Решение № 255 от 3.5.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 253/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от К. Л. З., с ЕГН ••••••••••, действащ лично и като законен представител на малолетния си син А. К. З., с ЕГН •••••••••• и двамата със съдебен адрес: гр.С., ж.к.“С.“ бл.2, оф.66, чрез адв.Т. Г., с която против „МБАЛ Б.“ АД, ЕИК: •••••, представлявана от О. С. М., със седалище и адрес на управление: гр.Б. 2700, ул.“С.“ № 60 при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника „МБАЛ Б.“ АД, ЕИК: ••••• да заплати на:

• К. Л. З., с ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 250 000 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на жена му и майка на децата му Е.К.;

• К. Л. З., с ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 250 000 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на детето му, починало при раждането;

• А. К. З., с ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 250 000 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на майка му Е.К.;

• А. К. З., с ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 26 100, 00 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за имуществени вреди – загубена издръжка в размер на минималната такава за период от 174 месеца – от юли 2021г. до декември 2035г.

Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2021г. Е.С.К., ЕГН •••••••••• е постъпила в ответната болница за планирано раждане чрез цезарово сечение, което е второ такова след първо на 11.01.2018г. Твърди се, че бременността на жената е протекла нормално, като са извършени контролни прегледи преди постъпване за раждане.

Сочи се, че на 16.06.2021г. при привеждане на Е.К. под анестезия умира, а заедно с нея и бебето, като се твърди, че смъртта е настъпила вследствие неполагане на дължимата грижа от страна на медицинския екип, ръководил анестезията и планираното раждане, който екип се състои и от лица, на които е възложено да извършват работа в ответното дружество.

Твърди се, че от 16.06.2021г. животът на ищците се е преобърнал, като К. е загубил жена си и майката на първородното си дете, както и загубва очакваното си второ дете. Изтъква се, че ищците загубват най – близкия си човек, като малолетното дете А. е само на три години. Смъртта на Е. се описва като трагедия за ищците, като се изтъква, че К. е загубил любовта на живота си и второто си дете, а малолетния А. своята майка. В исковата молба се обосновават претърпени болки и страдания от загубата на любим човек, твърдят, че са съсипани и търпят най – тежките вреди и трябва да живеят със загубата, както на майката, така и на очакваното дете, които описват като празнота в живота.

Твърди се, че смъртта на Е. е настъпила в резултат на неизпълнение на задълженията и неполагане на дължимата грижа от лицата, на които ответното дружество е възложило да извършват работа във връзка с изпълнението на предмета на дейност на дружеството, на което основание отговорност носи възложителя на работата, като вредите са причинени при и по повод на възложената такава и са в причинна връзка с настъпИ. резултат – смъртта на Е. и на второто дете.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване на осъдителни искове, поради непостигнато доброволно и извънсъдебно уреждане на спора – за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди на ищеца К. З. от по 150 000 лв. за загубата на жената, както и на очакваното второ дете и на малолетното му дете А. сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от загубата на майка му, както и сумата от 10 000 лв. на детето А., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи размер на минимална издръжка за периода от датата на смъртта на майка му до м.12.20135г. Горните суми се претендирате от датата на деликта до изплащането, като са предявени и поддържат като частични искове.

В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил отговор. Исковете се оспорва по размер и основание. Твърди се подаването им при липса на надлежна активна процесуална легитимация. Оспорва се наличието на фактическия състав на иска в хипотезата на чл.49 ЗЗД. Изтъква се, че твърдяното противоправно поведение е мотивирано твърде общо без да са посочени конкретни факти, обуславящи противоправно деяние, като нарушаване на конкретни правила и норми в областта на здравеопазването, поради което и не може с този единствен мотив да се обосновава и извода за наличие на причинна връзка с настъпИ. вредоносен резултат. Възразява се и по претендирания размер, като се оспорва липсата на доказателства за статута на ищеца К. с починалата – дали е съпруга, лице, с което е живеел при условията на съвместно съжителство или друго, което сочи на неяснота на този факт, което е пречка за определяне на обезщетение по справедливост. Оспорва се и иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на детето, като се твърди, че не сочат доказателства изобщо за започнало раждане, доколкото твърденията в исковата молба са за настъпила смърт още във фазата на анестезия, както и липсват доказателства, че именно ищецът К. З. е баща на заченатия, тъй като в случая не е налице презумпцията на чл.4 СК, както и правната фикция на чл.64 СК, което обуславя липсата на активна процесу3ална легитимация и на правен интерес от предявяване на иска за неимуществени вреди за неродения. Изтъква се, че присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в този случай би довело само по себе си до състояние на неоснователно обогатяване.

В хипотеза на уважаване на иска за неимуществени вреди на малолетното дете А. се изтъква, че съдът следва да направи преценка по справедливост според възрастта, психологията на едно тригодишно дете и останалите фактори, имащи отношение към определяне на размера. По отношение на претенцията на имуществени вреди за детето, представляваща изгубена издръжка за 174 месеца се изтъква, че въпросите за семейни помощи и наследствена пенсия от починал родител, детски надбавки и социални помощи са уредени от Закона за семейни помощи за деца и на това основание и този иск се оспорва като неоснователен.

