Решение № 4320 от 13.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 513/2024 г.

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от АПК вр. чл.285 от ЗИНЗС и чл.86 ЗЗД. Образувано е въз основа на искова молба от Д. М. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, против на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Твърди се в исковата молба, че при изпълнение на наказанието лишаване от свобода не му е предоставено лечение на заболяването „есенциална първична хипертония“, с което било застрашено здравето и животът му. Твърди се, че при постъпването му в затвора Плевен му бил иззет неправомерно апарат за измерване на кръвно налягане, предоставен му от личният му лекар, както и намиращи се в него лекарства за лечение на заболяването му, а именно 1 опаковка - 3 бр. блистера кандесартан 16 мг; 1 опаковка - 3 бр. леоксотенс 0, 4 мг; 1 опаковка– 2 бр. блистера дехидратин Нео 25 мг; 1 опаковка - 3 бр. блистера блогбис 0, 5 мг. Бил му предоставен хловазон, който не лекувал кръвно налягане и от който се чувствал немощен, неадекватен и замаян. Твърди, че не му е издаден протокол за иззети вещи и предмети, с което бил нарушен чл. 95 т.2 от ЗИНЗС, а апарата за кръвно налягане бил заключен в склад по нареждане на заместник началник в затвора Плевен. Твърди, че по този начин бил лишен от медицинско обслужване и лечение, както и умишлено е посегнато на здравето му, в резултат на което то се влошило. Излагат се твърдения и за образувана прокурорска проверка- преписка № 1487/24г. по описа на РП-Плевен във връзка с нарушения в областта на медицинското обслужване на лишените от свобода в затвора гр.Плевен по сигнали, отправени от ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ГДИН да заплати на ищеца за сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди (поставяне в унизително отношение и в риск за живота и здравето му и последвало влошаване на здравословното състояние) в периода от 19.01.24г. до датата на подаване на исковата молба – 12.06.24г., от неоказано медицинско лечение на заболяването „есенциална първична хипертония“, както и незаконосъобразни действия - изземване на лекарства и апарат за измерване на кръвно налагане от служители към затвора Плевен. По делото е депозиран отговор от ГДИН, в който се взема становище за неоснователност на иска. Посочва се, че не са налице предпоставките на чл.284 от ЗИНЗС, като не са налице доказателства за кумулативно предвидените елементи, а именно: акт (действие или бездействие) на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС, да е настъпила в резултат на нарушението вреда в правната сфера на ищеца и да е налице причинна връзка между тях. Твърди се, че не е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС вр. чл.128, ал.3 от ЗИНЗС вр. Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Посочва се, че за ищеца са полагани медицински грижи с оглед установените заболявания и няма данни за влошаването им. Излага се още, че са предприети активни действия по превенция на евентуални заболявания и е осигурено своевременно диагностициране и лечение при възникване на заболявания. Твърди се, че на ищеца е осигурена дължимата медицинска помощ. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.М. И. – АК-Ловеч. Страната и пълномощникът й поддържат исковата претенция, молят съда да я уважи изцяло. Ответникът – ГДИН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П., която иска от съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. ОП-Плевен, редовно уведомена, се представлява от прокурор И. Ш., който взема становище за неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли изцяло. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Безспорно е обстоятелството, че на основание заповед № Л 139/10.01.0224г. на директора на ГДИН считано от 18.01.2024г. ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, като е преведен от затвора гр.София. В тази насока са справки с рег.№ 2718/08.07.24г., вх.№ 3934/10.07.2024г. и вх.№ В -5170/05.07.2024г. Установява се от представеното заверено копие на пр.пр. № 1559/24г. по описа на ОП-Плевен – л. 220-263 от делото, че Д. М. подал 6 сигнала с твърдения за осъществен тормоз от длъжностни лица на ГДИН, относно промяна в назначена от личния му лекар терапия, както и иззет апарат за измерване на кръвно. Проверката приключила с постановление от 08.10.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Не се спори относно обстоятелството, че при постъпването в затвора Плевен А. е разполагал с апарат за кръвно налягане, който е иззет при първоначалния преглед на лицето в МЦ, като впоследствие на 09.05.2024г. е върнат за ползване на лишения от свобода. В тази насока са копие на служебна бележка, издадена от МЦ при затвора Плевен, копие на служебна бележка от 13.10.23г., издадена от затвора – София, справка на л.266, доклад на л. 268 – 291 от делото. Установява се от справка от 09.10.2024г.