, ал.1, т.1 НПК. Правомощие на съда е да провери дали има допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници, както и да прецени дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. От събраните по делото доказателства не се установява обвинителният акт, по който е било образувано нохд № 242/12г. да е имал недостатъци и да не е отговарял на изискванията на чл. 246 от НПК. Следва да се посочи, че не окръжният съд, а първоинстанционният съд е този, който за първи път прави проверка на обвинителният акт. Видно от приложеното решение на ОС- Пазарджик от 05.06.2012г. е, че е констатирано съществено процесуално нарушение, което не е свързано с обвинителния акт. С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че няма осъществено противоправно поведение от съдии или служители на ОС- Пазарджик, което да ангажира отговорността му по чл.49 от ЗЗД. Предявеният иск е неоснователен. Поради изложеното в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в жалбата, че в молбата уточнение е направено искане за установяване на престъпно обстоятелство, а именно- изготвяне на невярно заключение. В настоящото производство не може да бъде установено дали заключението на вещо лице, изготвено в наказателното производство, е вярно или не. Отговорността на експерта на това основание подлежи на ангажиране по НК. Поради което непроизнасянето на съда по това искане не съставлява процесуално нарушение. Въпросът за полицейската регистрация на ищеца и доколко тя нарушава личната му неприкосновеност е повдигнат едва в жалбата, но не и в исковата молба или молбата уточнение, поради което не може да бъде разгледан за първи път при инстанционния контрол. По разноските. На жалбоподателя се дължат разноски за двете инстанции за уважената част от исковете в размер на 4, 5 лв. За настоящото производство разноски следва да се присъдят на ответника ОС-Пазарджик в размер на 2640лв. за въззивната инстанция. Воден от горното, съдът