При поддържане на фактически твърдения и оспорвания в горната насока исковете се оспорват като неоснователни.

Ищците, чрез пълномощник, поддържат исковете. Сочат допълнителни доказателства.

Ответната страна, чрез пълномощник, поддържа отговора, оспорва исковата молба и също представят нови доказателства.

По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива чрез разпит на свидетели при довеждане от страните. Допуснати и назначени са съдебно – медицинска и ЗДНК експертизи и са приети заключения на вещи лица.

На основание чл.15, ал.6 ЗЗДетето, в открито съдебно заседание от 11.07.2022г. е разпоредено за производството да бъде уведомена ДСП, отдел Закрила на детето Б. за изразяване на становище или представяне на доклад за защита интересите на малолетния А. К. З.. Съобщението за това е получено от ДСП Б. на 13.07.2022г. – л.54, но до приключването на делото с даване ход на устните състезания не е участвал представител, както и не е представен писмен доклад.

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Ищецът К. Л. З. е баща на малолетния А. К. З., роден на 11.01.2018г., а негова майка е Е.С.К., според Удостоверение за раждане № 0427180042 - л.15.

За тези факти липсва спор между страните. Липсва спор и относно фактът /виден и от приетите писмена медицинска документация - епикриза/, че на 15.06.2021г. Е.С.К. е постъпила в Родилното отделение на ответната болница – „МБАЛ Б.“ АД за раждане, чрез планирано секцио, както и че се касае до втора бременност.

Няма спор между страните, че на 16.06.2021г. по време на започналата процедура по раждане чрез секцио при привеждане на Е.С.К. под анестезия тя и плодът в нея умират /акт за смърт/. В епикризата е отразено, че се касае до настъпило усложнение – смърт при увода на анестезия.

Няма спор между страните, няма твърдения, а и не са събрани доказателства, че до постъпването на Е.К. за второ раждане при ответната болница, при проследяване на бременността е констатирано някакъв проблем или отклонение от нормалните медицински показатели. В епикризата е отразено, че се касае до настъпило усложнение – смърт при увода на анестезия.

От ищците е отправена покана за извънсъдебно уреждане на спора /л.7 и сл/, но от ответната страна е отговорено, че с оглед на структурата на управление и контрол такова решение не може да се вземе еднолично от изпълнителния директор или съвет на директорите – л.18 сл./.

От молба от ответната болница е посочен екипа, който според оперативния протокол е следвало да проведе планираното раждане чрез секцио на Е.К., а именно – анестезиолог –др- Л.Д., д-р Б. – специализант по анестезиология, д-р У. – оператор, първи асистент – д-р К., втори асистент д-р М.. От представените от ответната страна трудови договори се установява, че посочените лекари към процесната дата 16.06.2021г. са били на работа при ответната страна, на основание сключени трудови договори.

Според приетата медицинска документация Е.К. е подписала документи и дала съгласие за извършване на раждане чрез секцио и при пълна анестезия, както и са извършени всички необходими медицински изследвания и няма данни за констатиране на данни, извън нормално необходимото за предприемане на действия по извършване на планираната манипулация.

От Констативен протокол № КП -538–/14.7.2021г. се установява, че по повод на случай с починала родилка от Медицински надзор е извършена проверка при ответника и констатирани следните нарушения: при извършения клиничен преглед не са взети предвид и не са отразени в медицинските документи анатомичните особености на пациентката. Д-р Д. с действията си е нарушил изискването на чл.86, ал.1, т.3 от Закон за здравето, в частта за качествена здравна помощ във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето относно принципите за осъществяване на здравната помощ. По време на осъществяване на общата интубационна анестезия д-р Д. е допуснал груба грешка при интубацията на пациенката Е.К. е поставил интубационната тръба неправилно във фарингса и хранопровода, което е довело до механична асфикция и е непосредствена причина за смъртта на пациента, с което д-р Д. е нарушил изискването на чл.86, ал.1, т.10 ЗЗ.

Като свидетели по делото са разпитани д-р У., д-р Б. – Б., д-р Г. – К.. Св.д-р У. сочи, че е била ръководител на операционни екип, който е следвало да извърши планираното секцио, както и че е водела консултацията на пациентката. Става дума за второ раждане, като при първо раждане по този начин следва и второто да е такова. Свидетелят посочва, че работата на оператора започва само след разплещения от анестезиолога, като последният трябва да потвърди, че пациента е вече под анестезия. В случая привеждането на пациента под анестезия е неправомерно от д-р Б.. След като д-р Б. е интубирала пациентката е извършила преглед чрез преслушване на белия дроб, било установено, че тръбата не е била в белия дроб, поради което д-р Б. е предприела действия по екстубиране на пациентката. Тя се събудила, дори започнала нещо да говори. Бил извикан д-р Д. – анестезиолог, който започнал нова анестизия, при което св.У. установила, че показателите на пациентката започнали да се сриват, но анестезиолага не разрешил да се започне операция, а според медицинската практика и стандарти св.У. уточнява, че няма право да докосва пациента. Оперативно родоразрешение без упойка не е разрешено и не е извършвано от 56г. Веднага бил извикан и д-р М., който се отзовал незабавно. С фетален монитор установили, че липсват тонове на бебето и според свидетелката то вече е било загинало. Всички било в шок. Според свидетелят абсолютно невъзможно е в такава ситуация бебето да се извади живо. Не може да посочи причината за смъртта на пациента, като потвърждава, че е имало проблеми с анестезията, но всичко което е следвало да се извърши сочи, че е било направено и извършено.