- л. 266, издадена от Д-р П. при МЦ към затвора Плевен, че при постъпването си в затвора Плевен е постъпил без медицинска документация от затвора гр.София, но с лечение от СБАЛЛС –София – Кандесартан 3х1 т.дневно, Дехидратин Нео 1 т.дн., Моксотенс 0, 4 3х1 т., Блокбис 5 мг х 1 т.дн., Декстоблин капки 3х1 к.ка в окото, Буто астма - за инх. при нужда. Лишеният от свобода представил амбулаторен лист № 001718/06.07.2021г. с диагноза Есенциална (първична) хипертония. Лекарствата, които донесъл му били давани до новата консултация с кардиолог д-р Б.. При прегледа от д-р Ч. не били открити отклонения от нормалните физиологични показатели. Видно от справката ищецът бил изпратен на консултация с кардиолог на 29.02.24г. Направени били и лабораторни изследвания, които са в норма. Изписана била терапия, като лекарствата – Дехидратин нео 0, 25 мг х1 т.дневно, Блокбис 5 мг й 1 таблетка дневно, Кандесартан 16 мг 2х1 та.дн. и Моксотенс 0, 3 мг 2х1 т. Лекарствата били давани от здравната служба и били отразени в здравния картон на лицето. Видно от справката на същата дата бил консултиран и с невролог – д-р Т. относно диагноза „Увреждане между прешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия“. Изписана била терапия със следните лекарства: Флексистад, Ротикокс, Нолпаза, Фенаксон, които е закупена от службите на затвора. На 17.04.24г. А. бил консултиран с УНГ- специалист – д-р П., която поставила диагноза: „Други външни отити“, като била изписана терапия. Консултацията била повторена на 29.05.2024г. и изписана терапия с Аугментин, Унифлокс капки и Дипрогента. Лекарствата му били давани под контрол. На 09.05.2024г. му бил предоставен апарат за кръвно – електронен Сендо. Видно от справката, за периода от 18.01.2024г. до 09.10.2025г. лишеният от свобода е преглеждан в МЦ на затвора 31 пъти. В подкрепа на изложените факти в справката са и приобщените по делото амбулаторни листове с № ра 24060В0465D1/ 28.02.2024г., № 24059С08D314/28.02.24г., № 240605047 BFF/29.02.2024г., № 24108904Е073/17.04.24г., № 24150803DD0С/29.05.24г., справка № В-5170/05.07.24г., справка № В-5452/17.07.24г., справки от МЦ на л. 36, лабораторни изследвани и изследвания от велотест на л. 52- 55 и др. Видно от справка рег.№ 5485/18.07.2024г. и справка № В-5170824г., през 2024г. медицинското обслужване на лишените от свобода в затвора гр.Плевен, се осъществява от следните медицински специалисти - д-р В. Ч. В. – общопрактикуващ лекар, д-р Т. П., медицинските фелдшери М. М. и К. И., като лишеният от свобода Д. А. е преглеждан и от четиримата. Видно от писмените доказателства на л. 268- 292 от делото по сигнал на Д. М. А. (вкл. относно влошено здравословно състояние поради обстоятелството, че не получава предписаните му от лекар специалист лекарства за хипертония), била извършена проверка от Инспектората по чл.46 от Закона за администрацията към Министерството на правосъдието. Резултатите били обективирани в доклад - л.277-289 от делото. Проверяващите установили, че при престоя в МЦ при ЗОЗТ „Кремиковци“ на Д. А. не е бил изготвено медицинско досие на лишения от свобода вкл. амбулаторен картон. След привеждането в затвора гр.Плевен лишеният от свобода е бил прегледан от д-р Ч., която изготвя здравен амбулаторен картон. От постъпването му до проверката ЛС е преглеждан 9 пъти, като посещенията са отразени в регистъра и в личния му картон. На 23.01.2024г. А. получил две лекарства – Dehydratin Neo и Blockbis, като е измерено и кръвното му налягане – 140/90. В периода 06.02.2024г.-12.03.2024г. на ЛС са предоставяни лекарства за кръвно Dehydratin Neo и Blockbis, Азакс и стрепсилс, Хлофазолин, Темпалгин, Chluphadun, Famotidine Helicid cape. На лишения от свобода не били предоставяни Candesartan и Moxotens, с които е дошъл при превода от затвора гр.София, като пред проверяващите д-р Ч. посочила, че не се е доверила на предоставения от А. амбулаторен лист от преглед и поставена диагноза „хипертония“, датиращ от 2021г. и издала електронни направления за прегледи при лекари –специалист в гр.Плевен- невролог и кардиолог. Видно от доклада, в периода 29.02.2024г.