Решение № 65 от 17.12.2020 г. на Районен съд - Пещера по дело № 163/2020 г.

Производство е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. С наказателно постановление № 229 от 25.08.2020 г., издадено от д-р П.М.М - Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пазарджик, на С. Т. В. с ЕГН: ••••••••••, с. Розово, общ. Брацигово, •••, на основание чл. 139ал.1т.3а и чл. 420а ал.1 пр.1 от ЗВД е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 300 /триста/ лева. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят С. Т. В., който е депозирал жалба срещу него в законоустановения - 7 дневен срок. С жалбата се иска отмяна на наказателно постановление № 229 от 25.08.2020 г. като постановено при нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. М. Попова, като поддържат жалбата и молят Съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. В хода на съдебните прения претендира и производството по делото да бъде прекратено тъй като има влязло в сила решение по АНД 159/2020г. на РСПещера, което касае същото нарушение. Твърди че се нарушавал принципа non bis in idem. За административно - наказаващият орган - Областна Дирекция по безопасност на храните - Пазарджик, се явява юрисконсулт Стоянов, който в хода на съдебното заседание моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена в срока предвиден в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол акт от активно-легитимирано лице, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: На 17.08.2020г. е съставен АУАН №0002340 от гл.инсп. в отдел “Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Пазарджик, д-р Б.М, за това че на 16.08.2020г. в землището на с. Розово общ.Брацигово, в местност „Раздела“ и парцел собственост на М.Т.С от с. Розово е заловен кон с инжектируем транспондер 100000000089527 в 20, 30часа. С. Т. В., като собственик на коня с чип 100000000089527, го е пуснал без придружител в гореупоменатия парцел. Конят е хванат от Т. А. С. и заведен в стопанския двор, където е неговият животновъден обект. След това подава сигнал на тел. 112 в 20.30 часа на 16.08.2020г. Коня установих в стопанския двор, извън животновъдния обект на С.В, който е с регистрационен номер 4583-0037 на 17.08.2020г. в 11.30 часа с четец.Конят е доведен до стопанския двор в присъствието на полиция. Посочена е като нарушена нормата на чл. 139, ал.1 т. 3а от ЗВД. Нарушението е първо. Жалбоподателят е вписал възражение – „ Кобилата е открадната преди седмица.“ Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и е подписан от същия, като му е връчен и препис от акта. Въз основа на акта е изготвено и оспорваното НП. В хода на съдебното заседание са разпитани актосъставителят д-р Б.М, св. А.К, св. Т.С, св. Н.К, св. В.Д. В своите показания, св. М. твърди че през месец август, седемнадесети, бил сезиран от Община Брацигово, установил животно извън животновъдния му обект. Животното –кобила било собственост на С.В. Твърди, че съставил акт за скитащо животно, животното било без придружител. Бил подаден сигнал предната вечер за стадо коне, които били отъпкали имота на Мария С.а, след което с полиция коня го отвели за пазене. Самият актосъставител не е присъствал на тези действия. Заварил е коня в животновъдния обект на Т.С, като последния го извел от вътре на улицата. Твърди че сведенията ги има от св. Т.С. Твърди че всъщност се касае за кобила с малко конче. В присъствието на жалбоподателя е съставен акта, не е отрекъл, че животното е негово. Св. А.К, твърди че работи като младши експерт в отдел ЗГВ при Община Брацигово, като извършила проверка на 17.08.2020г. след подаден сигнал от Т.С. На следващия ден отишли на място със св. М., и св.С. извел коня. Установили че имало щета на имот на св. С. засят с картофи. Продукция не се очаквала. Влахов твърдял че коня му бил откраднат, след което си го взел.Твърди че не знаела къде е бил заловен коня, но на 17- ти С. го бил предоставил. Коня бил с малко конче. Св. С. бил казал на св. Калинова, че е заловен кон с малко конче в имота му. Св. Т.С депозира показания, че на 16.08.2020г. около 20, 00 часа видял 8 броя коне в имота си. Като отишъл, те избягали в имота на св. К.. Отишъл да го извика, звънял в общината и тел. 112. Дошли полицаите когато св. К. изваждал кобилата с кончето от имота си. Наредено им било да закарат животните в обора на С.. Твърди че животните били в неговия парцел, но той се водел на името на майка му, в м. „Раздела“. Разпитан е и св. Н.К, който депозира показания, че св. С. му се обадил и му казал, че конете на Влахов са в неговата нива. Тръгнал след половин час и когато отишъл не заварил нито един кон в нивата си, нито имало следи, нито щети. Докато обикалял видял кобила която току-що се била ожребила и имала малко конче. Твърди че намерил кобилата в място, което не се обработвало от никого, „батал“. Полицаите му наредили да заведе кобилата в обора на св. С.. Звънял на Влахов да дойде и да види дали тази кобила е негова. Когато намерил кобилата бил сам. Св. Веселин Димитров даде показания, че Влахов поискал от него да му наглежда конете за два дена, тъй като му била изчезнала червена кобила и тръгнал да я търси. Кобилата била пред жребене. На втория ден му се обадил К. и му казал че я е намерил.Твърди, че жалбоподателя сутрин като ходел в центъра на селото, е питал за кобилата. Съдът кредитира показанията на св. М. и св. Калинова, доколкото същите са възприели факти, настъпили след извършване на нарушението, като за обстоятелствата от самото нарушение същите свидетели пресъздават каквото име е казано от св. С.. Съдът не кредитира показанията на св. С., тъй като същите влизат в противоречие с показанията на св. К. и сВ.Д. Освен това не са събрани други доказателства в хода на административно наказателната преписка в подкрепа на твърдението, че на място е имало повече животни, а именно около 8 коня собственост на жалбоподателя, които са били отъпкали нива на св. С.. Самия св. К. посочи че на място не е видял други животни освен една кобила която току- що е родила малко конче, но не само това но и същата кобила се е намирала на място, което е ничия собственост, „батал“. Приета е по делото Заповед № РД-163/19.03.2020г. на Кмета на община Брацигово с която в т. 1 – се забранява пашуването, влизането и преминаването на всякакви животни в ниви, ливади и трайни насаждения собственост на физически и юридически лица.; 2. Свободното пускане на селскостопански и домашни животни без придружаването им от пастир; 3. Забраната важи от 01.04.2020 до 30.10.2020 за нивите и ливадите, а за трайните насаждения целогодишно. Прието е по делото НП №26 от 21.08.2020г. на кмета на Община Брацигово, с което на жалбоподателя е наложена глоба за следното нарушение – на 17.08.2020г. допуска пашуване на коне негова собственост като нарушава т. 1 и т. 2 от горната заповед., като НП е издадено на основание АУАН № 13 /17.08.2020г. съставен от св. Анг. Калинова, за идентично нарушение. Посоченото НП е обжалвано и е постановено решение на РС Пещера с което същото е отменено. След служебна справка по АНД №159/2020г. по описа на РС- Пещера се установява че решението е влязло в законна сила на 09.12.2020г. При така установената фактическа обстановка и анализът на доказателствата налагат следните правни изводи. Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок, но същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради следните съображения: Съдът намира че при издаването на НП наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила и материалния закон изразяващи се в следното: На първо място не е събрал доказателства обосноваващи извода, че жалбоподателят е пуснал кобилата си в неоградено пасище без придружител. Посоченото не съответства на фактологията очертана от актосъставителя- в АУАН св. М., който е посочил че жалбоподателят е извършил следното нарушение- „С. Т. В., като собственик на кон с чип 100000000089527 го е пуснал без придружител в гореупоменатия парцел/ гореупоменатия парцел е този на М.Т.С- бел.м./. Коня е хванат от Т. А. С. и заведен в стопанския двор, където е неговият животновъден обект.“ Налице е пълно разминаване между фактите възприети от актосъставителя, и тези възпроизведени от наказващия орган. Липсва конекситет между акта и наказателното постановление. Последното се отразя в негативен аспект и върху правото на защита на жалбоподателя, който е в невъзможност да организира същата предвид липсата на яснота за какво всъщност деяние е ангажирана административно наказателната му отговорност. Не само това, но и от разпита на свидетелите се установи противоречие и относно изложената от актосъставителя фактическа обстановка. Установи се че е имало едно животно- кобила с малко конче, което е било намерено в парцел несобствен на М.