Св.д-р Б. потвърждава, че е направила първи опит за анестезия на пациентката, която сама е поискала обща анестезия с ендотрахиална интубация, като е съобщила, че при предходно секцио е раждала по същия начин. Посочва, че пристъпила към поставяне на тръба в трахеята, но при преслушване на гръдния кош, находката я усъмнило, че тръбата е поставена на правилното място и предприела действия по изваждане на тръбата и възстановяване на спонтанното й дишане, вдишала я ръчно, пациентката възстановила дишаното си и дошла в съзнание. Извикала д-р Д., на който било обяснено случилото се, като д-р Д. предприел нов опит по повторно въвеждане на пациента под анестезия. Първо била поставена под медиК.тозна упойка и я интубирал, след което показателите й започнали да се влошават. Предприети били реанимационни мерки, включващи сърдечен масаж, приемане на медзиК.тозен адреналин и др. медиК.ти, но въпреки това пациентката починала. Св. Б. сочи, че предприетите от нея действия по поставяне, въвеждане на анестезия и впоследствие по извеждане на пациента, събуждането му и възстановяване на спонтанното дишане са били според правилата, като се отказало да извършва повторна анестезия. Всяка такава има риск за пациента по различния причини. Не може да посочи причината за смъртта на пациента, но според медицинската експертиза това е недостиг на кислород, поради неправилна интубация. Не може да отговори дали е било възможност да се спаси плода.

Св.д-р Г. – К. сочи, че е присъствала на операцията като помощник оператор – специализанта. Имала задължение да приготви оперативното поле, като с оператора изчаквали привеждане на пациента под пълна анестезия. Потвърждава в показанията си посоченото като хронология и случилото се в показанията на св.У. и Б.. Разпитани са и свидетели, доведени от ищците, които сочат следното: Св.С.Т. - посочва, че познава Е. от деца. Израснали са заедно, а след като станали майки постоянно се чували и били много близки. Посочва, че Е. и К. да живеели съвместно и са се грижили много добре за общото им дете А.. Имали са много хубав семеен живот до нейната смърт. Били чудесно семейство, грижили са се за А. и са го обичали. Често са се виждали и чували с Е. докато е била бременна. Споделяла си резултатите от прегледите и проследяването на бременността, като Е. не се оплаквала от проблеми, всичко било наред с нея и плода. Свидетелката посочва, че знаела за планираното раждане, но на 16.06. не е успяла да се свърже с Е. по телефона, поради което позвънила на К.. Гласът му треперел при вдигането на телефона, като съобщил, че Е. е починала, както и че не може да говори. Видяла К. на погребението, бил много зле и изглеждал зле. Видимо бил на успокоителни. Не му се говорело. Свидетелката посочва, че в деня на смъртта на Е. си позволила да говори с лекаря, проследил бременността, от която разбрала, че имало проблем с анестезията, като починалото и детето, въпреки, че имало шанс то да оцелее. След смъртта на Е. свидетелката сочи, че не е загубила връзка с К. и А., а продължава да се вижда с тях. Детето е било съсипано. Към момента до К. имало друга жена с детенце, която да му помага да се грижи за А., който към настоящия момент бил по-спокоен с друго дете до себе си. Физическото състояние на К. не е било добро. След смъртта на Е. отслабнал, побелял изведнъж, все още е неспокоен, притеснен е, както и относно грижите за детето. Затворил се е в себе си, а детето се е изолирало. Първоначално е било много затворено, не искало да общува, да говори, не искало да играе с никой. По данни от бащата детето е водено на психолог, за да може по-лесно да му обяснят къде е мама. Било жизнено и весело двете, но след случилото се станало затворено и не се усмихвало. Било му много трудно да разбере, че мама я няма, но към настоящия момент според свидетелката е по-добре, като е говорил с нея и сега е малко по-спокоен. След като А. тръгнал на градина Е. е работела в шивашка фирма.

Св. П.И. сочи, че е бил съсед на Е. и К.. Е. била усмихната жена. Сочи, че е имал преки впечатления от семейството на Е. и К.. Бил им е няколко пъти на гости. Отношенията им като партньори били много добри, обичали се, уважавали се. Грижили се и за детето си А., като К. споделил, че няма търпение да стане баща за втори път. Били щастливи от това и с нетърпение очаквали детето. За смъртта на Е. и детето разбрал от К., който бил доста разстроен и го казал „през сълзи“. Свидетелят описва случилото се като „трагедия“ и че веднага се е видял с К., разговаряли. Бил покъртителен момент. Самото му лице не било на същия човек, за няколко дни визуално се бил променил, побелял за няколко дни. От усмихнат станал „смачкан“ човек. К. разказал за случилото се и го определил като лекарска грешка. Чувствал се е доста зле, споделил го лично, както и че не знаел как ще продължи, изразил пред свидетеля съмнение, че ще може да преживее загубата. Нямал настроение и животът му не е бил същият. Детето А. също се променила. От игриво дете, след случилото се не искало да общува, било затворено в себе и към настоящия момент това състояние не се е променило. К. също споделял, че детето не се чувства добре, особено като види навън дете с майка си и това го разстройвало. К. споделял на свидетеля, че след случилото се има проблем и със съня, имал панически атаки, като детето се събуждало вечер и търсело майка си. След случилото се, както К., така и А. не са същите хора. И двамата са зле, затворени са, а тъгата е изписана на лицата им. Има промяна в социалния им живот, по-затворени са, като травмата им била за цял живот. Е. е работела като шивач и е осигурявала издръжка за А.. Според приетата съдебно – медицинска експертиза се сочи, че причина за смъртта на Е.С.К. е механична асфикция, вследствие неправилно поставена интубационна тръба и спиране на достъпа на въздух от горните дихателни пътища към дихателната система. Причина за смъртта на детето /плода/ е вътрематочна асфикция, вследствие прекратяване отдаване на кислород от кръвообращението на майката към плода, поради прекратяване на достъпа на въздух към дихателната система на майката. Касае се до пациентка приета за извършване на родоразрешение чрез планирано секцио, като е преценено, че следва да се извърши с обща ендотрахеална анестезия. Проведени са необходимите предоперативни консултации и съответни лабораторни и образни изследвания. При постъпване на пациентката в родилна зала е направен увод в анестезията по обичаен начин, след което е пристъпено към следващ етап – поставяне на интубационната тръба. Непосредствено след поставяне на интубационната тръба е установено, че същата не е поставена правилно /поставена е в хранопровода, вместо в трахеята/, поради което са предприети мерки по извеждане от анестезия с прилагане на атропин и обдишване с кислородна маска, като пациентката е възстановила спонтанното дишане. Повикан е завеждащия отделението по реанимация д-р Д.. Предприета е повторна интубация, като непосредствено след поставяне на тръбата, показателите на пациентката започват да падат. Започнати са реанимационни мероприятия, които включват сърдечен масаж и апликация на адреналин, атопин и допамин, които не са дали резултат.

В практика е известно, че за да пристъпи акушеро – гинекологичния екип към оперативно родоразрешение, пациентката трябва да е адекватно анестезирана. Анестезиолога преценява кога пациента е готов и уведомява екипа, че може да започне оперативната интервенция. Формално гинекологът, водещ раждането, следва да вземе решението за оперативната интервенция, но процеса изисква двустранна координация и комуникация. При така създалата се екстремна ситуация, вземането на решение дали да се пристъпи към незабавно изваждане на плода става съвместно. За да има обаче реални шансове за изваждане на жив плод, интервенцията следва да се предприеме при наличие на сърдечни тонове на плода.

В случая при липса на сърдечни тонове на плода, шансовете за изваждане на жизнеспособен плод са нулеви.

Касае се до планово Цезарово сечение с обща ендотрахеална анестезия.

Направен увод с венозен анестетик, целта на който е потискане на дишането. Приложен е мускулен релаксант. Жизнените показатели са били под мониторен контрол. При наличните данни следва да се приеме, че не са били налице противопоказания за извършване на обща анестезия, като се вземат предвид и данните за предходното раждане със секцио и използване именно на този вид анестезия, каквото е било и желанието на пациентката.

В случаи, при които няма данни, че интубационната тръба е поставена неправилно, се предприемат действия за раздишване на пациента и стабилизиране на жизнените показатели, след което може да се направи повторен опит, както е и в конкретния случай. В този смисъл не могат да се намерят пропуски в действията на медицинските лица, извършили първия опит за въвеждане на пациентката в обща анестезия.

Налице е увод в анестезията с правилните медиК.ти за въвеждане на пациент в обща анестезия. Последвало е неправилно поставяне на интубационната тръба, поради което като цяло извършената анестезия на Е.К. е неправилна.

Формално медицинския стандарт не е нарушен, а е налице неправилна интубация. Неправилната интубация и в тази връцка неправилно извършена анестезия е в причинно – следствена връзка с настъпилата смърт на родилката и плода.

Според приетата ДНК експертиза при така определените ДНК профили и разпределение на алелите, вероятността К. Л. З. да е биологичен баща на извадения от тялото на починалата Е.С.К. плод от женски пол е РР = 0, 9999999999091 /при гранични стойности от 0 до 1, възприети предварителна вероятност 0, 56 и минимална липсваща алелна честота 0, 013/.

Съдът кредитира като достоверни и правдиви показанията на разпитаните свидетели, тъй като показанията им са логични, последователни, подкрепят се взаимно, допълват се и се установяват и с писмените доказателства.

Като компетентни и обосновани съдът кредитира и приетите по делото заключения на вещите лица, които и не са оспорени от страните.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявените искове са процесуално допустими. Неоснователно е възражението на ответната страна за липса на активна процесуална легитимация и правен интерес за подаването им. За процесуална легитимация и процесуалната допустимост на исковете е достатъчно правен субект да твърди, че е носител на спорно материално право, чиято защита предявява по съдебен ред. Дали и доколко ищецът е носител на твърдяното право е въпрос по съществото спора. Ето защо, в случая е въпрос по същество дали ищецът К. З. е имал изградена емоционална връзка и е живял на съпружески начала с починалата Е. и дали е баща на заченатия плод. За обосноваване на правен интерес и допустимост на предявените искове е достатъчно само фактическите твърдения на ищеца за наличие на смутено, субективно право.

