Решение № 9951 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1712/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), чрез пълномощника юрисконсулт М. Б., срещу решение № 88 от 08.07.2024 г., постановено по НАХД № 871 по описа за 2023 г. на Районен съд Несебър, с което с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № РД-09-13/28.11.2023 г., с което на „Борика 11“ ООД, за нарушение по чл. 77, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), на основание чл. 202 ЗВСН, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева. Касационният жалбоподател счита атакуваното съдебно решение за неправилно, като иска отмяната му с потвърждаване на НП. Не споделя изводите на съда, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не е посочена формата на изпълнителното деяние, подлежащо на санкциониране, защото в тях ясно е изложено, че дружеството се наказва за предлагане на лозаро-винарски продукти, чийто етикет не отговаря на изискванията на закона. Заявява, че фактът на предлагането на този продукт е установен и от разпитания от съда свидетел по искане на жалбоподателя, който е бил продавач в проверявания обект. Твърди, че нарушението се изразява в неспазване изискванията за етикиране, посочени в чл. 83, ал. 1 и чл. 77, ал. 2 ЗВСН. Тези норми, както и чл. 76 от същия закон са в логическа и смислова свързаност относно изискванията за етикиране, което счита, че следва и от включването им в санкционната норма на чл. 202 ЗВСН. Заявява, че е наложена една санкция, а не три, тъй като нарушението е едно - предлагане с нарушено етикиране. Оспорва направените правни [жк], както и че съществува неяснота относно същността на нарушението, което се подкрепя от събраните доказателства. Счита, че се касае за очевидно нарушение. Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 НПК - неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са представени нови доказателства. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Представя писмени бележки в които потвърждава искането си за отмяна на съдебното решение. Не претендира разноски. Ответникът по касация - „Борика 11“ ООД, не изпраща представител пред съда. Чрез пълномощника си адвокат В. В., депозира молба в която оспорва касационната жалба по подробно изложени аргументи. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Санкцията по отмененото НП от Районен съд Несебър е наложена на „Борика 11“ ООД за това, че при извършена на 18.07.2023 г. проверка в стопанисвания от дружеството обект - склад за вино и други стоки „Мерлин“, находящ се в [населено място], к.к. Слънчев бряг, за която бил съставен констативен протокол № ТЗ-13-481/18.07.2023 г., било установено, че за посочени в този констативен протокол, предлагани в обекта, лозаро-винарски продукти, конкретно описани в него по видове, съдържание, брой на бутилките и тяхната вместимост, една от които била с етикет „Червено вино Нар - Natural sweet wine”, не са спазени изискванията за етикиране, съгласно чл. 83, ал. 1 ЗВСН, като липсват задължителните данни за: обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът; наименованието на бутилиращото предприятие или наименованието на производителя или търговеца; съдържанието на сулфити; некоректно обозначена производствена партида. Това е квалифицирано като административно нарушение по чл. 77, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1 ЗВСН, тъй като „Борика 11“ ООД предлага на вътрешния пазар на Европейския съюз продукти по ЗВСН, чийто етикети не отговарят на цитираните изисквания на закона. Посочено е, че нарушението на чл. 83, ал. 1 ЗВСН води до заблуждение на потребителите, което се квалифицира и като нарушение на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗВСН. Изрично са повторени мястото на нарушението - [населено място], к.к. Слънчев бряг, склад „Мерлин“, датата на осъществяването му - 18.07.2023 г. и начина на осъществяването му - предлагане на лозаро-винарски продукти в нарушение на ЗВСН. Обсъдено е възражението на дружеството срещу АУАН, което е намерено за неоснователно, тъй като при извършената проверка по безспорен начин е било установено неспазване нормите на чл. 77, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 ЗВСН. Административно-наказващият орган се е позовал на изготвения при проверката снимков материал, който установява, че в обекта са се предлагали и продавали посочените продукти без да са спазени изискванията за етикиране. Пред районния съд са разпитани свидетелите С. Б. и Й. П., служители на ИАЛВ, които са извършили проверката, а по искане на жалбоподателя - и свидетеля П. Н., която е работела в обекта като продавач. Свидетелите Бяндова и П. потвърждават в показанията си наличието на установеното нарушение във връзка с неспазване изискванията за етикиране на предлаганите за продажба в обекта лозаро-винарски продукти. С показанията на свидетел Н. не се опровергава съществуването на тези