Решение № 147 от 4.2.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 471/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, образувано е по касационна жалба на Директора на РДГ - [област] срещу Решение № 66/24.10.2024 г. на Районен съд - [област] по АНД № 360/2024 г., с което е потвърдено НП № 19/08.07.2024 г. на Директора на РДГ – [област]. С посоченото НП на М. А. Б. от [населено място] за нарушение на чл. 84, ал. 2, предл. трето, вр. с чл. 84, ал. 1 предл. трето във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 65, т. 10 предл. второ от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100.00 лв. и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД и в полза на Държавата са отнети оръжието и другите средства за ловуване, на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според касатора, съдът не е анализирал задълбочено обстоятелствата свързани с установяването на административното нарушение. Счита, че неправилно в решението, съдът е приел за спорен въпроса за компетентността на директора и ловният надзирател в ТП „ДЛС К.“ да извършват проверка извън териториалния обхват на предприятието и че този извод на съда влече незаконосъобразност на оспореното въззивно решение. Твърди се, че посочените от съда разпоредби от Закона за горите, касаят правомощията на служителите на Агенцията по горите, респ. нейните структури, докато служителите на ТП ДГС/ДЛС, които са извършили проверката, попадат под разпоредбите на чл. 163 и сл. от Закона за горите /ЗГ/, които дават правомощия на служителите на ТП „ДЛС К.“ за извършване на проверки извън поверените им за опазване горски територии в района на дейност на съответното държавно предприятие, включително и извън работното им време. Посочва, че служителите са имали право да извършват проверка на документите за лов на жалбоподателя, затова счита извършената проверка извън територията на ТП „ДЛС К.“ за законосъобразна. Твърди, че присъствалият при проверката служител на ТП „ДГС С.“ безспорно е разполагал с материална и териториална компетентност за извършване на проверка и съставяне на АУАН. Твърди, че са изпълнени всички предпоставки за законосъобразност на съставените АУАН и НП, служителят К. е разполагал с компетенции на актосъставител, очевидец е на нарушението и е участвал в проверката. Моли да се отмени решението като неправилно и се постанови друго, с което се потвърди процесното НП. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуален представител юриск. Д. поддържа жалбата. Допълнителни доводи за основателност на касационното оспорване излага в писмено становище, в което допълва още, че по силата на чл. 38, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, служителите от ТП „ДЛС К.“ са извършили проверката съобразно законовите правомощия и действията им са законосъобразни и правилни. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение поискано над минималния размер. Ответникът по касация М. Б. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована. Изтъква доводи, че контролните действия са извършени на основание законовите норми на ЗГ, но последвалите действия и съставените административно-наказателни актове и НП са издадени по смисъла и на основание разпоредбите на ЗЛОД. В случая според отговора ЗЛОД се явява специален закон по отношение на ловните дейности и изключва ЗГ, оттам и липсата на компетентност на лицата, извършили процесната проверка, обективирана в констативен протокол от 22.12.2023 г. Претендират се разноски по приложения списък. В съдебно заседание, ответникът чрез пълномощника си адв. Г. моли решението да бъде потвърдено, по съображенията изложени в писмения отговор. Допълва, че противно на оплакванията в жалбата, въззивният съд правилно е анализирал доказателствения материал и обосновано е приел липсата на надлежна компетентност по отношение на лицата съставили АУАН. Изрично подчертава, че според Закона за контрол на оръжията и общоопасните средства е въвел изрични разпоредби лицата стопанисващи дивеча и осигуряващи охраната и опазването му, извършват контролни действия само в присъствието на служители на МВР, каквито по време на проверката не са присъствали. Допълнителни аргументи посочва в писмени бележки свързани с компетентността на лицата, отговорни за опазването и охрана на дивеча, с позиция за липсата на такава при лицата съставили АУАН. Участващият по делото прокурор от ОП - [област] предлага да се уважи касационната жалба. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, предлага да се отмени и постанови друго, с което се потвърди издаденото НП на директора на РДГ. Становището на прокурора е, че в проверка е участвал М. К. от ТП „ДГС С.“, комуто е бил поверен районът за охрана и е разполагал с материалната и териториална компетентност да извърши проверка и да състави АУАН при наличие на констатирани административни нарушения. Пледира също, че служителите от ТП „ДГС К.