Решение № 890 от 1.7.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Делото е образувано по искова молба от „Гама проект“ АД – гр. Габрово против Национална агенция за приходите, с цена на иска 477 225.36 лева, като се претендират имуществени вреди в размер на 92878.36 лева за периода от 22.03.2024 година /датата на продажба на недвижим имот, респ. плащане за задължения към НАП, до 01.04.2025 година – датата на депозиране на исковата молба в ТД на НАП – Велико Търново, и пропуснати ползи в размер на 384347 лева за периода от 22.03.2024 година /датата на продажба на недвижим имот, респ. плащане за задължения към НАП, до 01.04.2025 година – датата на депозиране на исковата молба в ТД на НАП – Велико Търново, причинени от Разпореждане изх. № С240007-137-0000898 от 02.02.2024 година на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, касаеща отказ за отписване поради изтекла абсолютна давност на публични задължения до 31.12.2023 година в размер на 92878.36 лева, отменено с Решение № 848 от 24.06.2024 година по адм. дело № 96/2024 година на Административен съд – Габрово, както и лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите /искова молба на л. 2-4 и молба на л. 36 от делото/. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В исковата молба се навеждат доводи, че сумата от 92878.36 лева се явява недължимо внесена, което представлява вреда за ищцовото дружество, тъй като, ако публичният изпълнител беше приложил правилно закона и беше отписал горепосочената сума от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, то тя би постъпила в патримониума на ищцовото дружество при продажбата на имотите. Относно сумата от 384347 лева се сочи, че същата представлява пропуснати ползи за ищцовото дружество вследствие незаконосъобразния отказ на публичен изпълнител да отпише погасени по давност задължения, за да може ищцовото дружество да рефинансира задълженията си и да продължи дейността си; с обявяване на имотите на публична продан, ищцовото дружество е било принудено да продаде всичките си имоти на „Балеви груп 97“ ООД, притискано от описаните по-горе обстоятелства. В открито съдебно заседание ищцовата страна „Гама проект“ АД – гр. Габрово се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се исковата молба, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 158-159/. Претендира се присъждане на разноски в размер на 50 /петдесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса. Ответната страна Национална агенция за приходите е депозирала отговор на исковата молба /л. 66-69/, в който се навеждат доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковата претенция; по отношение на претенцията за нанесени имуществени вреди в размер на 92878.36 лева се навеждат доводи, че исковата претенция е опит за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, предвид потвърден от съда отказ за възстановяване на сумата; относно претендираните пропуснати ползи в размер на 384347 лева се сочи, че същите не са вследствие на предприети действия по принудително изпълнение – към момента на плащане на горепосочената сума, производството по принудително изпълнение е било спряно предвид поетия от длъжника в лицето на ищцовото дружество ангажимент да погасява всеки месец 20 на сто от размера на дълга, а оспорванията на Решение № 3 от 31.01.2024 и Решение № 26 от 21.02.2024 година, и двете на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, са били висящи пред Административен съд – Габрово, т.е. към датата на продажба на имотите, по изпълнителното дело не са предприемани действия, които да бъдат възприети от длъжника като принуда да се разпореди с имуществото си; твърдяната пропусната полза се дължи изцяло на действията на длъжника, който се е разпоредил с имоти, върху които е била наложена възбрана; предвид множеството неуспешно приключили тръжни процедури /липса на наддавателни предложения/ не може да се направи преценка реална ли е сделката по продажбата им или с нея се цели облагодетелстване на длъжника, който с процесната искова молба претендира разликата между получената при продажбата цена и размера на данъчната оценка на имотите. Ответникът навежда доводи и за недоказаност на претенцията в тази ѝ част и по размер, предвид това, че дружеството е продало 14 недвижими имота, а на публична продан са били изнасяни малка част от продадените имоти, поради което не може да се приеме, че вследствие на действията на публичен изпълнител ищцовото дружество е било принудено да продаде цялото си имущество на цена, по-ниска от пазарната; визираната продажба не е била извършена принудително, без да е налице воля от страна на дружеството; сумата, разпределена за погасените по давност задължения, е платена доброволно, а разпореждането за разпределение не е било обжалвано и е влязло в сила. Прави се искане за оставяне на исковата молба без разглеждане, респ. за отхвърляне като неоснователна и недоказана. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски. В открито съдебно заседание ответната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се исковата молба и се поддържа подаденият отговор, поддържа се искането по същество, заявено в отговора, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 162-163/. По повод на претенцията за присъждане на разноски, се представя списък /л. 154/. Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на претенцията по основание и размер, поради което намира, че исковата молба следва да бъде отхвърлена. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: За събиране на публични задължения на ищцовото дружество „Гама проект“ АД – гр. Габрово е образувано изпълнително дело № 7020001671/2002 година по описа на ТД на НАП – Велико Търново, представено по делото в оригинал, по което са били предприети действия по обезпечаване на дълга и по принудителното му събиране. Със Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С230007-111- 0003725 от 21.12.2023 година, на 16.02.2024 година е насрочен търг за продажба на имотите, описани в съобщението 6 /шест/ вещи, представляващи сгради, на посочени в съобщението тръжни цени /л. 70-71/. Съобщението е връчено по електронен път на 23.12.2023 година. Насроченият търг е втори по ред, след проведен търг с тайно наддаване, обявен със Съобщение № С220007-111-0000849 от 15.03.2022 година, приключил с Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване с изх. № С220007-102-0001 149 от 29.04.2022 година при липса на подадени наддавателни предложения. Действията по насрочване на търга са обжалвани пред Директора на ТД на НАП - Велико Търново, който с Решение № 3 от 31.01.2024 година е потвърдил същите /л. 72-74/. Решението е обжалвано пред Административен съд – Габрово, който с Решение № 553 от 17.04.2024 година по адм. дело № 84/2024 година отхвърля жалбата на ищцовото дружество като неоснователна /л. 76-77/. Същевременно, с жалбата срещу действията на публичния изпълнител по насрочване на търга е направено и възражение за давност по отношение на част от задълженията на дружеството. С Разпореждане с изх. № С240007-137-0000898 от 02.02.2024 година Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Габрово е отказал погасяване /прекратяване събирането поради изтекла погасителна давност на вземанията/ на задълженията по давност. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на НАП - Велико Търново, който с Решение № 26 от 21.02.2024 година е отменил разпореждането по отношение на задълженията по т. 55, 56 и 57 от разпореждането и е върнал преписката на публичния изпълнител за предприемане на действия по компетентност, а в останалата част е оставил жалбата без уважение /л. 93-97/. В процеса на оспорване на Разпореждане с изх. № С240007-137-0000898 от 02.02.2024 година главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Габрово ищцовото дружество е подало Заявление с вх. № С240007-000-0071868 от 12.02.2024 година, с което е поискало спиране на принудителното изпълнение по делото във връзка с провеждане на търг с тайно наддаване, насрочен за 16.02.2024 година, като с искането си дружеството е внесло 20 на сто от общия размер на публичните задължения по изпълнителното дело и е заявило, че ще заплаща всеки месец 20 на сто от размера на дълга /л. 98/. Към заявлението е приложено платежно нареждане за плащане на сума в размер на 44 753.94 лева по сметката на НАП /л. 98, гръб/. С Разпореждане за спиране на принудително изпълнение на основание чл. 222а, ал. 1 от ДОПК с изх. № С240007-026-0006918 от 12.02.2024 година принудителното изпълнение на непогасените към 12.02.2024 година публични задължения на длъжника е спряно /л. 99-108/. С Протокол с изх. № С240007-026-0006936 от 12.02.2024 година е спряно провеждането на търг с тайно наддаване, обявен със Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. С230007-111-0003725/21.12.2023 година и е издадено Съобщение за спиране на продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С240007-168-0000021/12.02.2024 година /л. 109-110/. Внесената от ищцовото дружество сума е разпределена по изпълнителното дело с Разпореждане за разпределение с изх. № С240007-125-0062769/23.02.2024 година /л. 111-114/. Обжалвано по административен ред, разпореждането е потвърдено с Решение № 38/18.03.2024 година на Директора на ТД на НАП - Велико Търново /л. 116-117/, жалбата срещу което решение е оставена без уважение с Решение № 1065/12.08.2024 година по адм. дело № 136/2024 година по описа на Административен съд – Габрово. С Решение № 848/24.06.2024 година по адм. дело № 96/2024 година по описа на Административен съд – Габрово /л. 124-125/ е отменено Решение № 626/21.02.2024 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което частично е потвърдено Разпореждане с изх. № С240007-137-0000898/02.02.2024 година, като в мотивите си съдът е приел, че процесните задължения са погасени с изтичане на абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което преписката е върната на териториалния директор за ново произнасяне, като в изпълнение на съдебното решение е издадено Решение № 95/15.07.2024 година на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което разпореждането за давност е отменено в оспорената част и преписката е върната на публичния изпълнител за предприемане на действия по компетентност, съобразно мотивите на решението /л. 127-129/. На 22.03.2024 година ищцовото дружество „Гама Проект“ АД се е разпоредило с възбранените недвижими имоти, като сума в размер 113507.14 лева е наредена от купувача „Балеви Груп 97“ ООД по сметка на НАП за погасяване на публичните задължения на дружеството. Сумата е разпределена за задълженията по изпълнителното дело с Разпореждане за разпределение с изх. № С240007-125-0095294/22.03.2024 година /л. 130-138/. Разпореждането е връчено на 22.03.2024 година по електронен път, не е обжалвано и е влязло в сила. С Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С240007-035-0143563/25.03.2024 година изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 168, т. 1 от ДОПК – поради заплащане на публичните задължения /л. 139-140/. Разпореждането е връчено по електронен път на 25.03.2024 година. С Молба от 20.09.2024 година ищцовото дружество е поискало от публичния изпълнител да му бъде възстановена сума в размер на 92 878.36 лева /л. 141/. С писмо с изх. № С240007-178-0019361/27.09.2024 година публичният изпълнител е отказал възстановяване на сумата /л. 142-143/. Волеизявлението на публичния изпълнител е обжалвано по административен ред, като с Решение № 124/15.10.2024 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново жалбата е оставена без уважение /л. 145-146/, като е прието е, че сумата е платена доброволно, а не вследствие на реализация на имущество на длъжника в производство по принудително изпълнение и преди произнасяне на съда по адм. дело № 96/2024 година по описа на Административен съд - Габрово, по което спорът относно давността е висящ и докато принудителното изпълнение е спряно от публичния изпълнител по реда на чл. 222а от ДОПК. С постъпилата сума са погасени всички задълженията по изпълнителното дело и същото е прекратено с разпореждане от 25.03.2024 година, на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, вр. чл. 168, т. 1 от ДОПК. Решение № 124/15.10.2024 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е обжалвано пред Административен съд Габрово, като с Решение № 1591/19.12.2024 година по адм. дело № 406/2024 година на Административен съд - Габрово жалбата на ищцовото дружество е отхвърлена. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 19 от ЗНАП. По силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 19 от ЗНАП Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им /ал. 1/; обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна; когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение /ал. 2/; отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани /ал. 3/. Искът е предявен пред компетентен съд предвид разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което са органите, от чиито незаконосъобразни действия и незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от ЗНАП/. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗНАП дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 19 от ЗНАП. Във връзка с изискването на чл. 19, ал. 2 от ЗНАП съгласно която разпоредба обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна, следва да се отбележи, че ДОПК съдържа специална правна уредба за защита срещу принудително изпълнение, която дерогира общата уредба на оспорване на индивидуални административни актове по АПК. В дял четвърти, Глава двадесет и седма от ДОПК е регламентирано особено производство за установяване на незаконосъобразност на действията, бездействията и актовете на публичните изпълнители, като тяхната законосъобразност се проверява, респ. незаконосъобразността им се установява задължително и първо по административен ред – по аргумент от нормата на чл. 267 ДОПК, а след провеждане на административното производство е допустимо и съдебно производство. В случая не се установява да е спорно между страните, че е налице първата от посочените по-горе предпоставки – незаконосъобразен акт, а именно Разпореждане изх. № С240007-137-0000898 от 02.02.2024 година на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, касаеща отказ за отписване поради изтекла абсолютна давност на публични задължения до 31.12.2023 година в размер на 92878.36 лева, отменено с Решение № 848 от 24.06.2024 година по адм. дело № 96/2024 година на Административен съд – Габрово. Относно имуществените вреди в размер на 92878.36 лева съдът приема следното: Платената на 22.03.2024 година сума в размер на 113507.14 лева с наредител „Балеви груп 97“ ООД – купувач съгласно нотариален акт № 82 от 22.03.2024 година /л. 611-614 от класьор № 9 от ИД/ е платена доброволно от трето лице – купувач, а не е вследствие на предприето принудително изпълнение. Видно от Разпореждане с изх. № С240007-125-0095294/22.03.2024 година на Главен публичен изпълнител, постъпилата сума е разпределена за задължения, които впоследствие са били признати за погасени по давност. Дружеството е имало възможност да оспори разпределението на сумата по реда на чл. 266 от ДОПК, но не е сторило това, поради което разпореждането е влязло в сила. Към момента на постъпване и разпределение на горепосочената сума производството по принудително изпълнение е спряно и правният спор относно законосъобразността на Разпореждане с изх. № 240007-137-0000898/02.02.2024 година е висящ пред Административен съд Габрово. Към момента на произнасяне на съда с Решение № 848/24.06.2024 година по адм. дело № 96/2024 година задълженията не фигурират в данъчно-осигурителната сметка на дружеството-ищец, тъй като са погасени чрез плащане, като в случая е намерила приложение разпоредбата на чл. 174 от ДОПК, съгласно която не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173, каквито са конкретните задължения, погасени с посочената сума. Без произнасяне с окончателен съдебен акт относно спорния въпрос за изтекла абсолютна давност на публични задължения до 31.12.2023 година в размер на 92878.36 лева, дружеството-ищец само е предприело действия по продажба на част от имотите си, като е постигнало договорка с купувача в лицето на „Балеви груп 97“ ООД за заплащане от купувача на всички дължими от продавача публични задължения по процесното изпълнително дело, изрично посочени в сключения нотариален акт в размер на 134174.23 лева. Предвид гореизложеното, не може да се приеме, че дружеството е претърпяло вреда в размер на 92878.36 лева вследствие на отмененото Разпореждане изх. № С240007-137-0000898 от 02.02.2024 година на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, касаеща отказ за отписване поради изтекла абсолютна давност на публични задължения до 31.12.2023 година в размер на 92878.36 лева. Относно претенцията за пропуснати ползи в размер на 384347 лева съдът приема следното: Не може да се приеме, че твърдяните пропуснати ползи в посочения размер са вследствие на предприети действия по принудително изпълнение. Към момента на сключване на нотариален акт № 82 от 22.03.2024 година /л. 611-614 от класьор № 9 от ИД/ производството по принудително изпълнение е било спряно, предвид заявения от длъжника ангажимент за ежемесечно погасяване на 20 на сто от размера на дълга, а оспорванията на Решение № 3/31.01.2024 година и Решение № 26/21.02.2024 година, и двете на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, са били висящи пред Административен съд – Габрово, т.