По същество: Правното основание на предявения осъдителен иск е по чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.; / отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата -физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).Отговорността за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Възложителят на работата отговаря за действие или бездействие на извършителя на възложената работа, при която виновно е причинена вреда.

Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора, включително спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика при процесната медицинска интервенция.

За да е налице противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде установено нормативно задължение за същия, неизпълнението на което да ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника.

В казуса са налице в кумулативност всички елементи от деликтния състав на непозволеното увреждане в хипотезата на чл.49 ЗЗД.

Не е спорно, че ответникът е болнично заведение, което носи гаранционно обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД за виновните действия или бездействия на своите служители – лекари и медицински персонал, на които то е възложило осъществяването на медицинска дейност и отговаря за техните вредоносни действия или бездействия. Няма спор между страните, че лекарският екип, участвал в планираната анестезия и респ.родоразрешение чрез цезарово сечение към датата на процесното събитие са били на работа при ответника на основание валидно възникнали трудови договори, с което от страна на ответника им е възложена работа в областта на медицинските услуги и стандарти. Вредите следва да са причинени непосредствено от лицата, на които е възложено извършване на медицински действия, и тези лица следва да са действали виновно и да отговарят на основание чл.45 от ЗЗД. В случая, както от събраните гласни доказателства /показанията на разпитаните лекари, участвали в процесната манипулация/, а така също и от съдебно – медицинската експертиза, а и от неоспорените данни в констативния протокол, съставен след извършената от Медицинския надзор проверка по повод на случая, се установява, че причина за смъртта на Е.С.К. е механична асфикция, вследствие неправилно поставена интубационна тръба и спиране на достъпа на въздух от горните дихателни пътища към дихателната система. Причина за смъртта на детето /плода/ е вътрематочна асфикция, вследствие прекратяване отдаване на кислород от кръвообращението на майката към плода, поради прекратяване на достъпа на въздух към дихателната система на майката. Установено е, че при извършения клиничен преглед не са взети предвид и не са отразени в медицинските документи анатомичните особености на пациентката. Д-р Д. с действията си е нарушил изискването на чл.86, ал.1, т.3 от Закон за здравето, в частта за качествена здравна помощ във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето относно принципите за осъществяване на здравната помощ. Отново в цитирания констативен протокол е отразено, че по време на осъществяване на общата интубационна анестезия д-р Д. е допуснал груба грешка при интубацията на пациенката Е.К. е поставил интубационната тръба неправилно във фарингса и хранопровода, което е довело до механична асфикция и е непосредствена причина за смъртта на пациента, с което д-р Д. е нарушил изискването на чл.86, ал.1, т.10 ЗЗ.

Константна е практиката на ВКС, че когато се касае за деликт при изпълнение на медицинска дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно посочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност /така напр. в Решение № 60289/4.07.2022г., гр.д.№ 131/2021г., ІІІ г.о., ВКС, Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК/.

Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗЛЗ (в редакция към ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г., като приложима по спорното правоотношение), дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

В случая когато съдът дължи, да се произнесе по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка като основание за отговорност по чл. 49 от ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на прекия извършител – първо: какви действия са били извършени, или не са били извършени и второ: доколко тези действия са отговаряли на дължимото съобразно медицинските стандарти, включително извършването на необходимите изследвания. Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ф.В.. Лекарят е длъжен да упражнява професията си добросъвестно и правомерно и да съблюдава добрата медицинска практика.

При медицинската дейност не се дължи резултат, а надлежно поведение, което отговаря на правилата на лекарската професия и лечебната дейност. Налице е противоправно поведение от д-р Д., който е допуснал отклонение от утвърдените медицински стандарти и практика по поставяне на интубационната тръба неправилно във фарингса и хранопровода, в следствие на което за пациентката и плода й е настъпило задушаване и смърт.

С горното се установява фактът, че от лекар- медицински –специалист, на който от ответната болница е възложено изпълнение на работа по предлагане на медицински грижи е допуснато нарушение на принципи и нормативно установени правила, както и такива, свързани с неправилно процедиране при привеждане на пациента под пълна анестезия, което е довело до вредоносния резултат – смъртта на пациентката, а така също и на плода в нея. Касае се до вредоносен резултат, който е в пряка причинна връзка с деянието. Деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. По арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД от ответната страна не е проведено успешно обратно доказване на нормативно установената презумпция за вина.

По изложеното е налице в пълнота фактическия състав за ангажиране на деликтната безвиновна отговорност на ответното болнично заведение, като възложител на работа, при и по повод на упражняване на която е причинена вреда в пряка връзка с вредоносното деяние.

По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Безспорно е, че загубата на човек и то близък такъв е най – тежкото и травматично събитие в човешкия живот.

