Решение № 595 от 4.11.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 613/2022 г.

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба, подадена от Б. П. О., ЕГН ••••••••••, адрес гр. Благоевград, ул. „Б.“ № 4, ет. 1, ап. 1, срещу И. К. Д., ЕГН ••••••••••, адрес гр. Х., ул. „С.Д.“ № 6, и Д. А., роден на •••• г. в гр. Д., Р.С.М., гражданин на Р.С.М.. Ищцата твърди, че ответникът Д. е неин бивш съпруг. Сключили граждански брак на •••• г. в гр. Х.. Имали едно дете - Д.. В началото брачните отношения се развивали добре, но с времето се появили сериозни проблеми между тях, което довело и до фактическата им раздяла на •••• г. След това се отчуждили напълно и брачната връзка съществувала само формално. С решение № 18 от •••• г., постановено по гражданско дело № 523 от 2021 г. на Районен съд Г.Д., бракът бил прекратен с развод по взаимно съгласие. След фактическата раздяла с Д., но преди да бъде прекратен сключеният граждански брак, ищцата започнала интимна връзка с ответника А.. С времето връзката им се задълбочила и през октомври 2021 г. те заживели на семейни начала. По време на тяхното съвместно съжителство ищцата забременяла и на •••• г. родила сина им Б.. От болницата отказали да впишат като баща А., тъй като не били изминали 300 дни от развода. Като баща бил вписан Д.. На •••• г. ищцата сключила граждански брак с А.. Повече от година същата не била имала каквито и да е физически или интимни контакти с Д., и по тази причина детето й не можело да бъде заченато от него и той не бил баща на Б.. Единственият мъж, с когото ищцата подържала сексуални контакти през последната година, бил А.. Той бил баща на детето. Ето защо ищцата имала правен интерес от оспорване на презумпцията за бащинство, по силата на която синът й Б. бил записан с името на бившия й съпруг И. Д., който не бил действителният му баща. Такъв бил настоящият й съпруг Д. А., тъй като детето било заченато от него. В тази връзка ищцата претендира да бъде признато за установено, че Д. не е биологичен баща на Б. и че такъв е Д. А., както и да се променят имената на детето и да му се състави нов акт за раждане. Ответникът А. признава насочения спрямо него иск. Той бил бащата на Б.. Всичко в исковата молба било истина. Действително имал връзка с ищцата, започнала през лятото на 2021 г. От октомври 2021 г. започнали да живеят на семейни начала и тогава бил заченат синът им Б.. Вече били законни съпрузи. Убеден е, че Б. е негов син, тъй като от повече от една година А. бил единственият мъж, с когото Б. имала интимни отношения. Б. бил силно желано и чакано дете и от двамата. Когато разбрали, че ще имат бебе, те били много щастливи. Заедно преживяли както щастливите моменти, така и притесненията по време на бременността. Раждането на Б. било най-щастливият момент в живота му. Когато разбрал, че не може да припознае детето, бил шокиран. В интерес на всички било в акта за раждане да бъдат отразени верни обстоятелства и данни. Желае претенцията да бъде уважена. Ответникът Д. потвърждава, че с ищцата са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение № 18 от •••• г., постановено по гражданско дело № 523 от 2021 г. на Районен съд Г.Д.. Действително били във фактическа раздяла от април 2021 г., откогато нямали физически и интимни контакти. Едва при постановяването на съдебното решение за развода Д. разбрал, че ищцата е бременна от друг мъж. Въпреки това, в акта за раждане като баща бил вписан той, тъй като не били изминали 300 дни от прекратяването на брака. Заявява, че не е биологичен баща на детето. От момента на фактическата раздяла нямал интимни и физически контакти с ищцата и поради това нямало как да е биологичен баща на детето. Не оспорва обстоятелството, че не е биологичен баща на Б.. По делото се приеха писмени доказателства. Разпита се свидетел. Приобщи се социален доклад. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 2 от СК, искът за оспорване на бащинство от майката може да бъде предявен до 1 година от раждането.