Решение № 5019 от 1.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9602/2024 г.

Софийски градски съд01.08.2025 г.докладчик Стефан Кюркчиев

Диспозитив

ОСЪЖДА „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 201390740, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••••••• /с предишно наименование „Микрофинаисираща институция Джобс“ ЕАД/ и „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД, с ЕИК 200321435, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ №1 да заплатят солидарно на „АРДАСТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК 040712646, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „•••••••• и със съдебен адрес: гр. Кърджали, ул. „•••••••• – чрез адв. М. Л., на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК, във вр. чл. 53 от ЗЗД - сумата от 2 340 261, 26 /два милиона триста и четиридесет хиляди двеста шестдесет и един лева и двадесет и шест ст./ лева – представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – пропуснати ползи, дължимо за недобросъвестно упражняване на процесуални права, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.08.2024 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 201390740 и „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД, с ЕИК 200321435, да заплатят на „АРДАСТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК 040712646, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 165 614, 05 /сто шестдесет и пет хиляди шестстотин и четиринадест лева и пет стотинки/ лева - съдебни разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 5019

гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20241100109602 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК, във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АДРДАСТРОЙ“ ЕООД поддържа твърдение, че има качеството на кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ („КТБ“ АД). На 02.03.2017 г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в Търговския регистър, била обявена с вписване № 20170302121227 частична сметка за разпределение на налични суми между онези кредитори на банката, които са с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност и в която сметка ищецът бил включен с вземане за сумата от 8 341 525, 28 лева, произтичащо от Договор за срочен заем, сключен на 04.04.2014г. Съгласно посочената сметка, удовлетворяването на вземанията на ищеца било предвидено в първи ред - по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН. Излагат се твърдения, че ответниците „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, /с предишно наименование „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД, съобразно уточнителна молба вх. № 110637/15.10.2024 г./ и „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД - били оспорили включването на ищеца „Ардастрой“ ООД в първата частична сметка за разпределение, като кредитори с обезпечени вземания и оспорили поредността на удовлетворяването им. Оспорването било обективирано във възражения до Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

С Решение № 41 от 24.04.2017 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, възраженията на ответниците били уважени, като в одобрената им частична сметка за разпределение била допусната промяна, изразяваща се в изключване на сумата, предвидена за ищцовото дружество и включване на същата за удовлетворяване, но в друг ред на кредиторите – тези по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН. Именно в резултат от предизвиканата в следствие на възраженията на ответниците промяна, в одобрената частична сметка за разпределение в полза на ищеца „Ардастрой“ ООД не били разпределени никакви суми и същият фигурирал в сметката с 0 (нула) лева. Посоченото решение на УС на Фонда за гарантиране на влоговете било оспорено от ищеца, както и от други кредитори пред съда.

С Решение от 19.12.2019 г. по ч. гр. дело № 5835/2017 г. по описа на СГС била изменена одобрената частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН, като вземанията на ищцовото дружество „Адрдастрой“ ООД в размер на 8 341 525, 28 лева, вече били включени с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

При така описаната фактическа обстановка, ищецът поддържа твърдения, че ответниците са използвали превратно предоставената им процесуална възможност да подадат възражение срещу частичната сметка за разпределение пред УС на Фонда, формално възползвайки се от легитимацията си на кредитори, чиито вземания са включени в списъка на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 от ЗБН и в списъците по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН. В таза връзка ищецът поддържа доводи, че и двамата кредитори са такива с необезпечени вземания, включени в реда по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, поради което тяхното правно положение нямало да се промени по никакъв начин с изключването на ищеца от разпределението в първи ред. Ищецът релевира своите съображения, че още при подаване на възражението на ответниците срещу включването на суми за „Ардастрой“ ООД - в частичната сметка за разпределение било очевидно, че полза от тези действия би имал единствено принципалът им „Българска Банка за развитие“ ЕАД, който е едноличен собственик на капитала и на двете ответни дружества, но не и самите дружества, които са подали възражение. Подалите възражения ответни дружества, лесно били могли да предвидят, че от това поведение щяла да настъпи сигурна вреда за ищцовото дружество, тъй като можело да бъде направено обосновано предположение, че ако възраженията бъдат удовлетворени, ищцовото дружество, в качеството на кредитор или нямало да получи никакви суми от масата на несъстоятелността, или би се удовлетворило в много по-малка степен и на по-късен етап.

