Решение № 13545 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1785/2025 г.

Производството е по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба на по жалба подадена от В. К. В., [ЕГН], чрез адв. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №465-ФК/02.07.2025 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - автомобил с [Марка] с рег. № [рег. номер], находящ се в гр. Варна, ж.к. "Чайка" до бл.68 и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като конкретно се твърдят допуснати процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. А., който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че В. само се е придвижила с автомобила си до мястото на уговорената среща и, че последният не представлява търговски обект по смисъла на закона. Твърди и немотивираност на оспорената ЗППАМ. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът в представено по делото писмено становище оспорва жалбата. Навежда доводи за това, че доколкото административният орган действа в условията на обвързана компетентност е бил длъжен да наложи оспорената ПАМ, като съобразно събраните доказателства е приел, че целта на закона – лишаване на нарушителя от възможността да извърши друго нарушение, ще бъде изпълнена с определяне на срок за действие на мярката в размер на 7 дни. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди в полза на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното: На 10.06.2025 г. К. А. – главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП е направил поръчка на [тел. номер] на около един килограм пресносолно козе сирене на цена от 18 лв. за килограм с доставка до клиента по обява във Фейсбук. На 11.06.2025 г. на уговореното за доставка място – гр. Варна, кв. „Чайка“ до бл.68, А. получил закупеното сирене от жалбоподателката В., която се била придвижила до мястото с л.а. „Фолксваген пасат“ с рег. № [рег. номер]. Сиренето било 1, 16 кг., на стойност 21 лв., и А. го заплатил с банкнота от 20 лв., и монета от 2 лв., и получил ресто от 1 лв. За продажбата не бил издаден касов бон. Органи по приходите, които изчаквали в близост, заедно със служители на БАБХ извършили съвместна проверка на дейността на В.. В хода на проверката, от служителите на НАП бил съставен КП №0020655/11.06.2025г. Проверяващите приели, че автомобила, с който В. се е придвижила до мястото на доставката, представлява търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в който не е монтирано и въведено в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство, съгласно изискването на чл.186, ал.1, б.“б“ от ЗДДС. Въз основа на установеното от фактическа страна, органите по приходите извършващи проверката са приели, че е извършено нарушение на чл.7, ал.1, вр.чл. 3, ал.1 от Наредба № Н – 18/2006г. на МФ, вр.чл.118 и чл.186, ал.1, б „б” от ЗДДС, за което е съставено НП №834638-F829924/26.06.2025 г. Въз основа на така констатираното нарушение, на основание чл. 186 от ЗДДС, АО е разпоредил с процесната заповед налагането на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автомобил с [Марка] с рег. № [рег. номер], находящ се в гр. Варна, ж.к. "Чайка" до бл.68 и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни. Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения 14 - дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред съда е ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Между страните не се спори, че с НП №834638-F829924/26.06.2025 г. е ангажирана административно – наказателната отговорност на В., за нарушение на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр. 106/27.12.2006г./. За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на административно наказателна санкция – глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до един месец”, като в конкретния случай в процесната заповед е посочена за основание разпоредбата на чл. 186, ал. 1 б.“б“, вр. чл.187 от ЗДДС - невъвеждане в експлоатация и нерегистриране в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В тежест на административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ. Безспорно - невъвеждане в експлоатация и нерегистриране в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. За да бъде приложена законосъобразно ПАМ, следва да бъде насочена към търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС. В конкретният случай, спорен между страните е единствено въпроса, дали лекият автомобил, с който В. се е придвижила до гр. Варна, респективно, с който е извършила доставката се явява търговски обект по смисъла на закона и може ли спрямо него да бъде приложена ПАМ – запечатване и забрана за достъпа до обекта. Легалната дефиниция на понятието „търговски обект“ е изведена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС и гласи, че "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Отчитайки последното предложение в цитирания текст, съдът приема, че лекият автомобил на В. изпълнява законовото изискване за „търговски обект“, в случаите в които от него се извършват продажби. В конкретният казус, обаче съдът приема, че продажбата на закупеното от служителят на НАП сирене, не е извършена от автомобила, каквото е изискването на закона, а още предния ден, когато е направена поръчката по телефона. За сключената между А. и В. сделка следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗП и по конкретно чл.44 и чл.45 от ЗЗП, уреждащи договорите извън търговския обект и договорите от разстояние. Така в чл.45 от ЗЗП е посочено, че договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора. Съответно чл.44 т.3 от ЗЗП предвижда, че договор извън търговския обект е всеки договор между търговец и потребител сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя. Прилагайки посочените разпоредби към фактите по делото, съдът приема, че още на 10.06.2025 г. между А. и В. е сключен договор от разстояние по телефона и на 11.06.2025 г., В. само е извършила доставка по този договор, като в този случай продажбата не е извършена от автомобила, за да може да се приеме, че той е търговски обект, а още предния ден по телефона. Дори и да се приеме, че сделката е осъществена при доставката, то тогава по силата на чл.44 т.3 от ЗЗП следва да се приеме, че е извършена извън търговския обект на продавача, което отново изключва прилагането на ПАМ – запечатване на автомобила, с който е била извършена доставката. Като е насочил ПАМ към обект, който не е търговски по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, административният орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото, което е придружено и с доказателства за извършването им, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски в размер на 810 лв. от които 800 лв. възнаграждение за един адвокат и 10 лв. за заплатената от нея държавна такса. Водим от горното съдът