Решение № 456 от 5.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1010/2022 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ГРИЙН“-ЕООД чрез пълномощника му адв.М. С. против решение №260057 от 21.10.2022г. на ОС-Враца, постановено по т.д. №43/2020 г., с което са отхвърлени предявените от „Енерджи Съплай Грийн“-ЕООД срещу „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.306, ал.5 ТЗ за сумата 141 447.17лв., представляваща остатък от паричен депозит, предоставен на ответника по Допълнително споразумение №1 към СДППЕЕ от 17.12.2018г. и по чл.86 ЗЗД за сумата 1 610.93лв., представляваща лихва за забава за времето от 26.03.2020г. до датата на предявяване на иска.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивира. Моли съда да отмени решението и постанови друго, с което уважи предявените искове като основателни и доказани.

В срока по чл.263 ГПК ответникът „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД чрез пълномощника си адв.Т. Н. е подал писмен отговор, в който излага подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби, както и съдебна практика. Поради това настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и при дадената процесуална възможност по чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:

От сбраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ГРИЙН“-ЕООД е предявил срещу „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД, обективно съединени искове както следва:

• иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.306, ал.5 ТЗ за сумата 141 447.17лв., представляваща остатък от паричен депозит, предоставен на ответника по Допълнително споразумение №1 към Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия /СДППЕЕ/ от 17.12.2018г.;

• иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1 610.93 лв., представляваща лихва за забава за времето от 26.03.2020г. до датата на предявяване на иска.

В ИМ ищецът „ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ГРИЙН“-ЕООД твърди, че има лицензия за търговия с електрическа енергия по силата на Лицензия №Л-387-15 от 16.07.2012г.

Н а „Българска независима енергийна борса“-ЕАД /БНЕБ/ с Решение на КЕВР от 31.03.2014г. е издадена лицензия за оператор на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Ищецът бил регистриран за участие на централизиран пазар по дългосрочни договори /ЦПДД/ и има сключен договор за участие №31/19.02.2018г.

Твърди, че между ищеца в качеството на купувач и ответника „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД в качеството на продавач е сключен Стандартизиран договор за покупко- продажба на електрическа енергия /СДППЕЕ/ №IВЕХ- 0059/17.12.2018г. и Допълнително споразумение №1/2019г. Ищецът имал сключен само един договор от 12.12.2019г. с купувач на електрическа енергия „Енерджи Съплай“-ЕООД /трето лице помагач в процеса/ и не е сключвал други сделки като купувач извън Търговската платформа на ЦПДД, като 100% от дейността му се извършва с енергия, закупена от тази платформа.

В исковата молба се твърди, че след сключването на Стандартизирания договор е възникнало събитие с извънреден характер – глобалната пандемия от Covid- 19. По този повод с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.е обявено извънредно положение в България, като със Заповед на министъра на здравеопазването от същата дата са въведени противоепидемични мерки до 29.03.2020г. В резултат от наложените мерки е преустановена дейността на търговски обекти, клиенти на „Енерджи Съплай“-ЕООД, което поставило ищеца в невъзможност за реализация на електрическата енергия и за изпълнение на сключеното с „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД допълнително споразумение, предвид получени от контрагенти уведомителни писма за това, че същите са в невъзможност за изпълнение на всички заявени за получаване количества ел. енергия. Подчертава спецификата на стоката "ел. енергия" и невъзможността същата да бъде съхранена и използвана за доставки след отпадане на ограничителните мерки.

На 15.03.2020г. с уведомление по чл.306, ал.3 и ал.5 от ТЗ ищецът бил уведомен от „Енерджи Съплай“-ЕООД за възникнала вследствие на извънредното положение невъзможност за изпълнение на договора от 12.12.2019г., считано от 16.03.2020г., както и за прекратяване на доставките и прекратяване на договора на основание непреодолима сила.

На 15.03.2020г. като следствие от описаните действия, ищецът уведомил „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД, че доставката по допълнителното споразумение е прекратена на основание чл.306 от ТЗ, считано от 16.03.2020г., като и посочил в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Основание за спиране на доставките на ел. енергия била непреодолима сила по чл.306 от ТЗ, приложим съгласно чл.23 от договора между страните, както и поради това, че страните са търговци и договорът между тях е сключен в изпълнение на предмета им на дейност. Като сочи, че съгласно чл.306, ал.4 от ТЗ докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира, ищецът твърди, че към датата на обявяване на извънредното положение е бил изправна страна, поради което може да се възползва от уредената в текста възможност и не дължи нито заплащане на продажната цена по допълнителното споразумение, нито неустойка за неизпълнение.