В исковата молба се излагат твърдения, че независимо, че със споменатото по-горе решение на СГС, постановено по ч. гр. д. № 5835/ 2017 г. била изменена одобрената от УС на Фонда сметка за разпределение на суми, ищцовото дружество претърпяло имуществени вреди, тъй като в значителен период от време – между подаването на възраженията и до момента на постановяването на посочения съдебен акт на Софийски градски съд – 19.12.2019 г. от обективна страна бил изтекъл пределно дълъг период от време, през който ищцовото дружество било възпрепятствано да получи предвидените за него суми с частичната сметка за разпределение. Излагат се доводи, че посочените вреди били именно вследствие от действията на ответниците, поради което ищецът счита, че бил налице фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че вредоносното поведение на ответниците се изразявало в подаването на възражения против включването на ищеца в изготвената частична сметка за разпределение в реда по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

Противоправният характер на поведението на ответниците се изразявала не само в това, че те само привидно са се възползвали от формално предоставеното им право на възражение (доколкото независимо от упражняването на възражението, те не можели да извлекат никакви ползи от упражняването на това право), но и в това, че била лесно предвидима тоест очевидна обективната възможност – с действията ответниците да причинят имуществена вреда на ищеца. Като се вземат предвид всички факти и обстоятелства, ищецът поддържа, че извършеното процесуално действие от ответниците било при злоупотреба с права като се позовава на съдебна практика в тази насока.

С предприетите от ответника процесуални действия по подаването на възражения срещу включването на суми за „Ардастрой“ ООД в частичната сметка за разпределение с изключване на ищеца от разпределение в първи ред – по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН, според твърденията на ищеца бил реализиран фактическият състав на процесуален деликт, регламентиран от чл. 3 на ГПК. Според ищеца, ответниците му дължали обезщетение за причинените от процесуалните им действия имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, които според ищеца били съизмерими със законната лихва върху процесната сума в размер на 8 341 525, 28 лева, изчислена за посочения период от 15.03.2017г. /датата на подаване на възраженията срещу частичната сметка за разпределение/ до 19.12.2019г. /датата на решението на СГС по ч. гр. дело № 5835/2017г./. По изчисления на ищеца, тази сума, материализираща вредата от пропусната полза, възлиза на 2 340 261, 27 лв.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, /с предишно наименование „Микрофинаисираща институция Джобс“ ЕАД/ и „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК да му заплатят солидарно сумата от 2 340 261, 27 лева – представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – пропуснати ползи, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес, ищецът моли за осъждане на ответниците, да му заплатят и направените съдебни разноски по делото.

Ответниците – „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД и „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД са депозирали самостоятелни отговори на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, в които всяко от двете дружества по отделно, но с идентични доводи оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани по съображения, подробно изложени в подадените отговори.

В своите становища, двете дружества поддържат идентични тези по допустимостта на претенцията и по нейната основателност. Оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба като недопустими, неоснователни и недоказани. Релевирани са съображения, че исковата претенция е недопустима, като погасена по давност. В тази връзка, ответниците релевират възражение за изтекла погасителна давност на претенцията, като твърдят, че правните последици на давността са се проявили в периода, следващ изтичането на пет години, от датата на подаване на възраженията от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и „ББР Микрофинансиране“ ЕАД срещу частичната сметка за разпределение - 15.03.2017г.

Оспорват твърденията на ищеца, че ответниците са използвали превратно предоставената им процесуална възможност да възразят срещу частичната сметка за разпределение пред УС на Фонда. Поддържат се доводи, че ответниците „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и „ББР Микрофинансиране“ ЕАД са подали възражение срещу частичната сметка за разпределение, за да защитят законните си интереси, в качеството им на кредитори, както и за запазване на привилегията на вземанията им, с което същите са упражнили всички, предоставени им от закона процесуални възможности за защита. Оспорват се твърденията на ищеца, че действията на ответниците по упражняване правото за запазване на патримониума, включващ собствени материални блага се основава на „формално“ възползване от право, че изключването на кредитор от първи ред, удовлетворявало само останалите кредитори от първи ред, както и твърденията за извличане на полза единствено за едноличния собственик на капитала на ответните дружества.