Претендираното обезщетение от К. З. е за причинени неимуществени вреди, от непозволено увреждане, изразяващи се, в причинени болки и страдания от смъртта на жената, с която е живеел на семейна начала и с която имат тригодишно дете, както и за загубата на плода, който очаквали да се роди в размер на по 150 000 лв. за загубата на майката и на детето, които искове са предявени като частични.

Многобройна и категорична е съдебната практика при определяне на дължимият размер справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди по аргумент на чл52 ЗЗД следва да се съобразяват критерият за справедливост. Във всички случаи следва да се вземат предвид всички обективно установени факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне на конкретния размер, като се вземе предвид близостта на ищеца, с лицето, от чиято загуба твърди, че търпи болки и страдани, да се установи как и по какъв начин това се е отразило на живота му, какви по вид и конкретно проявление, а така също и интензитет вреди търпи. Понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в цитираните постановления на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, а също така и при отчитане на обществено-икономическата конюнктура към момента на увреждането.

От събраните свидетелски показания се установи, че между ищеца К. и Е. е съществувало силна емоционална връзка на привързаност, били са добро семейство, грижили са се за роденото си дете А. и с нетърпение са очаквали втората си рожба. Свидетелите са категорични, че второто дете е било много чакано и желано, както и че след загубата на майката и детето К. се е променил. Затворил се е в себе си, не е искал да общува, побелял е, видимо е бил много зле и изглеждал зле. Бил на успокоителни. Не му се говорело. След смъртта на Е. отслабнал, побелял изведнъж, все още е неспокоен, притеснен е, както и относно отглеждането на малолетното им дете. Загубата на близък човек, който си обичал, с който си създал семейство и си създал стабилна и силна връзка, с който имате общо дете и с който очаквате и втора рожба, следва да се определи като изключително тежко негативно, травмиращо преживяване, чието справедливо възмездяване съдът счита, че следва да присъди поискания частичен размер от 150 000 лв. За определяне на този размер съдът отчете не само установената силна емоционална връзка и привързаност на ищеца с починалата Е., но и обстоятелствата свързани с внезапността, неочакваността и изключително травмиращите обстоятелства от загубата на един от най – близките си хора, с които си градил взаимно бъдеще и общи планове за деца, за семейство. Става дума за внезапна загуба на любим, обичан и млад човек, с което необратимо е преобърнат живота на ищеца, разбито е семейството му, възникнали са притеснения и болки от загубата на майката на първородното му дете и свързаните с това тревоги за бъдещето им без любимия човек.

Причинените вреди от смъртта заченато, но неродено дете също следва се приравняват на смърт на дете, което се отличава с изключително тежка душевна, психическа и емоционална болка. Касае се за потенциално жизнеспособен плод, който е починал в утробата на майката. Независимо, че липсва раждане /родоразрешение/ на плода според медицинската експертиза причина за смъртта на детето /плода/ е вътрематочна асфикция, вследствие прекратяване отдаване на кислород от кръвообращението на майката към плода, поради прекратяване на достъпа на въздух към дихателната система на майката. Няма данни до постъпване на пациентката за раждане да е имало проблеми при проследяване историята на бременността й, по – специално да е имало установен здравословен проблем, който да се отрази на възможността да се роди жизнеспособен плод /дете/. Въпреки, че липсва раждане в житейския и медицински критерии, доколкото се касае до завършен плод, което е бил жизнеспособен към датата на започване на родоразрешението чрез цезарово сечение и за което според медицинска експертиза категорично е установено, каква е причината за смъртта му, следва са се счете, че е налице субект, от загубата на който да се търпят неимуществени вреди. В тази насока е и практика на съда по ЕСПЧ - изградената силна връзка между родител и ембрион, който майката е износила до края на термина, е призната от ЕСПЧ и се приема като „семеен живот“ по см. на чл.8 от ЕКПЧ – напр. по делата H.v.V. /жалба № 55525/00/, Zna. v. Russia /жалба № 77785/01/, Maric v. Croatia /жалба № 50132/12/. В този смисъл тази връзка е защитима от закона и при нарушаването й е допустимо да се търси обезщетение. В ТР по т.д.№ 1/16г., ОСНГТК на ВКС също е прието, че обезщетение може да търси всяко лице, което е създало трайна и дълбока връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Такива вреди може да търпи и другият родител, в случая бащата, който неоспорената ДНК експертиза установи, че плодът е бил заченат от него, доколкото в случая между ищеца и майката не е имало сключен граждански брак и презумпцията за бащинство не може да се приложи.

Свидетелите сочат, че ищецът е искал и чакал раждането на второто си дете с нетърпение. Касае се до желана и чакана рожба и всички свързани с това обстоятелства надежди и очаквания, които внезапно са били прекъснати и разрушени. Само по себе си загубата на дете е най – тежката, непрежалима и труднопреодолима травма в човешкия живот, която не може да бъде преодоляна и забравена до края на човешкото съществуване и която загуба няма материални или нематериални неща, които да я намалят или заличат, но въпреки това парично обезщетение следва да се присъди именно в поискания частичен размер от 150 000 лв. Аргументите са определяне на този размер са, че се касае се до загуба на рожба, следва да се вземат и обстоятелствата, при които настъпва загубата - внезапно, неочаквано, начинът и особено травмиращия начин на настъпване на смъртта, след като плодът е бил напълно износен и жизнеспособен и годен да се роди жив, с което е загубена възможността ищецът да създаде и остави поколение, разрушено е семейството му, загубени са очакванията и радостите за дете и свързаните с това мечти за голямо семейство, провалилите се очаквания и пропускане да се изживеят всички онези моменти и радости от това да съпреживяваш порастването на децата ти до превръщането им в опора за родителите.

По отношение на претендираните от малолетното дете А. неимуществени вреди от загубата на майката – искът е основателен до поискания частичен размер от 150 000 лв. Независимо, че към датата на смъртта на майката детето е на 3 години, това не означава, че с оглед на малката възраст същото не търпи неимуществени вреди. Става дума за загубата на най – близкия за едно дете човек – майката. Свидетелите установиха изключително силна връзка между майката и детето. В показанията си свидетелите сочат, че детето е станало затворено, не е искало да общува, както и че едно тригодишно дете е престанало да се усмихва. За бащата е било много трудно да му обясни за загубата на майката. За определяне на размера следва да се изтъкне като аргумент и фактът, че става дума за млада жена, майка, която за целия тригодишен живот на А. е полагала изключителните и преобладаващи грижи за него и това е възрастният, който е бил най - значимият в живота на детето. Връзката майка и дете е най – силната. Житейски тази връзка се характеризира с изключителна взаимна обич, духовна и емоционална близост, а в случая тя е прекъсната, внезапно, неочаквано, при изключително травмиращи обстоятелства и към момент, когато детето, с оглед на възрастта си, има най – силна нужда от майка си. Не без значение като обстоятелство, имащо отношение към определяне на размера е, че тепърва с годините А. ще разбира и осмисля случващото се и ще усеща и осъзнава загубата на най - близкия си човек – майката, която липса ще продължава да се задълбоча в периодите на израстването му.

Обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъдят, ведно със законната лихва от датата на увреждането, тъй като на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава от датата на деликта и без покана.

По претенцията на детето А. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв., предявен като частичен иск от 26 100, 00 лв. – загубена издръжка в размер на минималната такава за период от 174 месеца – от юли 2021г. до декември 2035г.

Искът е допустим, а по същество и основателен, както по размер, така и по основание, поради следните съображения:

От момента на раждане възниква и правото на издръжка /както и да се търсят причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, на която лице е имало право по закон/. Съгласно чл.143, ал.1 от Семейния кодекс всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като разпоредбата на ал.2 определя и минимален размер за това, а именно ¼ от минималната работна заплата за всяко едно дете. Задължението на родителите да плащат издръжка, съответно правото на децата за получаване на издръжка от родителите, е безусловно, тъй като не е обусловено нито от работоспособността на детето, нито от неговото имущество.

Със смъртта на родител, ненавършилото пълнолетие дете е загубило възможността да получава следващата му се по закон издръжка до достигане на 18 годишна възраст. В този смисъл е т.1 от ППВС № 4/ 1968 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Според установената съдебна практика на ВКС, неполучаването на издръжка по смисъла на чл.143, ал.2 СК представлява имуществени вреди, под формата на т.нар. пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени.

В т.9 от ППВС № 4 ОТ 30.10.1975г. по гр.д.№ 5/1975г. е постановено, че се дължи обезщетение за имуществени вреди на лице, което при условията на чл. 88, ал. 2 СК /отм./ е имало основание да получава издръжка от свой родител и този родител загине при непозволено увреждане. В този случай се касае до понасяне на една действителна вреда, пряка и непосредствена последица от смъртта на родителя, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД причинителят на увреждането и лицето, което отговаря за действията му, дължат обезщетение. Това е така както когато загиналият родител с заплащал преди увреждането издръжка доброволно, така и когато тя е присъдена или само е било налице основание да се търси такава при условията на чл. 88, ал. 2 СК /отм./.

Съгласно общата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, на присъждане подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В ППВС № 4/61 г и 4/68г. изрично е постановено, че при причиняване на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били издържани от него или са имали са право на издръжка и правото на обезщетение възниква когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право /Реш. № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015г. ВКС, I т.о./. Законодателната уредба на определяне издръжката, дължима от родителите на непълнолетни деца, приема правото на издръжка на последните като безусловно.

Следователно, щом правото да получи издръжка от родител е безусловно право на непълнолетното дете, то същото има право всякога да търси обезщетение за понесените от него имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя родител до пълнолетие, поради смърт на последния, като в разглежданата хипотеза е достатъчно да установи качеството си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия. Що се касае до базата за изчисление на тези имуществени вреди, то тя не може да бъде по- ниска от нормативно установения от законодателя, след първоначалното и определяне, минимален размер за същата, респ. размер несъобразен с нуждите на детето и възможностите на родителя, който я е дължал /Реш. № 169/28.02.2012 г. по т.д. №762/2010г. ВКС, II т.о./.

От тази гледна точка получаването на издръжка е бъдещо сигурно /защото родителят е задължен за даването на издръжка/, но неосъществило се увеличаване на имуществото на лицето, на което се дължи издръжката до навършване на посочената възраст.