След получаване на уведомлението от 15.03.2020г., на следващия ден ответникът „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД заявил, че не приема основанията за спиране на доставките и претендира неустойка за неприето количество в размер на 100% от цената на неприетото количество по допълнителното споразумение. БНЕБ в качеството на оператор на борсата, чрез която е сключено допълнителното споразумение, се намесила без основание в отношенията между договарящите и поискала от ищеца в кратък срок доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението и твърдяната непреодолима сила, без това да е поискано от „АЕЦ Козлодуй“, неоснователно отстранила ищеца от пазара на ЦПДД и го задължила под страх от изключване от пазара да заплати неустойка за неприетото количество ел. енергия по допълнителното споразумение, както и да продължи да изпълнява договора. Ищецът оспорил действията на БНЕБ и претенцията на „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД за заплащане на неустойка, но на 17.04.2020г. получил от БНЕБ уведомление за изключване от борсовия пазар на ел. енергия, сегмент ЦПДД, с което не е прекратено автоматично действието на сключените договори, но е направило невъзможно участието на ищеца в нови търгове.

На 19.03.2020г. ищецът изпратил по електронен път до „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД уведомление по чл.306, ал.5 от ТЗ за прекратяване на Допълнително споразумение №1/2019г. от 17.12.2018г. с искане за връщане на сумата 141 447.17лв., представляваща разлика между сумата по предоставеното по допълнителното споразумение обезпечение /внесен паричен депозит/ в размер на 274 053.89лв. и сумите за закупена ел. енергия от 01.03.2020г. до 15.03.2020г. на стойност 133 606.72лв. с ДДС. Според ищеца внесеният като гаранционно обезпечение депозит подлежи на връщане до 10 работни дни след датата на изтичане на срока на допълнителното споразумение, въпреки че в чл.145 от Правилата на ЦПДД не е предвиден срок за връщане му в случай на предсрочно прекратяване на споразумението, поради което настоява, че съгласно уведомлението за прекратяване и поканата за връщане на депозита срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 25.03.2020г.

Въпреки уведомлението за спиране на изпълнението на договора от 15.03.2020г. и това за неговото прекратяване от 19.03.2020г. „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД продължило да очаква изпълнение на допълнителното споразумение до 25.03.2020г. и изпратило на ищеца електронни писма, с които настояло същият да подава графици за количествата ел. енергия.

На 25.03.2020г. ищецът получил по електронен път уведомление, с което „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД заявил, че на основание чл.182.3 от Правилата на ЦПДД прекратява едностранно допълнителното споразумение, считано от 25.09.2020г. и претендира заплащане на неустойка.

На 02.04.2020г. ищецът получил изявление за прихващане на предоставеното от него обезпечение с претендираната от „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД неустойка за неприета на 16.03.2020г. ел. енергия и такава, неприета в периода от 18.03.2020г. до края на срока на допълнителното споразумение, както и покана за плащане на разликата.

Ищецът е представил Сертификат за форсмажор, издаден от БТПП, като доказателство за обективната му невъзможност за изпълнение на допълнителното споразумение в периода от 08.03.2020г. до 13.04.2020г. /края на обявеното извънредно положение/.

Ищецът твърди, че с направеното от него изявление за прекратяване на договора на основание чл.306 от ТЗ, считано от 19.03.2020г., същият е прекратен, поради което „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД е длъжно да му върне исковата сума, чието задържане след 26.03.2020г. е неоснователно. Поради това претендира сумата 141 447.17лв., представляваща остатък от неоснователно задържан след 25.03.2020г. паричен депозит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, и за сумата 1 610.93лв., представляваща законна лихва за забава за времето от 26.03.2020г. до предявяването на иска.

Ответникът „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищеца, че пандемията от Covid-19, обявеното в България извънредно положение и преустановяването на дейността на търговските обекти, които са купували ел. енергия от ищеца, представляват непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ, тъй като липсва причинно-следствена връзка между изброените в исковата молба факти и неизпълнението.

Ответникът твърди, че изпълнението на задълженията на купувача по Допълнителното споразумение е било възможно през целия период след 15.03.2020г., което според него се потвърждава и от факта, че на 17.03.2020г. ищецът е приел електрическата енергия, която му е била доставена от ответника, и е номинирал график за този ден в системата за администриране на пазара на ECO.

Излага доводи, че всъщност твърдението на ищеца за невъзможност за изпълнение на задълженията си по договора се свежда до такова за невъзможност да препродаде закупената ел. енергия и да реализира от това икономическа полза. Но това дали ищецът сключва последващи договори за покупко-продажба на ел. енергия и поведението на купувачите по тях е неотносимо към възможността му да изпълнява задълженията си по допълнителното споразумение. Твърди, че институтът на непреодолимата сила намира приложение при невъзможност на длъжника да изпълни договорното си задължение, а не в случаите, в които за него е станало неизгодно да го изпълнява. Освен това, ищецът е неизправна страна по допълнителното споразумение, поради което не е имал възможност да прекрати същото.