Оспорват се твърденията на ищеца, че ответниците са осъществили злоупотреба с процесуално право, произтичащо от защитим за обществото правен интерес и че същите са действали неправомерно. В този контекст, ответниците поддържат тезата, че защитата на материалното право в конкретния случай не само, че не противоречала на правото, а била негов израз, поради което упражнявайки го, ответниците защитавали легитимен, правно защитим, икономически и обществено обусловен интерес, който е признат чрез регламентиране на разпоредби за негова защита, една от които е и правото на възражение срещу списъците по чл. 66, ал. 3 от ЗБН.

Ответниците оспорват също и тезата на ищеца, че упражняването на право в защита на легитимен интерес съдържало елемент на противоправност, респективно, че от причинната връзка можело да се прави заключение за наличие на вина. Поддържат становището, че от страна на ответниците не била оспорена претенцията за вземане в производството пред синдика по частичната сметка за разпределение, а само реда в който следвало да бъде удовлетворено вземането на ищеца. Излагат се съображения, че деликтната отговорност обезщетявала само причинените вреди, но не и пропуснати ползи, които ищецът би могъл да реализира. В тази връзка се оспорва тезата, да е налице фактическия състав на деликт. Наред с това се сочи, че частичната сметка за разпределение, и по-конкретно правото на ищеца в проведеното производство по несъстоятелност, е било оборено и от други заинтересовани правни субекти.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства, че на 02.03.2017 г. по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ в Търговския регистър с вписване с № 20170302121227 е била обявена Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД /Н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН от 24.02.2017 г., в която ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД е било включено със сумата от 8 341 525, 28 лева.

От представеното по делото Възражение от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД с вх. № 90-0023/15.03.2017 г. /находящо се на л. 30-42 от делото/ се установява, че дружеството е подало възражение до Фонда за гарантиране на влоговете в Банките срещу изготвената частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в ТР с вписване с № 20170302121227. От съдържанието на възражението е видно, че дружеството „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е посочило, че в качеството си на кредитор на КТБ АД /н/ подава възражение срещу обявената частична сметка на основание чл. 98 от ЗБН. Качеството си на кредитор, дружеството е обосновало като кредитор, който е предявил писмено пред синдика на КТБ /н/ своите вземания с Молба за предявяване на вземания под отлагателно условие с вх. № ЗБН63-1168 от 19.06.2015 г. Посочено е, че предявените вземания на НГФ не са приети в първоначалния списък по чл. 64 ЗБН, обявен в ТР с вписване с № 20150821144252, като по отношение на тези вземания НФГ е подал възражение по чл. 66, ал. 1 ЗБН, което не е уважено в тази част. Окончателното решение на синдика е оспорено пред съда с възражение по чл. 66, ал. 3 ЗБН и вземанията са били включени в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН, обявен в ТР с вписване с № 20160514095154, както следва: вземане в размер на 13 001 047, 22 лева – с основание вложител, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН и вземане за законна лихва за забава, дължима за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията, с ред на удовлетворяване на вземанията по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Видно от съдържанието на възражението, в същото е посочено, че НГФ е кредитор, чиито вземания са включени в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН, поради което счита, че е легитимиран да предяви възражение срещу Обявената частична сметка за разпределение на по реда на чл. 98 ЗБН. В раздел II, т. 4 от възражението е посочено, че дружеството НГФ възразява срещу Обявената частична сметка за разпределение, в частта й за разпределение на суми на кредиторите с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН – сред които е и ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД с разпределена сума от 8 341 525, 28 лева, както и срещу „Аполо Инженеринг“ ООД и „Сосиете Женерал Париж“, Франция по изложени съображения в тази насока в раздел III. В посоченото възражение е обективирано искане към Фонда за гарантиране на влоговете в Банките да бъде направена промяна в Частичната сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД /н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН, обявена в ТР с вписване с № 20170302121227 като се отмени разпределението на сумата 8 341 525, 28 лева в полза на ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД, разпределена на основание договор за срочен заем от 04.04.2014 г. с ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН като сумите да бъдат разпределени в реда за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, както и в заделените суми по чл. 96 ЗБН.

От представеното по делото Възражение от „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД, ЕИК 201390740, с вх. № 90-0024/15.03.2017 г., /находящо се на л. 43-54 от делото/ се установява, че дружеството е подало възражение до Фонда за гарантиране на влоговете в Банките срещу изготвената частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в ТР с вписване с № 20170302121227. От съдържанието на възражението е видно, че дружеството „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД е посочило, че има качество на кредитор на КТБ АД /н/ и в това качество подава възражение срещу Обявената частична сметка на основание чл. 98 от ЗБН. Легитимацията си на кредитор на КТБ АД /н/, дружеството е обосновало като кредитор, който е предявил писмено пред синдика на КТБ /н/ своите вземания под отлагателно условие с Молба за предявяване на вземания под отлагателно условие с вх. № ЗБН63- 1166 от 19.06.2015 г. Посочено е, че част от предявените вземания от МФИ Джобс са включени в Списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН, обявен с вписване с № 20160514095154 и одобрен с Решение № 922/25.05.2016 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VI- 22 състав, обявено с вписване с № 20160525114921 в размер на 1855 лева с ред на удовлетворяване на вземанията по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. Останалите предявени вземания на МФИ Джобс не са приети в първоначалния списък по чл. 64 ЗБН, обявен в ТР с вписване с № 20150821144252, като по отношение на тези вземания МФИ Джобс е подал възражение по чл. 66, ал. 1 ЗБН, което не е уважено в тази част. Окончателното решение на синдика е оспорено пред съда с възражение по чл. 66, ал. 3 ЗБН и тези вземания са били включени в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН, обявен в ТР с вписване с № 20160514095154, както следва: вземане в размер на 8 452 500 лева – с основание вложител, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН и вземане за законна лихва за забава, дължима за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията, с ред на удовлетворяване на вземанията по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Видно от съдържанието на възражението, в същото е посочено, че НГФ е кредитор, чиито вземания са включени в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН, поради което счита, че е легитимиран да предяви възражение срещу Обявената частична сметка за разпределение на по реда на чл. 98 ЗБН. В раздел II, т. 6 от възражението е посочено, че дружеството МФИ Джобс възразява срещу Обявената частична сметка за разпределение, в частта й за разпределение на суми на кредиторите с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН – сред които е и ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД с разпределена сума от 8 341 525, 28 лева, както и срещу „Аполо Инженеринг“ ООД и „Сосиете Женерал Париж“, Франция по изложени съображения в тази насока в раздел III. В посоченото възражение е обективирано искане към Фонда за гарантиране на влоговете в Банките да бъде направена промяна в Частичната сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД /н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН, обявена в ТР с вписване с № 20170302121227 като се отмени разпределението на сумата 8 341 525, 28 лева в полза на „Ардастрой“ ООД, разпределена на основание договор за срочен заем от 04.04.2014 г. с ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН, както и сумите да бъдат разпределени в реда за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, както и в заделените суми по чл. 96 ЗБН.

От съдържанието на приетата като доказателство по делото Частична сметка за заделяне на налични суми между кредиторите на КТБ АД /Н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН от 24.02.2017 г. /находяща са на л. 55 от делото/ се установява, че ответното дружество „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД е било включено със сумата 834 234 лева с основание „вложител“ – като удовлетворяването на вземанията на дружеството е било предвидено в реда за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН /на ред 900066/, а ответното дружество „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е било включено със сумата 1 436 973, 72 лева с основание „вложител“ – като удовлетворяването на вземанията на дружеството е било предвидено в реда за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН /на ред 900072/.

