Решение № 3657 от 3.9.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 17745/2022 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от И. А. Б., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: Гр. П., ул.••• № •, депозирана чрез адв. Н. П. от АК - С. против Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията. Ищецът твърди, че в периода ••• до ••• е работил при ответника, с място на изпълнение на служебните му задължения в териториално поделение на ГДИН към Министерство на правосъдието – затвора в гр. П. Сочи, че същият бил назначен със заповед на Министъра на правосъдието на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжността „•••••• (••••••)“ в Затвора гр. П.като заповедта на същия била връчена на •••••• г., в която заповед му било определено основно месечно възнаграждение в размер на 961 лв. Излага, че със заповед на Министъра на правосъдието основното му възнаграждение било увеличено на 1057 лв., считано от ••••• г., съгласно посочената заповед. Ищецът сочи, че служебното му правоотношение с ответника било прекратено на •••••• г. по взаимно съгласие на страните. Ищецът излага, че в системата на ГДИН дейността, свързана със длъжността специалност „••••••“ в различните териториални поделения на дирекцията се изпълнява от две категории, неравнопоставени според ищеца служители, назначени на различни длъжности, които извършвали еднакъв и равностоен труд, а именно такива, които са назначени на длъжността „••••••/••••••“ по реда на Закона за държавния служителите и други, назначени на длъжността „•••••• (••••••)“, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗМВР. Според ищеца и двете категории служители в ГДИН, независимо от длъжността, на която са назначени и нейното наименование полагат еднакъв труд, но същият бил заплащан от работодателя и орган по назначаването различно. Ищецът твърди, че като назначен на длъжността „••••••“ по Закона за държавния служител е бил поставен в неравностойно положение спрямо служителите, полагали същия труд при ищеца, но назначени по реда на ЗМВР и заемащи длъжността „•••••• (••••••)“. Посочва, че в резултат на осъщественото от страна на ищеца спрямо него неравностойно третиране, същият претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваните от ищеца основно допълнително възнаграждение и тези, които за същия период са получили служителите при ответника като заемали длъжността „•••••• (••••••)“ и по отношение на които приложение намират ЗМВР. В исковата молба подробно се описват разликите в съответните възнаграждения, които получават двете категории държавни служители, като ищецът обобщава, че за него са налице пропуснати ползи от дискриминационното отношение на ответника, които възлизат на сумата в общ размер на 3000 лв. за периода от ••• до ••• Сочи се, че служителите, спрямо които се прилага ЗМВР, получавали и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 2 на сто от основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто, каквото възнаграждение не е получавал ищецът, поради което същият пропуснал да обогати своя патримониум със сумата от 30 лв. месечно от неполучено допълнително възнаграждение, което възлиза на 900 лв. за целия исков период от ••• до ••• Претендира също така сумата от 120 лв. месечно за процесния период, представляваща левовата равностойност на безплатната храна или дневен порцион. На следващо място, ищецът претендира, че бил дискриминиран от ответника, доколкото като служител, заемащ длъжността експерт „••••••“ по Закона за държавния служител получавал ежегодно по 250 лв. за представително облекло, докато служителите при ответника полагащи същия труд, но назначени по реда на ЗМВР, получавали ежегодно парична сума за представително облекло в размер на 400 лв. По описания начин ищецът претендира, че ежегодно бил дискриминиран от ответника, като претендира под формата на обезщетение разликата за получените суми за облекло в размер на 450 лв. за целия исков период. Претендира също така и заплащането на парична сума в размер на 500 лв. годишно, представляваща обезщетение за неизползваните от ищеца 10 дни редовен годишен отпуск и по 5 дни допълнителен отпуск за 2017 г.; 6 дни допълнителен отпуск за 2018 г.; 7 дни допълнителен отпуск за 2019 г.; 8 дни допълнителен отпуск за 2020 г.; 9 дни за 2021 г. и 10 дни за 2022 г., доколкото ищецът имал трудов стаж трета категория преди назначаването му при ответника или общият размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди от неизползвания от