-20.03.2024г. на ЛС не са предоставяни двете лекарства Candesartan и Moxotens, въпреки обстоятелството, че са сред списъка от лекарства, за които ежемесечно се правят заявки за доставка за нуждите на лечебните заведения в затворите и СББАЛЛС на територията на България, съгласно сключен договор между ГДИН и „Фармнет“ ЕАД. Проверяващите установили и издадена рецепта от д-р Ч. на ЛС, с която рецепта били изписани въпросните продукти Candesartan и Moxotens. В доклада било отразено и обстоятелството, че на 09.03.2024г. ЛС постъпил в МЦ с високо кръвно, бил му предоставен от надзирател спрей „Изокет“, но не било отразено явяването в МЦ, както и няма осъществено повикване до Спешна медицинска помощ. Видно от доклада при постъпването на А. в затвора Плевен било иззет и апарат за кръвно налягане „Сендо“, за което му била издадена служебна бележка. Видно от справка с вх.№ 6094/28.10.2024г. и копие на амбулаторен журнал - л. 356- 363, от м.11.2023г. до привеждането на лишения от свобода в затвора гр.Плевен А. не е лекуван в СБАЛЛС –София. По време не престоя в затвора гр.София бил консултиран със специалист невролог на 31.10.2023г., като била изписана терапия и физиотерапия. На 18.10.2023г. е регистрирано посещение в МЦ и била поставена диагноза артериална хипертония с дадена терапия – Candesartan, Dex Neo. За изясняване на спорни по делото обстоятелства е назначена и изготвена и съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице, сведенията относно здравословното състояние на Д. А. до постъпването му в затвора гр.Плевен, са оскъдни. Наличен е амб. лист № 001718/06.07.2021 год. с диагноза „Есенциална хипертония“. В амбулаторни журнали са отразени два прегледа на пациента по време н престоя му в затвора - София. При единия преглед е поставена диагноза „радикулопатия“, предписана е терапия и назначена физиотерапия. При втория отразен преглед няма поставена диагноза (не е отразено артериално налягане, пулс), изписана е антихипертензивна терапия (Кандесартан, Декс нео, Блокбис, Моксотенз). Видно от заключението, Д. А. е със заболяване „артериална хипертония“ с давност от 6-7 години, за което има предписано лечение. Няма данни за болнично лечение, като към момента на приемането в затвора гр. Плевен е възприета диагнозата от затвора София, а именно „артериална хипертония“. От амб. лист № 24059С08ДЗ 14/28.02.2024 год. е видно, че пациентът е съобщил анамнестично за преживян инсулт, но това не е удостоверено с медицински документи, както и липсва неврологична остатъчна симптоматика, която да подкрепя подобна диагноза. В затвора - Плевен Д. А. постъпил с изписана антихипертензивна терапия: Кандесартан, Дехидратин, Моксотенс, Блокбис, като е приемал лекарствата, с които е приет в затвора - Плевен на 18.01.2024 г. В амбулаторните листове и здравния картон са отразени по дати проведени консултации, поставени диагнози и предоставени медикаменти: на 23.01.0.2024 год: Дехидратин нео, Блокбис; на 06.02.2024 год.: Дехидратин нео, Блокбис; на 15.02.2024 год.: Хлофазолин (по повод Ангина катаралис му е изписана АБ терапия); на 29.02.2024 год.: консулт кардиолог, диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Изписани са Дехидратин нео, Блокбис; на 29.02.2024 год. е проведена консултация с кардиолог, поставена е диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и е изписана терапия Дехидратин нео 0, 25мг х 1т сутрин, Блокбис 5мг х1т сутрин, Кандесартан 16 мг 2х1т., Моксотенс 0, 3мг 2х1т. В здравния картон са отбелязани Дехидратин и Блокбис; на 29.02.2024 год. е проведена консултация с невролог, поставена е диагноза „Увреждане на между прешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия“, изписана е терапия Флексистад, Ротикокс, Нолпаза, Фенаксон; на 05.03.2024 год.: Хлофазолин; на 26.03.2024 год.: Хлофазолин; на 12.04.2024 год.: Дехидратин нео, Блокбис, Моксотенс, Кандесартан; на 16.04.2024 год.: Дехидратин, Блокбис; на 17.04.2024 год. консултиран със специалист УНГ, поставена е диагноза „Други външни отити“ и е изписана терапия; на 07.05.2024 год.: Предоставен: Хлофадон х1 т. при нужда, Темпалгин; на 30.05.2024 год.: Хлофадон и Валидол табл; на 04.06.2024 год.: Кандесартан 1 опак., 1 Моксотенс 1 опак; на 11.06.2024 год.: Предоставени: Блокбис - 1 опак., Дехидратин нео - 1 опак. Промяната на терапията е извършена от консултиращия кардиолог. Видно от заключението на вещото лице, при артериалната хипертония прилаганите лекарствени препарати могат да бъдат предписани индивидуално (монотерапия) или заедно (комбинирана терапия), като последната обичайно включва АСЕ-инхибитори, диуретици, бетаблокери, калциеви антагонисти. Преценката се прави на базата на симптоматика, изследвания и т.