Видно от приетото като доказателство по делото Решение № 41 от 24.04.2017 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в Банките, постановено в производство по чл. 98 и чл. 99 от ЗБН е взето решение, с което са били уважени частично възраженията с вх. № 90-0023/15.03.2017 г. от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и с вх. № 90-0024/15.03.2017 г. от „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД в частта, в която е оспорено разпределението на суми на „Ардастрой“ ООД и „Аполо Инженеринг“ ООД. С решението е одобрена частична сметка за разпределение, съставена от синдика на КТБ АД /н/, обявена в ТР на 02.03.2017 г. като са извършени следните промени: Изключени са от частичната сметка за разпределение на сумите, предвидени за „Ардастрой“ ООД с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН в размер на 3 937 015, 70 лева и посочената сума е включена с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН.

Видно от приетото като доказателство по делото Решение № 8738 от 19.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 5853/2017 г. на СГС, ТО, VI-12 състав е била изменена одобрената с Решение № 41/24.04.2017 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в Банките частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка”АД (в несъстоятелност) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН, като ищецът „Ардастрой“ ООД, ЕИК: 040712646 е включен с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН за вземания по Договор за срочен заем от 04.04.2014 г. за сумата 8 341 525.28 лв. За да постанови изменение на решението на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в Банките в мотивите си съдът е приел, че между „КТБ” АД и „Ардастрой” ООД е сключен Договор за индивидуален срочен депозит № 32199 от 05.04.2013 г. и Анекс № 1 към него от 04.04.2014 г., в изпълнение на който „Ардастрой” ООД е предоставило на КТБ АД сума в размер на 4 101 500, 01 евро с левова равностойност в размер на 8 341 525.28 лв. по банкова сметка. На 05.04.2014 г. между „Ардастрой” ООД и КТБ АД е сключен Договор за учредяване на особен залог на вземания по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) за обезпечение на вземанията на „Ардастрой” ООД в размер на главница от 4 101 500, 01 евро, ведно с лихвите по договора от 05.04.2013 г. и всички последващи анекси към същия. Предмет на договора за залог са вземания на КТБ АД от трето лице - „Енергийна финансова група”АД, произтичащи от Договор за банков кредит от 14.01.2011 г., сключен между „Енергийна финансова група”АД и банката. Договорът за залог е в писмена форма, като не е вписан в ЦРОЗ.

Кредиторът „Ардастрой” ООД е включен служебно от синдика в първоначалния списък на приетите вземания по чл.64, ал.1 ЗБН, като вложител с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН.

На 26.08.2015 г. в КТБ АД /н/ е постъпило възражение по смисъла на чл. 66, ал.1 ЗБН с вх. № 139 от „Ардастрой” ООД. Синдикът на КТБ АД /н/ се е произнесъл по направеното възражение със свое окончателно решение № ЗБН66-139/20.01.2016 г. като е преценил, че вземането поради сключения договор за залог от 05.04.2014 г. е обезпечено и е включил кредитора с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН в списъка на приетите вземания по чл. 66, ал. 7, т. 1 от ЗБН.

С Решение № 41/24.04.2017 г. (абзац 2-ри и 3-ти на стр. 35) УС на ФГВБ изключва от Частичната сметка за разпределение сумите, предвидени за „Ардастрой” ООД и постановява включването им за удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. В мотивите си, съдът е приел, че съобразно нормата на чл. 64, ал.1 от ЗБН, в срок до 30 дни след изтичането на срока по чл. 63, ал. 1 синдикът съставя списък на приетите от него вземания, в който посочва основанието и размера, с които е прието вземането, вида и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането съгласно този закон. Срещу списъка, кръга лица по чл. 66, ал. 1 ЗБН могат да направят възражение пред синдика, като след окончателното му решение по ал. 4 възниква правото им на жалба по ал. 6, като съдебното решение има правни последици съответни на решението по чл. 694 ТЗ. В мотивите към решението, съдът е приел, че поради обстоятелството, че срещу привилегията не е било подадено възражение, то при преценка на реда на вземането, извършващо се със сметката за разпределение, могат да се вземат само нововъзникнали факти, каквито в случая не се е твърдяло да са настъпили. Поради изложените мотиви, съдът е приел, че вземането на „Ардастрой“ ООД в размер на 8 341 525, 28 лв. следва да се разпредели с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН. Решението на СГС по ч.гр.д. № 5853/2017 г. на СГС, ТО, VI-12 състав е влязло в законна сила на 19.12.2019 г. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, се установява, че законната лихва върху самата от 8 341 525, 28 лева за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г. е в размер на 2 340 261, 26 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК, във вр. с чл. 53 от ЗЗД.