В отговора се твърди, че изпълнението на задължението на ищеца е било възможно на 16.03.2020г. и в периода 18.03. - 24.03.2020г. и не е било изпълнено, поради което за ответника е възникнало правото да прекрати допълнителното споразумение и да претендира заплащане на неустойка в размер на 100% от неприетата енергия.

Излага доводи за правото на ответника да се удовлетвори от депозита за свои конкретно посочени вземания, за което с писмо от 02.04.2020г. до ответника е отправено изявление за прихващане на вземането му в размер на 274 053.89 лв. с част от насрещните вземания на ищеца до размера от 125 239.68лв., след което вземането на ищеца за връщане на депозита е погасено.В отговора са посочени основанията и размера на сумите по направените от ответника възражения за прихващане.

В допълнителната ИМ ищецът оспорва възражението за прихващане, заявено от ответника в отговора на исковата молба, като пояснява, че с уведомлението за прекратяване на допълнителното споразумение от 19.03.2020г. е дадено съгласие единствено за прихващане от сумата на предоставеното обезпечение в размер на 274 053.89лв. на сумите за закупена ел. енергия от 01.03. до 15.03.2020г. вкл. на стойност 132 606.72лв. без претендираната от ищеца неустойка. Твърди, че сумата за закупената на 17.03.2020г. ел. енергия в размер на 8 840.45лв. е платена на 29.04.2020г.

В допълнителния отговор ответникът оспорва твърдението на ищеца за появил се след 13.03.2020г. значителен излишък на ел. енергия.Поддържа заявеното възражение за прихващане в конкретните му параметри, посочени в отговора на исковата молба.

За да отхвърли иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата 141 447.17лв.

• остатък от паричен депозит, предоставен на ответника по Допълнително споразумение №1, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.306, ал.1 ТЗ и ищецът не може да се позове на непреодолима сила за спиране изпълнението на сключените между него и ответника Допълнително споразумение №1 и Стандартизиран договор.

Приел е, че дори в случая да се приеме, че обявеното в страната извънредно положение в резултат от въведените ограничителни мерки за предотвратяване на епидемията от COVID-19 да изпълват съдържанието на понятието „непреодолима сила“, предявеният иск следва да бъде отхвърлен само заради това, че задължението на ищеца към ответника, а и това на третото лице-помагач към ищеца, са парични, при което купувачът не може да се позове на обективна невъзможност за изпълнение. Съдът се е позовал на приетото в теорията и съдебната практика разрешение, че случаите на непреодолима сила засягат само непаричната престация, тъй като само нейното неизпълнение може да стане обективно невъзможно. Изпълнението на парично задължение винаги е възможно и неизпълнението му е винаги виновно /чл.81, ал.1 ЗЗД/.

Съдът е кредитирал и двете заключения на съдебно-техническата експертиза, назначена по искане на ищеца, които е приел като недостатъчни за обосноваване на категоричен извод за намалено потребление на ел. енергия от страна на консуматорите на такава, контрагенти на подпомагащата страна, която от своя страна е единствен купувач на продаваната от ищеца енергия. Ищецът не е провел пълно и главно доказване по отношение на фактите, че е налице намалено потребление на ел. енергия и именно на тази, доставяна от „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД по процесния договор, както и че това намалено потребление е в пряка причинна връзка с въведеното извънредно положение.

По тези съображения е заключил, че ищецът няма основание да твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно с исковата сума от 141 447.17лв., задържайки заплатения при сключване на договора гаранционен депозит, тъй като самият той е неизправна страна по него.Отхвърляйки главния иск, като законна последица от това е отхвърлил и иска за заплащане на законна лихва върху главницата за претендирания период.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Всъщност страните не спорят по фактите, а по направените от съда правни изводи въз основа на събраните доказателства.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има предвид следното:

За успешното провеждане на иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД следва бъдат установени елементите от фактическият състав, а именно - да е налице предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, като ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. В този смисъл е т.1 от Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС и Решение №189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о.

От доказателствата по делото се установява, че е налице предаване от ищеца, съответно получаване от ответника на процесната сума, съставляваща гаранционен депозит, но същата не е платена без основание. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не обосновава извод, че ищецът е доказал фактическите си твърдения за наличие на предпоставките на чл.306, ал.1 ЗЗД, за да може да се приеме, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.306, ал.4 ЗЗД.

