Решение № 4271 от 12.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3873/2024 г.

Производството е по реда на чл.240 ГПК. Образувано е по молба/ наименована въззивна жалба/, подадена от „РД М.Г.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника адв.Е. Д. за отмяна на неприсъствено решение № 20689 от 14.12.2023 г., постановено по гр.дело № 42967/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 46 състав, с което е осъдено „РД М.Г.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление в град София, кв.“••••••• представлявано от Р. Г.Д., да заплати на основание чл.49 ЗЗД да заплати на Д. Б. Ц., ЕГН: ••••••••••, с адрес: град София, ул.„••••••• сумата в размер на 10000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на разпространените в периода 12.07.2023 г. - 25.07.2023 г. на интернет страница на ответника - https: //narod.bg/ статии, ведно със законната лихва от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението на съда е осъдено „РД М.Г.“ ЕООД, ЕИК •••••••, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Д. Б. Ц., ЕГН: ••••••••••, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, в размер на 2400 лева. Ответникът по молбата- Д. Б. Ц., чрез пълномощника си адв.А. А. оспорва молбата, по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Моли съда да остави без уважение молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение, като неоснователна. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното: Молбата е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.240, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъствено решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай, като основание да поиска от въззивния съд отмяна на постановено неприсъствено решение, молителят очевидно, чрез своя пълномощник сочи разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. В молбата/ наименована въззивна жалба/, се излагат доводи, че не са положени усилия да бъдат връчени на дружеството съдебните книжа по делото, като в случая било налице ненадлежно връчване, както на исковата молба, така и на призовките по делото. Твърди се, че до този момент по всички останали дела не е имало проблем с връчването на съдебни книжа на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, ако страната срещу която е постановено неприсъствено решение е била лишена от възможност да участва в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. В случая, с оглед наведените доводи в молбата за отмяна, молителят се позовава и на двете основания. Видно от данните по делото, съдът е връчил на ответника „РД М.Г.“ ЕООД, гр.София, препис от исковата молба на установения по делото търговски адрес, като предвид извършеното от длъжностното лице отбелязване, че на адреса няма офис и канцелария на фирмата/ няма рекламни или информационни табели/ е приложил на 03.10.2023 г. по отношение на ответника разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. В процесния случай за първото съдебно заседание, насрочено за 12.12.2023 год., районният съд е приложил по отношение на ответника разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК и е дал ход на делото, като е постановил на 14.12.2023 г. и неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва по последния посочен в търговския регистър адрес - чл.50, ал.1 ГПК. Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на търговци и юридически лица. Начинът на връчване на съобщенията по чл.50, ал.3 и 4 от ГПК е - в канцеларията на търговеца, на съответен служител, чиито имена и длъжност се упоменават от връчителя, а в случай, че не се намери такова лице или няма достъп до канцеларията на дружеството, длъжностното лице залепва уведомление при условията на чл.47, ал.1 ГПК - еднократно. В конкретния случай съобщението и съдебните книжа са били изпратени на адреса на управление на търговеца „РД М.Г.“ ЕООД, гр.София, а именно на адрес: гр.София, ж.к.“••••••• и по смисъла на чл.50, ал.3 от ГПК би следвало да се приеме, че именно на този адрес се намира канцеларията на търговеца. Съобщението е върнато с отбелязване, че на адреса няма офис и канцелария на фирмата, поради което съдът е приложил по отношение на ответника, разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК. Т.е. в конкретния случай е спазен законовият процесуален ред за връчване на съобщенията и призовките на молителя - ответник, съгласно чл.50 ГПК. Правилно съдът е приел, че ответникът е редовно призован и за открито съдебно заседание на 12.12.2023 г., при условията на чл.50, ал.2 ГПК, предвид извършеното официалното удостоверяване от длъжностното лице за неоткриване на фирмата или неин представител на адреса. Молителят не представя доказателства, с които да оборва констатацията, свързана с ненамирането му на адреса на управление. Касае се за официални документи, чиято неистинност не е установена и поради това съдът е длъжен да счете удостовереното от длъжностното лице за вярно. Ето защо и единствената причина, препятствала призоваването по реда на чл.50, ал.1 от ГПК и реалното участие на молителя като ответник в исковото производство, е неизпълнението на задължението му да осигури на адреса си на управление канцелария по смисъла на чл.50, ал.3 от ГПК и служител, който да приема адресираните до него съдебни призовки и книжа. По делото към молбата, не са представени писмени доказателства, които да водят до изводи различни от гореизложените. Ето защо, в действията на първоинстанционния съд не е налице нарушение на правилата на призоваване, което нарушение да е ограничило правата на ответника в производството да депозира отговор в срок и да участва в процеса. От друга страна, съдът приема, че само когато връчителят е събрал сведения, че лицето се намира на посочения адрес, но не може да го намери, респективно няма достъп до канцеларията на ЮЛ или лице съгласно да получи съобщението /вкл. и когато служителите на дружеството отказват да получат съобщението/, следва да се извърши връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК във вр. с чл.50, ал.4 ГПК- чрез залепване на уведомлението. Когато обаче призоваваното юридическо лице изобщо няма канцелария или служители на адреса по търговския регистър, достатъчно е това да бъде еднократно установено от съответното длъжностно лице, за да се приложи фикцията на чл.50, ал.2 ГПК. Ето защо, ако на регистрирания адрес няма офис /канцелария/ или той не е действащ и не може да се открие представител на търговеца, то и в този случай се прилага фикцията на чл.50, ал.2 ГПК за връчване на съобщения с оглед обезпечаване движението на производството, тъй като задължението за вписване на адрес в ТР е свързано и с възможността за контакти с търговеца, в това число и за връчване на книжа. В случая както в съобщението по чл.131 ГПК, така и в призовката за първото съдебно заседание, непребиваването на ответника на адреса, е удостоверено съгласно правилото на чл.44, ал.1 от ГПК. Връчителят е описал действията си във връзка с връчването, включително е посочил как е събрал сведенията, че фирмата не се намира на адреса и е удостоверил изявленията си с подписа си. Касае се за официални документи, чиято неистинност не е установена и поради това съдът е длъжен да счете удостовереното от длъжностното лице за вярно. Следователно по делото не се установява да е реализирано основанието за отмяна по чл.240, ал.1, т.1 ГПК, което е лишило молителя от възможност да участва в производството и да защити правата си. Молбата, като неоснователна следва да се остави без уважение. На следващо място, съдът намира, че в разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК или чрез иск по чл.240, ал.2 от ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 от ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл.238 и чл.239 от ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производство по отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. По така изложените съображения неоснователни са наведените доводи в молбата за отмяна на неприсъствено решение, поради обстоятелството че липсват законови основания за постановяване на такова решение. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установява да е реализирано основанието за отмяна по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, което да е лишило молителя от възможност да участва в производството по делото и да защити правата си. Молбата, като неоснователна следва да се остави без уважение. По разноските в настоящото производство: С оглед изхода на спора на молителят не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на ответницата по молбата. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,