факти. За да постанови решението си районният съд е приел, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, както и тежка материална незаконосъобразност, които налагат отмяната му. За да достигне до този извод съдът е намерил, че в НП са описани съставите на няколко нарушения - по чл. 77, ал. 2; чл. 83, ал. 1 и чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗВСН, а е наложена една санкция - по чл. 202 ЗВСН, с което на нарушени правата на санкционираното лице. Отчел е, че цитираните по-горе три норми предвиждат правила във връзка с етикетирането и предлагането на вътрешния пазар на Е. и износа на продукти по Приложение № 1 от ЗВСН. Преценил е, че не е посочена формата на нарушението (Неправилно е използван термина деяние, който е относим само за физическите лица, а в случая субект на отговорност е юридическо лице, който се санкционира на основание чл. 83 ЗАНН.), подлежащо на санкциониране по чл. 202 ЗВСН, тъй като тази разпоредба санкционира продажбата и предлагането за консумация, а „Борика 11“ ООД е наказано за предлагане на продукт. Намерено е, че е останало неясно кой вид лозаро-винарски продукт е бил предлаган, тъй като били иззети проби от „Червено вино Нар - Natural sweet wine”, но няма данни за резултата от изследването им, отсъства твърдение за категорията на този продукт и било неясно за нарушителя дали той попада сред продуктите по Приложение № 1 от ЗВСН. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. При така очертания предмет на касационната проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения: Не могат да бъдат споделени мотивите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство и несъответствие на НП с материалния закон. В АУАН и НП изрично е посочено, че при проверката е било установено предлагане на продукт в стъклена бутилка от 0, 500 л., етикиран като „Червено вино Нар - Natural sweet wine”, без да са спазени цитираните изисквания за етикиране, съгласно чл. 83, ал. 1 ЗВСН. От продукта били взети проби, при чийто физико-химически анализ било установено наличието на изкуствени оцветители, което в акта е квалифицирано като нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига, но с процесното НП дружеството не е санкционирано за него. Няма съмнение, че посоченият лозаро-винарски продукт е бил предлаган като вино, т. е. попада сред продуктите по т. 1 от Приложение № 1 на ЗВСН, защото така е било посочено на етикета му (вж. изготвените при проверката снимки). Няма и съмнение, че е бил предлаган именно за консумация, тъй като нито при проверката, нито пред съда търговецът не е обосновал друго приложение на продукта, различно от консумацията от хора, не само защото това е предназначението на продукта вино, но и защото търговският обект е извършвал дейност именно с такива продукти. Не е вярно, че „Борика 11“ ООД е наказано с една санкция за три нарушения. Нарушението е едно - чл. 77, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1 ЗВСН и това изрично е изложено в абзац 2 на стр. 2 от НП. В следващия абзац действително е посочено, че нарушението води до заблуждение на потребителите, което се квалифицира и като нарушение на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗВСН, но санкцията по чл. 202 ЗВСН, не е наложена за това, видно и от записаните текстове преди диспозитива на НП - само чл. 77, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 ЗВСН. Възможното въвеждане в заблуждение се квалифицира като отежняващо отговорността обстоятелство, а не като друго нарушение. Всъщност посочените разпоредби на чл. 77, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 ЗВСН разкриват белезите на едно нарушение, свързано с етикетирането и представянето на продуктите по Приложение № 1 и задължителните им реквизити, които в случая не са били спазени. Поради това правилно административно-наказващият орган е квалифицирал това неизпълнение по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, като нарушение на чл. 202 ЗВСН с налагане на предвидената в нормата санкция. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка се приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Допуснатото от „Борика 11“ ООД неизпълнение на изискванията на чл. 77, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1 ЗВСН, законосъобразно е квалифицирано като административно нарушение чл. 202 ЗВСН и се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като размерът на наложеното административно наказание глоба е определен в законоустановения минимум от 5000 лева. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а НП № РД-09-13/28.11.2023 г., като правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този резултат на делото право на разноски на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, вр. чл. 63д ЗАНН има касационният жалбоподател, но той не е поискал присъждането на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд Бургас, XІX-ти състав