За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Съгласно чл. 3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Предявен е деликтен иск по специалния състав на чл. 3 ГПК и противоправното поведение представлява злоупотреба с права - съзнателно упражняване на субективни права, за които страната знае, че не притежава, с цел нанасяне на увреда, като недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия /в случая ищецът/, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в доказателствена тежест пострадалия.

Спорно в конкретния казус е в какво се изразява недобросъвестното упражняване на правото на възражение. Съгласно чл. 3 от ГПК, участниците в съдебното производство лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. По аргумент от сочения текст недобросъвестното упражняване на права е основание за ангажиране на отговорност за вреди като на общо основание подлежат на обезщетяване всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.

В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че вредоносното поведение на ответните дружества се изразява в подаването на възражения против включването на ищеца в изготвената частична сметка за разпределение в реда по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН (където се удовлетворяват привилегированите кредитори), в резултат на което вземането на ищеца е било отнесено за удовлетворяване като хирографарен кредитор по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, поради което е останало неоснователно неизпълнено в посочения в исковата молба период от време.

Съгласно установената практика на ВКС, съдържаща се в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г.о., Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г.о., ГК и др.) ВКС се приема, че съществуването или не на евентуалното субективно право, в защита на което се упражняват процесуални права, съответно - евентуална грешка на страната в преценката й дали правото съществува, не е достатъчно за да обоснове злоупотреба с права. Конституционно право на всички граждани е да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Изключението - при злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, изисква съзнаване, че претендираните права не съществуват, което представлява недобросъвестност, която следва да се докаже от ищеца.

Принципно подаването на възражение срещу Одобрената частична сметка за разпределение в полза на ищеца „Ардастрой“ ООД не сочи автоматично на недобросъвестно упражняване на права, доколкото инициирането на съответното процесуално действие е извършено за защита на субективни права и интереси, които страната счита да са нарушени или застрашени. Злоупотреба с право е налице при превратното им упражняване с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други - аргумент от чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България.

В настоящия случай, ищцовото дружество твърди, че нанесената му вреда се съизмерява със законната лихва върху главницата, която е било възпрепятствано да получи в периода от 15.03.2017 г. (датата на подаване на възраженията срещу частичната сметка за разпределение) до 19.12.2019 г. - датата на решението на СГС по ч.гр.д. № 5835/2017 г., поради неоснователното оспорване от ответниците на включването му в изготвената частична сметка за разпределение по реда на чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

Няма спор между страните по делото, че ищецът е има качеството на кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и е бил включен в обявената на 02.03.2017г. (с вписване № 20170302121227 в Търговския регистър) частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на банката с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН със сумата от 8 341 525, 28 лева, произтичаща от договор за срочен заем от 04.04.2014 г. Не е спорно също така, че удовлетворяването на вземанията на ищеца е било предвидено в първи ред - по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

От събраните доказателства по делото се установи, че ответниците са оспорили включването на ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД в частичната сметка за разпределение – в качеството им на кредитори с обезпечени вземания като са оспорили поредността на удовлетворяването им, за което са подали възражение с вх. № 90-0023/15.03.2017 г. и възражение с Вх. № 90-0024/15.03.2017г. до Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В резултат от подадените възражения е било постановено решение № 41 от 24.04.2017 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което подадените възражения са били уважени и в одобрената от Управителния съвет на ФГВБ частичната сметка за разпределение е била допусната промяна, изразяваща се в изключване на сумата, предвидена за ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД и включването на същата за удовлетворяване в реда на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН. Като последица от това, в одобрената частична сметка за разпределение в полза на ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД не са били разпределени никакви суми.