ищеца реИщецът сочи още, че поради проявеното дискриминационно отношение от страна на ответника, не са му били заплатени и сумите 80 лв. са осигуряване на предпазни средства очила за периода от ••• до ••• г., както и по 4 лв. на месец за същия период за работа в условията на йонизиращи лъчения, които общо възлизат за периода в размер на 80 лв. редовен и допълнителен платен годишен отпуск възлиза на сумата от 1500 лв. Общият размер на всички претърпени от ищеца имуществени вреди от неравностойното третиране възлизали в общ размер на 8230 лв. за целия исков период от ••• до ••• Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от 8230 лв. от датата на изпадане в забава, т.е. денят на увреждането. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на ответника, депозиран чрез стр. юрк. Ч.. С отговора на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че със заповед от •••••• г. на Министъра на правосъдието ищецът бил назначен на работа при ответника на длъжността „••••••/ ••••••“ по реда на Закона за държавния служител. Ответникът излага, че служителите, назначени по реда на Закона за държавния служител и тези по ЗМВР нямат едни и същи длъжностни задължения, следователно и не може да става въпрос за дискриминация и различно заплащане на един и същи труд. Ответникът сочи, че ищецът е бил третиран наравно с всички други служители, назначени по реда на Закона за държавния служител, като паралелът със служителите, назначени по реда на ЗМРВ, бил ирелевантен. С оглед на изложеното настоява предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание на 03.07.2024г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал. 1 от ГПК изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер, като предявеният осъдителен иск за сумата от общо 8230 лева /осем хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди — пропуснати ползи, от дискриминационно третиране от работата му при ответника на длъжността „••••••- информационни технологии“ спрямо други служители, упражняващи длъжността „•••••• - ••••••, с които е изпълнявал еднакъв и равностоен труд се счита предявен за сумата в общ размер на 33 260, 14 лева, както следва: За сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение за периода от ••• до •••г. и основното трудово възнаграждение, получавано на основание чл.177, ат. 1 от ЗМВР от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „•••••• •••••• ••••••”, с които ищеца е полагал еднакъв или равностоен труд се счита предявен в размер на 12 239. 00 лева. За сумата от 900 лв. (деветстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в неполучените от ищеца допълнителни възнаграждения за прослужено време по чл. 178, ал. I, т. 1 от ЗМВР за периода ••• до •••, получени от служителите, изпълняващи длъжността „•••••• ••••••”, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд се счита предявен в размер на 7 628, 58 лева. За сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в неполучената от него левова равностойност на храна по чл.23, ал. I от ЗИНЗС, за периода ••• до •••, получена от служителите, изпълняващи длъжността „•••••• - ••••••”, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд, се счита предявен в размер на 5 940, 00 лева. За сумата от 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между получените от него ежегодни суми за облекло за периода от ••• до ••• г.. и паричните суми за облекло, получени от служителите, изпълняващи длъжността „•••••• ••••••”, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд се счита предявен в размер на 770, 00 лева. За сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в левовата равностойност на разликата в размера на редовния платен годишен отпуск, ползван от ищеца и размера на редовния и допълнителния платен годишен отпуск по чл.189, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗМВР, на който са имали право служителите, изпълняващи длъжността „•••••• ••••••” при ответника, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд, за периода от ••• до ••• г. се счита предявен в размер на 6 317, 56 лева. За сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за имущетвени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в полагащите му се средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за периода - ••• и •••г вкл., се счита предявен в размер на 280, 00 лева. Сумата от 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в полагащите му се допълнителни възнаграждение от 4 лева на месец за работа в йонизиращи лъчения за периода ••• до •••г. се счита предявен в размер на 84 лева. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: На ••••••г. ищецът И. Б. подал заявление за участие в обявен конкурс на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 1 от НПКДС, за заемане на 1 длъжност " ••••••" (••••••) в затвора в гр. П.II-ра категория към ГД "ИН" при МнП, длъжностно ниво: 10, съгласно класификатора на длъжностите на държавните служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНС, с което заявил желанието си да заема горната длъжност при ответника /л. 238 от делото/. След спечелване на обявения конкурс, в периода от ••• до ••• ищецът Б. е работил при ответника, с местоизпълнение на служебните му задължения в териториалното поделение на ГДИН към МП – затвора гр. П. като същият е бил назначен със Заповед № ••••••/•••••• г. на Министъра на правосъдието на осн. чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжностна "•••••• ••••••" в затвора гр. П.с определена и основна месечна заплата в размер на 961 лева. На •••••• г. МнП със Заповед № ••••••, е изменил предходна заповед № ••• от ••• като е отменил предходното приложение № 1 към чл. 6, приложение № 2 към чл. 8, и е утвърдил новите такова, считано от 01.01.2018 г. За длъжности "••••••" от 4-7 степен, с образователна степен "Бакалавър", заемани в ГДИН, са предвидени следните възнаграждения: за 4-та степен – 1089 лв., за 5-та степен – 1045 лв., за 6-та степен 1026 лв., и за седма степен 1009 лв. За същите длъжности, но в териториално поделение, е предвидено основно възнаграждение от 1119 лв., 1026 лв., 1009 лв. и 987 лв. На •••••• г. със Заповед МнП е наредило изплащане на държавните служите със статут по ЗДС от ГД "ИН" и териториалните служби, да им бъдат изплатени финансови средства за закупуване на представително облекло за 2018 г. За ръководни длъжности са предвидени 450 лв., а за експертни 250 лв. На •••••• г. МнП със Заповед № ••••••, е изменил предходна заповед от •••••• г., като е отменил предходното приложение № 1 към чл. 6, и е утвърдил новото такова, считано от •••••• г. За длъжности "••••••" от 4-7 степен, с образователна степен "Бакалавър", заемани в ГДИН, са предвидени следните възнаграждения: за 4-та степен – 1089 лв., за 5-та степен – 1045 лв., за 6-та степен 1026 лв., и за седма степен 1009 лв. За същите длъжности, но в териториално поделение, е предвидено основно възнаграждение от 1119 лв., 1026 лв., 1009 лв. и 987 лв. На •••••• г. Министъра на правосъдието е изменил вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДИН, като е отменил приложение № 1 към чл. 6, приложение № 2 към чл. 8, ал. 3, и е утвърдил други такива приложения, като тези промени са в сила от •••••• г. Видно от таблица, приложение № 1 към чл. 6, в сила от •••••• г., е че за длъжности "••••••" 4-7 степен, заемани в ГДИН, с образование "Бакалавър", е предвидено възнаграждение в размер на 1198 лв., 1149 лв., 1128 лв., и 1109 лв. За същите длъжности, но заемани в териториално поделение е предвидено възнаграждение, както следва: за 4-та степен 1179 лв., за 5-та степен 1128 лв., за шеста степен – 1110 лв., и за седма степен 1086 лв. Сходна длъжност не е предвидена в приложение № 2. Със Заповед № ••• от ••• г., МнП е утвърдил новият класификатор за длъжностите в ГДИН, и е отменил •••••• г. Видно от класификатора е, че единствената длъжност наименувана "••••••", е предвидена в териториалните служби, и изискванията за заемането и са идентични с предходните. На •••••• г. със Заповед № •••••• МнП е утвърдило вътрешните правила за заплатите на държавните служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНС в ГДИН и териториалните служби. Отменена е предходната заповед от •••••• г. Освен начина на изчисление на основното възнаграждение, в правилата е предвидено и допълнително възнаграждение за служителите в ГДИН: за нощен труд, за извънреден труд, за работа през официални празниците, за времето на разположение, за постигнати резултати, и по чл. 21, ал. 4 от ЗДС. Със заповед № •••••• на Министъра на правосъдието, основната месечна заплата на ищеца И. Б. е изменена на 1057, 00лв.. Със заповед № •••••• г. на Министъра на правосъдието ищецът Б. е повишен от ранг V младши в ранг IV младши. Със заповед № ••••••г. и заповед № ••••••г. на министъра на правосъдието, основната месечна заплата на ищеца е увеличена на 1216, 00 лв., считано от •••••• г. Със заповед № ••••••••••••. на министъра на правосъдието, основната месечна заплата на ищеца Б. е увеличена на 1337, 