н., както и възможните първоначални или вторични последствия. Вещото лице е категорично, че предоставяните на Д. А. медикаменти в затвора - Плевен са съобразени със заболяването „есенциална хипертония“, а препаратите Хлофазолин, Блокбис и Дехидратин са с антихипертензивен ефект. Констатирал, че н наличната медицинска информация са отразени множество резултати от измерване на артериалното кръвно налягане, което в повечето случаи е в границите на нормата 120-130/80-90, но при някои от замерванията са отбелязани стойности над 140- 145 - хипертония 1-ва степен (гранична). Излага становище, че хипертоничната болест е хронично заболяване с дългогодишен ход, което налага продължително и системно лечение, подходяща диета и начин на живот. Становището не вещото лице е, че лечението на Д. А. в определен периода след постъпването в затвора - Плевен не е провеждано редовно (системно) според наличната информация в здравния картон и амбулаторните листове. В съдебно заседание уточнява, че този извод се обуславя от липсата на вписване в здравния картон за какъв период от време се предоставят лекарствата и неритмичността при предаването им на лишения от свобода. Видно от заключението на вещото лице, усложненията, които биха могли да настъпят в резултат на неконтролирано високо кръвно налягане, са увреждания на вътрешните органи (сърце, бъбреци, мозък), зрение, а острите (спешни) състояния са хипертоничната криза (при АН над 180/110), инсулт или сърдечен инфаркт. Вещото лице посочва още, че в наличната информация по делото няма данни за развитие на спешно състояние. Заявява, че заболяванията „Есенциална (първична) хипертония“, както и „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ са включени в „Списък на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели“, като лекарствените препарати Хлофазолин и Дехидратин са включени в Приложение № 1 на ПЛС, но лекарството „Блокбис“ не фигурира. Видно от представени в с.з. на 28.11.2024г. от ищеца рецепти в оригинал д-р Ч. като общопрактикуващ лекар е издала на хартиен носител рецепти на следните дати 16.04.24г., 07.05.2024г.; 20.08.24, 19.08.2024г. входена под № 6705/29.11.2024г.; от 17.09.2024г. и от 26.09.2024г. С рецептата от 16.04.24г. са изписани кандесартан 3 х 1 таблатка, Моксотенс – 1 опаковка по 1 т.дневно, а в тази от 07.05.24г. – Моксотенс – 2 опаковки – 2 x1 таблетка. По делото са приобщени гласни доказателства в показанията на св. М. Н. М. и Т. П. П.. Видно от показанията на св. М., последният взел апарата за кръвно на А. при постъпването на лишения от свобода в затвора, за да бъде проверен и калибриран. И двамата свидетели са категорични, че всяка рецепта на е изпълнявана с лекарства, отпускани от аптеката към мястото за лишаване от свобода, като са били предоставени надлежно и в срок на лишените от свобода. Свидетелите сочат, че в здравния картон на А. е отбелязано всяко посещение, както и предписаните му лекарства, като последните се давали периодично и без забава, обикновено с дозировка за един месец. Свидетелите заявяват, че на А. редовно е предоставяно медицинско обслужване, както и няма влошаване на здравословното му състояние. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите, както поради съответствието помежду им, така и с писмените доказателства по делото- справка с № В 5452/24г., заверено копие на здравния картон на лицето и др. Въз основа на така приетото от фактическа страна и въз основа на описаните по – горе доказателства, съдът направи следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни действия и бездействия на служители на ответника, в периода 19.01.24г. до датата на подаване на исковата молба – 12.06.24г., при пребиваване на ищеца затвора Плевен. Предвид обстоятелството, че лишеният от свобода е настанен в затвора гр.Плевен, поради което на основание чл.133, ал.1 АПК и съобразно утвърдената практика на ВАС (Определение № 10251 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2022 г., III о., Определение № 8794 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2023 г., III о. и др.) искът е предявен пред компетентния съд – АС-Плевен, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия нормативен акт се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съобразно горното, ГДИН се явява пасивно легитимирана страна, тъй като упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и арестите, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище град София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, и затворът в Плевен е нейна териториална служба. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Ето защо съдът приема, че ГДИН има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Следователно исковата молба е подадена и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили от бездействие и непредоставяне на медицинско обслужване, както и незаконосъобразно отнемане на вещ, негова лична собственост. Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Същевременно на основание чл. 2 вр. чл. 23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието във връзка с със Заповед № Л-4700/30.12.2021г. главният директор на ГДИН утвърдил Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична помощ – медицински център в местата за лишаване от свобода - 106- 145 от делото. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти ( чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС ). С нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, но становището на специалистите от другите лечебни заведения има само консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. В този смисъла е разпоредбата на чл.137, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. Същевременно в чл.34 и сл. от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предвижда провеждането на задължителни прегледи веднъж годишно, както и задължителни изследвания, които се провеждат след получаване на информирано съгласие от лишения от свобода. Изпращането на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода и извън лечебните заведения по чл.56 от Наредба № 2/ 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, се осъществява когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налага се лечение на инфекциозни заболявания, или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Изпращането в лечебно заведение се извършва със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода. По отношение на профилактичната дейност и медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС. Цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, а лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза (чл.149 от ЗИНЗС). Съгласно ал.3 от същия нормативен акт лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол. С Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична помощ – медицински център в местата за лишаване от свобода, били определени задълженията на медицинските специалисти в медицинските центрове, медицинското обслужване, амбулаторния прием в МЦ, оформянето на медицинската документация, осъществяването на профилактична дейност, лекарствоснабдяването и др. Съгласно раздел III т.14 на всеки лишен от свобода след постъпването му в затвора се извършва първичен, основен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка. При първичния медицински преглед на лишения от свобода се завежда личен здравен картон, съгласно Приложение № 1 към Заповед № Л-4700/30.12.2021г. Амбулаторният прием в МЦ се извършва по график, изготвен от медицински специалист и утвърден от началника на затвора, който се поставя на видно място в МЦ. Медицинските специалисти провеждат преглед в срок до 24 часа от вписването на лишения от свобода в дневника за провеждане на прегледи, съхраняван при постовия надзирател – чл. 17 т.1 и т.2. Болните лишени от свобода с температура, травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време – чл.18. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се вписват трите имена на пациента, диагнозата и предписаното лечение. Осигуряването на спешна медицинска помощ в извънработно време на МЦ се урежда със заповед на началника на затвора по предложение на медицинския специалист на МЦ. Изпълнението се възлага на дежурните главни надзиратели., които при нужда от спешна медицинска помощ подават сигнал до националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Съгласно чл.24, ал.1 от указанията медицинските специалисти създават здравно досие на всеки лишен от свобода, което съдържа сведения за здравословното му състояние, прекараните заболявания, проведените изследвания и лечение, необходимостта от диетично хранене. Съгласно чл.52, ал.1 лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, се налага лечение на инфекциозни заболявания или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания- чл. 52, ал.1. Медицинският специалист от МЦ уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи- чл. 52, ал.2. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение ЛС може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения за своя сметка, като в този случай се осигурява достъп до молителя- чл.54, ал.1. Становището на специалистите от другите лечебни заведения имат само консултативен характер. На всеки лишен от свобода веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации. Обслужването в лечебно заведение на лишените от свобода се осъществява в СБАЛЛС-София или СБАЛЛС –Ловеч, като в раздел XII е конкретизирана процедурата, по която се приемат за лечение. Лекарствоснабдяването е регламентирано в раздел XIVот указанията, като цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от медицинския специалист в МЦ- чл. 56, ал.1. В зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия, специалистите представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода – чл.56, ал.2. Получаването, съхраняването и разпределението също се организира