Съдържанието на термина „непреодолима сила“ е определено в разпоредбите на чл.306, ал.2, ал.4 и ал.5 ТЗ - непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което е извън контрола на длъжника, което прави изпълнението изцяло или временно невъзможно. Длъжникът не е можел и не е бил длъжен да предвиди това събитие при сключването на договора, а при възникването му не е в състояние да го предотврати или преодолее.

Безспорно, в случая глобалната пандемия от COVID 19, взетите Решения от Народното събрание за обявяване на извънредно положение върху цялата територия на Република България за периода 13 март до 13 май 2020г. и заповедите на Министъра на здравеопазването, с които са въведени противоепидемични и ограничителни мерки, са възникнали след сключването на Договора и Допълнително споразумение №1 към него, и могат да бъдат определени като събития от извънреден характер по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, но същите не са направили изпълнението на задълженията на ищеца да приема електрическа енергия, при посочени в споразуменията параметри, изцяло или временно невъзможни. Както е приел и първоинстанционния съд на база константната съдебна практика на ВКС, случаите на непреодолима сила засягат само непаричната престаци я, тъй като само нейното неизпълнение може да стане обективно невъзможно. Изпълнението на парично задължение винаги е възможно и неизпълнението му е винаги виновно.

От заключението на специализирана СТЕ се установява, че „Енерджи Съплай Грийн“-ЕООД е купувало от производителя „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД ел. енергия, която е препродавало на „Енерджи Съплай“- ЕООД, а последното дружество е препродавало ел. енергията на 29 броя клиенти - крайни консуматори.

В заключението са показани резултатите от изчислението на вещото лице на потреблението на ел. енергия от всичките 29 клиенти на „Енерджи Съплай“-ЕООД за процесния период и от тях се вижда, че спрямо 2019г. през 2020г. потреблението в периода 13.02.2020г. - 31.03.2020г. клиентите на „Енерджи Съплай“ЕООД са консумирали с 480 838.76 KWh /13.92%/ повече ел. енергия в сравнение със същия период на 2019г., т.е. увеличена е консумацията на ел.енергия. Следователно правилен и обоснован е изводът на съда, че не може да бъде направен извод за намалено потребление на ел. енергия от страна на консуматорите на такава, контрагенти на подпомагащата страна, която от своя страна е единствен купувач на продаваната от ищеца енергия, както и че това намалено потребление е в пряка причинна връзка с въведеното извънредно положение.

Изтъкнатите от ищеца обстоятелства не само не навеждат на никоя от хипотезите, при които за него би била налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението му за приемане на закупената електрическа енергия, а по-скоро сочат на породила се за „Енерджи Съплай Грийн“ ЕООД съществена трудност да препродаде тази енергия. Ето защо, с уведомлението си от 15.03.2020 г. до „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД ищецът всъщност е направил опит, прекратявайки Договора по реда на чл.306, ал.5 ТЗ, да прехвърли търговския риск върху продавача-производител. При положение обаче, че не са били налице законовите предпоставки, при които би се породило това негово субективно право едностранно да прекрати облигационната връзка, същата е продължила да съществува и съответно, не е възникнало твърдяното от него основание за връщане на паричния депозит, предоставен на ответника по Допълнително споразумение № 1/2019 г. За ищеца „Енерджи Съплай Грийн“ ЕООД не се е породило предвиденото в чл.306, ал.5 ТЗ субективно право да прекрати с едностранно изявление до „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сключения на 17.12.2018 г. помежду им стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и Допълнително споразумение № 1/2019 г. към него.

В Решение № 15 от 22.12.2016 г.по т.д. № 2404/2014 г. на ВКС, I т.о., по отношение на невъзможността за изпълнение при непреодолимата сила е прието, че „За да се освободи длъжникът от своето задължение по вече безусловно възникналото договорно правоотношение следва да е настъпило такова събитие, което съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението, тъй като е създало такова състояние, че с оглед на добросъвестността - с оглед на достъпните и практикувани способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат. “ Следователно, посочените уведомления от 15.03.2020 г. и 19.03.2020 г. не са породили желания от страната прекратителен ефект и договорът е продължил да действа, поради което претенцията на „Енерджи Съплай Грийн“ ЕООД за връщане на сумата 141 447.17лв., съставляваща предоставен от него депозит, е неоснователна, каквато е и акцесорната претенция за лихва за забава. Като е достигнал до този извод, първоинстанционния съд е постановил законосъобразно и обосновано решение.

Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите в жалбата оплаквания са неоснователни и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемото дружество „АЕЦ Козлодуй“-ЕАД следва да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция съобразно посоченото в представения списък по чл.80 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 5 269, 39 лв. с ДДС. Към списъка са приложени доказателства, от които е видно действителното заплащане на сумата от страната – фактура от 21.11.2022г. и авизо за извършеното плащане от същата дата.

Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският Апелативен съд