Решение № 1222 от 29.3.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 165/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Административното дело е образувано по жалба на П. К. С. от гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, [адрес], подадена срещу изричен отказ изх. №ИЗ-11182/10.10.2023г. на началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ (СДВРП) в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), постановен по подадено от нея искане л.св. М. С. С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, да бъде преместен в затвора Ловеч. Оспорващият счита обжалвания отказ за нищожен, необоснован и незаконосъобразен. Твърди се липса на компетентност на издателя на акта, доколкото произнасянето по чл.62 от ЗИНЗС е дадено в правомощията на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като в случая не е посочено правното основание, на което това правомощие е делегирано, поради което Началник отдел СДВРП не притежава правомощия по смисъла на чл.13, ал.2, т.1-17 от ЗИНЗС. Излага се, че оспорения отказ не е издаден в предвидената по закон форма – заповед, не е извършена проверка в изпълнение на разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС както и, че отказът не е мотивиран с това, че в молбата за преместване не са посочени конкретни лица, с които С. поддържа социални контакти, както и на данни за промяна на постоянните им адреси, не се сочат документи, справки в подкрепа на искането (брой свиждания, колетни пратки, парични преводи). По този начин не е осигурена възможност на жалбоподателя да разбере мотивите на органа, за да реализира адекватно правото си на защита, т.е. нарушено е правото на защита, поради невъзможността да се разбере срещу какви фактически и правни съображения следва да се защитава. Излагат се подробни съображения за правото на лишения от свобода С.и жалбоподателката на свиждания, с оглед подкрепата на роднините и близките по време на изтърпяване на наказанието и съхраняване личността на осъденото лице. Иска се отмяна на изричен отказ изх. №ИЗ-11182/10.10.2023г. на началник отдел СДВРП в ГДИН по отправено от жалбоподателката искане със Заявление вх.№Г-544/01.09.2023г. при ГДИН и се върне административната преписка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за ново произнасяне по подадената молба. В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски съгласно приложен списък. В хода по същество излага съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения акт. Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В представен по делото писмен отговор и в хода по същество ангажира доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 01.09.2023г. П. К. С. е депозирала в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ молба вх. № Г-544 адресирана до Главния директор с искане вуйчо й М. С. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Плевен да бъде преместен в Затвора гр. Ловеч, за да може да го посещава в пълен обем по графика за свиждания. Посочила е, че от 28.02.2020г. е с променен настоящ адрес от гр. София в гр. Ловеч. Към молбата е приложила Удостоверение за настоящ адрес. В отговор на молбата с писмо изх.№ИЗ-11182 от 10.10.2023г., началникът на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – Ю. Ш. е уведомил С., че за да бъде преместен лишения от свобода от един затвор в друг на посоченото от молителката основание, а именно чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, следва да са налице посочените в текста на закона хипотези – промяна на постоянния адрес на лицата, с които осъдения поддържа контакти. Представеното от С.удостоверение за промяна на настоящия адрес не може да послужи като законово основание за преместване на лицето, поради което молбата не може да бъде удовлетворена. Въпреки изричните указания на съда по делото от страна на ответника не са представени доказателства за датата на съобщаване на отговора на П. С.. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че липсва постановен индивидуален административен акт, а процесното писмо е част от кореспонденция между молителката и ГДИН – отговор на молбата й с информативен характер, с оглед което жалбата е недопустима. В представената с административната преписка молба от П. К. С. с вх. № Г-544/01.09.2023г. по описа на ГДИН изрично е посочен адресат – Главен директор на ГДИН. От съдържанието на същата е видно направено искане, което не може да бъде тълкувано по друг начин, освен като такова за преместване на вуйчото на молителката в друг затвор. Писмо с изх. № ИЗ-11182/10.10.2023г., подписано от ответника комисар Ю. Ш., началник отдел СДВРП, е издадено именно във връзка с молба вх. № Г-544/01.09.2023г., подадена от жалбоподателката и това изрично е посочено в него. В писмото са изложени доводи за липса на законово основание молбата за преместване да бъде удовлетворена, от което следва, че административният орган е възприел волеизявлението на молителката именно като искане за преместване на л.св. в друг затвор. Ето защо съдът счита, че с горното писмо е налице произнасяне по подадената от жалбоподателката молба, изразяващо се в отказ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, т.е. налице е постановен индивидуален административен акт, макар и при неспазване процесуалните правила на АПК, свързани с неговата форма и съдържание. Оспореното писмо съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, по чиято молба е инициирано административното производство, съответно притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима. Оспорваното писмо пряко и непосредствено засяга правната сфера на жалбоподателката и доколкото съдържа властническо волеизявление на административен орган, е индивидуален административен акт, представляващ годен предмет на обжалване по реда на АПК. Тъй като в оспорения административен акт не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване, то жалбата срещу него е подадена в срока по чл.140, ал.1 от АПК, съгласно който текст, когато в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срока за обжалване се удължава на два месеца. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и на още едно основание. Обжалвания отказ е постановен на 10.10.2023г., а жалбата против него е подадена на 26.10.2023г., четвъртък. От страна на органа обаче не е представен документ, от който да се установи датата, на която е съобщен отказа на С.. С Разпореждане от 13.02.2024г., съдът е дал указания на административния орган да представи доказателства за датата на връчване на отказа на адресата му, но такива не са постъпили по делото. В тежест на административния орган е да докаже датата на съобщаването, което в случая не е сторено от него. Предвид на това и разликата само от два дни съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Настоящият съдебен състав не възприема доводите на ответната страна за недопустимост на производството, тъй като има влязъл в сила административен акт – Заповед №Л-2409/09.07.2021г. на Главния директор на ГДИН, оставена в сила с Решение №32/12.05.2022г., постановено по адм. дело №14/2022г. по описа на Административен съд Габрово, предвид на което в случая е приложима разпоредбата на чл.90, ал.5 от ЗИНЗС, и тъй като молбата не съдържа нови обстоятелства не е необходимо произнасяне на органа с административен акт. Представената заповед и съдебно решение касаят влязъл в сила отказ на административния орган за преместване на М. С. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, по молба на самия лишен от свобода. Представения друг съдебен акт – определение по ч.к.адм.д. №191/2024г. на Административен съд Плевен, с което е оставено в сила определение, постановено по адм. дело №873/2023г. на същия съд, също касае поредна молба на лишения от свобода С. за преместването му в Затвора Ловеч, която е разгледана по реда на чл.90, ал.5 от ЗИНЗС. От направената нарочна справка в деловодната програма на съда се установява, че няма образувани дела със страна С.и предмет идентичен с настоящото дело – отказ по нейна молба за преместване на М. С.. От административния орган също не се твърди да се е произнасял по друга молба на жалбоподателката с искане за преместване на М. С. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч. Следователно не са налице условията на чл.90, ал.5 от ЗИНЗС молбата да не бъде разгледана по същество – подадена повторно молба от П. С. за преместване на л.св. М. С., която не съдържа нови обстоятелства. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна. Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Видно от текста, законодателят е предоставил възможност на различни лица, посочени в нормата, да отправят искане до Главния директор на ГДИН за преместване съобразно условията, изброени в съответните разпоредби. В настоящия случай молбата за преместване на С.е подадена от П. К. С.. Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че жалбоподателката е племенница на лишения от свобода М. С. С., т.е. лице по т.3 от разпоредбата. Компетентен да се произнесе по молба за преместване, подадена от близки на лишен от свобода, е главният директор на ГДИН. С разпоредбата на чл.62, ал.5 от ЗИНЗС е предоставена възможност на Главния директор на ГДИН да делегира със заповед правомощия по ал.1, т.1-3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. По делото е представена заповед на Главния директор на ГДИН (л.15), с която последният е възложил на комисар Ю. Ш. – началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГДИН, конкретни свои правомощия: да определя поименния състав на пробационните съвети по чл.202, ал.6 от ЗИНЗС; да променя със заповед адреса на изпълнение на пробационните мерки на основание чл.205, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС; да подписва изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и граждани и контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция. Никъде в представената заповед не са делегирани правомощия на Главния директор на ГДИН по чл.62 от ЗИНЗС, нито тази разпоредба е посочена като правно основание за издаване на заповедта. По изложените съображения, съдът счита, че процесното писмо е подписано от ответника не като част от кореспонденция между гражданин и ГДИН (каквито правомощия са предоставени с представената заповед), а като индивидуален административен акт по чл.62 от ЗИНЗС. При липса на валидно делегиране на права за издаване на заповеди или откази за преместване по чл.62 от ЗИНЗС, произнасянето по молбата е следвало да бъде направено от Главния директор на ГДИН. Като издаден от материално некомпетентен орган, отказът, обективиран в писмо изх.№ ИЗ-11182/10.10.2023г., се явява нищожен на основание чл.146, т.1 от АПК във вр. с чл.62, ал.1 от ЗИНЗС. Поради изложеното оспореният отказ, обективиран в писмо изх.№ ИЗ-11182/10.10.2023г. на началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ ГДИН, следва да се обяви за нищожен на основание чл.172, ал.2 от АПК. С оглед горното съдът не може да вземе отношение по основателността на направеното от жалбоподателката искане за преместване на л.св. С., тъй като това следва да бъде преценено от компетентния да се произнесе по искането административен орган, която преценка ще подлежи на съдебен контрол по реда на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС в случай на жалба. Ето защо и съобразно чл.173, ал.2 от АПК след обявяване нищожността на процесния отказ преписката следва да се изпрати по компетентност на Главния директор на ГДИН за произнасяне в срока по чл.57, ал.1 от АПК по молбата на П. К. С. за преместване на л.св. М. С. С. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч. С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото, своевременно поискани и доказани разноски съгласно приложения списък на л.51, в общ размер на 1210 лева, от които 10 лв. за внесена държавна такса [рег. номер]. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав