Решение № 98 от 5.8.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 373/2020 г.

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от ищеца Е.Г. против ответника Прокуратурата на РБ за сумата 30000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на водено срещу него досъдебно производство №315/2017г. по описа на Районна прокуратура-Русе, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Претендира се по реда на чл.86 от ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2020г. – до окончателното й изплащане. Със събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка. На 28.03.2013г. ищецът Г. сключил с Прокредит къмпани ЕАД /сега Прокредит банк България ЕАД/ договор за реален залог по реда на чл.311 от ТЗ, по силата на който заложил моторна лодка с рег.№Бс-1723, негова собственост за обезпечаване вземанията на заложния кредитор по договор прокредит Динамо от 24.08.2011г. Съгласно т.10 от общите условия към договора залогодателят се задължил да не се разпорежда със заложената вещ, както и да не учредява вещни тежести върху нея в полза на трети лица до края на срока на договора. На 17.09.2014г. ищецът прехвърлил правото на собственост върху лодката на майка си Е. Т. с договор за покупко продажба. Поради неизпълнение на договора за кредит, Прокредит къмпани ЕАД се снабдило с изпълнителен лист срещу него. Образувано било изпълнително дело, в хода на което били предприети действия на принудително изпълнение, при които било установено, че ищецът се е разпоредил със заложената по договора за залог моторна лодка. Районна прокуратура-Русе образувала прокурорска преписка №1078/2017г. /ДП №315/2017г./ след сигнал от кредитора, и в хода на това досъдебно производство Г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяващо се в разпореждане със заложена по договор за реален залог моторна лодка в полза на трето лице, като обсебването е в големи размери. .По-конкретно с постановление от 25.10.2017г. на Г. било повдигнато обвинение по посочения текст на НК за това, че на 17.09.2014г. в гр.Русе неправомерно се разпоредил със своя движима вещ-моторна лодка, предмет на залог по договор за реален залог от 28.02.2013г. в полза на кредитора Прокредит банк България ЕАД, като обсебването е в големи размери. С постановление от 20.09.2019г. обвинението срещу Г. било преквалифицирано по чл.206 ал.1 вр. ал.1 от НК, след назначена на ДП оценъчна експертиза, от заключението на която било установено, че стойността на лодката не може да се квалифицира като такава в големи размери. Безспорно е, че преди това собствеността върху лодката била възстановена на ищеца, в смисъл отново била прехвърлена на Г., поради което нямало пречка върху същата да бъде насочено принудително изпълнение. Повдигнатото срещу ищеца обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 от НК, наказуемо с лишаване от свобода. По процесното досъдебно производство спрямо Г. била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно подписка. По досъдебното производство били извършени множество процесуално следствени действия с негово участие. След приключване на разследването, наблюдаващият прокурор внесъл на 28.11.2018г. обвинителен акт, по който било образувано НОХ дело №2104/2018г. по описа на Районен съд-Русе. След проведени няколко открити съдебни заседания, Районен съд-Русе постановил присъда №98 от 10.06.2018г., с която признал Г. за невинен по повдигнатото му обвинение и го освободил от наказателна отговорност. С решение от 11.12.2019г. по ВНОХ дело №541/2019г. Окръжен съд- Русе потвърдил оправдателната присъда, поради несъставомерност на извършеното т.е. поради това че извършеното не съставлява престъпление. Видно от епикриза, издадена от МБАЛ Медика Русе ООД още преди привличането му като обвиняем по процесното досъдебно производство ищецът е страдал от диабет, неинсулинозависим и без усложнения. Видно от епикриза, издадена от Център за психично здраве-Русе ищецът е бил на лечение там за времето от 19.07.2017г. до 23.08.2019г., с диагноза „реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията”. В нея е посочено, че фактори за поява на това заболяване са настъпили социални затруднения във връзка със съдебно дело срещу него. От показанията на свидетелката Радостина Петрова се установява, че тя с ищеца Г. са от един приятелски кръг от 3-4 години. От 2017г. Г. започнал да страни от приятелската им компания. При случайна среща с него в болницата разбрала за воденото наказателно производство. Той й казал че е несправедливо обвинен, споменал й че става въпрос за някаква лодка. Казал й, че не се чувства добре и се е изнесъл на село. Знае, че от преди Г. страдал от диабет, когато се срещнали в болницата той й казал че диабетът се е обострил от воденото срещу него дело, поради което отива на преглед. Освен това й казал, че вдига кръвното. След обвинението срещу него Г. се променил коренно – преди това бил весел, жизнен, душата на компанията, след това се дистанцирал и започнал да отбягва приятелите си. Изолирал се на село и продължава и сега да живее там. От показанията на свидетелката Силвия Г.а – сестра на ищеца – се установява, че през 2017г. брат й й споделил за проблемите си с Прокуратурата и че срещу него се води наказателно дело. Разбрала и защо е обвиняем, а именно заради лодката. Счита, че Банката през цялото време, още от момента на учредяване на залога знаела къде се намира лодката. Свидетелката била назначена за неин пазач. Лодката си стояла на пристанището в Созопол и преди и след прехвърлянето й от брат й на майка й, никога лодката не била местена от там и не била пускана във водата. Брат й съзнавал, че реално дава лодката в залог. До привличането на брат й като обвиняем, двамата живеели в две отделни къщи, но в един двор, в гр.Русе. След като започнало наказателното производство срещу брат й, пред дома им започнали често да спират полицейски коли и да носят призовки Г. да се яви във 2-ро РПУ, дори имало случаи да я предупреждават че ще го обявят за общонационално издирване, ако не се яви. Получавала призовки за ищеца и от ЧСИ. Живеели на този адрес от раждането си, поради което всички съседи го познавали и честото спиране на полицейски коли и връчването на призовки им направило впечатление и те започнали да питат какво става. Поради това ищецът се притеснявал да излиза на улицата, отношенията на хората спрямо него се променило и той се изолирал на село. От преди ищецът страдал от диабет, който се обострил вследствие обвинението и се появило и друго придружаващо заболяване, а именно хипертония. Преди да започне наказателното производство брат й имал фирма за транспортни услуги, която фалирала, но не може да каже точно кога. Брат й трябвало всеки понеделник да се подписва във 2-ро РПУ. Психическото му състояние се влошило. Преди наказателното производство той бил жизнерадостен, весел, душата на компанията, майтапчия. След започване на наказателното дело срещу него психическото му състояние се влошило, постъпил на лечение в Психодиспансера-Русе и след излизането му оттам се изолирал на село. Предписано му било медикаментозно лечение. Психическите му проблеми не били във връзка с фалита на фирмата му. Свидетелката е категорична, че психическите проблеми на брат й започнали от воденото срещу него наказателно производство за лодката, някъде в края на 2017г. След като бил оправдан, брат й не се бил възстановил, нямал желание за нищо и останал да живее на село, за да не среща познатите си в Русе. Апелативният съд кредитира свидетелските показания като непротиворечиви и последователни, но счита, че за установяване действителното здравословно състояние на ищеца, включително дали влошаването му е в пряка причинно следствена връзка с процесното наказателното производство са необходими медицински документи и специални медицински знания, въпреки че житейски оправдано и нормално е при такива негативни преживявания да се стигне до стресови състояния и до здравословни проблеми. Наказателното производство спрямо ищеца Г. е продължило 1 година и 6 месеца в досъдебната фаза и още 6 месеца в съда. Безспорно е по делото, че спрямо ищеца е била взета само мярката за неотклонение подписка. Безспорно е и е установено по делото, че с решение №152 от 04.10.2016г., постановено по т.д. №175/2016г., на Окръжен съд-Русе е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на Лока Транс ЕООД-гр.Русе, с едноличен собственик и управител Е.Г., което решение е влязло в сила и това обстоятелство води до извода, че ищецът е имал затруднения в икономическата си дейност и социална реализация още преди започване на наказателното производство, които също са му причинили напрежение, стрес и негативни преживявания, в равна степен с негативните преживявания и стрес, предизвикани от процесното наказателно производство. Тези приети за установени факти водят до един единствен извод и той е, че в случая е осъществена хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по отношение на ищеца. Съгласно посочената разпоредба Държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство приключи с влязла в сила оправдателна присъда. В случая при приетата за установена фактическа обстановка Въззивният съд намира, че е налице хипотезата на чл.2. ал.1 т.3 от ЗОДОВ поради незаконното обвинение на ищеца за извършване на престъпление като наказателното производство е приключило с постановена от съда оправдателна присъда, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение, поради което не му е наложено наказание по повдигнатото му обвинение и оправдателната присъда е влязла в сила.. Отговорността е за Прокуратурата тъй като срещу ищеца е водено досъдебно наказателно производство, наблюдавано и ръководено от прокурор при Районна прокуратура-Русе, като крайният резултат е постановяване на оправдателна присъда, влязла в сила. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата, чрез Прокуратурата в случая, дължи обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е обхватът на отговорността на Държавата за вреди в посочения случай. Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1 от Заключителните разпоредби на същия закон приложение намира и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства. Освен това нормално е и е житейски оправдано в такива случаи всеки да преживее дискомфорт, негативни емоции, дори стрес. От съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са дължими на ищеца, на посоченото основание, са следните значими обстоятелства в случая: продължителността на воденото наказателно производство – 1-година и 6 месеца в досъдебната фаза и още 6 месеца в съдебната фаза, която продължителност е в рамките на един разумен срок, , взетата мярка за процесуална принуда спрямо ищеца – най-леката възможна - подписка, притесненията и неудобствата, които е преживял вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК първоначално, впоследствие преквалифицирано по чл.206 ал.2 вр. ал.1 от НК т.е. обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 от НК, което се наказва с лишаване от свобода, , промяната в здравословното състояние на ищеца, доказано с медицински документи и свидетелски показания, а и е нормално и житейски оправдано в такава ситуация – хипертония, реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, с каквато диагноза е лекуван в Центъра за психично здраве-гр.Русе злепоставянето на ищеца пред обществото, воденото срещу него наказателно производство му се е отразило силно отрицателно в две посоки, както физически, така и психически, свидетелите установяват че ищецът се променил от жизнерадостен и душа на компанията, се е самоизолирал от приятели и познати като е заживял на село и до сега е там. Вярно е, че Г. е страдал от диабет от преди началото на наказателното производство и няма компетентно заключение на лекар, че процесното наказателно производство е довело до обострянето на това заболяване, но видно от медицинските документи и от свидетелските показания ищецът е получил хипертония и психически проблеми, за които е лекуван в стационар, вследствие на образуваното досъдебно производство, тъй като е нормално и житейски оправдано именно то да е довело до влошаване на здравословното му състояние. За влошаване на здравословното състояние обаче е допринесло и откриването на производство по несъстоятелност на фирмата на ищеца Лока Транс ЕООД още на 04.10.2016г., с влязло в сила съдебно решение по т.д. №175/2016г. на Окръжен съд-Русе т.е. откриването производство по несъстоятелност е преди ищецът да бъде привлечен като обвиняем по процесното наказателно производство. Апелативният съд приема, че и двете производства са допринесли за негативните преживявания на Г. и са довели същия до стрес. Взетата мярка за неотклонение подписка, макар и най-леката възможна, също е ограничила правата и свободата му в известна степен. Действително взетата „подписка” спрямо гражданите означава, че те не могат да променят местоживеенето си и постоянното си местопребиваване, без да уведомят съответните органи и да получат разрешение. Все пак трябва да се отчете обстоятелството, че най-леката мярка за неотклонение не води до ограничаване в значителна степен на свободата и придвижването. При съвкупната преценка на всички тези конкретни правно значими обстоятелства, установени по начин и до степен с ангажираните от ищците по делото доказателства, съдебният състав стига до извода, че претърпяните от ищеца, търпяни и сега от него болки и страдания би било подходящо да бъдат обезщетени със сумата 4 000 лева. С оглед вида, интензитета и продължителността на конкретните неимуществени вреди, подробно описани по-горе, според Апелативния съд в случая дължимото, подходящо и необходимо тяхно обезщетение възлиза на сумата 4 000 лева. Този размер обезщетение за неимуществените вреди в случая отговоря и на житейски оправданото, както и е съобразен със съдебните решения по аналогични случаи. При това решение по основния иск, акцесорният такъв по чл.86 от ЗЗД е основателен, доказан и следва да се уважи така, както го е уважил Окръжният съд. Съгласно съдебната практика, включително съгласно задължителното Тълкувателно решение №3 от 2005г. на Върховния касационен съд законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила оправдателната присъда, но тъй като ищецът претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2020г., в случая законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 4 000 лева, следва да се присъди считано от 24.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.271 от ГПК, като правилно, обжалваното решение на Окръжен съд-Русе следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за присъдените разноски. На процесуалния представител на ищеца адвокат Е.Т. се дължи адвокатски хонорар съразмерно на уважената и отхвърлената част на иска, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК или само сумата 120 лева, независимо че доверителят му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева за първа инстанция, тъй като исковата претенция е за 30 000 лева, от която е уважен иск само за 4 000 лева, а в останалата му част от 26 000 лева е отхвърлен. При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК страните следва да понесат направените от тях разноски в настоящата инстанция, така както са направени т.е. на въззивника ищец не следва да бъде присъждан адвокатски хонорар за упълномощения адвокат, тъй като въззивната му жалба е отхвърлена изцяло както е отхвърлена и въззивната жалба на ответника. Водим от изложеното Апелативният съд