Според установената съдебна практика на ВКС, неполучаването на издръжка по смисъла на чл.143, ал.2 СК представлява имуществени вреди (т.нар. пропуснати ползи), които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по риска "Гражданска отговорност" на деликвента /в т. см.: реш. №158/ 28.12.2011г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №157/2011г.; реш. №169/ 28.02.2012г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.дело №762/2010г.; реш. №100/ 28.07.2010г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №645/2010 г. и др./. На още по – силното основание такива вреди се дължи да се възмездят от деликвента, в случая от ответното дружество в хипотезата на безвиновната отговорност по чл.49 ЗЗД.

Според т.11 от ППВС №4/75 г. е прието, че дали да присъди еднократно или периодично изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено от закона на съда. С оглед на конкретните особености на всеки отделен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или за периоди. С несъобразяването с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетение няма да се присъди нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а следващият се законен размер /в т. см. Реш. №116/13.11.2017 г. по т.д. №60409/16 г. на III г.о. на ВКС/.

В случая произходът на А. от починалата му майка Е. е безспорено установен. Със смъртта на родителя, който го е отглеждал и осигурявал издръжка за малолетното дете възниква имуществена вреда, изразяваща се в лишаване от издръжка, на която е имал право по закон /чл. 143, ал. 2 от СК /2009г./, считано от датата на деликта до навършване на пълнолетие. В случая, имуществените вреди, изразяващи се в лишаването от издръжка на малолетния А., са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпИ. деликт. Със смъртта на майката ненавършилото пълнолетие дете е загубило възможността да получава следващата му се по закон издръжка до навършване на пълнолетие. Следва да се посочи, че по делото няма данни, че малолетния А. след смъртта на майка си получава наследствена пенсия, поради което няма пречка да предяви настоящия иск, като самостоятелна и допустима форма на защита, което диспозитивното право допуска, като е въпрос на преценка на страната кое право да упражни.

Ето защо и осъдителния иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, също предявен като частичен, също следва да се уважи в цялост, а не като периодично вземане и до уважения размер и период – до навършване на детето на пълнолетие за общо 174 месеца, тъй като общият претендиран размер не надхвърля общия такъв при сумиране на минималния размер издръжка, дължима на непълнолетно дете, съгласно чл.142, ал.2 СК към настоящия момент, ведно със законната лихва от датата на деликта до плащането.

По разноските и дължимите държавни такси: По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от иска, а ответника също има право на направените разноски, съобразно отхвърлената част от иска. С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът, съобразно уважения размер от исковете. Тази страна е ангажирала процесуално представителство при условията на л.38 от ЗА.

Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /така определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на чл.38 ЗА съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед вида и размера на спорния материален интерес.

Дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи в размерите, съобразно цитираната наредба, но в редакцията й към датата на възникване на основание за определяне на съответния размер възнаграждение, т.е. към датата на сключване на договора, с който ищците са учредили представителна власт на пълномощника да ги представлява. Пълномощното на лист 6 от делото не съдържа дата на съставяне, но доколкото е описано и приложено към исковата молба, следва да се счете и вземе за достоверна датата на съставянето му датата на подаване на иска – 04.04.2022г. С пълномощното липсва представен договор за правна помощ, а такъв е представен едва при приключване на устните състезания с дата 01.12.2022г., в който посочено, че процесуалното представителство и защита се осъществява при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Съдът счита, че следва да се определи дължимия размер възнаграждение не към датата на сключване на договора за правна помощ, а към датата на надлежно учредяване на представителната власт на пълномощника, доколкото това е именно датата на възникване на основанието за процесуално представителство. Направената впоследствие уговорка за осъществяване на услугата при условията на чл.38 ЗА е направено впоследствие, след като вече е възникнало материалното основание за това.

Ето защо към датата на представяне на пълномощното – 04.04.2022г. следва да се вземе предвид редакцията на текста на чл.7, ал.2, т. 3 и т.5 от Наредбата, за да се определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба 1/2004г. адвокатско възнаграждение се дължи съобразно вида и броя на исковете, за всеки от тях поотделно. За всеки от осъдителните искове за неимуществени вреди от ответната страна се дължи адв.възнаграждение в размер на по 4530 лв. за всеки от уважените искове от по 150 000 лв. /3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. – чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата в ред. С ДВ бр.68/20202г./ и 830 лв. – за иска за обезщетяване на имуществените вреди / 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5 000 лв. – чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, в редакцията на текста към датата на скл. На договора/. Или общо дължимо адв.възнаграждение в размер на 14 420 лв.

В съдебното решение, касаещо въпроса за разноските, при обосноваване основанието и размера на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на страната, на която е осигурена правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адв.възнаграждение следва да се присъди директно на адвоката, а не на страната, на която такава помощ е предоставена.

Ответната страна дължи по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % върху уважените размери на всеки един от исковете или общо сумата от 18 400 лв. /по 6 000 лв. за всеки от исковете за неимуществени вреди и 400 лв. по иска за имуществени вреди върху уважените размери/, както и сумата от 852 лв. за заплатено от бюджетната сметка на съда възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно – медицинска експертиза.

Водим от горното и на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.51 и чл.52 ЗЗД, съдът