е. към датата на продажбата на имотите по изпълнителното дело не са били предприемани действия, които биха могли да бъдат възприети от длъжника като принуда да се разпореди с имуществото си. Извършената продажба, договорената цена и начинът на заплащането ѝ са в резултат изцяло на действията на длъжника по изпълнителното дело, който се е разпоредил с имоти, върху които е била наложена възбрана, поради което е недопустимо длъжникът да черпи права и изгоди от собственото си противоправно поведение. Основателно е направеното от ответната страна възражение, че доколкото по изпълнителното дело са налице доказателства, че имотите на ищцовото дружество са били предмет на множество тръжни процедури, приключвали неуспешно поради липса на наддавателни предложения, поставя се под съмнение реалността на сделката по продажбата им /не от гледна точка на формата на извършване, а от гледна точка на изявената воля/ или с нея се преследва едно бъдещо евентуално облагодетелстване на длъжника, който в настоящото производство претендира разликата между получената при продажбата цена и размера на данъчната оценка на имотите. Тук следва да се отбележи и несъстоятелността на заявеното в исковата молба, че ищцовото дружество е било принудено да се разпореди с цялото си имущество на цена, по-ниска от пазарната - видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на № 82 от 22.03.2024 година, ищцовото дружество е продало 14 /четиринадесет/ недвижими имота, данъчната оценка на които е в общ размер на 933225.50 лева, като в нотариалния акт е записано, че с получената сума по продажбата се погасяват задължения, които „Гама Проект“ АД има към купувача „Балеви Груп 97“ ООД, задълженията към НАП, както и задължения по изпълнителни дела, образувани при ЧСИ, за обезпечаването на които са били вписани възбрани. Видно от Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С230007-111-0003725/21.12.2023 година, предмет на разглеждане по адм. д. № 84/2024 година по описа на Административен съд Габрово, на публична продан са били изнесени малка част от продадените имоти - фигуриращите под № 1, 2, 6, 8, 12 и 14 от нотариалния акт. И тук следва да се посочи, че без произнасяне с окончателен съдебен акт относно спорния въпрос за изтекла абсолютна давност на публични задължения до 31.12.2023 година в размер на 92878.36 лева, респ. размер на задълженията, в случай на основателност на възражението за изтекла абсолютна давност, дружеството-ищец само е предприело действия по продажба на част от имотите си, като е постигнало договорка с купувача в лицето на „Балеви груп 97“ ООД за заплащане от купувача на всички дължими от продавача публични задължения по процесното изпълнително дело, изрично посочени в сключения нотариален акт в размер на 134174.23 лева. Дори и да се приеме, че са налице пропуснати ползи в претендирания размер от на 384347 лева, представляващ разликата между данъчната оценка на имотите и продажната им цена, то връзката между отмененото Разпореждане изх. № С240007-137-0000898 от 02.02.2024 година на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, касаеща отказ за отписване поради изтекла абсолютна давност на публични задължения до 31.12.2023 година в размер на 92878.36 лева, и посочената разлика, претендирана като пропуснати ползи, не е пряка, а е опосредена от сключения от ищцовото дружество нотариален акт за покупко-продажба. След като претендираната от ищеца вреда произлиза от друг източник, а не директно от административния деликт, държавата в лицето на НАП не дължи обезвреда за тази вреда и този извод сам по себе си е достатъчен за отхвърляне на предявения иск за обезвреда на претърпяната вреда. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 година по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си и тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за увеличаване имуществото и не може да почива на логическо предположение за закономерното настъпване на евентуално увеличение. В случая ищецът, противно на така даденото тълкуване, основава претенцията си за пропуснати ползи именно на базата на закономерности и житейски очаквания, без оглед на конкретните факти от значение за сключения нотариален акт за покупко-продажба. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи, а в процесния случай това не се доказа. Ако и да е налице първата законова предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт, то не са налице другите елементи от фактическия състав - причинени вреди в пряка причинна връзка от отменения акт. След като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорните задължения - за заплащане на лихва върху главното задължение и за заплащане на разходите по повод воденото съдебно производство. При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и своевременно направено искане, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в претендирания от страната размер на 500 /петстотин/ лева, който размер не е прекомерен предвид чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, съдът