Решение № 889 от 22.7.2025 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 1247/2025 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – охранително. Образувано е по молба на „Банка ДСК" АД. С молбата е поддържано искане за призоваване на наследниците на починал кредитополучател, в което същите да заявят приемат ли наследството му, или се отказват от него. С Определение №588/20.05.2025г. съдът е конституирал наследниците на починалия кредитополучател (М. и Й. И.и) като страни в производството, като е разпоредил да им се изпрати копие от молбата на „Банка ДСК“ ЕАД, а на основание чл. 51, ал.1 от ЗН е определил едномесечен срок, считано от получаване на молбата, в който да заявят дали приемат наследството на наследодателя си или се отказват от него. Указани са и последиците по чл. 51, ал. 1 от ЗН. Съобщенията до заинтересованите страни са изпратени своевременно, но са върнати в цялост, след като връчителят не ги е открил и е установил, че не пребивават на постоянния си и настоящия си адреси като е събрал данни от съсед, че адресатите не пребивават на адреса повече от 15 години. Разпоредено е и повторно връчване след изготвянето на актуална справка за адрес, което отново е останало без успех. От справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за адресна регистрация е установено, че настоящият и постоянният адрес на наследниците съвпада с адреса вече посетен от служителя по връчването с установяване горепосочените данни за отсъствието на адресатите. Изготвена е и справка за наличието на трудови правоотношения на наследниците, като такова е установена единствено за адресата М. И.. Данните по делото обаче сочат на неуспех за връчване книжата и по месторабота. Изискана е справка за вписванията в Особената книга при КРС, от която е видно, че за заинтересованите страни няма вписан отказ от наследство. Изложеното налага извод, че искането, заявено с постъпилата молба по реда на чл. 51 от ЗН се явява неоснователно и молбата следва да бъде оставена без уважение поради следното: За провеждане на процедурата по приемане или отказ от наследство лицето, имащо качеството на наследник, следва да се яви лично, а приложението на чл. 51, ал.2 ЗН предполага известен негов адрес, редовно уведомяване с ясно дадени указния и определен срок. В случая е направено всичко възможно за призоваването на М. И. и Й. И. - наследници на починалия кредитополучател. Те са търсени по постоянен и настоящ адрес, но не са били открити. При това положение се налага извод, че обективно не могат да бъдат призовани за осъществяване на процедурата по чл. 51 ЗН, респ. не може да бъде осигурено личното им явяване. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН дава право на всеки заинтересуван да поиска от районния съд да призове лицето, което има право да наследява и да му определи срок, в който да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗН, ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК на ВКС, в производството по чл. 51 от ЗН са неприложими фикциите на чл. 40, чл. 41, чл. 47, ал. 5 и чл. 48 от ГПК, налагащи назначаването на особен представител на наследника на починалото лице. Изявлението за приемане или отказ от наследство е едностранно и неотменимо, има строго личен характер и зависи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което при невъзможност за връчване на призовка на наследника за явяване пред съда, е недопустимо назначаването на особен представител, който да изрази становище дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството. Противното би ограничило или нарушило правото на лицето на приемане на наследството. В този смисъл е и определение № 37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2021 г., I г. о. и определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4592/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС, в които е прието, че когато молбата по чл. 51 от ЗН с искане за определяне на срок е подадена от лице с правен интерес, а в случая молителят като кредитор на починалия длъжник безспорно има качеството на заинтересувано лице да сезира съда с искане по чл. 51 от ЗН, не е допустимо съдът да прекрати производството със съображения, че призованото лице не може да бъде намерено, за да му бъде връчена лично призовката. Прието е, че охранителното производство се прекратява само на основанията по чл. 539, ГПК - когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта или молителят не бъде намерен на посочения адрес. Ако тези предпоставки не са налице, производството е допустимо и съдът се произнася с решение по същество по молбата, като я отхвърля, а не прекратява производството по делото. По тези именно съображения и доколкото призованите към наследяване лица не могат да бъдат открити за връчване на призовката, съотв. налице е невъзможност да им бъдат разяснени правилата на чл. 51 от ЗН, то съдът следва да остави без уважение молбата за определяне на срок по чл. 51 от ЗН. Така мотивиран, съдът