Мотиви към Решение № 135 от 30.5.2025 г. на Районен съд - Враца по дело № 524/2025 г.

Мотиви

Производството е по реда на чл.78 ал.4 ЗМВР и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на •••, гр.•••, чрез адв.••• от ВрАК и адв.••• против заповед за задържане на лице рег. № 1795 зз-169 / 30.05.2025 г., издадена от ••• К.О. ППД при РУ- •••, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр. чл.149 ал.1 от НК е бил задържан за срок от 24 часа.

Жалбоподателят, излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта и моли за отмяната й. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - ••• К.О. ППД при РУ-••• - редовно призован се явява лично. Оспорва жалбата. Излага, че всички действия по задържането на лицето са правомерни. Поддържа, че на задържаното лице, в присъствието на неговия адвокат е разяснен поводът а неговото задържане. По случая било образувано ДП. Излага, че не е посочил данни за пострадалото лице, тъй като се касае за малолетно такова.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на административния акт, намери за установено следното:

С оспорената заповед полицейски орган е наложил принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя •••, на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с извършена проверка и констатиране на, като лицето е било задържано на 30.05.2025 г. в 00: 40 часа Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл. 168 ал. 1 АПК съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР. Осъществяваната от служителя дейност по чл. 6 ал. 1 от ЗМВР и заеманата длъжност го определят като полицейски орган по Глава пета, Раздел I от ЗМВР, в правомощията на когото е издаването на заповед за задържане по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.

При издаването на оспорения административен акт са спазени административнопроизводствените правила и не е било допуснато съществено процесуално нарушение, в това число атакуваният административен акт е бил и надлежно мотивиран, като са били посочени фактическите и правните основания за постановяването му.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма по чл. 74 ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на заповедта за задържане са определени в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР. Съответстващи на посоченото правно основание по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР допълнително са изложени фактически данни за извършване на блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание с лице, ненавършило 14 г възраст. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви. Противно на оплакванията на жалбоподателя, в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР не е необходимо да се посочи дали е извършено деяние и от кого, тъй като тези обстоятелства се установяват в съответното наказателно производство. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление, което изискване в случая е спазено с фактическото посочване на данни за извършено престъпление.

С издаването на оспорения административен акт не са били допуснати и нарушения на материалния закон. По правната си същност, мярката "задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В този смисъл, следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно производство). За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Това дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението да е несъмнено и категорично установено или съпричастността на лицето към него. Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че нямало достатъчно данни, за неговата съпричастност към разследваното престъпление. Без значение за изхода на настоящото дело е дали по наказателното производство има привлечени към наказателна отговорност лица и дали жалбоподателят е обвиняем по него. Ирелевантен е и въпросът дали това деяние впоследствие ще се окаже престъпление. И това е така, защото първоначалните данни са сочели наличие на престъпление и полицейският орган правилно е обезпечил неговото разкриване, чрез задържане на жалбоподателя.

В настоящия случай в обжалваната заповед за задържане е посочено правно основание за издаването й: " чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР". На следващо място съдът намира, че в оспорената заповед в достатъчна степен е посочено фактическото основание за издаването й: "извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание с лице ненавършило 14-годишна възраст". Съдът намира, че в обжалваната заповед с достатъчна конкретика са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя, при това в достатъчна степен, за да позволи на жалбоподателя да разбере въз основа на какви фактически обстоятелства се задържа и ефективно да оспори задържането си. Основателни са доводите на издалият ЗЗ, че в случая се касае за малолетна пострадала и затова не е идентифицирана с имена и адрес.

При преценка законосъобразността на административния акт съдът дължи преценка освен за процесуално и материалноправното му съответствие с разпоредбата на чл. 72 ЗМВР и сл., също и за съответствието му с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. Целта на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа", налагана по реда на чл. 72, ал. 1 т. 1 ЗМВР, е да се предоврати или преустанови извършването на престъпление, да се предовратят или преустановяват последиците от същото, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно преследване чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Действително, липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност жалбоподателят да се укрие. Същевременно обаче при преценката дали задържането на вероятния извършител е оправдано и дали представлява съразмерно ограничаване на личните му права /на правото му на свободно придвижване/ съдът следва да държи сметка, както за поведението на лицето, така и за предмета на престъплението и разследването. В случая и предвид предмета на разследването - престъпление по чл. 149НК, съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е насочена към преустановяване извършването на престъпление. В случая жалбоподателят е бил задържан и с оглед на извършване на последващи действия. Целта на наложената спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка е да се преустанови извършването на престъпление, а не да се съберат доказателства, доказващи или пък оборващи по категоричен начин подозрението, че жалбоподателят е извършил престъпление.

Предвид гороеизложеното, настоящият състав приема, че атакуваният административен акт съответства и на целта на закона, като правомощията на административния орган не са били упражнени превратно.

Поради тези съображения съдът намери, че заповедта е издадена и в съответствие с целта закона, а не произволно и при превратно упражняване на властнически правомощия.

При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл.168 ал. 1 от АПК, съдът не констатира наличие на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК за отмяна или изменение на административния акт, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, съдът постанови своя акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: