РЕШЕНИЕ

№ 38

гр. Варна, 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева Членове: Росица Ант., Тончева Десислава, Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП- Варна) като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600137 по описа за 2021 година Делото е образувано по жалба на председателя на пробационен съвет в район на действие Районен съд Варна, срещу определение № 239/17.03.2021 г. по ЧНД № 223/21 г. на Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл.452 от НПК, с което е оставено без уважение предложение по чл.451, т.2 от НПК за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода по отношение на осъдената с влязла в сила присъда АС. АН. ХР.. С жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и произнасяне с акт по същество.

Жалбата е основателна.

Предложението по чл.451 от НПК е било във връзка с неизпълнение на наказание, наложено по НОХД 393/20 г. на Районен съд Силистра, с присъдата по което е било постановено осъдената Х. да изтърпи пробация чрез две мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка от тях за срок от шест месеца. Наказанието било приведено в изпълнение на 05.01.2021 г. Предложението за замяна е последвало след вземане на решение от пробационния съвет на 19.02.2021 г., обусловено от преустановяване на изпълнението, като остатъкът и за двете мерки се явява четири месеца и шестнадесет дни.

В проверяваното определение първоинстанционният съд е отказал да извърши замяната, като е счел, че не са налице законовите предпоставки за това с аргумент, че осъдената е изявила желание да изтърпи наказанието, но в друга държава членка на ЕС, където се приема, че тя е адресно регистрирана и полага труд, като са изложени разсъждения във връзка със специални правила, уредени в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, които са неотносими в настоящото производство.

Сезиран с предложението по чл.451, т.2 от НПК, съдът дължи отговор по неговата основателност в рамките на материално правната му обвързаност с разпоредбите на чл.43а от НК, като съществено е да се оценят причините, довели до неизпълнение, респ. тяхната основателност. Съставът на окръжния съд е приел, че в случая причините се коренят в противоречащи на националното и на правото на Европейския съюз решения на компетентните органи в България, което не отговаря на действителното положение, защото конкретната причина осъдената А.Х. да се отклони от изпълнение на наложеното й наказание е нейното решение да напусне пределите на страната без налични по делото убедителни доказателства за такава необходимост.

Решения на компетентни органи в България, които да са в обсега на настоящата проверка и същевременно да са в противоречие с национален или международен акт по приложение на правото, също не се констатират. Влязъл в сила осъдителен съдебен акт е получен в районната служба „Изпълнение на наказанията“ Варна, а изпълнението на наложеното с него наказание пробация е започнало и протекло при спазване на относимите разпоредби в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, до момента, в който осъденото лице самоволно и без уведомление го е преустановило и напуснало страната. Въпреки отсъствието на доказателствена подкрепа, дори и да се приемат за верни твърденията, че осъдената има адресна регистрация и възможност за работа в друга държава, тези факти не са достатъчни да обусловят наличието на основателна причина за неизпълнение на наложените й пробационни мерки. Евентуалното желание на осъдената Х. да изтърпи наказанието си в друга страна членка на ЕС може да се легитимира само при спазване на съществуващите за това законови предпоставки и процедури, които в конкретния случай не са изпълнени, и определено не по силата единствено на взето от нея лично решение, при което са налице всички основания предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода да бъде уважено.

Предложението на въззивника по чл.451, т.2 от НПК, сложило начало на настоящото производство, е било да се замени остатъка на наказанието пробация в размер на четири месеца и шестнадесет дни, и същото е потвърдено изрично в пренията пред първоинстанционния съд, при което искането, отправено в съдебното заседание на настоящия съдебен състав – наказанието да бъде заменено изцяло, е недопустимо. При наличието на законовите предпоставки за замяна, предвид формулираното в предложението искане и съобразно правилото в чл.43а, т.2 от НК, частичната замяна на наказанието пробация на осъдената А.Х. води до определяне на наказание лишаване от свобода в размер на два месеца и осем дни.

В предложението си по чл.451, т.2 от НПК председателят на пробационния съвет не е формулирал искане във връзка с приложението на чл.66 от НК, но пред състава на окръжния съд изрично е заявил, че тъй като осъденото лице е с чисто съдебно минало, моли изпълнението на наказанието да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, при което искането, отправено в съдебно заседание на въззивната инстанция – наказанието да бъде изтърпяно ефективно, също се преценява като недопустимо. Не е вярно твърдението на въззивника, че са налице законовите основания за това, обратно – налице са предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, защото липсват обстоятелства, свързани с личността на осъдената и степента на нейната обществена опасност, които да предопределят безалтернативно изтърпяване на наказанието, и условното осъждане ще изиграе в достатъчна степен необходимия поправителен и превъзпитателен ефект, при това с определянето на минималния по размер изпитателен срок.

По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд Варна