00лв. Служебното правоотношение на ищеца било прекратено по взаимно съгласие на ••••••г. От представената по делото длъжностна характеристика се установява, че длъжността "•••••• (••••••)" в териториална служба затвора III-I категория, към ГДИН, е с минимален ранг за заемане – V младши, експертно ниво 6, а пряк и контролиращ ръководител е началника на затвора. Основната цел на длъжността е да извършва поддръжка на намиращата се в експлоатация компютърна техника, информационна система и мрежи в териториалните служби на ГДИН, както и използването им за обработка на информацията. Изучава и следи измененията в информационните потребности по направленията на дейност, по която извършва информационно обслужване. Изискванията за заемане на длъжността са: висше образование – бакалавър по информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника електроника и автоматика, математика. Необходимият минимален професионален опит е 1 година. Представена е и длъжностна характеристика за "•••••• " степен (••••••)" в Затвора III-I категория, от която се установява, че пряк ръководител е началника на затвора, а основната цел на длъжността е да извършва поддръжка на намиращата се в експлоатация компютърна техника, информационна система и мрежи в териториалните служби на ГДИН, както и използването им за обработка на информацията Областите на дейност, преките задължения, отговорностите се припокриват с горните. Налице е и припокрИ.е в минималните изисквания за заемане на длъжност, но само по отношение на VI-степен, тъй като само за нея е налице изискване за заемане на длъжността от 1 година. От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. Г., което се кредитира от съда като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че към момента на кандидатстване за длъжността, ищецът И. Б. отговаря на V степен и 2години по-късно след започване на работа на IV степен съгласно изискванията в длъжностната характеристика за длъжността „•••••• •••••• •••••• (••••••)". Вещото лице сочи, че съгласно приложени Заповед за назначение на И. Б. като „••••••" и последващи заповеди за изменение на основното трудово възнаграждение и направена съпоставка с ОТВ по месеци съгласно Таблиците за заплатите за длъжност на държавните служители, назначени по чл. 19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС по години за длъжността „•••••• ••••••", съответстваща на професионалния опит, общо за целия процесен период, съгласно изложените в таблицата данни, ако ищецът Б. беше назначен на длъжността „•••••• ••••••“ щеше да получи сума от основно трудово трудово възнаграждение в размер на 83347лв. В сравнение с това, сумата от основно трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност за целия период е в размер на 67967лв. Т.е. по-малко с 15380лв. При отчитане на използвания неплатен отпуск по негова молба за периода ••• до •••г. ищецът Б. би получил основно трудово възнаграждение в размер на 73387лв. В сравнение с това, сумата от основно трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност за целия период е в размер на 61148лв. Т.е. по-малко с 12239лв. %. Вещото лице установява, че съгласно приложени вътрешни правила за работна заплата на служителите в главна дирекция „Изпълнение на наказанията" и териториалните и служби, допълнителното възнаграждение за прослужено /което не се е полагало за заеманата от него длъжност/ за професионален опит за целия процесен период е в размер на 8289, 40лв. В случай, че се отчете периода на ползвания неплатен отпуск /подчертаните суми в таблица на констативната част по въпроса/ сумата би била в размер на 7629, 58лв. Експертът сочи, че ищецът би получил 6660лв за храна за процесния период, като отчитайки отново използвания шестмесечен неплатен отпуск, полагаемата сума би възлизала на 5940лв общо за храна. Ищецът би следвало да получи за процесния период 5 години и 2 месеца сумата от 2060лв, вместо 1290лв, т.е. получил е по малко със 770лв. за работно облекло. Ищецът И. Б., съгласно изчислените в заключението по ССчЕ данни, би имал право на общо 154 дни основен платен отпуск и 23дни допълнителен платен годишен отпуск, а същият е ползвал платен годишен отпуск изчислен на база полагаеми 26 дни годишно. Разликата е 43 дни по- малко начислен и използван платен отпуск за процесния период. Установява се, че ако ищецът е бил назначен на длъжност „•••••• ••••••" би получил общо 13713, 36лв. възнаграждение за ползван основен и допълнителен платен годишен отпуск. Изчисленият отпуск за същия период за длъжността „••••••" е 7395, 80лв, т.е. с 6317, 56лв по-малко. Що се касае до средствата за осигуряване на лични предпазни средства, вещото лице сочи, че съгласно Заповедите на МП за осигуряване на лични предпазни средства /очила/, действали през целия исков период •••••• до ••••••г., полагаемите 160лв. годишно средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/, експертизата изчислява, че на ищеца за периода •••••• до ••••••г се полагат 280лв. /пропорционално изчислени за 21месеца в исков период •••••• до ••••••г./, както и сумата в размер на 84 лева - допълнително възнаграждение за работа при специфични условия на труд, свързани с работната среда в размер на 4 лв месечно за периода •••••• до ••••••г. Горната фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на допуснатата ССчЕ. Съдът дава пълна вяра на писмените доказателствени средства, послужили за изграждане на горната фактическа обстановка, тъй като не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност и същите установяват последователно и непротиворечиво правнорелевантните факти. Предявени са допустими, обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., които са основани на твърденията за проявена спрямо ищеца Б. дискриминация по чл. 14, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като е третиран по-неблагоприятно /неравно заплащане за възнаграждение и др. / на основата на лично и обществено положение, спрямо неговите колеги, които заемали длъжност при ответника, чиято цел, отговорности и задължения била идентична с тази на ищеца. При ответника имало две категории неравнопоставени служители – по чл. 19, ал 1., т. 1 от ЗИНС, за които се прилага ЗМВР, и втората към която принадлежи ищецът Б., назначени по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНС, за които се прилага ЗДСл. Така служителите по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНС, със същия стаж, задължения и отговорности през исков период, получавали по-високо основно и допълнително възнаграждения по чл. 178, ал. 1 от ЗМВР, ежемесечно получавали равностойност на храна в размер на 120 лв., 400 лв. за облекло и имали право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 30 дни. Същевременно ищецът получила сума за представително облекло в размер на 250 лв. годишно и 20 дни платен годишен отпуск. Поради това счита, че е пропуснала горните ползи и претендира същите, ведно с лихвите за забава върху всяко вземане. Законът за защита от дискриминация въвежда абсолютна забрана за пряка или непряка дискриминация, като с нормата на чл. 4, ал. 1 се очертава кръга на защитените признаци / Р. № 690 от 20.01.2021 г. по адм. д. № 10531/2020 на ВАС/. С оглед въведените твърдения за получени по-ниски основни и допълнителни възнаграждение в сравнение с друга група служители, съдът приема, че в случая ищцата се позовава на хипотезата на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Пряката дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Тоест не всяко третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените в чл. 4, ал. 1 признаци. Този вид дискриминация е забранена и законът не допуска случаите на пряка дискриминация да бъдат преценявани с оглед на това дали преследват легитимна законова цел и съответно на средството, освен в изчерпателните хипотези на чл. 7 от ЗЗДискр. Поради значимостта на обществените отношения, които урежда, упражняването на правото на труд е изведено в отделен, самостоятелен раздел в чл. 14 от ЗЗДискр., но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а в останалите случаи защитата е по общия ред. В случая е посочено, че неравното третиране между двете групи служители се изразява в неравностойно заплащане за един и същи по вид труд, задължения, и отговорност, поради "лично и обществено положение". В практиката на КЗД, защитеният признак "обществено положение" налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен белег за положението на личността в обществото, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В този смисъл, за да е налице нарушение на изискването за равенство в заплащането по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., ищецът следва да проведе доказване, въз основа на което да може да се предположи, че е жертва на дискриминация – неблагоприятно третиране, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд, сравнение с други служителите в сходно положение, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в неговото "лично и обществено положение", и размерът на вредите. Трябва да установи и защитения признак или по-точно онази характеристика на личността в обществото, поради която се твърди, че е довела до неблагоприятното третиране. Само в случай, че ищеца установи това предположение, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно - че правото на равно третиране на ищцата не е нарушено /в този смисъл Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. по описа на ВКС, III ГО/. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. регламентира основен принцип на антидискриминационното право в областта на труда, като задължава работодателя да осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд. Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и др.), а равностоен труд е този, който е полаган от различни лица, които имат различна по характеристика и квалификация работа, но трудът им има равна ценност и полезност. Настоящият съдебен състав приема, че в случая длъжността, заемана от ищеца - "••••••" (••••••) и "•••••• VII – IV степен", заемана от негови колеги, през исковия период, са сходни и сравними с оглед целите, задължения, отговорностите и минималните изисквания за тяхното заемане. Така ищецът Б. е полагал еднакъв на пръв поглед труд през исковия период, като този факт е безспорен и същият се установява от представените длъжностни характеристики. В сравнение с длъжността "•••••• VII – IV степен" ищецът е получил по-ниско основно и допълнително възнаграждение, по-ниско еднократно заплащане на средства за храна и представително облекло, както и по-малко допълнителен платен годишен отпуск. Това по- ниско заплащане обаче, дори да е неблагоприятно за ищеца, не се основава на някои от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, вкл. на признака "обществено положение". Следователно, за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила - Решение № 10811 от 11.09.2018 г. по адм. д. № 1620/2017г. на ВАС. В настоящия случай, извод за наличие на защитения признак не може да бъде направен, тъй като не се установява наличието на обективен, универсален, съществен белег за личностното положение на ищеца в обществото, което да го отличава от останалите граждани и въз основа на което същият да е бил поставен в неравностойно положение спрямо тях. Съществено е да се отбележи, че преди ищецът да заеме вакантната длъжност, е бил обявен конкурс за нейното заемане от МнП, като това обстоятелство е задължително, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗДСл. Ищецът е подал заявление по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗДСл за нейното заемане. Възнаграждението, изискванията за заемане и привилегиите, определени за длъжностите „••••••" (••••)“ и "•••••• степен", са изначално определени и впоследствие променяни въз основа на Заповеди на МнП, като ищецът е бил запознат и се е съгласил с тях. Следователно, както първоначалното им определяне, така и последващите им изменения, респ. назначаването на ищеца Б. на длъжността, са факти, които не обуславят извод за общественото му положение и не стоят в пряка причинно-следствена връзка с друг защитен признак. В заключение, от доказателствената съвкупност не може да бъде направено предположение за дискриминация спрямо ищеца, не само поради липсата на причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитен признак, посочен в закона, но и поради неустановеност на защитените признаци "лично и обществено положение". Така въведените от ищеца твърдения не обосновават друг защитен признак, а и настоящият съдебен състав цялостно не съзира друг такъв, който на своя страна да поражда неблагоприятното третиране спрямо ищеца И. Б.. Липсата на тези кумулативни предпоставки, обуславя неоснователност на исковите претенции, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 360 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждение за настоящото производство е завишен с оглед разпоредбата на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от НЗПП. На първо място, възнаграждението е определено към максимума, поради фактическата сложност на делото, намерила основно проявления в многобройните доказателства, които са събрани и е следвало да бъдат анализирани от страните. Взето е предвид и броя на проведените съдебни заседания. Съдът намира, че завишаването в случая до максимума на възнаграждението за юрисконсулт е обусловено и от високия материалния интерес на делото, по което процесуалният представител е осъществил защита. Мотивиран от гореизложеното, съдът