Решение № 70 от 27.11.2023 г. на Районен съд - Свищов по дело № 53/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба срещу наказателно постановление № 0400000560/09.02.2023г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Велико Търново. Жалбоподателят „О.И.Х.“ ЕАД, представлявано от С. Д., чрез адв. Г. Г. от ПАК обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.160, ал.2 от Закона за защита на растенията му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева за нарушение на чл. 91, ал. 1 от Закон за защита на растенията. Счита, че същото е незаконосъобразно, неправилно издадено в противоречие с материалния закон. На първо място излага, че не е налице териториална компетентност от страна на наказващия орган за провеждане на административно наказателното производство спрямо дружеството което осъществява дейността си на територията, подведомствена на ОДБХ – Варна. Излага, че териториалната компетентност на подразделенията на БАБХ е разделна с оглед административното й устройство по смисъла на Устройствения правилник на БАБХ – чл. 30 и чл. 31. На следващо място счита, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при съставяне на АУАН не е присъствал представител на дружеството. Счита, че с това процесуално действие наказващия орган да е нарушил правото на защита за дружеството жалбоподател. Освен това в АУАН било посочено, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да е описана фактическата обстановка по връчване на покана за съставяне на АУАН. По този начин не ставало ясно на кого и при какви обстоятелства е връчена покана. Дружеството жалбоподател заявява, че не е уведомено в предвидения от ЗАНН ред за съставяне на АУАН, за да може да направи съответните възражения в определения от закона тридневен срок. Счита, че на осн. чл. 40, ал. 3 от ЗАНН следвало задължително да бъде посочено в какво качество са лицата, вписани като свидетели – такива, присъствали на установяване на нарушението или такива на съставяне на АУАН. От съдържанието на Констативен протокол №2889 от 04.07.2022год. и Заповед № 11-1486 от 04.07.2022 год. на Изпълнителния директор на БАБХ гр.София било видно, че посочените като свидетели лица в съставения АУАН не са присъствали при извършваната проверка. Твърди, че наказващия орган, имайки в предвид обстоятелството, че двете търговски дружества „СС.С.В.“ АД и „О.И.Х.“ ЕАД били свързани лица, е следвало да установи характера на "търговската сдЕ.", нейния транслативен ефект, като вземе в предвид безспорния факт, че „СС.С.В.“ АД притежава нужното разрешение и отговаря на законовите изисквания за търговия на ПРЗ по смисъла на чл. 91 от ЗЗР. С оглед на горното счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени. В съдебно заседание редовно призован, се представлява от адв. Г. Г., който поддържа депозираната жалба, както и развива подробни съображения. Наказващият орган – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново, редовно призован се представлява от адв. Е. Н.. Същата оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага, че препаратите, предмет на сдЕ.та, са открити в базата в с. Вардим, общ. Свищов, по тази причина проверката е извършена там, констатациите са направени там от съответните служители, поради което намира за несъстоятелни възраженията в тази насока. Твърди, че процесното НП отговоря на всички изисквания, визирани в чл. 57 от ЗАНН, не страда от пороци и същото било връчено по надлежния ред, поради което моли съда да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: В началото на м. юли 2022г. на служители на Българска агенция по безопасност на храните било наредено устно от тогавашния Заместник изпълнителен директор на БАХБ да извършат проверка в база на „СС.С.В.” АД, находяща се в с. Вардим, общ. Свищов, местност „Блатото“ за наличието и съхранението на препарати за растителна защита. В изпълнение на това нареждане на 02.07.2022г. служители на БАХБ отишли на място в базата в с. Вардим, общ. Свищов, представили се и влезли на територията на дружеството като започнали проверка за правилно съхранение на препарати за растителна защита. Проверката продължила няколко дни, тъй като на територията на дружество имало много сгради, в които се съхранявали препарати за растителна защита. По време на проверката на работниците не било позволявано да влизат в базата и да извършват нормалния работен процес. На 04.07.2022 г. (в този ден проверката все още продължавала), на основание вече издадена писмена Заповед РД 11-1486/04.07.2022 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, служителите на агенцията, сред които и свидетелите С. Б. В. М. и И. И. – главни инспектори в Отдел “Растителна защита“ в ОДБХ-Велико Търново, продължили проверката си в базата в м. „Блатото“ в с. Варидим. При проверката на тази дата те констатирали, че в склад, находящ се на територията на предприятието в склад №1, се съхраняват продукти за растителна защита – 90 палета по 720 литра Екип ОД, а в склад №5 – 12 палета по 720 литра от същия препарат, всичко общо количество от 73440 литра. Препаратът бил съхраняван в бутилки на производител с поставен етикет и в кашони от производителя. Констатациите от проверката били описани в Констативен протокол №2889/04.07.2022 г. За да установяват произхода на горепосочения препарати за растителна защита, проверяващите поискали от „С.С.-В.“ АД счетоводни документи удостоверяващи произхода, продавача и купувача, като в частта „НАРЕЖДАМ” на КП №2889/04.07.2022 г. изрично вписали това изискване. В срока посочен в констативния протокол в ОДБХ - Велико Търново дружеството е предоставило фактура №19312/11.06.2022 г., от която се установило, че продавач на 17280 литра продукт за растителна защита „Екип ОД“ е дружеството жалбоподател „О.И.Х.“ ЕАД. Датата на събитието e 11.06.2022 г. В по-късен момент, в хода на административната проверка наказващия орган с изх. №845/17.08.2022 г. на ОДБХ - В. Търново изискал от дружеството жалбоподател да посочи мястото на събитието. Писмото било изпратено до дружеството жалбоподател на адрес на неговото управление в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“№9. Същото било получено на 19.08.2022г. от Д.Х.. С уведомително писмо с вх. № 4291/26.08.2022 г. на ОДБХ - В. Търново дружеството жалбоподател уведомило, че деянието е извършено на територията на Република България, с. Вардим, общ. Свищов, местността „Блатото“, на територията на „СС.С.В.” АД. След получаване на изисканата информация, св. С. Б. приел, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 91, ал.1 от ЗЗР и в тази връзка поканил на 27.09.2022г. представляващия дружеството в сградата ОДБХ- Велико Търново, където да бъде съставен АУАН. Поканата с изх. №919/13.09.2022г. била изпратена от служители на административно наказващия орган на 15.09.2022г. и била получена отново от Д.Х. – счетоводител на адреса на управление на „О.И.Х.“ ЕАД. На 27.09.2022г. св. С. Б. съставил АУАН №0000021, в отсъствие на представител на дружеството жалбоподател. В него посочил, че на основание Заповед 11-1486 /04.07.2022 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, гр. София на 04.07.2022 г е извършена проверка на място в базата на „Сортови семена, в с. Вардим, община Свищов, местност „Блатото“, която е описана с протокол №2889/04.07.2022 г. на ОДБХ - В. Търново. Посочил, че при проверката се установило, че в базата на „СС.С.В.” АД, намираща се в с. Вардим, местност „Блатото” общ. Свищов се съхраняват продукти за растителна защита, сред които Екип ОД в склад I, 90 палета по 720 литра и в склад V, 12 палета по 720 литра, всичко с общо количество от 73440 литра. Посочил още, че при извършената справка в официалния регистър на БАБХ за фирмите притежаващи удостоверение за търговия с ПРЗ по чл. 91, ал. 1 от Закона за защита на растенията, фирмата „О.И.Х.” ЕАД към дата 11.06.2022г., когато е извършена търговската сдЕ. няма регистрация. Приел, че на тази дата „О.И.Х.” ЕАД е постъпил недобросъвестно и виновно, като не е спазил нормативното изискване да извършва дейността търговия с ПРЗ в съответствие на чл. 91, ал.1 от ЗЗР и е продала на фирма „С.С.-В.“ ЕАД, ПРЗ - Екип ОД, без да притежава нужното удостоверение за търговия на продукта за растителна защита. С писмо с изх. №1173/17.11.2022 г. съставеният АУАН №0000021/27.09.2022 г. бил изпратен на ОДБХ - Варна за предявяване, подписване и връчване на нарушителя, на основание чл. 43, ал.4, пр.1 от ЗАНН. Актът бил предявен и подписан на 28.11.2022 г. от упълномощен представител на „О.И.Х.” ЕАД - Н.К.Г., в качество на пълномощник на С. И. Д. - Изпълнителен директор на „О.И.Х.“ ЕАД, на основание нотариално пълномощно издадено от Нотариус Б.К., с район на действие PC Троян. При връчването на АУАН, представителят не направил възражения. Въз основа на констатациите в АУАН и събраните по административната преписка доказателства, на 09.02.2023г Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново издал процесното наказателно постановление № 0400000560/09.02.2023г. на основание чл.160, ал.2 от ЗЗР и на „О.И.Х.” ЕАД наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за това, че на 11.06.2022 г. в с. Вардим, общ. Свищов на територията на „С.С. - В.“ АД, намираща се в местност „Блатото“ фирма „О.И.Х.” ЕАД е постъпил недобросъвестно и виновно, като не е спазил нормативното изискване да извършва дейността търговия с ПРЗ в съответствие на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР и е продала на фирма „С.С.-В.“ ЕАД, ПРЗ – Екип ОД, без да притежава нужното удостоверение за търговия на продукти за растителна защита, с което е нарушил разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Закона за защита на растенията. Посочил, че нарушението е извършено за първи път. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 24.02.2023г. с писмо с обратна разписка, получена отново от Д.Х. – счетоводител, който подал настоящата жалба до РС Свищов на 10.03.2023г. Представена по делото е и длъжностна характеристика на длъжността „главен инспектор“ в ОДБХ гр. Велико Търново, видно от която е, че лицата назначени на тази длъжност имат правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения. Представена по делото е и длъжностна характеристика на наказващия орган – Директора на ОДБХ, видно от която същият разполага с правомощие да издава НП. Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите С. Б., В. М., И. И. и И. Ц.. Съдът ги кредитира изцяло като логични, непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства по делото. Свидетелите служители на БАХБ обясниха, че при извършена проверка в складовата база на „Сортови семена“ в с. Вардим за наличието и съхранението на продукти за растителна защита, били открити определени количества, за които изискали документи за произхода им. При представяне на фактури се установило, че фирмата „С.С.-В.“ АД ги е закупила от „О.И.Х.“ ЕАД. Установили също, че дружеството жалбоподател не притежава удостоверение за търговия с продукти за растителна защита и в това се състои нарушението. Св. В. М. изнесе, че „О.И.Х.“ ЕАД не притежава удостоверение за търговия с продукти за растителна защита издадено от директора на ОДБХ, то не фигурира в официалния публичен регистър по ЗЗР, в който колегите му от отдела са направили проверка. По делото беше и разпитан, свидетел воден от дружеството жалбоподател И. Ц. – работник в „СС.С.В.“ АД, който потвърди, че служители на наказващия орган първоначално съвместно със служители и на МВР, са извършили проверка, която продължила няколко дни от 02.07. – събота до вторник, в базата им в с. Вардим като блокирали работния процес, а тогава бил активния процес на пръскане на земеделската земя, най-вече царевицата и такава, която тепърва ще се засажда. Същият потвърди, че описаното в констативните протоколи отговаря на действителността, като същият следил за количествата. Свидетелят потвърди, че служителите на БАХБ са обикаляли навсякъде, вземали проби и проверявали какво се съхранява в складовете в базата. Конкретно за препаратите растителна защита заяви, че някои от тях били подготвяни за работа. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, От така събраните и кредитирани доказателства съдът направи фактическите си изводи по делото, като съществен спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Съдът счита, че доводите на жалбоподателя и неговия процесуален представител за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради това, че не е налице териториална компетентност от страна на наказващия орган за провеждане на административно наказателното производство спрямо дружеството което осъществява дейността си на територията, подведомствена на ОДБХ – Варна, за неоснователно. Основното възражение на дружеството жалбоподател е свързано с компетентността на административнонаказващия орган, предвид на това, че седалището и адрес на управление на същото е в гр. Варна, бул. Мария Луиза“ № 9, и следователно БАБХ – гр. Варна е следвало да разгледа и да се произнесе по административнонаказателната преписка, съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Действително в хода на административоното производство не е установено безспорно къде е извършена търговията с ПРЗ. Съгласно § 1, т. 53 от ДР ЗЗР търговия на продукти за растителна защита са всички дейности по покупко-продажба, придобИ.е, доставяне, съхранение и предлагане с цел продажба на продукти за растителна защита. В случая вмененото нарушение е за продажба. От представените доказателства – фактура №0000019312/11.06.2022 г., стокова разписка № 0000001362/11.06.2022 г., не се установява мястото на продажбата. Същевременно, мястото на сключване на сдЕ.та (чл. 14, ал. 3 от ЗЗД) и мястото на изпълнението на задълженията, породени от нея (чл. 68 ЗЗД), са различни обстоятелства с отделно правно значение; макар че те може да съвпадат, това не е задължително. Когато не може да се определи мястото на извършване на нарушението, какъвто е настоящия случай, защото няма данни по делото, че мястото на изпълнение на задължението на продавача –жалбоподател (чл. 68, б. „в“ от ЗЗД) съвпада, с мястото на сключване на сдЕ.та (чл. 14, ал. 3 от ЗЗД), компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице или органът, в района на който най-напред е било образувано производството (чл. 48, ал. 4 от ЗАНН). Компетентността е алтернативно определена и в случая последната хипотеза оправдава местната компетентност на ОДБХ, гр. Велико Търново (а не гр. Варна). Твърдението, че продажбата била сключена в гр. Варна, е неоснователно, защото по делото няма никакви доказателства за това, а единствено, че продавачът – жалбоподател има седалище в гр. Варна и че е изпълнил задължението си в с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново. Тези факти обаче не определят мястото на сключване на сдЕ.та, още повече, че дружество жалбоподател не е съдействало за разкрИ.ето на истината, а е отговорило уклончиво, че това било на „територията на РБ“. Досежно останалите възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на жалбоподателя, съдът намира, същите за неоснователни по следните съображения: Видно от АУАН е посочено, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Последната предвижда, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. От събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания на св. В. М. се установява, че жалбоподателят е бил поканен с покана с изх. №919/13.09.2022г. да се яви на 27.09.2022г. в ОБДХ – гр. Велико Търново от 9 ч. до 11, 30 ч. или от 13 ч. до 17 ч. в офиса на дирекцията в гр. Велико Търново, ул. „Славянска“ № 5, ет. 3, за да бъде съставен АУАН в негово присъствие и да му бъде връчен. Поканата е получена от Д.Х. – счетоводител на 15.09.2022 г. Това лице е получило както и процесното НП, така и уведомително писмо с вх. № 4291/26.08.2022 г. на ОДБХ - В. Търново, като по последното дружеството е отговорило. Съдът намира, че поканата за съставяне на АУАН е надлежно връчена съгласно чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 180, ал. 5-7 от НПК. Това е така, защото връчването на призовките, съобщенията и книжата юридически лица (ЮЛ) става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжа (чл. 180, ал. 5 от НПК), което ги приема със задължение да ги предаде на адресата им (чл. 180, ал. 6 от НПК), като връчителя отбелязва в разписката качеството, в което приема книжата за друг (чл. 180, ал. 7 от НПК). В случая поканата за съставяне на АУАН е връчена на „О.И.Х.“ ЕАД чрез неговия счетоводител Д.Х. срещу задължение на последната да предаде поканата на принципала на дружеството. Неизпълнението на това задължение не се отразява на връчването по смисъла на процесуалния закон, но би могло да влече материална (дисциплинарна) отговорност на Х.. По същите съображения съдът приема, че е връчено и процесното наказателно постановление. На следващо място възражението, че бил нарушен чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставянето на АУАН, т.к. в АУАН не било отбелязано в какво качество са лицата вписани като свидетели – такива, присъствали на установяване на нарушението или такива на съставяне на АУАН, съдът намира за неоснователно. Свидетелите В. М. и И. И. сами заявяват при разпита им, че са присъствали при констатиране на нарушението. В тази връзка неоснователно е възражението за нарушение на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, вр. ал. 5. В АУАН не е посочено, че същият е съставен в отсъствие на свидетели, а дори е уточнено, че е издаден на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Не основателно е възражението, че АУАН не е връчен по предвидения в закона ред. АУАН е бил връчен на Н.Г. – пълномощник съгласно нотариално заварено пълномощно. Нормативната уредба на института на предявяване на АУАН и връчване на препис от него - чл. 43, ал. 1 - 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта другиму. При препращането от чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180, ал. 2 и 3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. В случая, видно от приложеното по делото пълномощно с рег. № 1186/23.03.2022 г., С. И. Д. упълномощава Н.К.Г. да го представлява пред всички подразделения на БАБХ във връзка с тяхната оперативна и търговска дейност. Следва, че връчването на съставения акт на пълномощника на нарушителя е законосъобразно и в административнонаказателното производство не е допуснато соченото процесуално нарушение. Административнонаказващия е съобразил нормата на чл. 52, ал. 4 и следващите от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката е проверил акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост като обективно е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност. След като е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства административнонаказващия е преценил, че няма основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР не изисква настъпването на вредоносни последици, поради което са приели, че нарушението няма белезите на маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По същество съдът намира нарушението за доказано безспорно. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗЗР предвижда търговията с продукти за растителна защита се осъществява от лица, които са търговци по смисъла на ТЗ и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ. Както бе казано търговия на продукти за растителна защита са всички дейности по покупко-продажба, а вмененото нарушение е именно за продажба. Следователно, за да е изпълнен фактическия състав на нарушаването на цитираната разпоредба е необходимо кумулативно да са изпълнени следните предпоставки: извършване на търговия с ПРЗ, същата да се осъществява от лице което не е търговец по смисъла на ТЗ и същият да не притежава удостоверение за търговия с такива препарати. Не се спори от страните, че в случая е осъществена търговия с ПРЗ от търговец по смисъла на ТЗ. Безспорно от приложените писмени доказателства се установява, че на 11.06.2022 г. жалбоподателят „О.И.Х.“ ЕАД е продало на „С.С. - В.“ АД, описаното във фактура №19312/11.06.2022 г. 17280 литра ПРЗ Екип ОД. Няма спор, че Екип ОД е ПРЗ по смисъла на Закона за защита на растенията, както и че по продавача – „О.И.Х.“ ЕАД към момента на продажбата не е притежавал удостоверение за търговия с ПРЗ по смисъла на чл. 91, ал. 1 ЗЗР. Възражението на дружеството жалбоподател, че продавача „О.И.Х.“ ЕАД и купувача „С.С.В.“ АД били „свързани лица“ доколкото С. И. Д. е едноличен собственик на капитала на първото и мажоритарен собственик на капитала на второто, а „С.С.В.“ АД имало разрешение за извършване на търговия по чл. 91 ЗЗР, е неоснователено. Това е така, защото двете търговски дружества са самостоятелни юридически лица, съответно носители на права и задължения. Удостоверението за търговия по чл. 91 ЗЗР се издава на конкретния търговец, а обстоятелството по какъв начин са уредени отношенията, касаещи собствеността на дружеството търговец с други дружества е ирелевантно и не може да засяга нормите, регулирани от Закона за защита на растенията. Поради това съдът намира, че вмененото нарушение е доказано. Правилно и законосъобразно, в съответствие с нормативните актове, е направена правната квалификация на деянието. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на минимално предвидената в чл. 160, ал. 2 от ЗЗР в размер на 2 000 лв., която норма е приложима за нарушения по чл.91, ал.1 от същия закон извършени от юридически лица. Поради изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски по реда на чл.63д от ЗАНН. В настоящия случай, същият е представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатен хонорар в размер на 600, 00 лева, с вкл. ДДС. Така уговореният размер е в рамките на установения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира претендираните разноски за основателни и доказани, и в този размер следва да се присъдят на административнонаказващия орган. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН, съдът