от медицинските специалисти в МЦ, като лекарствата се съхраняват в аптечен склад, находящ се в самостоятелно помещение, което се заключва – чл. 56, ал.3 и ал. 4. Изразходването на лекарства и медицински изделия се регистрира в амбулаторната книга за преглед на лишението от свобода, като се отбелязва техният вид и количество. Съгласно чл.59, ал.1 на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства, като тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга. Лишените от свобода могат да получат лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в мястото за лишаване от свобода. Тези лекарства се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода – чл. 59, ал.6. При преместване на лишения от свобода в друг затвор здравното досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба – чл. 25. Медицинските специалисти са отговорни за съхранението, защитата и обмена на информацията за здравословното състояние на пациента – чл. 24, ал.2. В конкретния случай от писмените и гласните доказателства по делото и от заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза, в съвкупност, съдът не установи по безспорен начин ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, така както тя е описана в посочените по – горе актове. Обратно по безспорен и категоричен начин се установи, че през периода 19.01.24г. до 12.06.24г. ищецът многократно е бил лекуван в Медицински център, издавани са му направления, извършвани са прегледи от специалисти, съобразно установените заболявания на А., предоставяни са му лекарства срещу подпис в амбулаторния журнал, ритмично и в съответствие с указанията на лекарите. Във връзка с диагнозата „есенциална първична хипертония“, с която е свързана имуществената претенция, лишенията от свобода е бил консултиран от кардиолог и са му изписвани лекарства. Преценката какви лекарствени средства и дали да бъдат предписани индивидуално или заедно чрез включване на АСЕ-инхибитори, диуретици, бетаблокери, калциеви антагонисти, е на съответните медицински специалисти, като се извършва въз основа на базата на симптоматика, изследвания, както и възможните първоначални или вторични последствия. Предоставяните на Д. А. медикаменти в МЦ към затвора - Плевен са съобразени със заболяването „есенциална хипертония“. В тази насока е и заключението на вещото лице по СМЕ. Видно от писмените доказателства по делото – справка на л.266, на л. 36, копие на здравен картон на А., както и от гласните доказателства в показанията на св. М. Н. М. и Т. П. П., получените по електронен път рецепти са изпълнявани, като са подавани надлежно заявки и са били осигурени и предоставени на пациента. От показанията на свидетелите се доказа, че лекарствата, необходими за лечението на ищеца, получени чрез информационната система на МЦ, са предоставени към затвора Плевен. С. Б. не е включено в списъка на продуктите, за които има сключен договор между ГДИН и „Фармнет“ ЕАД. Действително по делото са налице доказателства, че лишеният от свобода е подавал молби за закупуване на лекарства с негови лични средства – л. 60 –62 от делото, вкл. за лекарството кандесартан, в процесния период при изписано лечение от специалист. Липсват обаче доказателства това да се дължи на бездействие на затворническата администрация, а не и на бездействие на медицинските специалисти в центъра, които следва да подадат съответната заявка в съответствие с чл.56, ал.2 от Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична помощ – медицински център в местата за лишаване от свобода, при надлежно представяне на рецептата от лишения от свобода. В тази насока са и констатациите на проверяващите в доклада по чл.46 от ЗА при проверка на мястото за лишаване от свобода, като причина е посочено именно неподадена заявка от съответните медицински лица относно лекарствата кандесартан и моксодин. По делото не са налични доказателства по подадени молби от лишения от свобода за закупуване на лекарства със собствени средства и подадена заявка от медицински специалист, да е отказано от началника на затвора Плевен. Обратно видно от представените молби с резолюциите върху тях, фискални бонове и РКО, приобщени по делото, то молбите в тази насока на А. са били удовлетворени. Същевременно съдът установи издавани рецепти на хартиен носител на Д. А., представени в последното заседание, които не са надлежно представени в срок пред затворническата администрация за изпълнение. Такава е представената рецепта от дата 19.08.2024г., която е депозирана в затвора Плевен и входена под № 6705 на 29.11.2024г. т.