Решение № 26 от 16.2.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 185/2023 г.

производството на нови напорни HDPE тръби PN 10. Установява, че стойността на доставените тръби през 2016 г. е 79 939 лв. без ДДС, а стойността им през 2018 г. посочена по - горе се явява остатъчна стойност поради неправилно съхранение, в резултат на което тръбите са станали негодни за употреба по предназначение за вграждане във водопроводни инсталации PN 6. Съгласно разпоредбата на чл. 324 от ТЗ купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията да уведоми незабавно продавача и ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. В ТЗ не са уредени отношенията между страните по сделката при възражение от страна на купувача за несъответствие на стоката с предмета на сделката, но тъй като страните по спора са търговци на основание чл. 288 ТЗ по неуредените в този закон въпроси свързани с търговските сделки се прилагат общите правила на ЗЗД за неизпълнението на договорите. Съгласно разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД в случаите, когато продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. При договор за продажба отговорността за недостатъци по чл. 195 ЗЗД се носи от продавача за явни или скрити недостатъци, които съществено намаляват стойността на вещта или нейната годност за обикновена употреба и съществуват по време на сключване на договора за продажбата, но са били явни или скрити. Именно за това в разпоредбите на чл. 324 от ТЗ и чл. 194 ал. 1 ЗЗД е предвидено, че след като приеме вещта купувачът следва да я прегледа и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци и ако не направи това се приема, че вещта е одобрена от купувача. Следва да се посочи също, че за реализиране на отговорността за недостатъци продажба на движими вещи са предвидени кратки 6 - месечни срокове от предаване на вещта на купувача по аргумент от чл. 197 ЗЗД, след изтичане на които се погасяват исковете за недостатъци на вещта. При съобразяване на представените по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните може да се направи обоснован извод, че между страните е сключен на 15.04.2016 г. договор за продажба след изработката им на конкретно посочени изделия от полиетанол, възложени от въззивното дружество, някои от които е следвало да се изработят по проект на възложителя, като страните са договорили подробно конкретните параметри на всеки от продуктите, тяхното количество, единична и обща цена, срокове за изпълнение на задълженията на страните по договора. Безспорно се установи по делото, че при заплатени на 18.04.2016 г. авансово 114 002, 30 лв. с ДДС по договора въззивното дружество е получило на 22.04.2016 г. и 25.04.2016 г. 1 551, 4 м. тръби на обща стойност 96 032, 30 лв. с ДДС и в срока по чл. 6 от договора същото не е направило писмено изявление за несъответствие на получените тръби с предмета на договора. Установява се, че тръбите отговарят по параметри и количество на тези, посочени в договора между страните и липсват доказателства същите да са страдали от явни или скрити недостатъци, които да са попречили на купувача да ги ползва по тяхното предназначение. Налице са условията на чл. 324 от ТЗ и стоката, получена от въззивното дружество през 2016 г. следва да се счита одобрена от същото като съответстваща на изискванията с оглед предмета на сделката. При съобразяване в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по приетата СТЕ, съдът приема за доказано по делото възражението на въззиваемото дружество, че част от доставените тръби на въззивното дружество тръби и други тръби, установени с помощта на СТЕ в общ размер на 1 113 м. са получени от въззиваемото дружество през м. VІІ 2018 г. във връзка с водените преговори между страните за производство на други напорни канализационни тръби, но само като материал, тъй като са били негодни към този момент за ползването им по предназначение поради неправилно съхранение, както и негодни за влагане за производство на други напорни тръби със същото предназначение. Не се доказа, тежестта за което е върху въззивното дружество приемането на тръбите през м. VІІ 2018 г. да е в резултат на направено своевременно възражение от въззивното дружество за неизпълнение на договора между страните във връзка с качеството или други параметри на стоката в каквато насока са твърденията в ИМ. След като доставената стока е приета от въззивното дружество в качеството на купувач в полза на същото не е възникнало право през м. VІІ 2018 г. или в по-късен момент да иска връщане на платената продажна цена на полученото количество тръби 1 551, 4 м. и ирелевантно се явява обстоятелството, че част от това количество, което е значително по-малко е върнато на по-късен етап като материал поради неправилното му съхранение повече от две години с оглед водени преговори за друг договор между страните. Недоказани са и твърденията на въззивното дружество, че страните са постигнали съгласие за връщане на сумата при получаване на тръбите, доказателство за което е извършено частично плащане от страна на въззиваемото дружество, тъй като от представените по делото писмени доказателства се установява, че заплатената през 2020 г. парична сума от въззиваемото дружество съставлява неусвоен аванс по договора между страните с оглед едностранното му прекратяване от страна на въззивното дружество с писмено изявление от 18.05.2020 г.. Правилно и законосъобразно като е съобразил твърденията в ИМ и петитума на предявения иск, основани на неизпълнение на договора между страните от 2016 г., първоинстанционият съд е приел, че не следва да обсъжда подробно налице ли са неуредени отношения между страните във връзка с преддоговорните отношения между тях през 2018 г., тъй като не е сезиран с иск на това основание. При тези правни изводи въззивният съд приема, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил като недоказан по основание и поради това неоснователен предявения иск с правно основание чл. 195 от ЗЗД за сумата от 96 002, 30 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ – 06.10.2021 г. до окончателното заплащане на вземането. С оглед недължимостта на вземането за главницата в полза на въззивното дружество не е възникнало парично вземане към въззиваемото дружество в претендирания размер, поради което искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД също са явява недоказан по основание и поради това неоснователен. С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че решението на ОС Габрово се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед отхвърляне на въззивната жалба на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 8 330 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Съдът