От събраните доказателства по делото се установи също така, че във връзка с подадена жалба пред СГС е било образувано ч.гр.д. № 5853/2017 г. на СГС, ТО, VI-12 състав, по което е било постановено решение № 8738 от 19.12.2019г., с което съдът е изменил одобрената с Решение № 41/24.04.2017 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в Банките Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН, като ищцовото дружество е било включено с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН на вземания на „Ардастрой“ ООД по Договор за срочен заем от 04.04.2014 г. сумата 8 341 525.28 лв.

В конкретната хипотеза, настоящият състав намира, че от събраните доказателства по делото се установи, че е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на ответниците чрез подаване на възражения срещу одобрената частична сметка и изключването на ищеца от разпределението му като кредитор в първи ред по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

По делото се доказа, че ответните дружества „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и „ББР Микрофинансиране“ ЕАД /с предишно наименование „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД/ са кредитори, чийто вземания са били включени за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБВ – т.е. като кредитори с необезпечени вземания. Именно, поради качеството им на кредитори с необезпечени вземания, които са предвидени с ред за удовлетворение на вземанията по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, то в случай на уважаване на подадените от тях възражения и изключването на ищеца от разпределението му като кредитор в първи ред по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН не би настъпила промяна в правното положение на ответните дружества, респ. същото не би се подобрило. В този смисъл - дори и да се приеме, че вземането на ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД ще бъде изключено с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН, този факт не би променил правното положение на ответните дружества, поради обстоятелството, че сумите, които са определени в оспорената от ответниците частична сметка, ще бъдат разпределени за удовлетворяване на останалите кредитори от първи ред и съответно и от тях не би се заделила някаква част за възразилите, които са с необезпечени вземания по реда на чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН.

В хипотезата, при която включено вземане в частична сметка за разпределение с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН бъде извадено и включено с поредност по т. 4 на чл. 94, ал. 1 от ЗБН, полза могат да извлекат останалите кредитори от първи ред, поради обстоятелството, че освободената сума ще увеличи пропорционално размера на тяхното удовлетворение. Посоченото обстоятелство е ирелевантно за кредиторите с ред на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, поради това, че същите ще трябва да се конкурират и с други кредитори от този ред и следователно биха се удовлетворили в по-малка степен. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че още при подаването на възраженията от ответниците срещу включването на ищцовото дружество „Ардастрой“ ООД в частичната сметка за разпределение с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН, ответните дружества са били наясно, че вреда от това със сигурност ще настъпи за ищеца, който в тази хипотеза или не би получил нищо от масата на несъстоятелността или ще се удовлетвори в по-малка степен и на по-късен етап.

На следващо място, по делото безспорно се установи, че във връзка с депозираните възражения от ответното дружество и постановеното решение № 41 от 24.04.2017 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което е била извършена промяна на одобрената частична сметка и подадена жалба от ищеца е постановено решение № 8738 от 19.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 5853/2017 г. на СГС, ТО, VI-12 с-в, с което е била изменена одобрената с решение на УС на ФГВБ частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ”АД (н) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН и вземането на ищеца е включено отново с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

По изложените съображения, съдът приема за установено по делото кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Установено е наличието на извършено деяние от ответните дружества, изразяващо се в подаването на възражения против включването на ищеца в изготвената частична сметка за разпределение в реда по чл. 94, ал. 1, т.1 от ЗБН, в резултат на което вземането на ищеца е било отнесено за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, поради което е останало неизпълнено в посочения период от време от 15.03.2017 г. – датата на подаване на възраженията срещу частичната сметка за разпределение до 19.12.2019г. – датата, на постановяване на решението на СГС, с което същата е изменена.

На следващо място, съдът намира, че извършеното деяние е противоправно, доколкото се установи по делото, че ответните дружества само формално и в този смисъл недобросъвестно са се възползвали от предоставеното им право на възражение, при положение, че в резултат от упражняването му за същите не би се променило правното им положение /респ. не биха извлекли своя полза/, но биха причинили вреда на друг - в случая на ищцовото дружество. Доколкото, както вече бе изложено от настоящия състав, в случаите, когато участниците в дадено производство упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други - в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, то съдът намира, че в конкретната хипотеза е налице фактическият състав на процесуалния деликт по чл. 3 ГПК.

Вината, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, като съдът намира, че по делото от страна на ответниците не е осъществено обратното доказване - оборването на законоустановената презумпция за виновност.