Т.С, място което е ничие и освен това кобилата е заловена и доведена от св. К.. На следващо място съставът на чл. 139 ал.1 т.3а от ЗВД предвижда „забранява се пускането на животни извън животновъдния обект без придружител, освен когато животните се намират в оградени пасища“. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят не е пуснал „коня си“, а същият е бил избягал. В тази връзка са и показанията на сВ.Д. Съставът не предвижда „допускане извършването на посоченото нарушение", а изпълнителното деяние се състои в пускане – оставянето му извън животновъдния обект. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Допуснатото несъответствие от наказващия орган между фактическото и юридическо описание на нарушението, от една страна, и основанието за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя, от друга страна, е съществено не само защото на практика е довело до противоречиво административно обвинение, но и защото не би могло да бъде санирано в съдебното производство чрез изменение на НП, тъй като става въпрос за неточно прилагане на разпоредби, които не са само санкционни, т.е. нямат отношение единствено към вида и размера на наказанието. Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.Именно през призмата за разпределението на доказателствената тежест, както и липсата на изрична норма която да придава материална доказателствена стойност на АУАН, наказващия орган не проведе пълно и главно доказване на изложените от него факти. Не са събраха доказателства, въз основа на които да се направи несъмнен и категоричен извод, че именно С.В е изпълнил състава на вмененото му нарушение по чл. 139, ал.1т.3а от ЗВД. Тежестта на доказване в съдебното производство лежи върху наказващия орган, който в настоящия процес не проведе пълно доказване на констатациите, изложени в акта./ виж Решение № 264 от 29.04.2014 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 280/2014 г., Решение № 371 от 13.07.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 420/2016 г., Решение от 29.10.2008 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 646/2008 г./. Не са събрани допълнителни доказателства, с които да се потвърдят констатациите в АУАН и във връзка със същия е последвало съставянето на процесното НП. Не е допустимо само на предположения да се вмени каквото и да е било нарушение, на което и да е било лице. По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. На следващо място настоящия състав намира, че въпреки че има влязло в сила решение по друго дело, то същото не е идентично с него Издаденото НП 26/21.08.2020г. на Кмета на Община Брацигово, касае вменено нарушение – допускане пашуване на коне в имота на Мария С.а, идентично с приетия по делото АУАН № 13 /17.08.2020г. съставен от св. Анг. Калинова. Настоящето производство е по повод оспорване на НП за пускане на едно животно извън животновъден обект без придружител. Предвид на което настоящето производство не е идентично с приключилото. Следва да се посочи и че в настоящето производство се касае за ангажиране на административно наказателна отговорност въз основа на нормативен акт, който е от по-висока степен в сравнение със нарушената заповед на кмета. В случая съдът намира и че наказващия орган необосновано не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за първо нарушение, не се установяват щети и се касае за едно животно, което е родило малко. Предвид на което настоящия състав намира, че е налице и маловажен случай на вмененото нарушение от наказващия орган. Наказателното постановление предвид на изложените по –горе мотиви се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото, жалбоподателят е поискал присъждане на разноски и съгласно чл. 63 ал.3 от ЗАНН такива му се дължат. Жалбоподателят е доказал направени разноски в размер на 400, 00 лева като липсва възражение за прекомерност на същото от страна на наказващия орган. Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът