Решение № 21 от 19.1.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 505/2022 г.

С присъда от 26.04.2019г по дело № 1-86/2019г на Волосовски Районен съд, Ленинградска област, влязла в сила на 14.06.2019г, ответникът е признат за виновен и осъден за това, че 15.09.2018г, около 0.50часа, намирайки се под въздействие на наркотици, управлявал камион, собственост на „Максима Транс“ЕООД, като част от товарен влекач Даф •••••••••••“ с рег. № •••••••• и полуремарки „Кроне •••••“с рег. № ••••••••, експлоатацията на които била забранена, поради това, че на посоченото полуремарке на предните и средните оси са били монтирани гуми различни модели, като пътувал по автомобилен път “Нарва“ Санкт Петербург- границата с Република Естония в посока гр. Кингисепп към Санкт Петербург, в с.Бегуница, Волосовски район, Ленинградска област, нарушил правила за движение по пътищата- т. 1.3; 1.5; 2.7; 9.10. и 10.1 от Правилника за движение по пътищата на Руската Федерация, причинил по непредпазливост смъртта на две или повече лице - престъпление по ч.6 на чл. 264 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, за което му е наложена наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 10 месеца, което да изтърпи в колония- лагер. С присъдата за уважени и предявените от пострадалите лица граждански искове в общ размер на сумата 4 700 000 рубли. Към датата на настъпване на ПТП е била сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на товарния влекач, оформена с полица № •••••••••••, валидна от 24.08.2018г до 23.08.2019г. Тъй като застрахователното събитие е настъпило в трета държава-Русия, руската асоциация на автомобилните застрахователи, чрез своя агент „RESO-GARANTIA“/ по силата на договор № 969-ЗК/01.01.2009г /, изплатила част от обезщетенията на пострадалите от процесното ПТП лица, като са изплатени обезщетения на общо девет пострадали лица в общ размер на сумата 42 621.42 евро, равняващи се на 83 360.68лв, която сума включва имуществени и неимуществени вреди. След като извършила плащането, „RESO-GARANTIA“ изпратила имейл до ответника, с който поискала да й бъде възстановена платената сума от 42 621.42 евро, а по повод на увреждащото събитие, при ответника е образувана ликвидационна преписка № 0000-1844- 18-606003. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/1/16.04.2019г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 7293.51 евро., от които: 951.33 евро- обезщетение на ю. Л. и 6342.18 евро- обезщетение на наследника Н. Ч.. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/2/16.04.2019г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 383.87 евро.- обезщетение на наследника на София Ленич- А. Л.. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/3/16.04.2019г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 56.75 евро. за експертни разходи за пострадало МПС. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/4/16.04.2019г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 383.87 евро- разходи за погребение на М. С. - на наследника А. Е.. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/5/16.04.2019г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 7293.51 евро.-обезщетение на А. Е.-наследник на М. С.. По тези общо пет доклад, общата сума възлиза на 15 411.51 евро, която е платена от ищеца на руската автомобилна асоциация с ПН от 30.04.2019г. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/6/25.07.2019г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 7416.92 евро.-обезщетение в полза на ю. Л. - наследник на Н. Г.. Тази сума е преведена от ищеца на руската автомобилна асоциация с ПН от 29.10.2019г. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/7/25.07.2019г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение на В. Ч. в размер на 7416.92 евро., която сума е преведена от ищеца на руската автомобилна асоциация с ПН от 29.10.2019г. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/8/14.01.2020г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение на Н. Ч. в размер на 6718.56 евро. С доклад по щета № 000-1844-18-606003/9/14.01.2020г, е определено за изплащане застрахователно обезщетение на И. Тоцин/ собственик на пострадалото МПС/ в размер на 5657.73 евро., Последните две обезщетения, възлизащи в общ размер на 12 376.29 евро са платени от ищеца на руската автомобилна асоциация „Rеsо-Garantia“ с ПН от 27.01.2020г Общият размер на всички платени от ищеца суми възлиза на 42 621.42 евро, с левова равностойност 83 360.68лв. Ищецът не е изпратил нарочна писмена показана до ответника да му заплати исковата сума и до приключване на съдебното дирене по настоящото дело, тя не е платена. Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени. Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи: Предявен е регресен иск е с правна квалификация чл. чл. 500 ал.1, т.1, предл. 2 КЗ и цена - 83 360.68лв. Искът е допустим, разгледан по същество- основателен и доказан. Разпоредбата на чл.500 ал.1 т.1 КЗ урежда три отделни основания, при наличието на които, се поражда правото на застрахователя да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение: 1/ когато застрахования е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог; 2/ отказал е да се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог; 3/ виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Ищецът е заявил първото основание за реализиране на регресната отговорност на ответника, а именно, че е управлявал застрахованото МПС под въздействие на наркотици, което е установено с влязла в сила присъда. За да бъде уважена регресната претенция на застрахователя, следва да е доказал още наличие на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на МПС по застраховка“гражданска отговорност“, настъпване на застрахователно събитие, в резултат на което е настъпило увреждане на трето лице/лица по вина на водача, изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице/лица и неговия размер. Не се оспори и относно наличие на сключен договор“гражданска отговорност“ по отношение на товарния влекач, с който е причинено ПТП. Безспорно е установено по делото, че застрахователното събитие е настъпило на територията на трета държава, която не е член на ЕС. Съгласно чл. 480 ал.1 т.4 и т.5 КЗ, застрахователният договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, настъпили на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по многостранно споразумение съгласно нейния закон или чието национално бюро на застрахователите е член на системата „зЕ. карта“. Сертификатът „зЕ. карта“ е международен сертификат за застраховка, унифициран застрахователен документ за пътуване в чужбина, въведен поради различията в лимитите на отговорност, застрахователните условия и начина на уреждане на щетите в страните, в които застраховката „гражданска отговорност“ е задължителна. Съгласно § 1, т.35 от ДР на КЗ, сертификатът „зЕ. карта“ е международен сертификат за застраховка, издаден от името на националното бюро по см. на т. 36 Според §1 т.36, "Национално бюро" е професионална организация на застрахователи, която е създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН, и обединява застрахователите, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на една държава, които имат право да извършват застраховане на гражданска отговорност при използването на пътни моторни превозни средства. Съгласно чл. 506 ал.2 КЗ, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е представително бюро на застрахователите на Република България в съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „зЕ. карта“ и задължителна застраховка “ гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите- членки и в държавите, подписани многостранното споразумение. Системата „зЕ. карта“ се състои от 48 национални бюра. Националните бюра функционират въз основа на вътрешни правила, които за задължителни за всяко бюро. Съгласно чл.5 ал.1от тези вътрешните правила / л.134 от делото/, когато бюро или назначено от него за тази цел упълномощено лице, уреди всички щети, образувани в резултат на едно и също произшествие, то трябва да изплати в срок от максимум 1 година от датата на последното плащане, което е направено в полза на увреденото лице, по факс или по ел.поща на члена на бюрото, който е издал зЕ.та карта или застрахователната полица, или ако е уместно на заинтересованото бюро, искане за реимурсиране, посочващо: изплатените суми на увредените лица съгласно съдебно решение или споразумение, вкл. всички разходи във връзка със съдебни дела и таксите за обработване на всяка щета. Съгласно чл. 5 ал.5 от вътрешните правила, реимбурсирането на всички суми може да се изисква, независимо, че бюрото може да не е приключило всички щети, образувани в резултата на същото произшествие. Според чл. 6 ал.1 от правилата, всяко бюро трябва да гарантира възстановяването от своите членове на суми, претендирани в съответствие с разпоредбата на чл.5 от бюрото в държавата, в която е настъпило произшествието или от упълномощено лице, назначено от него за тази цел. Съгласно упоменатите по-горе вътрешни правила, извършените в третата държава плащания на застрахователни обезщетения се предявяват пред Националното бюро, което има функции на компенсационен орган да извършва плащания. Но тъй като в случая има сключена с ищеца застраховка „гражданска отговорност“, при извършено плащане от компенсационния орган в третата държава, застрахователят по застраховка“ гражданска отговорност“ е този, , който трябва да възстанови пълния размер на платеното от този орган обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач. Ищецът, на основание сключената застраховка“ гражданска отговорност“ следва покрие отговорността на собственика и водача на МПС в трета държава, в случай че са причинени имуществени и/или неимуществени вреди на трети лица. Ако настъпят такива вреди, на основание чл. 5 от вътрешните правила на съвета на бюрата, той следва да възстанови на платилия в третата държава всичко платено, ведно с ликвидационните разходи за определяне размера на щетите. Не се спори, че водачът е управлявал застрахованото при ищеца МПС под въздействие на наркотици, че виновно е причинил ПТП, при което има множество пострадали лица. Всички тези факти са установени с влязла в сила присъда на руския съд. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че присъдата на руския съд не може да бъде зачетена българския съд, щом не е преминала през процедурата по НПК по нейното признаване. Признаването на присъдите по предвидения в НПК ред се прави единствено с цел да бъдат изпълнени в нашата страна. Затова, ако не се касае до изпълнение на чуждестранна присъда, а само за зачитане на нейните правни последици, както е в случая, редът по чл. 463 НПК е неприложим, тоест не е необходимо влязлата в сила присъда на руски съд да е преминала процедурата по признаването й по чл. 465 и сл. НПК за да бъде зачетена от българския съд, респ. приложено правилото на чл. 300 ГПК. Съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството, вината и противоправността на деянието. С влязла в сила присъда е установено, че след като виновно нарушил правила за движение по пътищата, ответникът, като водач на застрахованото при ищеца МПС, управлявал същото под въздействие на наркотици, в резултат на което причинил ПТП, при което са загинали четири лица. На техните наследници, до момента са изплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на 42 621.42 евро, с левова равностойност 83 360.68лв. Тази сума първоначално е платена от представител на руската автомобилна асоциация, а после - реимбуксирана от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 500 ал.1 т.1 предл.2 КЗ за уважаване на регресния иск, като възложи в тежест на ответника всичко платено до момента от ищеца като реимбуксация по реда на чл.5 от вътрешните правила на съвета на бюрата. Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което, за поставяне на длъжника в забава, е необходима покана за изпълнение. Тъй като ищецът не е изплатил покана до ответника, ролята на такава покана има исковата молба, а от датата, на която е подадена в съда -07.12.2022г, съдът присъжда законна лихва за забава на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът бива осъден да заплати на ищеца направените по делото в разноски пълен размер, които съгласно представения списък възлизат на 7443.88лв. Водим от гореизложеното, съдът