Решение № 1681 от 5.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 2048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "•••••, чрез адв. ••••• срещу Наказателно постановление ••••••• г., издадено от началник на отдел "••••••" – София, дирекция "••••••" в ГД "••••••••, с което за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредбата) на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.278б, ал. 4 от ДОПК. В жалбата се излагат доводи за липса на извършено административно нарушение от страна на дружеството, респективно виновно поведение, тъй като стоката е била декларирана в определено количество, но дружеството не е било уведомено от изпращача, че е налице промяна в същото, а и дори да е така, то вероятно се касае за техническа грешка при въвеждане на данните от служител на дружеството. Излагат се доводи и за противоречие на българското законодателство с разпоредбите на ДФЕС и практиката на СЕС, доводи за непропорционалност на санкцията, алтернативно се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН поради наличие на маловажност на случая. В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. ••••• от името на което моли за отмяна на обжалваното НП, като отново сочи, че е налице противоречие на приложените санкционни норми с правото на ЕС, и непропорционалност на същите. Въззиваемата страна е редовно призована и се представлява от юрк. ••••••••, който оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното НП да се потвърди. Претендира в полза на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя, становището на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, въз основа на закона приема за установено следното от фактическа страна: На •••••• г. в 10: 51 часа, била извършена проверка на склад, находящ се в гр. София, бул. ••••••• стопанисван от дружеството - жалбоподател от орган по приходите Я. – инспектор •••••••• и в присъствието на свидетеля ••••••• и в присъствието на ••••••• представител на дружеството. При проверката органите по приходите установили, че в превозното средство се превозват стоки - слънчогледово масло, памучно масло или масло от шафранка и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени в количество ••••••••••• с КОД по •••••••, а декларираната стока по •••••••••••••с код по КН••••••••• е в размер на ••••••••••. При проверката били събрани и документи по осъществен ВОП на стоки, а именно протокол № 050903241178_1/03.10.2024г. съставен на ГКПП •••••••• при извършената проверка на транспортно средство •••••••• рег. № •••••••••••, при която било установено несъответствието. На основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК проверяващите на ГКПП Видин Дунав мост поставили техническо средство за контрол с контролен номер ••••••••••, като водачът на транспортното средство се подписал в протокола за това, че е запознат с процедурата по поставяне и отстраняване на техническо средство за контрол върху транспортното средство, както и с правата и задълженията за превоз и доставка на стоките, подлежащи на фискален контрол, като в протокола били отразени и дата и място на разтоварване на стоката. На •••••••••г. в.....на....... в присъствието на свидетеля •••••••, св. Я. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №.......... г., с който приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 127и ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. – за това, че ".................." ЕООД е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната, като е налице несъответствие между декларираните данни и установеното количество при извършената проверка, а именно декларирани са стоки в количество............, а в действителност количеството е....................г. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля и упълномощено от дружеството – въззивник лице, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис, като не били отразени възражения, такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. На 08.01.2025 г. Началник на отдел "••••••" – София, Дирекция "••••••" в Главна дирекция "Фискален контрол" в..................при идентични фактически и правни изводи като в съставения АУАН издал обжалваното Наказателно постановление №.................г., с което на основание чл. 278б, ал. 4 от ДОПК наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 127и ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № Н5 от 29.09.2023 г., извършено на 03.10.2024 г. в гр. София. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: Писмени доказателства – АУАН, Наказателно постановление; потвърждение за получаване на УНП; протокол за извършена проверка от............г.; протокол за извършена проверка от..... г.; протокол за отстраняване на техническо средство за контрол от ••••••г., приемо- предавателн протокол за стоките, протокол за освобождаване на иззетата стока, ......; преводно нареждане на обезпечението, сертификати, фактура, заповед №...............г. Гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Я., които съдът оценява като достоверни източници на гласни доказателства, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и кореспондират с писмените доказателства по делото. С оглед на това, че липсват спорни факти относно осъществения превоз и констатираните при извършената проверка обстоятелства, както и при липсата на съществени противоречия в доказателствата по делото, съдът приема, че в случая не се налага обстоен анализ и съпоставка на същите в настоящите мотиви. Съдът приема с доверие и писмените доказателства, въз основа на които изгради и изводите си за компетентност на наказващия орган. Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства - както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, която по същество и не се оспорва от въззивния жалбоподател. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят Я. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на отдел "••••••" – София, дирекция "••••••" в Главна дирекция ".............. в.........на.............., оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство заповед................ г. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 03.10.2024 г., АУАН е съставен на 04.11.2024 г., а НП е издадено на 08.01.2025 г. Независимо от горното, с оглед задължението на съда да извърши проверка по приложението на материалния и процесуалния закон, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице и са формално основание за отмяна на НП, както и нарушение на материалния закон що се отнася до елементите от обективната съставомерност на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК: "при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване". Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България: "при всеки отделен превоз на стоки с висок фискален риск /съкр.СВФР/, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48". Съгласно разпоредбата на чл. 278б, ал.4 от ДОПК лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв. Съдът намира, че така посоченият състав на административно нарушение изисква превозът на стоката с висок фискален риск да започва от територията на друга държава, членка на Европейския съюз, и да завършва на територията на страната Съдът обаче констатира, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кой е изпращач на стоката, но по-съществено не е уточнено въобще от коя държава е започнал превозът, за да е приложима разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК. Съдът е в пълна невъзможност да установи какви са констатациите на актосъставителя и на АНО по отношение на началото на превоза, за да се прецени въобще дали се касае за превоз на стока по смисъла на посочения текст. Не става ясно нито от АУАН, нито от НП от коя държава е започнал превозът. В този смисъл съдът установи, че не е описан словесно съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението. Следва да се има предвид, че в НП и АУАН тези обстоятелства не са намерили никакво отражение, а само е посочено, че се касае за „ВОП на стоки“, като едва при посочване на стойността на стоката е уточнено, че се касае за стоки с висок фискален риск. Макар и за съда да е възможно по тълкувателен път да приеме, че ВОП означава вътреобщностно придобиване, следва да се има предвид, че нито чл.127и, нито чл.278б, ал.4 от ДОПК използват този термин, респективно нарушението остава неясно от фактическа страна като словесно описание. Нито в протоколите за проверка, нито в АУАН и НП е посочено от къде е изпратена стоката. Следва да се има предвид, че чл.127и, ал.1 от ДОПК не създава задължение за деклариране на стоки с висок фискален риск при ВОП, а при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната. Според §1 от Допълнителните разпоредби на ДОПК "Вътреобщностна доставка на стоки" и "вътреобщностно придобиване на стоки" са тези по смисъла на чл. 7 и 13 от Закона за данък върху добавената стойност“. Съгласно чл.13 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Видно от тази легална дефиниция на ВОП, има съществена разлика между изискването за спецификите на превоза по смисъла на чл.127и, ал.1 от ДОПК, за да е необходимо деклариране на стоката с висок фискален риск и критериите, за да се приеме, че се касае за ВОП, най-малкото, защото съществен елемент от ВОП е придобиване на собственост или право на разпореждане, както и доставчикът следва да е данъчнозадължено лице, регистрирани по ДДС в друга държава от ЕС. Такива факти не са изследвани от АНО, а и не са част от правнозначимите факти. В случая ВОП като юридически факт не е елемент от състава на нарушението въобще, доколкото изискванията на чл.127и, ал.1 от ДОПК са различни. Липсата на посочване на държавата, от която е започнал превозът, води до пълна невъзможност да се разберат рамките на административнонаказателното обвинение и респективно половината от елементите на състава на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят. Посочването на „ВОП“ е некоректно и не е в изпълнение на задължението да се опишат словесно всички елементи от състава на нарушението. Следва да бъде съобразено, че отделните алинеи на чл.127и от ДОПК съдържат различни задължения с оглед това дали става въпрос за превоз от страна на ЕС до България, дали е от България до друга страна от ЕС, дали е вътрешен за държавата или е от трета страна. В случая в НП и в АУАН тези уточнения не са намерили нужното отражение и изобщо не става ясно коя е началната точка на превоза. Това е пречка за съда, както и за нарушителя, да се разбере за какво нарушение е санкциониран, доколкото един от съществените елементи от обективната съставомерност на нарушението е пропуснато да бъде описан в актовете с процесуално значение. Съдът е в невъзможност да извърши и проверка на констатациите на АНО, доколкото такива по отношение на превоза липсват. Словесното описание на нарушението в НП е изключително противоречиво и в нарушение на чл.57, ал.1 т.5, пр. 1 от ЗАНН. В НП не са посочени обстоятелствената част никакви факти по отношение превоза и неговата начална точка, което внася сериозна и непреодолима неяснота във волята на АНО при издаване на НП. Същото се отнася и за АУАН. Съдът намира, че словесното описание на нарушението е напълно неясно, волята на АНО е неразбираема и непроследима. НП не отговаря дори на минималните изисквания за надлежно описание на нарушението, също както и АУАН, от където този порок е пренесен в НП, поради и което съдът е в невъзможност да извърши проверка и по съществото на делото. Макар и съдебният състав да констатира, че е налице несъответствие между декларираните количества стоки с висок фискален риск – слънчогледово масло и реално наличните в провереното МПС, съдът не би могъл и да се ангажира със становище по отношение дали е налице другият елемент от състава на нарушението, а именно превоз, започнал от страна в ЕС до България, доколкото тогава би подменил липсващата воля на АНО по отношение на това обстоятелство. В АУАН и НП дори няма твърдения за такъв превоз, а за „ВОП“, което не съответства на елементите от обективната съставомерност на нарушението. По изложените съображения, съдът счита, че в случая е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, което обуславя цялостна отмяна на обжалваното НП, също както това се отнася и за неспазването на материалния закон що се отнася до елементите от състава на самото нарушение, поради и което подадената жалба се явява основателна. Предвид изхода на делото искането на представителя на наказващия орган за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Искането, обективирано в жалбата за присъждане на разноски за жалбоподателя също следва да бъде оставено без уважение, доколкото от една страна не бе потвърдено в съдебно заседание при изслушване на страните в хода на съдебните прения, а от друга не са представени и доказателства и опис за направени такива. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът