Решение № 2135 от 7.11.2018 г. на Административен съд - Варна по дело № 909/2018 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Образувано е по искова молба от К.С.Р., ЕГН ••••••••••, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. с цена на иска 7 500 лева за нанесени неимуществени вреди в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, извършени от длъжностни лица от администрацията на Затвора – В. в периода от 27.06.2007 г. до момента на завеждане на исковата молба и бездействието на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. да прекрати нарушенията. Според твърденията в исковата молба, ищецът е поставен в изолация в продължение на 28 години и без възможност за социални контакти с други лишени от свобода, без по отношение на него да е извършвана социална дейност и възпитателна работа, без да е бил включван в корекционни програми за въздействие за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди, обучителни и квалификационни курсове за придобиване на професия и без да му е давана възможност да полага доброволен безвъзмезден труд. Твърди, че тези нарушения представляват нечовешко и унизително отношение, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото му достойнство. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че не са установени незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на Затвора – В. или ГД „Изпълнение на наказанията“, още повече такива, които да бъдат квалифицирани по чл. 3 от ЗИНЗС или чл. 3 от ЕКПЧОС, че не е доказано настъпване на неимуществена вреда за ищеца. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – В. изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Посочва, че в производството е било установено, че твърдяните нарушения на задължения на затворническата администрация по чл. 77, 156 и 159 от ЗИНЗС не са налице, тъй като тези задължения са били изпълнявани при съобразяване с режима на изтърпяване на наказанието и конкретните условия в Затвора – В.. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът К.С.Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ при строг режим, с което е заменено по силата на Указ № 14/25.01.1999 г. на Вицепрезидента на Република България наложеното му с присъда № 340/10.11.1989 г. на Плевенския военен съд смъртно наказание. От 27.06.2007 г. до датата на подаване на иска изтърпява наказанието си в Затвора – В.. Съобразно събраните по делото доказателства, през процесния период от страна на Р. са постъпили редица молби до затворническата администрация: от 20.11.2017 г. да бъде включен в програми по чл. 158, т. 1-4 от ЗИНЗС за въздействие за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди, за полагане на доброволен неплатен труд по чл. 80, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС, от 04.12.2017 г. за социална дейност и възпитателна работа по чл. 152, ал. 1, 2 и 3 от ЗИНЗС, за програми за въздействие по чл. 153, 155 и 156 от ЗИНЗС. През 2013 г. се установяват подадена декларация от 26.08.2013 г., с която се иска полагане на платен труд, предоставяне на възможност за учене и придобиване на професия. На 19.02.2015 г. е подадена молба за среща във връзка с отказ за настаняване в общи помещения с право на участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. На 02.06.2016 г. е направено искане да бъде прието дарение за лишените от свобода в тежкия коридор на компютър за образователни цели. На 05.06.2017 г. е подадена молба-декларация, с която Р. иска да участва съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности, програми за ресоциализация. На 03.01.2018 г. са подадени съответно молба за включване в програми по глава Единадесета от ЗИНЗС и глава Четвърта от ППЗИНЗС и молба за полагане на доброволен труд. След предявяване на иска, на 01.03.2018 г. и на 02.04.2018 г. са подадени молби за включване в програмите за въздействие за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди и молби за полагане на доброволен труд. Върху молбите са отразени резолюции за резултата и предприетите действия, както и препоръки и указания към лишения от свобода. Събрани са Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения към ГДИН, доказателства за препланиране на присъдата от 18.04.2017 г., изискани са обяснения от Началника на Затвора – В. относно участието на Р. в корекционни практики, образователни, обучителни и квалификационни дейности. Представени са докладна записка от 17.09.2013 г. за предлагана на Р. работа в спалното помещение с отбелязан върху нея отказ, докладна записка от 09.09.2013 г. за отказ на Р. да подаде заявление за продължаване на образованието си. Приети са декларации от М. М. Ж, лишен от свобода в зоната с повишена сигурност на Затвора – В. за това, че настанените в тази зона лица нямат възможност да полагат труд, да участват в образователни курсове, с тях не се извършва работа за превенция, превъзпитаване и интеграция; от Б А. Й., че иска да се научи да чете и пише, но никой не работи с него за това; от Д.К.Д., за това че той единствен полага доброволен труд, от М.Л.Ж., ••• липсва възпитателна или превъзпитателна работа, обучителна или учебна дейност; от В.С.Д., че никой от лишените от свобода в І коридор не извършва трудова дейност. Разпитаният като свидетел (по делегация) Х. А Х. посочва, че познава Р. от 2002 г., през 2007-2009 г. е бил с него в една килия. През този период в Затвора – В. не е имало никакви странични дейности освен престоя на открито, К. е бил изнервен от прекалената изолация, имал е честа смяна на настроението, не е имал работа и такава не му е била предлагана, макар че е извършвал определени дейности доброволно и е искал да работи. Не е била провеждана социална, образователна и възпитателна работа, предложения за компютърен курс са били отхвърлени, а през 2007-2008 такъв курс е бил проведен за един месец. Посочва, че Р. е искал да бъде преместен в друг затвор, към който има училище, но му е било отказано по стария закон за изпълнение на наказанията. Не е бил включен в курс за готвачи, въпреки че е искал, имало е курсове за готвачи, фризьори и параджии. Провеждани са били в затвора срещи с християнски пастор, по-късно и с мюсюлмански свещеник. Свидетелят Д.Б.П., инспектор „Социална дейност“ в Затвора – В. посочва, че познава Р. от 2015 г., когато е поел групата на доживотно осъдените. По отношение на тази група провеждал индивидуално корекционна работа, тъй като групова работа е било трудно да се осъществява заради спецификата на групата. Посочва, че от самото начало с Р. не е имал доверителен контакт, Р. се опитвал да упражнява натиск, поставял ултиматуми. Не е приел да участва в групова работа за овладяване на гнева и емоциите, организирана от „Алтруист“ през 2017 г., отказал е участие в групова работа за алкохолно зависими. Във връзка с оценката на риска посочва, че предвид отказа на Р. да признае, че е извършил деянието, за което е осъден, е причина за една от проблемните зони да е оценен с висока степен на риск. Посочва, че поведението на Р. в затвора е в противоречие с исканията за корекционна работа, тъй като извършва нарушения. За консултациите с психолог и психиатър посочва, че те са по заявка на лишените от свобода, а освен престоя на открито лишените от свобода доживотно имат допълнително време за тенис на маса, но режимът на изтърпяване не предполага да бъдат постоянно в отключени помещения. За участието в програми за квалификация и преквалификация посочва, че лишените от свобода, които не са в общите части на затвора, не могат да бъдат включени в наличните програми за такива професии, за които има интерес, като огняри, стругари и други, тъй като не може да им бъдат предоставяни нараняващи инструменти при практическата работа. За индивидуална квалификация се разчита на външни организации като „Отворено общество“. За доброволния труд П. пояснява, че има възможност само един лишен от свобода да бъде хигиенист, друго работно място няма. Р. е отказал работа в спалното помещение за сглобяване на щипки, има нежелание да работи с инспектора. Информация за наличните програми се дава от инспектора, устно. Не му е известно да има програма за превеждане на лишени от свобода в друг затвор, където има подходящи условия за образование или квалификация. Свидетелят Д.К.М., лишен от свобода, посочва, че познава Р. от 2008 г., контактувал е с него до 2013 г., когато е бил изведен от ЗЗНО. Счита, че с лишените от свобода не се работи достатъчно и това е заради самата система, заради законодателството. Не знае дали му е предлагано обучение, квалификация. През периода 2008-2013 г. е имало няколко инспектори по социалната дейност, но са нямали възможност да извършват регулярно дейност с всеки поради многото работа, за среща с психолога се е чакало, не може да се упражнява труд, тъй като няма работа, подходяща да се върши в спалното, а са затворени по 20 часа на ден в килията. Няма условия за висше образование, за групови учебни занятия, но ако лишените от свобода полагат сами усилия да четат, има книги, библиотека. Спортните занимания са само при престоя на открито. Знае, че Р. е искал да работи. Посочва, че е имало срещи с пастори от Евангелистката църква. Свидетелят М.Л.Ж., лишен от свобода, посочва, че познава Р. от 2010 г., били са 3-4 години в едно спално помещение. В периода след 2010 г. е имало групови срещи с инспектора в столовата, с психолог и пастор, беседи, имало е табло в коридора с информация за наказания, за мероприятия. След 2015-2016 г., когато е сменен отрядният, са започнали проблеми, спрели са да получават информация. В тежкия коридор не работи никой, поне откакто той е в затвора, преди се е работило в килиите. Не е имало обучения, само някакви тестове за чужд език през 2012 г., и програмата на „Алтруист“, но тя е била спряна. Посочва, че Р. многократно е искал работа, но му е било отказвано. Инспекторът „социални дейности“ не ги е посещавал, единствената възможност за спорт е на карето, има и тенис на маса един час на седмица, общо за 11-12 човека. Спомня си, че Р. е искал да бъде преведен в Затвора – Враца за обучение, не помни по каква професия. Свидетелят Д.К.Д., лишен от свобода, посочва, че познава Р. от 2006-2007 година. За контактите с инспектор „Социални дейности“, посочва, че никой не търси контакти с лишените от свобода, не е имало групови занимания, няма контакти с психолог. Счита, че Р. иска да се занимава, защото иска да излезе от тежкото крило, но в тежкия коридор няма обучение или квалификация, лепят се обяви, например за заварчици, но не знае дали те могат да се включат. За спорт има възможност допълнително за тенис на маса, но не и за 20 човека едновременно. Посочва, че Р. е писал молби, но не е получил реакция. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът намира, че искът е редовно предявен и допустим, както и частично основателен. Правното основание на иска е чл. 284 от ЗИНЗС, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон.