Решение № 4949 от 30.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7046/2024 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл.519, ал.1, т.1 КЗ. Направено е възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ••••••••, вреди, размер на вредите, причинна връзка между поведението на водача и вредите. В доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на водача, евентуално, че поведението на водача е допринесло за настъпването на вредите. Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП, извършено ли е противоправно деяние от водача, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и с вредите, претърпени от ищеца, има ли съпричиняване на вредите от страна пострадалия, твърдените неимуществени вреди, размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Предвид обсъдения доказателствен материал съдът намира, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № •••••••• е извършил виновно и противоправно деяние – нарушил е чл.119, ал.1 ЗДвП, според който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Установява се, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № •••••••• е бил без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което на основание чл. 519, ал.1, т.1 КЗ, според който Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да се ангажира отговорността на Гаранционен фонд. Съдът кредитира изцяло заключенията към съдебните експертизи и свидетелските показания, тъй като са еднопосочни, последователни и житейски логични. От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника водач. Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това понятие. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като изброяване е примерно, а не изчерпателно. В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да отчете, че ищецът внезапно и неочаквано е претърпял ПТП, от което е получила средна телесна повреда – счупване на крака, възрастта на ищеца, който към датата на ПТП е бил на 77г., претърпяната силна физическа болка непосредствено след счупването на крака, след поставяне на гипсовата имобилизация в първите 7-8 дни и в началото на раздвижването, продължителността на възстановителния период 1, 5-2 месеца, както и обстоятелството, че за в бъдеще при интензивно натоварване и промени във времето ищецът може да има оплаквания от дискомфорт в мястото на увреждането. Съдът отчита и че по делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления, но според свидетелските показания има остатъчни болки. При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 30 000лв. Относно възражението за съпричиняване: от събрания доказателствен материал не се установява поведение на ищеца, изразяващо се в действие или бездействие, което да е в причинно-следствена връзка както с настъпването на ПТП, така и с причиняването на телесните увреждания и болките и страданията, които ищецът е претърпял от тях. От заключенията към САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието са от субективен характер – действията на водача на автомобила с органите за управление. Водачът е имал техническа възможност, при своевременна маневра за аварийно спиране, да спре преди мястото на удара. Претърпените увреждания са в причинна връзка с ПТП. Предвид горното, съдът намира, че възражението за съпричиняване е недоказано. Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава и иска по чл.86 ЗЗД: Ищецът е уведомил Фонда с писмена претенция с вх. № 24-01-137/28.03.2024г., съобразно изискванията на чл. 558 КЗ с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства. С писмо Изх. № 24-01- 137/14.06.2024г. ГФ го уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция. Съгласно чл.493, ал.1т.5 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива по т.5 и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, а съгласно последната в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно в случая обезщетение за забава се дължи от 28.03.2024г. до изплащане на сумата. По предявения обратен иск: Съгласно чл.558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Предвид горното предявеният обратен иск от страна на Гаранционен фонд срещу виновния водач за ПТП е основателен за присъдената сума от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 28.03.2024г. до изплащане на сумата. Относно разноските: Предявен е първоначален иск с цена 30 000 лева, който съдът е намерил за основателен, както и обратен иск, който също е основателен. По първоначалния иск разноски се дължат на ищеца. В молба от 30.06.2025г. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 НВАР минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3050 лева. Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в три съдебно заседания, намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на ориентировъчния минимум по чл.7, ал.2, т.4 НВАР от 3050 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да плати държавна такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на 1700 лева /1200 лева – държавна такса и 500 лева – разноски/. По обратния иск в полза на Гаранционен фонд следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 1200 лева и 540 лева юрисконсултско възнаграждение. Не следва да се присъждат претендираните разноски в размер на 520 лева депозити за вещи лица и свидетел, доколкото те са сторени във връзка с първоначалния иск. Воден от горното, Софийски градски съд