“ по силата на ЗГ имат правомощията да извършват проверка извън поверените им за опазване територии. Поддържа, че деянието „ловуване“ се характеризира със завишена степен на обществена опасност. След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът направи следните фактически и правни изводи: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационен контрол съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Атакуваното пред районния съд, Наказателно постановление № 19/08.07.2024 г. на Директора на РДГ - [област], е издадено срещу М. А. Б. от [населено място], за това, че при извършена проверка на 22.12.2023 г. в 18.40 ч. в землището на [населено място] д., общ. Б. в местност „К.“, на пътя за [населено място] д., в ловище „П.“ на ловностопански район „З.“ е установено, че лицето М. А. Б. ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, предл. Второ, т. 1 от ЗЛОД, като се движи, возейки се в автомобил [Марка] модел „М.“ с рег.№ [рег. номер] с извадена от калъф, сглобена и без заключващо устройство на спусъка карабина, [Марка] •, която била на задната седалка на автомобила. Установено е, че лицето ловува извън определените места в разрешително за индивидуален лов № 074849 от 18.12.2023 г. за ловище „Ш. н.“, в нарушение на чл. 84, ал. 2, предложение трето във връзка с чл. 84, ал. 1, предл. трето във връзка с чл. 43, ал. 3, предложение второ от т. 1 във връзка с чл. 65, т. 10 от ЗЛОД. Нарушенията са обективирани в съставения констативен протокол серия ЮЦДП № 011663 от 22.12.2023 г. По случая са съставени АУАН № 007779/19.03.2024 г., продължен с АУАН № 007780/19.03.2024 г., по които е постъпило възражение, но е прието от АНО за неоснователно. В мотивите си Районен съд - [област] е приел, че реално жалбоподателят е извършил вмененото му от АНО нарушение по чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 65, т. 10 ЗЛОД, като на 22.12.2023 г. е ловувал извън определените места в притежаваното разрешително за индивидуален лов за ловище „Ш. н.“, возейки се в автомобил О. „М.“ с рег. № [рег. номер], с извадена от калъф, сглобена ловна карабина [Марка] намираща се в автомобила на задната седалка до него. Въз основа обаче на извършения анализ на доказателствения материал спрямо относимата правна материя, районният съд е формирал категоричен извод, че в процедурата по установяване на административното нарушение са допуснали нарушения на процесуалните правила обосновали отмяна на наказателното постановление. Прието е, че в проверката са участвали лица, които не са разполагали с необходимата компетентност и това е довело до незаконосъобразност действията им, съответно и на издаденото наказателното постановление. Според решаващият състав проверката е започнала с участието на неоправомощени лица - К. Р. и Д. К., които разполагат с компетентност по ЗЛОД само на територията на „ДЛС К.“ и не са разполагали с териториална и материална компетентност, като действията на служителя Р. да спира със стоп палка автомобила на жалбоподателя, както и да разпорежда К. да се качва в него са извършени от лица без материална и териториална компетентност, като сочи, че проверката е следвало да се извърши от органите на МВР, съвместно със служители на ТП „ДГС С.“. За да формира този извод, съдът се е позовал на ЗГ, който действително дава правомощия на контролните органи на територията на цялата страна и извън работно време при опазване на горските територии за препятстване на незаконното добиване, превозване и др. на дървесина, включително за спиране превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход. Отбелязва се обаче в решението, че в специалния ЗЛОД такива аналогични разпоредби липсват. Конкретни правомощия по чл. 67, ал. 3 ЗЛОД са описани за лицата с функции по опазване и охрана на дивеча, но сред тях проверка на автомобили липсва. Изтъква се в решението, че с такива функции разполагат полицейските органи, по силата на ЗДвП и ЗМВР, които въпреки възможността в случая не са били привлечени. Настоящия състав намира горните изводи за неправилни. По делото не е спорно, че служителите са имали право да извършват проверка на документите за лов на жалбоподателя и съответно констатират нарушението вменено на жалбоподателя, а именно ловуване извън определените места в разрешително за индивидуален лов № 074849 от 18.12.2023 г. за ловище „Ш. н.“ за което не е спорно да е доказано. Спорен е само начинът, по който е извършена проверката, а именно чрез спиране на МПС за проверка, каквото действие според въззивния съд, служителите К. Р. и Д. К., които разполагат с компетентност по ЗЛОД само на територията на „ДЛС К.“ не е следвало да извършат, с оглед на което и жалбоподателя неправилно е санкциониран. Настоящият състав намира, че спирането на автомобила за проверка от лицата, за които не се спори, че са имали право да извършват проверка на документите за лов на жалбоподателя не опорочават НП с извършените действия на проверяващите по спиране на автомобила, след като са имали правомощия за извършената проверка. Присъствалият при проверката служител на ТП „ДГС С.“ безспорно е разполагал с материална и териториална компетентност за извършване на проверка и съставяне на АУАН, като служителят К. е разполагал с компетенции на актосъставител, очевидец е на нарушението и е участвал в проверката. Начина на извършената проверка, при условие, че нарушението е безспорно установено от компетентните за това лица, не опорочава НП, както е приел СмРС, след като актосъставителят и служителите са имали право да извършват проверка на документите за лов на жалбоподателя, при което като цяло извършената проверка извън територията на ТП „ДЛС К.“ е законосъобразна. Освен това констатираното нарушение при съставяне на акта и НП не води незаконосъобразност, а би следвало да обоснове нищожност, защото това е последицата от липсата на компетентност на действията по съставяне на АУАН и НП. След като присъствалият при проверката служител на ТП „ДГС С.“ е разполагал с материална и териториална компетентност за извършване на проверка и съставяне на АУАН са изпълнени всички предпоставки за законосъобразност на съставените АУАН и НП. Съдът, правилно е дефинирал понятието ловуване в съответствие с фактическата установеност по делото и правилно е дал вяра на показанията на свидетелите К., К. и Р., като по този начин мотивирал безспорна установеност на извършеното от М. Б. нарушение, че на 22.12.2023 г. е ловувал извън определените места в разрешително за индивидуален лов № 074849 от 18.12.2023 г. за ловище „Ш. н.“, но неправилно е приел, че с извършените действия по спиране на автомобила от лица, които не са служители от МВР или „ДГС С.“ е допуснато съществено процесуално нарушение. Това, че същия е извършил вмененото му нарушение, возейки се в автомобил „О. М.“ с рег. № [рег. номер], в землището на [населено място] д., общ. Б. в местност „К.“ на пътя за с. Рибен] [населено място] д. в ловище „П.“ на ловностопански район „З.“ не води до различен извод, като съществено в случая е установеното нарушение с извършване на ловуване извън посоченото в РЛ място. Това че Б. е бил с извадена от калъф, сглобена ловна карабина [Марка] намираща се в автомобила на задната седалка в ловище „П.“ на ловностопански район „З.“ а не за ловище „Ш. н.“се субсумира от състава на чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 65, т. 10 от ЗЛОД. Неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства са изводите за допуснати нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на административното нарушение, които са обосновали крайния резултат на въззивното решение за отмяна на оспореното НП. Контролът по опазването на дивеча във всички ловностопански райони се осъществява от МЗХ чрез ИАГ, нейните структури, ДГС и ДЛГ според чл. 66, ал. 1 от ЗЛОД. В следващия чл. 67, ал. 2 и 3, законодателят е определил конкретни лица – с лесовъдско образование да охраняват и опазват дивеча, чийто функции (ал.3) са изчерпателно изброени в т. 1 до т. 13 вкл., като не е изключено с цел осъществяване на проверката да извършват действия, свързани със спиране на автомобили за проверката им. Това означава, че ако лицето ловува извън определените места в разрешително за индивидуален лов, но без да използва автомобил действието при извършената проверка ще е съставомерно, но съответно ще е защитено от проверката извършвайки действието в МПС. Естествено ситуацията щеше да бъде различна в случай, че вмененото нарушение е спиране на автомобила и съответно неизпълнено задължение за спиране, но в случая спирането на автомобила, за проверка от лица извършващи проверка по ЗЛОД с ловуване извън определените места в разрешително за индивидуален лов не води до действия, които са извършени от лице без компетентност за такава проверка. С оглед дадените правомощия по констатиране на действия по ловуване, които безспорно са свързани с употреба на оръжия се явяват неоснователни и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за необходимост на специална компетентност по Закона за контрол на оръжията и общоопасните средства, какъвто между другото нормативен акт няма в правния мир, а само такъв с наименование „Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“. При тези изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо това се потвърди НП и се присъдят на касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СмАС и СмРС. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Административен съд гр.[област]