е. близо месец по- късно. На основата на представената медицинска документация вещото лице не е намерило пропуски или нарушения в лечението на лишения от свобода. Представените по делото медицински справки и копие от амбулаторния журнал доказват, че по отношение на ищеца е била извършвана медицинска дейност. А. е бил консултиран, преглеждан и лекуван при всяко заявено от него оплакване и заболяване, като е получавал медицинска помощ и здравословното състояние на ищеца не е било неглижирано. Не са ангажирани доказателства, сочещи да е бил в състояние, което изисква спешна грижа, още по-малко да е бил оставян без медицински грижи. Субективните преценки на ищеца за това каква по вид медицинска помощ трябва да му бъде оказана не може да бъде основание за извод, че администрацията на Затвора Плевен е бездействала противоправно относно оказването на дължимата спрямо него медицинска грижа. Същевременно ГДИН не може да носи отговорност за качеството на медицинското обслужване. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ищеца ГДИН не може да носи отговорност. В тази насока е и практиката на ВАС - Решение № 3890 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2017 г., Решение № 17331 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2018 г., III о., Решение № 548 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2023 г., III о., Решение № 16738 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2019 г., Решение № 15065 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2018 г., III о., Решение № 14755 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2017 г.и др. Същевременно по делото няма анамнестични и клинични данни за обостряне на хроничнитe заболявания на ищеца в резултат на бездействие на ответника, както и не се доказа пряка и непосредствена връзка между условията за изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора - Плевен и обостряне на симптомите на заболяванията на Ангелов. В този смисъл се опровергават твърденията за незаконосъобразно бездействие на ответника и вреди вследствие липса на медицинско обслужване в затвора Плевен през процесния период. Дори да се приеме, че ищецът е претърпял болки и страдания от заболяванията му, то те не са вследствие на дейността на медицинските лица при Затвора – Плевен, тъй като липсват доказателства затворническата администрация да не е реагирала адекватно и да не е изпълнила задълженията си. По отношение на иззетия неправомерно апарат за кръвно налягане, съдът взе предвид обстоятелството, че в т. 6, б.“е“ от Списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден със Заповед № ЛС 04-268/17.06.2028г. на министъра на правосъдието, е вписан апарат за измерване на кръвно налягане. От показанията на св. М.М. се установи, че именно фелдшерът неправомерно е иззел движимата вещ от лишения от свобода. Медицинските специалисти към МЦ в затвора Плевен обаче не са длъжностни лица към ГДИН. Ето защо и в тази част исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. За изчерпателност следва да се отбележи, че за наличие на предпоставките на чл.285 от ЗИНЗС следва по делото да бъде доказано не само твърдяното бездействие, но и то е необходимо да е от естество, което по своя интензитет да се квалифицира като нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС. В случая не бяха представени доказателства за негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания, както и ищецът да е бил угнетен от чувства на незащитеност, унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение и несправедливо незачитане на неговите права, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, които да излизат извън прага на строгост на последната разпоредба. С оглед на горното, съдът приема, че искът по чл.284 от ЗИНЗС на Д. М. А. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а предвид изхода по главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв. По отношение на разноските: Искането на пълномощника на ответника в писмения отговор на за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 300 лева и съобразно Наредбата за правна помощ, е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Налице са специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, като законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по чл.284 от ЗИНЗС, в тежест на ищеца, остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗОДОВ и в ЗИНЗС, предвиждаща това. В този насока е и практиката на ВАС - определения по адм. д. № 1848/2018 г.; адм. д. № 10421/2015 г., адм. д. № 4899/2016 г., решение на ВАС по адм. д. № 6766/2017 г., по адм. д. № 12305/2017 г. и по адм. д. № 4542/2018 г., Решение № 16966 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 334/2018 г., III о., Решение № 9196 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2017 г., III о., и др. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът