Решение № 446 от 29.6.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 641/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена „Карат 119“ ЕООД с ЕИК 121075459 със седалище и адрес на управление с. К., ул. "П. Д." №, представлявано от управителя В. В. С. против Наказателно постановление 695801-F693974/16.03.2023 г, издадено от директор офис за обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което на дружеството на основание чл.355, ал.1 КСО е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 във вр. ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н- 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В жалбата се релевират доводи за нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, както и че наказващият орган не е изложил мотиви за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Поддържа се, че санкционираното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебното заседание санкционираното дружество, редовно призовано, не се представлява процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че доказателствената съвкупност по делото установявала по несъмнен начин, че дружеството не е изпълнило предвиденото с чл. чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. задължение. Сочи, че с неподаването на процесната декларация в законоустановения срок дружеството е препятствало упражняването на осигурителните права от наетите на трудово правоотношение при него лица. Акцентира, че за проверявания период – януари 2022 г. – декември 2022 г. дружеството редовно не е подавало Декларация образец 6 в предвидения за това срок. Прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 24.02.2022 г. в 19.07ч. „Карат-119” ЕООД в качеството на работодател и осигурител, чрез квалифициран електронен подпис, подало по електронен път декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” и декларация образец обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец януари 2022 г. С автоматично генериран в 19.07ч. на същата дата протокол изх.№ 01000223081938/24.02.2022 г., подадените от дружеството декларации са отхвърлени, като този протокол е изпратен автоматично на електронната поща, от която са изпратени декларациите. На 30.09.2022 г. в 14.27ч., чрез квалифициран електронен подпис „Карат 119“ ЕООД, в качеството на работодател и осигурител, подало по електронен път декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец януари 2022 г. На 20.12.2022 г. свидетелката С. Р. извършила проверка в данъчно- осигурителната сметка на „Карат 119“ ЕООД, при която установила, че дружеството е подало декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец януари 2022 г. след изтичането на установения срок с чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / Наредба Н-13/17.12.2019г /, а именно 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. До дружеството е изпратена покана с изх.№ 9744/20.12.2022 г. за явяване на негов представител за съставяне на АУАН, в седемдневен срок, считано от получаването на поканата, която е връчена по електронен път на 19.01.2023 г. Свидетелката Р. приела, че на 26.02.2022 г. дружеството е извършило нарушение на чл.4, ал.3, т.1 във вр. ал.1, т.1, б.“а“ Наредба Н-13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.2 КСО, поради което на 27.01.2023 г., в присъствието на свидетелите Ч. и Б. и в отсъствието на представител на дружеството, съставила срещу последното АУАН 693974. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 06.02.2023 г. без в него да са обективирани възражения. Такива не са депозирани и в определения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок. Въз основа на АУАН № F693974/27.01.2023 г. при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 16.03.2023 г. директорът на офис Благоевград при ТД на НАП София издал обжалваното НП, което е връчено на управителя на дружеството на 04.04.2023 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Р., Ч. и Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства: Писмо от ТД на НАП София с изх. №8675#3/10.05.2023 г. с приложение Протокол с изх. №01000223081938/24.02.2022 г., Протокол с изх. №01000223300268/30.09.2022г. и заверено копие на известие с бар код №210013978474 на куриерска служба М и БМ Експрес ЕООД, удостоверяващо връчване на наказателно постановление №695801- F693974/16.03.2023 г., Писмо от ТД на НАП София с изх. №8657#1/20.04.2023 г.; Заверено копие на протокол №01000223081938/24.02.2022 г.; Заверено копие на АУАН с №F693974/27.01.2023 г.; Заверено копие на покана с изх. №9744/20.12.2022 г.; Заверено копие на разпечатка за извършено връчване по електронен път от 19.01.2023 г.; Заверено копие на справка за подадени декларации образец 1 и образец 6; Заверено копие на справка за задължения на осигурител по Декларация обр. 6 за период на задължението от 1/2022 до 10/2022; Заверено копие на писмо с изх. №428/30.01.2023 г.; Заверено копие на писмо с изх. №1424-20-48#1/16.02.2023 г.; Заверено копие на заповед №ЗЦУ[1]1149/25.08.2020 г. От протокол изх.№ 01000223081938/24.02.2022 г., съдът установи подаването на декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице” и обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец януари 2022 г. на 24.02.2022г. и тяхното отхвърляне, а от Протокол с изх.№01000223300268/30.09.2022 г. и показанията на свидетелите се установява новото подаване и приемането на процесните декларации на 30.09.2022 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 04.04.2023 г., а жалбата е от 10.04.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно- наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл. 355, ал.5 КСО вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от изпълнителния директор на НАП съгл. чл. чл.355, ал.5 КСО и т.1.2. от същата заповед. На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението. Спазени са и правилата, регламентиращи връчването на АУАН на представител на дружеството. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. - в случая на 26.02.2022 г., която дата е посочена коректно като дата на нарушението в АУАН и НП. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление декларативно е посочено, че нарушението не представлява маловажен случай, без да са изложени аргументите, на които се основава така направеният извод, като липсва и анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, взети предвид при определяна на вида и размера на наказанието. Горното макар и да представлява нарушение на предвиденото с чл. 58, ал.1, т.8 ЗАНН правило, не може да бъде прието като съществено такова, предпоставящо отмяна на издадения санкционен акт. Предвид изложеното районният съд не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяна на наказателното постановление. Въззивният съд намира обаче атакуваното наказателно постановление за материалноправно незаконосъобразно по следните съображения. От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за безспорно доказано, че „Карат-119” ЕООД има качеството на работодател и осигурител по смисъла на Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба Н-13/17.12.2019г./ във вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО, поради което е и адресат на регламентираното чл.5, ал.4, т.1 КСО задължение да подава периодично в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Предвид отсъствието обаче на установен ред за съобщаването на задълженото лице на отказа за приемане на съответната декларация в действащата към датата на нарушението и издаването на НП Наредба Н-13/17.12.2019г., на основание чл.98 ДОПК следва да бъдат приложени разпоредбите на ДОПК, регламентиращи начина на подаване, приемане на документи по електронен път, връчване на съобщенията и удостоверяване на съответното връчване. Съгласно чл. 102, ал.3 и ал.4 ДОПК в тридневен срок от подаването на декларация, която не съответства на предвидените към съдържанието изисквания, на подателя се изпраща съобщение за отказ, като последният в 7-дневен срок от получаването на отказа е длъжен да подаде отговарящи на изискванията декларация, документ или данни. В случая се установява противоречие в момента, от който започва да тече 7- дневния срок, доколкото с чл.102, ал.4 ДОПК е определено, че съшият започва от получаването на отказа, а в чл.11, ал.3 НП Наредба Н-13/17.12.2019г. за начало на срока е предвидена датата, на която е отказано приемането на тази декларация. При така констатираната колизия, на основание чл.15, ал.3 ЗНА, правораздавателните органи са длъжни да прилагат по-високия по степен акт, а именно чл.102, ал.4 ДОПК и установения с тази разпоредба начален момент, от които започва да тече визирания 7 дневен срок. Същевременно следва да се отбележи, че и в самата бланковата форма на протокол изх.№010002233081938/24.02.2022 г. е отразено, че "при наличие на отхвърлени декларации и данни, в 7-дневен срок от датата на получаване на настоящия протокол, следва да се подаде нова декларация с коректно попълнени данни". С оглед горното, районният съд приема, че 7-дневният срок за подаването на съответните декларации, съдържащи необходимите данни, започва да тече от датата на получаването на отказа за тяхното приемане от задълженото лице. С разпоредбата на чл. 29, ал.4 ДОПК законодателят е регламентирал, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите, като съгласно чл.30, ал.6 ДОПК електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация, а съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. В случая административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал каквито и да било доказателства, удостоверяващи получаването на постановения с Протокол с изх..№ 010002233081938/24.02.2022г. отказ, по някой от предвидените с чл.30, ал.6 ДОПК начини. Ето защо в настоящия случай въззивният съд приема, че към 30.09.2022 г. – датата, на която дружеството е подало отново отхвърлените с посочения протокол декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” и обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец януари 2022г., предвиденият с чл.11, ал.3 Наредба Н-13/17.12.2019г срок не е бил започнал да тече /в този смисъл Решение № 168 от 30.01.2019 г. на АдмС -Благоевград по к.н.а.х.д. № 652/2018 г., Решение № 57 от 14.01.2019 г. на АдмС -Благоевград по к.н.а.х.д.№ 612/2018 г., Решение № 64 от 14.01.2019 г. на АдмС – Благоевград по к.н.а.х.д. № 641/2018 г., Решение № 227 от 6.02.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д № 644/2018 г. и др. Изложените съображения обуславят извод, че по делото не е доказано по изискуемия се несъмнен начин подаването от страна на наказаното дружество на описаните в НП декларации извън предвидения с чл.4, ал.3, т.1 във вр. ал.1, т.1, б.“а“ и чл.11, ал.3 Наредба Н-13/17.12.2019г. срок, след отхвърлянето им с Протокол изх. 010002233081938/24.02.2022 г., поради което не може да се приеме, че същото е извършило нарушението, за което е санкционирано с наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол. При този изход на делото право на разноски възниква за дружеството работодател, но поради липса на направено искане в предвидените процесуални срокове, такива не следва да бъдат присъждани Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд Благоевград, НО, 7-ми състав