Решение № 257 от 19.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2174/2023 г.

Производството е по реда на чл. 68 ЗБН. Образувано е по възражение на „Х.“ АД срещу решение на синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, обективирано в писмо с изх. № 1129/27.11.2023 г., в частта относно реда за удовлетворяване на приетите вземанията на кредитора за присъдени разноски в размер на 4300, 00 лева по изпълнителен лист от 01.04.2022 г. по т.д. № 1548/2017 по описа на СГС, VI-5 състав и за сумата от 388 793, 61 лева по изпълнителен лист от 18.01.2023 г. по т.д. № 1549/2017 г. по описа на СГС, VI-4 състав. Иска се да се измени решението и се признае поредност на вземанията по т. 3 вместо по т. 8 от чл. 94, ал. 1 от ТЗ. Възразилият кредитор излага доводи, че тълкуването на разпоредбата на чл. 94, ал.1, т.3 ЗБН, следва да е в смисъл, че под разноски по несъстоятелността следва да се вземат предвид не тези, които следва се дължат от несъстоятелния длъжник, а тези, сторени във връзка с производството по несъстоятелност, по които той е кредитор, независимо от субекта на когото се дължат. Твърди, че ако се приеме, че разпоредбата има предвид само разноски в полза на несъстоятелния длъжник – ищец в производствата по попълване на масата на несъстоятелността, но не и по отношение на разноските на ответниците в тези производства, би се стигнало да необоснована дискриминация и неравнопоставеност на страните. Ответникът К.т.б. АД /в несъстоятелност/ изразява становище за неоснователност на възражението. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Вземането на кредитора е установено с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в производство, в което участие е взел синдикът и не може да се оспорва, предвид разпоредбата на чл. 70 ЗБН. С решение на синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, обективирано в писмо с изх. № 1129/27.11.2023 г. е допълнен списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД /н, като вземането на кредитора „Х.“ АД за сумата в размер на 4340, 00 лева – разноски по изпълнителен лист от 01.04.2022 г. по т.д. № 1548/2017 г. на СГС и за сумата от 388 793, 61 лева по изпълнителен лист от 18.01.2023 г. по т.д. № 1549/2017 г. по описа на СГС, VI-4 състав с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т.8 и за законна лихва от датата на предявяване на вземанията, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.9 ЗБН. Спорен между страните е въпросът относно реда на удовлетворяване на вземането. Отговор на този въпрос е даден в постановеното по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О., в което е прието, че: „..вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение в производства с участието на синдика, следва да се приеме, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН / ред. доп. - ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. / Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност.“ В този смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Предвид изложеното възражението следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода от правния спор ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на 80, 00 лева.