На следващо място, по делото се установи, че вследствие на предприетите от ответните дружества действия по подаване на възражения против включването на ищеца в изготвената частична сметка за разпределение в реда по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН, ищецът е претърпял имуществени вреди. Претърпените вреди от ищцовото дружество се съизмеряват със законната лихва върху главницата, която е било възпрепятствано да получи в периода от 15.03.2017 г. (датата на подаване на възраженията срещу частичната сметка за разпределение) до 19.12.2019 г. - датата на решението на СГС по ч. гр. д. № 5835/2017г., поради неоснователното оспорване от ответниците.

По делото е доказан и размерът на имуществените вреди от неоспореното и прието по делото заключение на вещото лице по изготвената съдебно- икономическа експертиза, от което се установи, че размерът на законната лихва за периода от 15.03.2017 г. – датата на подаване на възраженията срещу частичната сметка за разпределение до 19.12.2019 г. - датата на постановеното решение на СГС по ч.гр.д № 5835/2017г. върху сумата от 8 341 525, 28 лева е 2 340 261, 26 лева.

В тази връзка и предвид обстоятелството, че исковата претенция е предявена в размер на сумата от 2 340 261, 26 лева /съобразно допуснато в о.с.з., проведено на 20.02.2025 г. изменение на иска/ съдът намира, че предявеният иск е изцяло доказан и следва да се уважи в пълен размер.

Предвид основателността на исковата претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата на основание чл. 86 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира, че върху присъденото обезщетение се дължи и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 19.08.2024 г., до окончателното му изплащане.

От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелство се установи, че е налице и пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение на ответниците и настъпилата вреда, която е пряка и непосредствена и се състои в това, че в случай, че не е предприето оспорване на правата на ищеца от страна на ответниците, не би настъпила и вредата, изразяваща се в пропусната полза от разполагане със средствата в процесния период от време, като закономерно тяхно следствие. Съдът намира, че тъй като в конкретната хипотеза вредите са причинени и от двете ответни дружества, които са сезирали органа – УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, съгласно която, когато вредите са причинени от неколцина, те отговарят солидарно. В конкретния случай, всеки един от тях се явява причинител на вредата, от което произтича и солидарната им отговорност.

Възражението на ответната страна за погасяване на исковата претенция по давност, съдът намира за неоснователно.

Спорното вземане се претендира на основание влязло в сила решение на съда по ч.гр.д. № 5835/2017г. от 19.12.2019 г., с което са отхвърлени възраженията на ответниците и е възстановена позицията на ищеца като кредитор от първи ред - по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН, от което следва, че претърпяната вреда от ищеца „Ардастрой“ ЕООД се основава върху съдебното решение, установяващо факта на настъпване на вредата и противоправното поведение на ответниците. Това е така, защото именно към момента на влизане в сила на решението твърдените незаконосъобразни действия на ответниците, като източник на увреждане, са установени с влязъл в сила съдебен акт. Следователно, давността по чл. 114 във вр. с чл. 110 ЗЗД е започнала да тече от влизане в сила на решението на съда по ч. гр. д. № 5835/2017 г. по описа на СГС, VI-12 състав от 19.12.2019 г., с което са отхвърлени възраженията на ответниците. Процесното вземане се погасява с общата петгодишна давност - арг. чл. 110 ЗЗД. От влизане в сила на решението по ч. гр. д. № 5835/2017 г. от 19.12.2019 г. на СГС, VI-12 състав на 19.12.2019 г., до предявяването на настоящия иск - 19.08.2024 г. не е изтекъл общият петгодишен срок и искът не е погасен по давност.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правни спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски.

Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в настоящото производство в общ размер на сумата от 165 614, 05 лева, от които: 93 610, 45 лева за заплатена държавна такса, сумата от 300 лева - депозит за изготвяне на експертиза и сумата от 71 703, 60 лева – адвокатско възнаграждение.

По делото са приложени надлежно изготвени банкови документи за извършени плащания на направените разноски, поради което съдът намира, че ответниците следва да заплатят на ищец, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 165 614, 05 лева - съдебни разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

Цитирани разпоредби

36